От страх, че ако се обърне, ще срещне пламтящия му поглед, Ровена се опита да разгледа лицата наоколо, но не разпозна нито едно. Макар че точно пред тях танцуваха двама добри познати. Блейн се поклони и лейди Алис се вкопчи в ръката му, сякаш се боеше, че ще й избяга.

— Тази вечер си надминал себе си, Гарет — каза Блейн и огледа с възхищение празнично украсената зала.

— Глупости. Надминах теб. Това е, което в действителност те ядосва — отвърна с насмешка Гарет.

Блейн кимна снизходително.

— Я виж какво става там! Сър Марциян, ърл Глочестър, флиртува с Марлис. А пък барон Медфорд обикаля около пудинга като мечка. Почти очаквам вратата да се отвори и да се появи кралят.

— Много добре знаеш, че Едуард е във Франция. Изпрати ми писмо, за да изрази съжаленията си, че не може да присъства. — Гарет взе чаша с вино от таблата на минаващия слуга. — Затова пък можеш да видиш престолонаследника. Ей там, играе на сляпа баба.

Блейн побледня от завист, когато погледът му проследи движението на главата на Гарет и откри строен млад мъж, скрил глава в скута на една дама. Очите му бяха вързани в кърпа, русите къдрици стърчаха на всички страни. Беше облечен в черно и бяло каре и очите на Ровена, която го наблюдаваше със зяпнала уста, се замъглиха.

— Момчето прилича на шахматна дъска — отбеляза лейди Алис. — Кажете, престолонаследникът ли е тайнственият почетен гост, който сте ни обещали за днес? — Носът й беше вирнат толкова високо, че Ровена не виждаше нищо освен издутите ноздри.

Гарет вдигна рамене.

— Може би мечката Бартоломеус ще заеме почетното място.

— Бартоломеус е чудесен, напи? — включи се в разговора Ровена. — Когато слязох в залата, го помислих за Марлис, но меланхоличните му очи веднага ми показаха, че съм се заблудила. Като го гледам, сърцето ми се къса от болка. Сигурно се чувства ужасно с тази смешна украса на главата. — Тя се засмя тихо. — Аз бих се скрила под стълбата, ако трябва да се покажа с такава глупава украса.

Възцари се неловко мълчание. Ровена чак сега забеляза, че шапчицата на главата на лейди Алис беше със същата форма като тази на мечката. Ноздрите на Алис се издуха още повече.

Блейн се покашля.

Гарет помилва косата й и кичурите се плъзнаха по пръстите му като течно злато.

— Много добро наблюдение, скъпа моя. Бартоломеус е много мил. Да не говорим, че не яде гости като рибите на Блейн.

Ровена сведе глава и изведнъж изпита желание мечката да дойде и да я погълне наведнъж. Мъж със зачервено лице, размахващ украсена с перо шапка, спря да размени няколко любезни думи с Гарет. Докато нищо незначещият разговор се разиграваше над главата й, Ровена се умори да зяпа копринените обувки на лейди Алис и се зае да подрежда диплите на дрехата си. Тъкмо беше разпростряла меката вълна като ветрило около възглавницата, когато вратата се отвори и в залата влезе редица от безцветни фигури. Сърцето й направи огромен скок и излезе от ритъм.

— Как е възможно това? — промърмори като на себе си Блейн. — Да не е избухнало селско въстание?

— Но това е отвратително! — възмути се Алис. Новодошлите останаха в края на залата — очевадно се надяваха окъсаните им дрехи да се слеят със сенките по стените. Ала в края на редицата вървеше стройна фигура, чиито изправени рамене и сребърно-руса коса не й позволяваха да изчезне в навалицата.

Ровена се надигна от мястото си, но Гарет мушна ръка под косата й и я сложи на тила й, за да я задържи. Тя го погледна измъчено. Погледът му не издаваше нищо, ала натискът на пръстите му я принуди да седне отново.

Линдзи Фордис, барон на Ревълууд, влезе в залата след синовете и племенника си. Наконтен с тъмносини панталони и жълт жакет, той приличаше на самонадеян паун, който преследва ято безлични сиви врабчета. Очите му претърсиха неспокойно залата, ръцете му бяха в непрестанно движение. Когато Мортимър завърши песента за велик древен рицар с шумен акорд, Линдзи подскочи стреснато. Малкият Фреди също претърсваше събраните по масите гости с будния поглед на сивите си очи и по-бързо от баща си откри Ровена в краката на Гарет. Блъсна стоящия пред него, той предаде новината на следващият брат, докато стигна до големия Фреди, който на свой ред цапна баща си по главата.

Очите на Фордис светнаха зарадвано. Преди Ровена да вдигне треперещата си ръка за поздрав, Гарет улови брадичката й между палеца и показалеца си и я принуди да го погледне. Наведе се над нея и покри устата й със своята. Брадичката му я погъделичка, устните му се плъзнаха нежно по очертанията на нейните. Твърде смаяна, за да се отбранява, тя отвори устните си за него. Езикът му се плъзна навътре, съвсем леко, отново и отново, докато тя усети как зъбите й се разтвориха сами, за да го пропуснат в сладката, мека вътрешност на устата й. Стомахът на Гарет се сви на топка. Опита се да се отдръпне от нея, но могъщият копнеж го задържа. Когато най-сетне намери сили да освободи устата й, беше толкова смутен, че трябваше да отмести поглед. Облегна се назад в стола си, взе една чаша от таблата, която му поднесе Дунла, и я изпи на един дъх. Остави я и веднага взе втора.

