— Обичам да те виждам такава — рече Итън, когато смехът поутихна. — Напомня ми, че колкото и добре да се преструваш на Сътън, ти си уникална.

Ема кимна.

— Много си приличаме… и същевременно се различаваме. Сякаш сме двете страни на една монета. Понякога си мисля, че се изгубвам в нея.

— Не е вярно — възрази Итън. — Винаги оставаш себе си.

Ема се загледа в подредените зад бара бутилки алкохол.

— С нетърпение очаквам отново да си бъда аз — каза тихо тя. — Господин Мърсър каза, че сегашното ми положение е много по-добро от преди. Но на мен ми липсва да бъда себе си. Искам си живота обратно. Да мога сама да правя своя избор.

— Знам — отвърна Итън. — И аз чакам с нетърпение отново да станеш Ема. — Той улови ръцете й. — Но трябва да признаеш, че да бъдеш Сътън си има и своите положителни страни. — Момчето стисна ръцете й. — Като например да срещнеш мен.

— Като например да срещна теб — каза Ема, отвръщайки на погледа му. Двамата се наведоха един към друг и леко се целунаха.

Извърнах се настрани; чувствах се така, сякаш подслушвам нещо твърде лично. Думите на Ема отекнаха в мислите ми. Искаше ми се тя да си върне самоличността, наистина. Но това повдигна един друг въпрос, към който избягвах да се връщам. Когато Ема тикне баща ми зад решетките, какво щеше да се случи с мен? Бях ли прикрепена към нея само, защото имах недовършена работа? Или това беше някакво кошмарно кармично отмъщение за всички ужасни неща, които бях извършила през живота си?

Отмъщавайки за мен, Ема щеше само да спечели. Щеше да продължи живота си като Ема Пакстън. А аз щях ли да продължа? Или щях да остана без нищо?

25.

Среднощно похапване

След тренировката и един продължителен горещ душ, Ема почука на входната врата на семейство Вега. Чуха се стъпки и миг по-късно Мадлин отвори вратата, притисна показалеца си към устните и бързо я вкара вътре.

Въпреки тихите им стъпки, от кухнята излезе господин Вега, понесъл чаша, пълна с кехлибарена течност, най-вероятно уиски. Студените му, стоманени очи огледаха щателно Мадлин, сякаш търсеха някакъв дефект. След това той впери поглед в Ема.

— Не е ли твърде късно за събирания, момичета? Утре сте на училище.

Мадлин нервно се прокашля.

— Татко, утре имаме много важен тест по физика и ще учим до късно през нощта. Може ли Сътън да спи у нас? Няма да усетиш, че сме тук — обещавам.

Господин Вега разклати питието си; не изглеждаше като че ли им вярва. Дори докато си почиваше, той изглеждаше нервен и напрегнат, готов да удари. Ема затаи дъх и се насили да не поглежда към ръцете и краката на Мадлин. Синините бяха прикрити добре с дълги ръкави и крачоли, но Ема знаеше, че те са там. Освен това бе наясно й кой ги е причинил. Не можеше да повярва, че за да не прекара нощта у Мърсърови, трябва да дойде тук.

Той може и да не беше в списъка ми със заподозрени, но беше престъпник. След като вече знаех какво причинява на Мадс и Теър, настръхвах всеки пък, когато го видех. Това обясняваше защо Мадлин ставаше толкова нервна в негово присъствие и защо непрекъснато се стараеше да е перфектна. Сигурно си мислеше, че ако прави всичко както трябва, той няма да намери за какво да се хване.

— Добре — каза най-накрая господин Вега, след като ги беше наблюдавал обезпокоително дълго време. — Но не вдигайте шум. Майка ти вече спи.

Ема се зачуди дали госпожа Вега се е опитвала някога да попречи на съпруга си да наранява децата им, или просто се страхуваше твърде много от него, за да се намесва.

Секунди по-късно двете момичета подреждаха нещата си в стаята на Мадлин. По стените висяха картини на балерини. Корици на списания, поставени в рамки, висяха до снимки на Мадс и Теър. Върху безупречно чистия й скрин бяха подредени в кръг порцеланови фигурки. Ема се зачуди дали бащата на Мадлин я кара да чисти всяка сутрин или това си беше нейният начин да се опитва поне малко да контролира живота си.

Мадлин измъкна купчина възглавници изпод лилавото си шалте и ги тръсна върху грамадното легло. После прегърна една от тях и погледна подозрително Ема.

— Знаеш ли, много ми харесват импровизираните гостувания, но защо цяла седмица избягваш да се прибираш у вас? Да не си се скарала нещо с Лоръл? Да не би вашите да ти лазят по нервите?

Ема погледна Мадлин, доволна, че е получила от нея правдоподобно обяснение.

— Напоследък Лоръл се държи много гадно. Просто имам нужда да се откъсна от непрекъснатите скандали.

— Заради Теър? — попита остро Мадлин.

