Ема примигна. Тя нямаше представа, че двамата мъже се познават. Беше се срещала с господин Чембърлейн само веднъж, в нощта, когато беше пристигнала в Тусон. Той я беше поздравил смутено на паркинга край каньона Сабино, сякаш Ема го беше хванала да върши нещо забранено. Тя усещаше, че нещо не е наред в семейство Чембърлейн, но Шарлът никога не отваряше дума по въпроса, а Ема не обичаше да си навира носа в чуждите дела.

— Сътън? — дочу се нечий глас наблизо.

Ема се обърна и едва не се сблъска с Шарлът, Мадлин и близначките Туитър. Всички бяха облечени в разкошни коктейлни рокли. Шарлът носеше червено, което подчертаваше прасковената й кожа, Мадлин беше облечена като жена вамп в пурпур и черно, а близначките се бяха докарали в лъскави сребриста и златиста рокли, които едва покриваха бедрата им.

— Кажи зеле! — извика Габи и нагласи телефона си, за да направи снимка. — Ще пусна туит за това колко забавни могат да бъдат партитата за петдесет и петия рожден ден — стига да се отнесеш към тях по подобаващ начин. — Тя намигна.

Шарлът преметна ръка през раменете на Ема.

— Добре ли си прекарваш?

— Тук наистина е много красиво — отвърна Ема, поглеждайки към майката и бащата на Сътън. Двамата стояха пред една голяма маса, отрупана с подаръци. Господин Мърсър поклащаше глава, а изразът на лицето му казваше „Не може това всичкото да е за мен“.

— Къде е Лоръл? — Мадлин огледа тълпата. Преди някой да успее да отговори, тя сви рамене и изчезна нанякъде с думите, че отива да я потърси. Съдейки по бледото й лице, Ема разбра, че приятелката й се страхува, че Лоръл е с брат й.

Габи подпря ръката си на хълбок и също проследи Мадлин с поглед.

— Леле. До кога така? Тя не го изпуска от очи.

— Обзалагам се, че го прави заради баща им. — Лили махна към верандата. Господин Вега стоеше до съпругата си и държеше чиния, пълна с потопени в шоколад ягоди.

— Знаете ли какво чух? — прошепна Габи, без да спира да пише нещо на айфона си. — Бащата на Мадс притиска здраво Теър да навакса изпуснатото в училище. Освен това му е забранено изобщо да излиза от вкъщи заради това, че ги е подлудил с изчезването си. — Очите й се разшириха. — Според вас той защо изчезна? Мадс не иска да говори. Смятате ли, че е организирал порно канал?

— Не! — възкликна Ема, преди да успее да се спре.

Шарлът я погледна с любопитство.

— Знаеш ли къде е бил Теър?

— Разбира се, че не — побърза да отвърне Ема. — Но той не би се занимавал с това.

И тогава, между бавно разтапящите се ледени скулптури, тя зърна едно момче, облечено с тъмни панталони и светлосиня риза, което тъкмо беше застанало на прага на вратата към верандата. Сърцето й подскочи.

— Итън! — извика тя и му махна с ръка.

Той се огледа няколко пъти, преди да я види. Усмихна се широко и тръгна право към нея, без да се изкушава от сервитьорките и таблите с питиета и храна, които носеха те.

— Здравей — каза Итън и я огледа от главата до петите. — Изглеждаш невероятно.

Ема го целуна по бузата и пеперудите отново запърхаха в стомаха й.

— И ти изглеждаш страхотно. — Момичето прокара пръсти през все още влажната му коса. Кожата му ухаеше на глицеринов сапун.

Итън поздрави Шарлът и близначките Туитър, които го посрещнаха като стар приятел, след което огледа бюфета с храна, който вече включваше шоколадов водопад и поне десетина различни видове пай и тихо подсвирна.

— Това е направо невероятно.

— Всичко се изяжда — рече гордо Ема.

— Не знаех, че тук ще има толкова много хора от „Холиър“ — отбеляза Итън.

Едва тогава Ема забеляза съучениците си, които се смесваха с тълпата. Имаше момичета от отбора по тенис и техните родители, включително Ниша, която сякаш сияеше в късата си бяла рокля. До нея се виждаше баща й. Едно момиче от класа по немски стоеше близо до бара заедно с две момчета от отбора по тенис, а група момичета, които Ема си спомни от партито за рождения ден на Сътън, се бяха скупчили край струнния квартет и се кискаха. Доста хора гледаха към Ема и Итън така, сякаш те бяха новата ВИП двойка.

Ема си взе чаша газирана вода от една преминаваща сервитьорка и сви рамене.

— Мисля, че госпожа Мърсър участва в родителския комитет. Сигурно през годините се е сприятелила с други родители.

Итън наведе глава.

