В пристъп на проницателност, която наистина споделяше с баща си, тя се сети, че завръщането му щеше да отклони вниманието на братята й от факта, че се връща с празни ръце. Особено ако баща й не носеше на седлото убито животно, както често се случваше, когато скитанията му се увенчаваха с успех.

Обрулените от вятъра зидове на Ревълууд се появиха в полезрението й, когато се изкачи на хълма. Тя спря и разтърка гърдите си, защото бодежи затрудняваха дишането й. Родната къща на майка й се гушеше в края на мочурището, изпопадалите външни стени вече не предлагаха зашита срещу острия вятър, който влизаше свободно през големите цепнатини. Но под бързо изчезващата светлина на лятното слънце старият замък сияеше като болезнено отражение на старото си великолепие.

Ровена изведнъж бе обзета от бурна радост и нададе силен вик, докато тичаше надолу по склона. Ала като видя скопения жребец на баща си, вързан за гредата до вратата с празен чувал под муцуната си, гърлото й моментално пресъхна и трябваше да преглътне. Помилва потната шия на жребеца и с гримаса на отвращение изтри ръцете си в панталона. Животното, което бе пъхнало глава във ведрото с вода, изпъхтя уморено. Опитвайки се да се отърси от лошото предчувствие, Ровена мина по дебелите, полуизгнили дървени греди на временния мост над тъмния ров, който обграждаше замъка.

Бойниците, избити в дебелите стени за стрелците с лъкове, пропускаха известно количество светлина. Ровена примигна, за да привикне с полумрака, и огледа подобното на пещера помещение. Огънят, който изглеждаше съвсем мъничък в огромната камина, напразно издигаше пламъците си към сводовете и пръскаше по-скоро трепкащи сенки, отколкото светлина и топлина. Ровена се намръщи още повече, като видя как малкият Фреди бъркаше с дървената лъжица в железния котел, от който се носеше сладникавата миризма на цвекло.

Тя се отдалечи от вратата, предупредена от шумните стъпки на братята си, които се втурнаха в залата, нарамили коси и мотики, и се заоглеждаха търсещо.

— Къде е татко? — попита големият Фреди.

Петимата мъже след него бяха с гладки коси и тесни рамене и изглеждаха като негови дребни и бледи близнаци. Фреди захвърли косата си на пода, другите си размениха изпълнени със съмнение погледи, но побързаха да последват примера му. На стълбата се показа Ъруин, братовчедът на Ровена. Кръглото му лице изглеждаше необичайно мрачно, в ръцете си въртеше ръждясалия тромпет, с който беше дал сигнала.

— Баща ви е горе — оповести той. — Иска да се съберете. Каза, че нямал много време.

Още докато Ъруин говореше, от горния етаж се чу оглушителен шум, последван от грозен рев и поток най-разнообразни проклятия. Всички вдигнаха глави и се загледаха в тавана, сякаш заедно със сипещия се от гредите прах щяха да получат обяснение за тайнственото съобщение на Ъруин. Големият Фреди потърка очи.

— Татко пиян ли е или е в лошо настроение, Ъруин? Ъруин се почеса с тромпета по главата.

— Не ми се вярва да е пиян. Точно обратното — изглежда напълно трезвен.

Братята на Ровена си закимаха. Новината ги смая и им вдъхна страхопочитание. Само Ровена изпухтя недоверчиво.

— Глупости! Някога виждал ли си татко напълно трезвен, Ъруин?

Братовчед й се обърна към нея, неспособен да скрие възхищението, което блесна в кравешките му очи.

— Не. Но и никога не съм го виждал такъв, какъвто е днес.

Ровена го щипна по носа с обич и презрение.

— Щом ти казваш, че е трезвен, аз ще ти кажа, че сигурно си пийнал повечко ейл.

Ъруин се насили да се усмихне, докато братята й избухнаха в луд смях при представата как немощният им братовчед тайно излива канче бира в гърлото си.

— Татко сигурно е ужасно гладен — предположи Ровена, убедена в правотата си.

Погледът, с който я удостои малкият Фреди, беше абсолютно лишен от укор и тя се засрами ужасно от празните си ръце. Защо си бе позволила да се наслаждава на хубавия летен ден, вместо да хване нещо за ядене? При мисълта за храна всички присъстващи се огледаха гладно. Черните крайчета хляб, натопени в мас, които бяха получили за закуска, бяха хубав, но съвсем слаб спомен. Ровена решително се запъти към стената, където висяха лъкове и колчани със стрели, но гласът на брат й я спря.

— Ябълки, Ровена. Ще му опечем малко ябълки. Ще ги сложа в жаравата. Знаеш, че татко много ги обича.

Ровена пое с благодарна усмивка чувалчето, което й подаде Фреди. Малкият беше умен колкото всичките й братя, взети заедно. Тя нахлупи шапката над ушите си и избяга навън в падащата нощ.

Едва вратата се бе затворила зад нея, когато на стълбата се появи баща им и с препъване заслиза към залата.

Майчице, помисли си малкият Фреди, Ъруин е прав. Когато е пиян, татко никога не се препъва.

Изчезнала бе гордата походка, нямаше го замаяно доволния израз на лицето, стъпките бяха тромави, сякаш краката му стъпваха в разтопено олово, в погледа блещукаха неизплакани сълзи. Линдзи Фордис, барон Ревълууд, застана на последното стъпало и огледа смълчалите се младежи, сякаш ги виждаше за първи път.

