След като отпи голяма глътка, той поднесе ръката на дамата към устните си. Целуна меката длан и тя направи реверанс. Под украсената със скъпоценни камъни шапчица се подаваха бледо руси коси. Ровена позна лейди Алис.

Тъмната глава на Гарет се разми пред очите й. Непозната жажда образува в корема й кълбо от нерви. В сърцето й се забиха стотици мънички ками. Блейн наблюдаваше изражението й с равнодушни светлокафяви очи.

Гарет вдигна глава и отправи поглед към галерията. Ровена светкавично се скри зад колоната, притисна гръб към хладното дърво, сякаш искаше да се слее с него и да изчезне. Затвори очи и си каза, че е полудяла. Как можа да позволи на Марлис да я нагизди като кукла за театрално представление, за да привлече вниманието на Гарет? Вниманието му беше последното, от което се нуждаеше.

Тя вдигна полите си, за да избяга, но Блейн я хвана за китката и вдигна ръката й към устните си.

— Искате ли да танцуваме, госпожице паж? — Вдигна предизвикателно едната си вежда и притисна топлите си устни към ускорения пулс от вътрешната страна на ръката.

Ровена изтръгна ръката си и за момент повярва, че той ще я остави на мира. Но вместо това Блейн направи подигравателен поклон и я завъртя със замах, за да я поведе към стълбата.



Мортимър пееше баладата с висок, звънък глас, който прикриваше лекото гъгнене. Няколко дами толкова се трогнаха, че проляха немалко сълзи над съдбата на нещастното селско момиче, прелъстено и изоставено от безчестния рицар. Вече никой не обръщаше внимание на агнешкото и свинското печено по масите, затова пък всички оказваха нужното внимание на бъчвичките с топъл ейл до камината. Когато Мортимър свърши, множеството замлъкна за малко, обзето от топла меланхолия.

Гарет изтри сълзите по бузките на лейди Алис с крайчеца на воала й. Когато последните тонове заглъхнаха сред аплодисментите и одобрителните викове на публиката, на стълбата се появи Ровена с развяващи се ръкави. Блейн я водеше към залата с грижливо изработено изражение, смесица от радост и чувство за вина.

По залата се понесе любопитен шепот. Марлис направи две крачки към слизащите, после спря и скри ръце зад гърба си. Щом слязоха в залата, Блейн се обърна към Ровена и се поклони дълбоко. Тя направи грациозен реверанс.

Гарет се извърна от лейди Алис и погледът му бе прикован от прекрасната фигура, загърната в облак от синьо кадифе, в краката на Блейн. Пауновото синьо на роклята убоде очите му. Без да усети, изпусна чашата и червеното вино оцвети лавандуловия шлейф на лейди Алис. Гарет се надигна, сякаш замаян от дрога, без да забелязва, че всички погледи в залата се устремиха към него.

Ръката му се вкопчи в широкия ръкав на Ровена, обточен с хермелин. Пръстите му се впиха в меката й плът като стоманени куки. Погледнаха го две меки сини очи, натежали от дебелата очна линия.

— Какво правиш тук, за бога? — попита той и гласът му отекна във внезапната тишина.

Пленница на жестоката му хватка, Ровена прехапа устни, за да скрие треперенето им.

— Исках и аз да празнувам, милорд. Не сте ми забранили да участвам.

Той я раздруса грубо. Гневът заплашваше да го надвие.

— Откъде имаш тези неща?

— Аз… ние… — Погледът на Ровена намери Марлис, която се бе облегнала на стената и виновно се взираше във върховете на обувките си. В гърлото на Ровена се надигна горчивата жлъчка на предателството. Тя погледна в очите на Гарет и реши да си замълчи.

Гарет внезапно пусна ръката й. Блейн побърза да я подкрепи, защото тя се олюля и щеше да падне. Лицето на Гарет пламтеше.

— Изглеждаш смешна. — Свали с един замах скъпоценната шапчица и златната мрежа от главата й и ги хвърли на пода.

Ровена пребледня, сякаш я беше ударил. Косите се разсипаха по раменете й, загубили блясъка си под тежестта на украсата за глава. Тя се огледа и откри, че повечето присъстващи дами бяха с негримирани очи, бузи и устни. Неволно попипа бузата си и по пръстите й полепна червило като кървави петна. Нервно кискане прониза напрегнатата тишина. Последва го още едно.

Ровена гордо изправи гръб, сведе очи и направи реверанс пред господаря на замъка.

— Простете, милорд. Отдавна живея уединено и нямам представа за новата мода. Няма да ви досаждам повече.

Събра полите си, макар че изведнъж бяха натежали като желязо. Множеството се раздели, за да й направи път. Подигравателният смях заглъхна. Гарет се изправи срещу мрачно гледащия Блейн. Без да бърза, гостът взе една чаша от таблата на минаващия слуга и я сложи в ръката му.

— Пий, приятелю. Все пак това е твоят празник.

Топлината на чашата съживи ръката на Гарет. Той разклати чашата, за да се порадва на искрящата течност, изпразни я на един дъх и поиска да му сипят още.