— Да, моите родители никога не са се интересували от тези комитети.

Ема го стисна за ръката и бързо го целуна, преди да го придърпа в едно уединено ъгълче.

— Намерих нещо в стаята на Лоръл — каза тя и си пое дълбоко дъх. — Мисля, че е оръжието на убийството.

Очите на Итън се разшириха, когато Ема му разказа за тенис ракетата.

— Открадна ли я?

— Не. Притесних се, че ще забележи липсата й. А сега по нея има и мои отпечатъци.

Итън се обърна за миг към тълпата и проследи с поглед един преминаващ сервитьор, който носеше поднос, пълен с парчета плодова торта.

— Това може да е твоето доказателство — рече той с напрегнат глас.

— Знам, но как ще го използваме? — попита настоятелно Ема. — Само ако можехме да дадем за изследване кичура коса или малко от кръвта… но за да го направим, трябва да кажем на ченгетата, че Сътън е мъртва. — Тя прехапа устни и се замисли за миг. — Предполагам, че мога да напиша анонимно писмо, в което да им разкажа всичко, а след това веднага да напусна града. Така, ако се опитат да ми припишат нещо, вече ще ме няма. А и без това съм станала доста добра в започването на нов живот под чуждо име. — Момичето се засмя тъжно.

Итън изглеждаше ужасен от предложението.

— Но човекът, който е убил Сътън, може да тръгне след теб — заради това, че си напуснала града или заради това, че си разкрила на всички смъртта й. Освен това къде ще отидеш? Какво ще направиш? Животът ти е тук. И е невероятен.

— Животът на Сътън е невероятен — поправи го Ема. — Но си прав. Нямам представа как да постъпя. Вече нямам живот. Нямам нищо.

Тя се обърна и огледа осветеното от лампи езеро, спокойните скали, зашеметяващия залез. Мелодията, изпълнявана от струнния квартет, се носеше из въздуха. Ема си позволи за миг да се наслади на красотата и на мисълта, че това може да е нейният живот.

Итън се наведе към нея.

— Имаш мен — напомни й той.

Тя улови ръката му.

— Благодаря на бога за това.

Когато се откъснаха един от друг, Ема почувства как някой я гледа от другия край на верандата. Това беше Лоръл, която разговаряше с Мадлин и стоеше до Теър по-близо, отколкото би се харесало на господин Мърсър, но той и без друго не се виждаше никъде. Лоръл гледаше злобно и Ема усети, как в сърцето й се прокрадва страх.

Итън също забеляза Лоръл и притисна Ема силно към себе си. Но дори прегръдката му не можа да я накара да се почувства по-добре. Всъщност присъствието на толкова много хора започваше да я задушава. Тя хвана Итън под ръка.

— Искам да си наплискам лицето с вода. Веднага се връщам.

Итън кимна.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Всичко е наред. Просто искам да остана за минутка сама. — След тези думи тя прекоси верандата и се запъти към фоайето. Волската кожа, просната на пода пред гигантската камина. Изсечените от камък маси, върху които бяха поставени засадени в пръстени грънци орхидеи. Снимките на изтъкнати хора, поставени в сребърни рамки, които украсяваха стените.

Докато вървеше по дългия коридор, тя чу шепот и се спря. Двама души разговаряха в една от тъмните зали за конференции. Щеше да продължи напред, но веднага разпозна дрезгавия глас на пушач.

— Виждал ли си се отново с нея? — попита баба. Тихият й глас беше натежал от гняв.

— Д-да — отвърна нечий треперлив глас. Ема притисна длан към устата си. Това беше бащата на Сътън.

Тя надникна зад ъгъла. Господин Мърсър и бабата на Сътън стояха пред една зала, близо до голям бял екран. Възрастната жена беше настръхнала. Горната част на тялото й се беше навела застрашително към сина й.

— Какво ти става? — изсъска тя. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще го удари. — Тя е отрова за това семейство. Веднага трябва да престанеш с това.

— Но…

— Няма „но“. Ами ако Кристин разбере?

Ема примигна стреснато. Вижда се с нея. Отрова за семейството. Ако Кристин разбере?

Да не би господин Мърсър да си имаше любовница?

И аз не можех да повярвам. Баща ми не изглеждаше такъв човек. Държеше се като примерен гражданин, посветен на семейството си и на лекарската си практика. Нима всеки в това семейство пазеше по една ужасна тайна?

— Сътън?

Зад Ема внезапно отекнаха стъпки. Тя подскочи и се обърна, блъсвайки една дълга каменна маса към стената. Пред очите й се появи лицето на Теър и той отново прошепна името й:

— Сътън?

Но преди Ема да успее да отговори, голямата, издължена ваза на масата се залюля застрашително. Тя се наклони като в забавен каданс, полетя към пода и се разби на хиляди парченца.