Големият и малкият Фреди се втурнаха към грубо изтъкания чувал, оставен в един ъгъл. Баща й смушка Ъруин, който зяпаше с отворена уста, и взе чувала от ръцете на синовете си. Ръждивата чаша от перваза на камината в Ревълууд се търкулна в полите на Ровена. В смущението си тя забрави дори чувствата си към Гарет. Понечи да скрие чашата в диплите на роклята си, но Гарет я изпревари.

— Великолепно — изрече сухо той и побутна реликвата с върха на ботуша си. — Но не е и наполовина толкова хубаво, колкото другия подарък, който ми направихте.

Преди Ровена да е успяла да реагира, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Тя се вцепени от ужас, когато пръстите му обхванаха едната й гърда и я опипаха с обидна интимност. Очите на баща й се разшириха от изненада. Лицето на Ъруин стана синьо като панталоните на чичо му. Но най-страшното за Ровена бяха ръцете на малкия Фреди, които се свиха в юмруци и отново се отпуснаха.

Ровена пламна от срам. В следващия миг ръката й замахна от само себе си. Искаше да удари Гарет, но забрави, че чашата с ейл все още беше в ръката й. Когато я видя, беше вече твърде късно и съдържанието й се изля в лицето на Гарет. Той примигна слисано. По челото и бузите му потече ейл, закапа от брадата му. В следващия миг устните му се опънаха в тънка линия, той я вдигна за косите и я стисна между коленете си. Ровена не виждаше нищо друго освен очите му, пламтящи от гняв, черни като въглен. Ала не се уплаши. Даже вирна предизвикателно брадичка. Гневът й по нищо не отстъпваше на неговия.

Някой се покашля. Едва сега Гарет забеляза, че в залата цареше пълна тишина. Откъсна поглед от Ровена и видя десетки, стотици хора, в чиито очи светеше задоволство. Те бяха чакали този миг почти двадесет години. Бяха чакали желязното му самообладание да рухне. Бяха чакали да видят в него момчето, убило Илейн от Тур в леглото й. И Ровена им беше дала тази възможност.

Стиснал зъби до болка, той освободи косите й от желязната си хватка.

— Върви си в стаята.

Тя стоеше гордо изправена между коленете му, нищо не издаваше вътрешното й треперене. За момент Гарет помисли, че ще му се противопостави, но Ровена само леко наклони глава и отговори кратко:

— Както желаете, милорд.

Жените и мъжете в залата жадно протегнаха шии, за да проследят пътя й до стълбището. Главата й беше добродетелно сведена, но раменете издаваха непоколебима решителност.

Марлис беше тази, която сложи край на напрегнатата тишина, като плесна с ръце.

— Какво става, Мортимър? Ще можеш ли да ни предложиш нещо не толкова забавно?

— Не ми се вярва. Защо по-добре не се обърнете към мечката Бартоломеус? Той е повече мъж от мен.

— Марлис е повече мъж от теб — извика някой от залата и гостите го възнаградиха с въодушевени викове и шумни смехове.

Никой не смееше да погледне Гарет, който изтриваше последните следи от лицето си с ръкав. Линдзи Фордис се скри между другите гости и отведе със себе си Ъруин и малкия Фреди. Когато джуджето изведе мечката в средата на залата, Гарет пое чашата, която му подаде Блейн, и я изпразни на един дъх. Съзнаваше, че трябва да последва Фордис, да довърши започнатото, но парещият му поглед отново и отново се връщаше към горния край на стълбата.

10

Гарет мина, препъвайки се, покрай вратата на стаята, която обитаваше от детските си години. След малко се върна и затърси опипом бравата. Забрави да се наведе, когато мина под рамката, и си удари главата. Простена, затвори вратата с ритник и направи няколко крачки, свел глава като бик, готов за атака. Беше изпил несметни количества бира, за да удави гнева си, но все едно, че беше пил вода. При гледката, която се разкри пред очите му, целият насъбрал се в сърцето му гняв заплаши да избие навън.

Ровена не се разхождаше пред камината, нервно кършейки ръце. Не беше и сгушена на пейката под прозореца, трепереща от тревога. Вместо това спеше дълбоко в средата на голямото легло, завита с дебелите завивки, като ангел върху облак от кожи. Златно-русата коса беше разпиляна по възглавницата. Челото й беше гладко и невинно, непомрачено от тревожни сънища. Тази невероятна наглост изтръгна от гърдите му дълбоко ръмжене.

Той протегна ръка, улови една от кожите и я дръпна рязко. Ровена се изтърколи и падна на пода.

— Ха! — извика Гарет и вдигна кожите от пода като завладяно знаме.

Ровена седна, примигна и разтри пулсиращия си лакът. Видът на Гарет би вцепенил и най-смелия противник. Той стоеше пред нея широко разкрачен, винаги безупречните му дрехи бяха смачкани и покрити с петна. Косите му стърчаха на всички страни и никакъв гребен не беше в състояние да ги укроти. От него се носеше миризма на опасност и на ейл.

— Леглото е мое — процеди той през здраво стиснати зъби.

Хвърли кожите на леглото и измъкна през главата си жакета и ризата. Тръшна се на леглото, без да свали панталона си, и дъските изскърцаха под тежестта му.