— Велики боже, не знаех, че сте толкова много! — Той разтърка очи, сякаш се надяваше да намали броя им.

— Девет сме, чичо Линдзи, като смятаме и Ровена — отговори Ъруин, който както винаги се стараеше да се хареса.

Баронът се огледа отново.

— А къде е Ровена? Не я виждам.

Малкият Фреди излезе напред.

— Отиде да донесе ябълки, татко.

— Може би така е по-добре. — Докато вървеше към синовете си, Линдзи Фордис влачеше десния си крак — иначе лекото му накуцване днес беше болезнено видимо. Той се отпусна тежко на стария си стол и дървото изскърца под тежестта му.

— Вода, Фреди — изграчи той. Облегна се назад и затвори очи, без да обръща внимание на големия и малкия Фреди, които се скараха за стомната с вода и я разплискаха по босите си крака. С тихо проклятие големият Фреди изтръгна съда от ръцете на момчето и наля вода в ръждиво канче. След това предостави на братчето си честта да поднесе напитката на баща си с елегантен поклон.

Линдзи пое канчето с треперещи ръце и го изпразни на един дъх, сякаш съдържаше нещо много по-приятно от мръсна вода и един заблуден комар.

— Елате при мен, момчета. Имам добри новини — оповести той. Разпери ръце, сякаш искаше да ги притисне наведнъж до гърдите си, и се ухили. Младите мъже направиха няколко колебливи крачки към него, само Ъруин се отдръпна назад.

— Ела и ти, Ъруин. Никога не бих те изключил от едно прекрасно приключение само защото си имал нещастието да се пръкнеш от слабините на друг мъж.

Ъруин се изчерви и също пристъпи напред.

— За какво приключение говориш, чичо Линдзи?

Братята си размениха неразбиращи погледи, неспособни да си представят, че може да има и друг живот освен онзи, който познаваха. Нима не беше истинско приключение да садят зеле и цвекло по каменистите ниви, които упорито отказваха да дадат плод!

Баща им се наведе напред и намигна съзаклятнически.

— Вижте, синове мои, при това пътуване имах истински късмет. Тъкмо когато се бях запътил към дома, за да споделя новото си богатство с високо ценените си наследници… — Той се изсмя, но смехът не стигна до очите му — Кесията ми беше толкова натежала от златни монети, че старият жребец едва ме носеше.

Малкият Фреди скръсти ръце под гърдите и присви очи с ясно изразено недоверие.

— Тогава реших да отседна за една нощ в замъка на един приятел.

Ъруин се запита какво ли означаваше да имаш приятел. Досега не беше срещнал нито един човек, с когото не беше роднина.

— И в замъка се играеше на зарове, нали, татко? — прекъсна го остро малкият Фреди.

Създателят му разроши с обич сребърно-русите му къдрици.

— О, Роди, ти никога не пропускаш да ме учудиш.

— Фреди — поправи го механично момчето, мушна се под ръката на баща си и се върна до камината, където се зае отново с котела.

— И така — продължи невъзмутимо баронът, — след като се освободих от тежкия си товар, разбира се, само за да облекча живота на верния си жребец, продължих да играя на зарове с моя стар познат, син на ърл, чийто васал съм бил преди много години. Момчето винаги ме е обичало. Сега е могъщ и изискан рицар.

Нещо в начина, по който бащата подчерта последните думи, накара малкия Фреди да застане нащрек. Той се изправи, забравил за яденето, и се обърна към баща си.

— Първо залагах онова, което имах. После заложих и онова, каквото нямах. Може би бях пийнал малко повечко ейл. — Той вдигна ръка и в знак на обяснение раздалечи палеца и показалеца.

При този жест малкият Фреди разпери ръце, колкото можеше, за да поправи грешното заявление. Ъруин се изкиска и бързо вдигна ръка към устата си. Когато Линдзи се обърна към тях, Фреди се направи, че се протяга.

Баронът вдигна рамене.

— Така загубих цялото си богатство. Когато узна, че ме е лишил от всички средства, старият ми приятел загуби самообладание. Със злощастната си памет на победител той се досети, че се бях похвалил с прекрасните си синове, които се грижат достойно за замъка в мое отсъствие. Накратко, уговорихме се, че един от вас, щастливци, ще служи на моя приятел в продължение на година. — Той засия, сякаш очакваше изблик на въодушевление. Отговори му само мълчание.

— Ти си проиграл на зарове едно от децата си? — Малкият Фреди се мушна между братята си и се изстъпи пред баща си.

Усмивката на Линдзи Фордис угасна. Той потърка главата си, зарови пръсти в косата си и разкри голото теме, които иначе грижливо криеше.

— Не е точно така. Нямах друг избор. — Той измери синовете си с недоволен поглед и захвърли принудената си веселост. — Моят приятел каза, че лично ще дойде в Ревълууд, за да избере едно от момчетата ми. Ако не се съглася, щял да дойде да ви посети с главата ми, набучена на копието му.

— О, чичо… — пошепна Ъруин и лицето му позеленя.

— Имаш късмет, че не е твой враг. Този благороден рицар има ли си име? — попита Фреди и отново присви очи.