Sara Shepard - Опасни тайни

На следващата сутрин, в часа по физическо, Ема и група момичета правеха обиколки спортно ходене по пистата, вместо да играят хандбал с момчетата. Всяко момиче вървеше достатъчно бързо, за да не привлича вниманието на учителя, но същевременно достатъчно бавно, за да не се изпоти и да развали грима си.

Ема се опита да се заслуша в безкрайното бъбрене за плановете през уикенда, за разочарованието от отмяната на бала и за завръщането на Теър в училище, но не можеше да се концентрира. Предишната нощ почти не беше спала, усещайки остро присъствието на Лоръл само на няколко метра по коридора.

Едва когато стигна до завоя и видя, че Гарет се качва в колата си, която беше оставил на паркинга, тя се разсея за миг. Защо добро момче като Гарет си тръгва от училище по средата на втория час? А още по-странно бе, че на пасажерската седалка седеше Ниша. Не беше ли казала тя, че вече не са заедно?

Знаех си, че примирието между Ема и най-големия ми враг изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

Няколко второкурснички минаха покрай Ема и в носа я удари миризмата на лосион против изгаряне и парфюм.

— Здрасти, Сътън! — извика Клара някъде от средата на групичката. Ръкавите на тениската й бяха навити нагоре и разкриваха загорелите й рамене.

— Здрасти — отвърна разсеяно Ема и се отдръпна от оградата. Не искаше никой да я види как гледа към Гарет и Ниша. Оставаше й само няколко клюкарки да решат, че не е забравила Гарет и да започнат да разпространяват слухове из училище.

Внезапно Ема забеляза Итън, който седеше на една от пейките в другия край на игрището и зарадвано се затича към него.

— Здравей, непознати — пропя тя в ухото му, полагайки ръце върху раменете му. — Да не би някой да е избягал от час? Мислех, че сега имаш английски.

Итън се обърна рязко. Когато Ема видя студеното му изражение, тя отстъпи назад.

— Малко съм зает в момента.

— К-какво има? — заекна Ема.

Итън се извърна настрани и погледът му се зарея над игрището.

— Итън? — попита тихо Ема. Но той просто си седеше там и избягваше погледа й.

Край тях минаха група ученици, които хвърляха скришом погледи към Ема и Итън. Ема веднага залепи изкуствена усмивка на лицето си, защото не искаше да разберат, че двамата се карат.

Най-накрая Итън извади мобилния си телефон и с въздишка го показа на Ема. Тя погледна към тъмната, замазана снимка на екрана. След миг осъзна, че това са тя и Теър, които разговарят на пътеката. Сърцето й се сви. И двамата бяха по бански и ръцете им почти се докосваха.

В този миг тя осъзна, че Лоръл е изпратила снимката.

— Не разбираш ли? — прошепна Ема. — Тя се опитва да ни раздели, защото ревнува.

Или се опитва да ти изпрати послание, помислих си аз. Чула е за какво разговаряхте двамата с Теър. Спри се, докато все още имаш преднина.

Итън остави телефона да падне от ръцете му.

— Да не би да я е обработила с фотошоп? Защото вие двамата изглеждате така, сякаш сте на романтична среща.

— Попитах го за нощта, когато е умряла Сътън — отвърна Ема. — Няма да повярваш какво научих.

Внезапно се разнесе трясък и металните препятствия, които треньорът се опитваше да сглоби на трасето, се разпиляха по земята. Ема преглътна тежко. Намираха се на твърде открито място. Някой можеше да ги чуе.

— Ще повървиш ли с мен? — попита тихо тя. За миг Итън просто остана на мястото си, сякаш се канеше да откаже. Когато накрая стана от пейката, Ема въздъхна с облекчение.

Двамата тръгнаха по пистата, изпреварени от група ученици. Едва когато стигнаха до завоя край спортния салон, Ема го издърпа от червения асфалт и го вкара в малката стая, където се съхраняваха спортните уреди и затвори вратата. Единствената светлина вътре проникваше през процепа покрай стената. Щеше да е романтично, ако Итън не стоеше в средата със скръстени ръце.

— Теър ми каза, че Лоръл не е останала при него цялата нощ — прошепна Ема и гласът й прозвуча кухо под ниския таван. — Само го оставила в болницата. Той ми каза, че била адски ядосана на Сътън. Думите му бяха точно, че искала да я убие.

