Лоръл завъртя очи.

— Да бе, да. Чух, че вие двамата сте си организирали тайно съвещание по време на татковото парти.

Ема стисна зъби.

— Шарлът ли ти каза?

Лоръл се ококори.

— Значи е истина?

Ема въздъхна. Миризмата на печени пържоли от заведението в края на еспланадата започваше да й причинява главоболие.

— Вярно е, но не е онова, което си мислиш. Просто разговаряхме. Между нас вече няма нищо. Аз много харесвам Итън. — Ема улови Лоръл за ръката. — Виж какво, наистина съжалявам за Теър. Съжалявам и че влязох в стаята ти без разрешение — каза тя. — Обещавам, че повече няма да се повтори. Просто търсех онези червени кожени сандали, които взе за есенния бал. Мислех да ги нося на партито на татко.

Лоръл я погледна.

— С онази зелена рокля? Шегуваш ли се?

— Сметнах, че така ще се отличавам от останалите — ухили се Ема.

— Да, щеше да приличаш на коледна елха — засмя се Лоръл и сякаш като по магия цялото напрежение между тях се изпари.

Докато вървяха към „Би Си Би Джи“, където се бяха уговорили да се срещнат, Ема осъзна, че трябва да си изясни нещо.

— А каква беше онази отвратителна ракета под фотьойла в стаята ти?

Лоръл примигна; като че ли нямаше представа за какво говори Ема. Внезапно в очите й проблесна нещо.

— Боже, съвсем забравих за това. Миналата седмица убих с нея една гърмяща змия в задния двор. Беше ужасно!

— Пфу! — рече Ема, изпълнена с облекчение, че веднъж завинаги ще изтрие Лоръл от списъка със заподозрените.

Тогава Лоръл въздъхна.

— И всъщност татко постъпи много гадно, като те издаде.

Ема преглътна с усилие. Беше опасно да въвлича Лоръл в това, но тя познаваше господин Мърсър по-добре от всички. Може би беше забелязала нещо.

— Да. Напоследък се държи много странно, не мислиш ли? — попита тя.

— Може би малко, да — отвърна Лоръл, мръщейки се. — Но според мен е така, защото просто не харесва Теър.

Преди Ема да успее да измъкне още нещо от нея, телефонът на Лоръл зазвъня с песен на Риана, стряскайки стоящите наблизо хора. Тя го извади от чантата си от крокодилска кожа и го включи на високоговорител.

— Здрасти, татко — пропя момичето.

— Здрасти, скъпа — рече господин Мърсър. Гласът му отекна в стените на помещението. Ема усети как косъмчетата на тила й настръхват.

— Двете със Сътън сме — каза Лоръл. — Какво има?

— И Сътън ли е там? — Внезапно в гласа на господин Мърсър се доловиха напрегнати нотки. — О!

Ема сви пръстите на краката си в обувките на Сътън.

— Ъъъ, кога ще се приберете довечера, момичета? — попита господин Мърсър.

Лоръл погледна към Ема и сви рамене.

— Точно сега пазаруваме. Предполагам, че след това ще се прибера. За Сътън не знам.

Гърлото на Ема пресъхна.

— Всъщност аз няма да се прибирам — рече тя, решавайки на момента. — Ще спя у Шарлът. Моля те, кажи на мама. — Шарлът определено щеше да се навие, а Ема щеше да се чувства безопасност навсякъде извън дома на Сътън.

— Добре — отвърна мрачно господин Мърсър. — Поздрави госпожа Чембърлейн от мен. И не забравяй какво си говорихме, нали, Сътън?

Лоръл я погледна въпросително, но Ема се наведе напред, измъкна телефона от ръцете на Лоръл и прекъсна разговора. След това изкриви лице, опитвайки се да се държи така, сякаш Сътън Мърсър е изпаднала в поредното гадно настроение. Лоръл я гледаше със зяпнала уста.

— Леле — рече най-накрая тя. — Какво си направила този път, че да предизвикаш татко?

Никога няма да познаеш, помислих си аз.

— И за какъв разговор говореше той? Да не те е хванал с Теър на партито?

— Не — отвърна мрачно Ема, докато момичетата приближаваха „Би Си Би Джи“.

За щастие близначките Туитър стояха пред витрината на магазина и сочеха манекените.

— Кой би си купил този ужасен колан? — казваше Габи, сочейки вдясно.

Лили сбърчи нос, оглеждайки друг манекен, който държеше в ръката си голяма чанта.

— И защо им трябва да ги правят толкова изродски кльощави?

— Дами — рече Лоръл.

Близначките Туитър се обърнаха и им се усмихнаха широко.

— Още три дни до тайния бал! — пропя Габи.

— Чакай само Мадс да ти каже какво се случи! — рече Лили, джвакайки с дъвката си.

Като по поръчка в този момент Мадлин и Шарлът се появиха на ескалатора. Момичетата се приближиха бързо и всички си размениха въздушни целувки.