7

Ровена се затича, без да обръща внимание на любопитните погледи, с които я проследиха малкото останали в двора гости. Когато мина през подвижния мост, тя чу как Мортимър отново засвири на лютнята, ритмично и бързо, сякаш я призоваваше да ускори крачка. Избухналият смях я подгони през двора. По бузите й се стичаха сълзи и оставяха тъмни петна по коприненото кадифе. Шлейфът й се закачи за един кол и тя се откъсна, изгонвайки перверзно удоволствие, че бе разкъсала скъпоценния плат.

— Ровена! — прозвуча зад нея вик, дрезгав и задъхан. Пъшкайки, тя спря до външната крепостна стена, окъпана от лунната светлина. Викът прозвуча отново, този път по-близо. Ровена побягна отново, краката й се движеха от само себе си, пренесоха я през четириъгълните сенки, които кулите хвърляха върху неравния калдъръм. Най-сетне излезе във външния двор. Още три крачки, и щеше да стигне до гората.

— Ровена!

Умолителният тон, толкова необичаен за Марлис, я накара да забави крачка. Накрая се спъна и спря, изохка и шумно пое въздух.

Пустият двор беше облян от лунна светлина. По изсъхналата трева заскърцаха стъпки и това беше единственият шум в нощта освен приглушеното цвилене на конете в близкия обор. На портата застана Марлис. Когато се запъти към Ровена, очите й все така бяха скрити под масата от черна коса. Ровена се отдръпна, по-близо до тъмната гора, като сърна, готова за бягство.

Марлис вдигна ръка.

— Моля те, не бягай. Аз не исках…

Гласът на Ровена прозвуча абсолютно безизразно.

— Какво тогава искахте?

Марлис поклати глава.

— Честно казано, не знам. Във всеки случай не това. — Падна тежко на сандъка до зида и зарови ръка в косата си. — Исках да е безобидна шега… весел номер…

— Обаче брат ви не разбира от вашия хумор.

— Гарет много отдавна е загубил чувството си за хумор. — Марлис зарита с двата си крака копията, нахвърляни в тревата пред сандъка.

— Защо ме гледаше така? Сигурно е мразел мащехата ви. Марлис отметна глава назад и се изсмя безрадостно.

— Напротив, напротив. Обичаше я. Даже прекалено много.

Ровена предпазливо пристъпи по-близо.

— Тогава сигурно съм му причинила болка, като ме е видял в нейните дрехи?

— Когато новата ни майка се появи в Карлеон, Гарет беше на дванайсет години. Тя беше много по-млада от баща ни, винаги засмяна и весела. Истински ангел, изпратен от небето да подслади мрачния ни живот.

Марлис изрита копията толкова силно, че те се разлетяха на всички страни. Ровена беше толкова съсредоточена в историята, че изобщо не усети как едно от тях я удари в глезена.

Марлис понижи глас.

— Сладостта й беше пълна с отрова. Гарет беше още момче, но тя харесваше гладката му кожа, невинността му. Когато баща ми бе повикан да подкрепи крал Едуард във войната срещу уелсците, тя го помоли да не изпраща Гарет на обучение при бащата на Блейн, макар че времето беше дошло. Каза, че тя лично ще се погрижи да обучи момчето на всички умения, необходими за един паж. — Марлис отговори съвсем открито на погледа на Ровена. — Тя научи Блейн на дворцови маниери. А Гарет научи на всичко друго.

Ровена вдигна отбранително ръка, сякаш искаше да спре следващите думи на Марлис, но вече беше много късно.

— Брат ми беше само на четиринадесет години, когато позна тежкото чувство за вина, че е влюбен в жената на баща си. Когато бащата на Блейн донесе вестта за смъртта на баща ни — починал от отровена стрела, — Гарет отиде при нея, за да й каже, че се е изповядал на свещеника и го е призовал да измоли божията прошка за двете изгубени души — неговата и нейната. Намери я в беседката в обятията на един от младите рицари на татко. Докато баща ни е лежал безжизнен в калта на бойното поле в Уелс и бавно е изстивал, мащехата ни… — Марлис грабна едно от копията и го размаха във въздуха. После се заразхожда покрай високата стена като вълк в клетка.

Ровена се отпусна в сухата трева и несъзнателно стисна копието, което лежеше до нея.

— Какво направи тогава Гарет? — попита тихо тя.

Марлис се обърна рязко към нея. Окото, което се виждаше под косата, засвятка тържествуващо.

— Това е въпросът. Виждаш ли, никой не е в състояние да каже какво точно е станало. Намериха я на следващата сутрин и мечът на Гарет беше забит в сърцето й. Пръстите й почиваха в локвичка кръв, с която беше написала на белия чаршаф името на Гарет.

Ровена отново чу песента на Мортимър:

Красивата Илейн

бе подло убита.

Невярното й сърце

замлъкна в болка.

Красивата Илейн

избяга от мъката.

И написа с умираща ръка

името на рицаря на стената.

Илейн. Ровена опря чело на ръцете си. Кожата й беше хладна и грапава. Потънала в мислите си, тя задърпа края на роклята си. След малко вдигна глава.

— Значи това е една от нейните рокли. — Гласът й прозвуча учудващо спокойно.

Марлис стоеше под лунната светлина с копие в ръка.

— Нямах намерение да…

— Вие ме облякохте в една от нейните рокли — повтори Ровена, този път по-високо. Стана с едно единствено гъвкаво движение и вдигна копието.