За момент Ровена остана неподвижна, с широко отворени очи, питайки се къде ли е бил толкова време. После вдигна рамене и легна направо на плочите, без да вземе нито една завивка, нито една кожа. Треперейки, се обърна по гръб. Досега не беше забелязала колко неравни бяха плочите, колко остри бяха ръбовете им. Точно под гръбнака й имаше крайно неудобна издатина. Въпреки неудобната си поза изпитваше странно спокойствие.

— Вие нямахте право — заяви тихо тя.

Изобщо не бе забелязала, че е изрекла мисълта си на глас, докато невярващото лице на Гарет не се появи над ръба на леглото.

— Какво каза току-що?

Тя отговори на погледа му съвсем спокойно.

— Казах, че нямате право да ме докосвате по този начин пред очите на баща ми.

— Нямам право? Нямам право? — Гарет се надигна заплашително. Ровена се дръпна назад, но той улови края на роклята й, сграбчи я под мишниците и я метна на дюшека. — Как така да нямам право? Ей сега ще те запозная с няколко факта относно правата си, скъпа лейди Ровена Фордис!

Очите му бяха точно пред нейните. Слава богу, че се бе подпрял на лакти, иначе щеше да я задуши под тежестта си.

— Аз те спечелих в честна игра. Онова копеле, баща ти, те заложи, както почтеният мъж залага крава или парче земя. Сега си моя. Имам право да правя с теб, каквото ми харесва. Имам това право от деня, когато те видях за пръв път. Мога да те завлека долу в залата и да разтворя бедрата ти пред очите на скъпоценния ти баща и никой няма да ми попречи, защото ти си моя. Нито един от мъжете в залата няма да се осмели да ме осъди.

Наранената гордост я направи лекомислена.

— Те ви осъждат за други неща, нали?

Очите на Гарет се присвиха в тесни цепки. Изведнъж й стана чужд. Ровена се опита да извърне лице, но той хвана брадичката й с една ръка и я принуди да го погледне.

— Дръж си езика зад зъбите, момиче. Тази нощ съм изпил толкова ейл, че до зазоряване мога да отнема девствеността на пет като теб — без никакви угризения на съвестта.

— Ако наистина сте изпили толкова много, значи не сте в състояние да направите нищо — отвърна тя.

— Искаш ли да опитаме?

Той отпусна стройното си тяло на воин върху нея и Ровена усети как по корема й се плъзна нещо твърдо. Отвори широко очи и го погледна ужасено. Може би беше жестоко, но Гарет никога не започваше битка, без да покаже оръжията си. Грубата милувка я накара да настръхне. Вълната и ленът между тях вече не осигуряваха защита.

Ровена прехапа устни и се опита да преглътне сълзите си.

— Защо искате да ме направите ваша любовница, след като баща ми и без това е повярвал, че съм такава?

Сълзите й му подействаха като кофа с ледена вода. Гарет простена и зарови лице в косата й, за да скрие какво въздействие му бе оказала.

— Знам каква си. Познавал съм и други като теб. Мека и сладка, но смъртоносна като отровен мед. Ако баща ти знае колко пъти съм стискал зъби, за да се овладея… — Горещите му устни помилваха слепоочието й.

— Не ми се подигравайте — пошепна тъжно тя. — Аз съм ощетената в случая, никой друг. Поканихте баща ми в замъка си, за да се включим в грозната ви игра. Доведохте семейството ми тук посред зима, умиращи от глад и замръзнали, макар да знаехте, че може да ги изненада снежна буря по пътя.

— Защо защитаваш баща си? — попита той, без да отделя устни от косата й.

— А вие защо го мразите?

Гарет не отговори. Устата му се плъзна към слепоочието и оттам към ъгълчето на устните й.

— Сигурно сте настанили семейството ми в съседната стая? — Тя искаше да го спре с всички средства, преди да вкуси изпития ейл от езика му. — За да чуват по-добре молбите и писъците ми? Не, Гарет, ако искате да ме направите курва, трябва да пазите тишина, защото аз се заклевам, че няма да извикам нито веднъж.

Той сграбчи ръцете й и ги вдигна от двете страни на главата.

— Ако си мислиш, че не мога да те накарам да закрещиш, много се лъжеш. — Изразът в очите му й показа, че не говореше за викове от болка.

Ровена едва успя да си поеме дъх, когато устата му завладя нейната. Опита се да се затвори вътрешно за целувката му, очаквайки, че той иска да я накаже и да й причини болка. Беше напълно неподготвена за нежността на атаката му. Когато устните й докоснаха неговите, в тялото му не остана нито капчица гняв и желание за отмъщение. На тяхно място дойде мекота, колкото обезоръжаваща, толкова и изкусителна. Езикът му мина по очертанията на устните й, после се потопи навътре и започна бавно и нежно да изследва устата й. Когато сплете пръсти с нейните, Ровена отговори на натиска, вкопчи се в едничката опора, която я предпазваше да не потъне в морето от скъпоценни кожи и сладостни чувства.

Тялото му се опря в нейното, бедро до бедро, корем до корем, като грижливо балансираше тежестта си, за да не я смачка. Тъмната му глава се плъзна надолу, смъкна ризата й, докато устните му нежно се сключиха около връхчето на едната гърда в милувка, която нямаше нищо общо с грубото докосване в залата преди малко. Гръдта й потрепери, нежната кожа се сви и настръхна под езика му. Тя простена тихо, насладата и срамът ускориха пулса й.