Габи смушка Мадлин.

— Хайде, разкажи им за срещата си с Подлата четворка.

Мадлин завъртя очи.

— Ще ми се да не ги наричаш така. Това звучи като признание. Както и да е, тези глупачки ме сгащиха в един ъгъл след училище и започнаха да ми се молят да ги поканя на партито. — Тя прибра кичур мастиленочерна коса зад ухото си и скръсти ръце на гърдите.

— И? — Лоръл изглеждаше адски въодушевена. — Ти им каза не, нали?

— Разбира се — рече Мадлин. — Но трябваше да ги видите. Малко им оставаше да паднат на колене и да се молят.

— Добре. Това означава, че определено ще се опитат да се вмъкнат неканени — рече решително Шарлът. — А щом Итън се сдобие с онзи запис, ще ги направим звезди в собствения им филм.

— С нетърпение очаквам да им зърна физиономиите — рече Габи. — Този запис беше страхотна идея, Сътън.

Ема се усмихна. Поне веднъж щеше да се гордее с идея на клуба „Игра на лъжи“! Тя не беше злобна, а просто справедлива. Освен това й харесваше, че Итън също участва.

— Никой не може да си прави шеги с нас, нали? — рече Лили и смушка Ема.

— Нали — отвърна Ема, насилвайки се да се усмихне.

Но и двете знаехме, че това не е истина. Някой ни беше причинил нещо далеч по-лошо от някаква си шега. Някой ме беше убил и приятелките ми нямаха представа за това.

24.

Очи в очи

Когато в сряда удари звънецът за обедна почивка, Ема отвори гардеробчето на Сътън и огледа съдържанието му. Откакто се беше вмъкнала в кожата на Сътън, тя беше направила някои промени; беше свалила малкото огледало и го беше заменила със снимка на Джони Деп, неин отдавнашен любимец, и беше свалила дразнещия магнит с надпис „АЗ СЪМ КРАЛИЦАТА НА СВЕТА, А ВИЕ СТЕ МОИТЕ КУЧКИ“ и го беше заменила с магнитче на Стюи от „Семейният тип“. Достатъчно бе, че Сътън е кралицата на училището; нямаше нужда да го оповестява пред целия свят чрез гардеробчето си.

Когато Ема грабна палтото си, телефонът в чантата й изжужа. Сърцето й едва не спря, когато го извади и видя, че се обажда господин Мърсър. Тя го остави да звъни и след малко телефонът превключи на гласова поща. С треперещи пръсти Ема натисна бутона за прослушване.

Лоръл каза, че довечера пак няма да се прибереш. Ще те покрия и този път — излая господин Мърсър в ухото й. — Но ако и утре те няма вкъщи… — Гласът му секна и съобщението приключи с кликване.

Ема погледна телефона си. Искаше й се да беше изрекъл заплахата си на глас, за да може да я отнесе в полицията. Но той беше твърде умен. Поне тази вечер нямаше да се налага да се среща с него. Щеше да спи у Мадлин — родителите на Шарлът бяха организирали вечерно парти с няколко от колегите на господин Чембърлейн — но по всичко си личеше, че на следващия ден нямаше да има друг избор, освен да се прибере в дома на Мърсърови.

Умората я затисна под тежкото си наметало. Само ако можеше да се свие в гардеробчето, щеше да го направи. За щастие щеше да обядва с Итън. Нуждаеше се да остане известно време насаме с единствения човек, пред който не се налагаше да се преструва. Особено през последните няколко дни Итън й беше истинска опора — обаждаше й се всяка вечер преди лягане и дори й донесе цветя, когато бяха у Шарлът. Госпожа Чембърлейн веднага заяви, че не е за изпускане.

Ема облегна глава върху вратичката на гардеробчето и затвори очи. Когато отново ги отвори, пред нея стоеше Теър. Тя подскочи стреснато.

— Леле! — рече момчето, разпервайки ръце. — Аз съм!

Устните на Ема се изкривиха в усмивка.

— З-здрасти — каза тя, наслаждавайки се на лешниковите му очи и сияеща кожа. Не го беше виждала от рождения ден на баща си, макар че на няколко пъти й беше изпращал есемеси. Минутите, прекарани с него, й се струваха твърде интимни и тя искаше да се държи на разстояние.

Теър се приближи до нея, облягайки хълбок на едно съседно гардеробче.

— Просто исках да видя… как си — каза тихо той.

— Ами… — Внезапно погледът на Ема се спря върху момчето, което се приближаваше зад гърба на Теър. Това беше Гарет, бившия на Сътън. Той ги беше забелязал и сега крачеше стремително към тях. Челюстта му изпъкваше от силното стискане на зъбите, а очите му бяха присвити до тесни цепнатини.

Теър също се обърна и изгледа предпазливо Гарет. Той просто го гледаше втренчено.