Ема заби поглед в пръстите на краката си.

— Донякъде.

Раменете на Мадлин се напрегнаха.

— Ако правиш нещо с него зад гърба ми, Сътън, кълна се, че…

— Нищо не правя — увери я Ема. — Всъщност разговаряхме два пъти, но нищо повече. — Тя седна на леглото до приятелката си. — Нещата с Итън вървят много добре. Той наистина ме прави щастлива.

Лицето на Мадлин грейна в искрена усмивка.

— Итън ми се струва наистина страхотен. Кой да предположи, че разсеяният поет ще се окаже толкова добро момче? Много се радвам за вас.

— Благодаря — отвърна срамежливо Ема. — И аз мисля, че е страхотен. И разбирам защо толкова се опитваш да предпазиш брат си. Знам за клиниката.

Едно мускулче на брадичката на Мадлин потрепна. Тя погледна към вратата.

— Говори по-тихо — прошепна тя. — Той ли ти каза?

— Да. Разказа ми миналия уикенд, когато се засякохме в бакалията. — Това бе един от моментите, в които Ема можеше да бъде абсолютно откровена. — И не съм казала за това на никой друг. Не бих могла да ви го причиня.

Мадлин въздъхна.

— Благодаря. — Тя развърза опашката си и остави тъмната си грива да се разпилее по раменете й. — Обичам брат си — рече тихо момичето и улови кичур от косата си, разглеждайки нацъфтелите й краища. — Просто искам всичко с него да бъде наред.

— Знам — прошепна Ема. — Той се оправя, Мадс. Сама каза, че откакто се е прибрал, е чист.

— Поне доколкото знаем. — Мадлин погледна навън през прозореца. След това рязко се обърна и погледна Ема в очите. — Знам, че когато стане въпрос за него, направо откачам. Но ти не можеш да си представиш какъв беше животът тук без него. Когато прекарваше време с теб — а сега с Лоръл — него го няма… — Гласът й секна и очите й се напълниха със сълзи. — Не мога да живея в тази къща без брат ми, Сътън — рече най-накрая тя, поклащайки бавно глава. — Той е единственият, който ме защитава, единственият, който ме обича.

— О, Мадс — прошепнах аз, изпълнена с безсилие.

Ема прегърна приятелката си през раменете.

— Аз съм до теб — прошепна тя. Не можеше да се постави изцяло на мястото на Мадлин, но самата тя бе получила своя дял семейна драма и разбираше много добре страха й.

Аз прегърнах и двете, желаейки отчаяно да можех да оправя нещата.

* * *

Часове по-късно Ема се събуди внезапно с пламнало гърло. Часът беше три сутринта, време, което Беки наричаше часът на вещиците. Тя си беше нощна птица и всяка сутрин в три часа Ема я чуваше да крачи из апартамента.

Нощната лампа с форма на сълза, която беше монтирана на стената над леглото на Мадлин, хвърляше зловеща синкава светлина върху пода. Къщата беше съвсем тиха, с изключение на хъркането на господин Вега, което се чуваше от края на коридора. Ема искаше да затвори очи и отново да заспи, но устата й сякаш беше натъпкана с памук.

Тя отметна завивките си внимателно и колкото се може по-тихо. По-рано вечерта, докато двете гледаха телевизия и разменяха клюки, господин Вега беше надникнал ядосано в стаята.

— Къде са ви учебниците по физика? — попита недоволно той.

Мадлин подскочи поне метър във въздуха.

— Ами тъкмо си почиваме — отвърна тя. След това двете угасиха телевизора и почти не разговаряха. Ема се надяваше, че след като си тръгне сутринта, Мадлин няма да бъде наказана заради това.

Банята на етажа се намираше точно до спалнята на господин и госпожа Вега, затова Ема реши да слезе в кухнята. Стълбите изскърцаха под краката й. Тя замръзна на място за миг, убедена, че господин Вега ще дотърчи с крясъци. Просто продължавай да вървиш, каза си тя, впери поглед напред и се прокрадна към кухнята. Не вършиш нищо нередно.

В края на коридора стоеше голяма дървена ваза, в която бяха поставени клонки с ярки, жълти цветове. На масата в малката дневна лежеше старинен сребърен поднос. Ема мина по индианския килим и зави към кухнята, която все още ухаеше леко на подправки от вечерята. Точно когато босият й крак стъпи върху студените плочки, тя зърна нещо и ахна. До плота от черен гранит стоеше Теър и я гледаше.

Ема отскочи назад.

— Ох!

— Какво правиш тук? — прошепна Теър. Когато Ема пристигна, той се беше затворил в стаята си.

Теър беше облечен само с тъмносини боксерки, без тениска, и дори тъмнината не можеше да скрие мускулестите му рамене и корем. Ема бързо наведе очи.

— Ами останах да спря при Мадс.

Пулсът ми се ускори. Какво не бих дала за още няколко минути насаме с Теър Вега и неговите рамене.