— Леле. — Итън тихо подсвирна и като че ли забрави за гнева си. — Страхотна бъркотия.

— Как да успея да го докажа, преди да ми е направила нещо? — попита Ема. Погледна през процепа и видя двама ученици, които се бореха на тепиха. — Иска ми се всичко това да свършва. Нещата излизат изпод контрол. Освен това, че искам да открия убиеца на Сътън, имаш ли представа колко ми е дотегнало да се преструвам? Колко ми се иска отново да бъда себе си? Целият ми живот в момента е поставен на пауза. Онзи ден осъзнах, че няма да мога да отида в университета.

Лицето на Итън омекна.

— Знам — каза той и я прегърна.

Ема зарови лице в рамото му, чувствайки се по-добре.

— Значи не ми се сърдиш?

Итън сви рамене.

— Трудно ми е да мисля, че с Теър сте заедно.

— Знаеш, че харесвам теб — и само теб.

— Знам, наистина. Но ме дразни това, че не ме покани да дойда с вас. Много ми се иска да разбера къде се намира минералният извор.

— Ами аз вече знам къде се намира. — Ема го мушна игриво с пръст в гърдите. — И двамата с теб ще отидем скоро там — сами.

— Това ми прилича на среща — промърмори Итън.

— Нали не си се отказал да дойдеш на партито за рождения ден на баща ми в събота? — попита Ема. — Моля те, кажи ми, че не си. Не мисля, че ще успея да се справя с това без теб. Особено когато и Лоръл ще е там. Достатъчно ме подлудява мисълта, че ще се намирам през една стая от нея. Вече заключвам всяка нощ вратата и прозореца.

Итън се престори, че размисля.

— Предполагам, че ще дойда — отвърна той след миг. — Но само, ако си много, много послушна. И само ако ме запознаеш с тази баба Мърсър.

— Направо ще се влюбиш в нея. — Ема завъртя очи. — Но мирише така, сякаш се къпе с „Шанел № 5“. И сигурно ще ти предложи цигара.

— Тогава ще гледам да не си забравя запалката — пошегува се Итън. — О, като говорим за възрастни дами, почти успях да разбия паролата на уличната камера. Доказателството, че не ти си организирала номера с онова дърво в двора, съвсем скоро ще бъде в ръцете на госпожа Амброуз.

— Благодаря ти! — Ема сплете драматично пръсти.

— Тогава клубът наистина ще се влюби в теб. Вече обмислят нов номер за бала, за да поставят Подлата четворка на мястото им.

Итън повдигна вежди.

— Нали нямаш намерение да причиниш нещо ужасно на тези момичета? Вярно, че са големи кучки, но знам много добре на какво сте способни вие от „Игра на лъжи“.

— Аз не съм от тях — напомни му Ема. — Може би номерът в номера, който ще им погодим на тайния бал, ще бъде прожектирането на записа на голям екран в гимнастическия салон. Така цялото училище ще разбере, че не сме го направили ние. А Подлата четворка ще трябва да отговарят за действията си.

Това ми се стори като добър номер — ефективен, но не жесток. Одобрявах.

Итън кимна.

— Това ме устройва. Камерата снима кадър по кадър, така че ще изглежда повече като прелистване на книга, а не като филм.

— Така дори е още по-добре. — Ема се облегна на вратата и се загледа в стената замислено. — Ако само имахме запис на убийството на Сътън. Това щеше доста да ни улесни живота, нали?

Лицето на Итън стана сериозно.

— Наистина ли смяташ, че Лоръл го е извършила?

— Да, наистина. Но това не означава, че полицията ще ми повярва.

— Някога претърсвала ли си стаята й? — попита Итън.

Ема нацупи устни.

— Няколко пъти — на партито по случай рождения ден на Сътън — и тогава видях, че е записала инициалите на Теър в календара си на датата, когато Сътън е умряла. — Момичето вдигна глава и се загледа в силуета на Итън. Знаеше ли Лоръл, че Теър ще се върне? Беше ли ги проследила до каньона Сабино, а след това бе прегазила Теър, докато се беше насочила към сестра си? — Но никога не съм ровила из чекмеджетата или шкафчетата. Предполагам, че трябва да опитам.

— Добре. — Итън се наведе и я целуна. — Кой знае, може пък на следващия бал да отида с Ема Пакстън.

— Може би — отвърна тя, изпълнена с надежда. Итън я хвана за ръката и двамата излязоха заедно от салона.