Ровена взе последната чаша от таблата, за да има нещо, което да държи в треперещите си ръце. Изля малко ейл на полата си, но изобщо не го забеляза. Блейн отведе лейди Алис настрана — на лицето му беше изписана презрителна усмивка. Бащата на Ровена не смееше да мръдне от вратата. Ровена очакваше, че той ще прекоси тичешком залата, за да поздрави единствената си дъщеря, но нищо такова не се случи. Линдзи я поглеждаше недоверчиво през рамо, после се обръщаше нагоре към бойниците. Да не би да очакваше стрела в гърба? Ровена проследи с нарастващо учудване как баща й подгони синовете си към претоварените с ядене маси и се поклони пред една пълна дама, която стоеше сама до стената. Двамата отидоха да танцуват и много скоро бузите на дамата запламтяха от цветистите му комплименти.

Само след половин час братята на Ровена бяха опразнили три маси. В чиниите останаха само кокали. Дунла мина покрай тях, поклати смаяно глава и забърза към кухнята, за да заповяда на слугите да донесат още храна. Гарет оглеждаше мрачно навалицата и непрестанно поглаждаше брадата си. Отдавна загубилите цвета си коси на бащата бяха само бледо отражение на прекрасната руса коса до коляното му.

Линдзи Фордис имаше нужда от шест канички ейл, шест танца с дебелата дама и добро похапване, за да събере смелост и да подгони трима от синовете си към масата на Гарет.

Ровена следеше с поглед малкия Фреди, който се отличаваше със сребърно-русите си къдрици. Щеше да се надигне, ако Гарет не беше избрал точно този момент, за да помилва бузата й със собственически жест, който неприятно й напомни за начина, по който се отнасяше към Фолио.

Тълпата се раздели пред барона. Кракът, който влачеше, сякаш правеше крачките му още по-пърхащи. Дамите наоколо бяха запленени от великана, който вървеше след него.

Зад Фреди вървеше Ъруин и непрестанно се извиняваше:

— Простете, прекрасна лейди… моля за извинение, мадам. Не ви настъпих нарочно… моля да ме извините… — Продължи така, докато се удари в гърба на големия Фреди и малкият Фреди го изрита по пищяла.

Фордис удостои Гарет с изящен поклон. Ъруин погледна Ровена отвисоко и това я учуди безкрайно. От мястото, на което седеше, краката му не изглеждаха толкова безформени. В погледа му все така се четеше безкрайно възхищение и стомахът й се преобърна.

Баща й изобщо не й обърна внимание.

— Уважаеми сър Гарет — започна той и гласът му се пречупи. Изкашля се, изплю се на пода и започна отново: — Нямам думи да изразя колко ни зарадвахте с любезната си покана. Вече се бяхме уплашили, че снегът ще ни спре, но небесният отец се смили над нас и ни позволи да дойдем в Карлеон.

— Винаги съм казвал, че небесният творец има злобно чувство за хумор — отбеляза Гарет и помилва бузата на Ровена с наслаждението на дяволски музикант. Сърцето й спря да бие.

Баща й се изсмя нервно и изтри влажните си устни с опакото на ръката.

— Не толкова, колкото е вашето, уважаеми сър.

Ровена внимателно подаде краче изпод полата си и побутна малкия Фреди с върха на обувката си. Обувката от козя кожа беше бяла като сняг в сравнение с мръсните парцали, с които момчето беше увило стъпалата си. Един бърз поглед й показа, че братчето й бе усетило докосването й.

— Все още ли ви харесва Карлеон, Фордис? — Гарет изпразни чашата си и небрежно я хвърли на пода.

Бащата на Ровена се огледа, сякаш се готвеше да купи замъка.

— Малко е голям за моя вкус. Предпочитам момчетата ми да живеят в по-скромни условия. Както винаги съм казвал, децата трябва да се учат на скромност.

Големият Фреди тропна нервно с крак, сякаш се съмняваше в ползата от скромността.

— Смятате ли, че Карлеон не се е променил, откакто сте били за последен път тук? — продължи с въпросите Гарет.

Фордис се покашля.

— Минаха много години, откакто имах честта да служа на баща ви, ако не ме лъже паметта…

Ровена го погледна смаяно.

— Ти си служил при бащата на Гарет?

Пръстите на Гарет стиснаха бузата й малко по-силно, после се плъзнаха към шията й. Предизвикателното движение накара баща й да сведе поглед. Ровена сведе глава към скута си. Малкият Фреди преглътна шумно.

Гарет се наведе напред и прониза баща й с тъмен поглед. Дясната му ръка се плъзна като милувка по сребърната дръжка на меча. Ъруин неволно направи крачка назад.

— Може би трябва да опресня спомените ви — промълви Гарет. Баща й се огледа страхливо, сякаш от тълпата гости щяха да изскочат десетина въоръжени рицари и да го пронижат с мечовете си. Лютнята на Мортимър замлъкна за първи път тази вечер. Трубадурът се престори, че я настройва, но Ровена видя как поглеждаше крадешком към тях.

Фордис се почеса по главата и оредялата му коса щръкна на всички страни.

— Преди да преживея онази злощастна битка, предлагах услугите си на много господари. Вашият баща беше един от тях. Не можете да очаквате от мен да помня всичко, нали? Карлеон е само сянка в спомените ми. Какво значение има това сега? О, споменах ли вече нашия подарък? Ние ви носим подарък, уважаеми сър Гарет. — Той плесна с ръце. — Фреди, донеси подаръка!