— Добре, време е да изготвим план за партито — каза Габи, докато нагласяше златистата катарама на банския си. — Значи ще изпратим покани по имейл на всички, които са важни в „Холиър“?

— С изключение на четирима души, които не искаме да виждаме — каза Мадлин. Тя плъзна ръце по водата, създавайки мънички вълнички.

— Може да поканим някои готини ученици от „Уилър“ — предложи Лили.

— Като момчетата от футболния отбор. — Гласът на Шарлът, която седеше на ръба на басейна и беше потопила само краката си в него, звучеше възбудено.

— Със сигурност. — Ема забарабани с пръсти по скалата. — Ако го организираме в училище, как ще успеем да влезем, след като заключат входа?

— Ами както успяхме предишния път? — рече Шарлът. Когато Ема я изгледа безизразно, тя додаде: — Номерът с фламингото и градинския гном?

— А, да — каза Ема, припомняйки си смътно клипчето.

— Ще залепим с тиксо ключалката, преди да свършим училище — обясни Мадлин.

— Ами музиката? — попита бързо Ема.

За миг всички се умълчаха, мислейки усилено. От дърветата се донесе чуруликане. Минералният извор беше толкова изолиран, че всеки звук отекваше силно в нощта.

— Бих могла да направя плей листа — каза Лили.

— Не мисля, че това ще свърши работа — поклати глава Ема. — Трябва ни истински диджей. Да го направим както трябва.

— Танк ще се справи — предложи Шарлът. — Той ми дължи една услуга. — Тя погледна многозначително към Ема.

Порових в спомените си за някой на име Танк, но не намерих нищо, а и Шарлът не се доизказа.

— Ами ако Подлата четворка реши да се натресе на партито? — попита Ема.

Лили изкриви устни.

— Можем да накараме всеки да показва поканата си на входа.

— Или можем да си наемем бияч — предложи Шарлът. — Да направим всичко супер шик, дори да си опънем кадифено въже. Обзалагам се, че пичът, който работи в „Плюш“ ще се навие срещу определена сума.

— Знаете ли, може би ще е по-добре, ако Подлата четворка наистина се домъкне. — Очите на Мадлин проблеснаха. — Може би ще поискаме да им скроим номер в мига, щом минат през вратата.

— Номер в номера! — Шарлът плесна с ръце. — Харесва ми!

Ема прехапа устни. Искаше й се този номер да не включва подигравка с някого. Но пък Подлата четворка им беше докарала големи неприятности — а Бетани беше поканила Итън на среща пред очите й.

— Като става дума за партита — рече тя с намерението да смени темата. — Вие, мацки, решихте ли какво ще носите на рождения ден на баща ми в събота?

Лили се приближи до Ема във водата и я прегърна през рамо.

— Може пък да дойда с този бански. Да шокирам малко старците.

Момичетата се изкискаха. Внезапно наблизо се чу шумолене и всички млъкнаха.

Очите на Мадлин се разшириха.

— Какво беше това?

Габи се измъкна наполовина от водата.

— Ами ако е охраната?

— Не може пак да ме арестуват! — проплака Лили.

Ема усети как настръхва. Шумоленето се приближаваше. Тя различи две фигури, които си проправяха път през храсталака. Чу се тихо изпискване и на скалата се появиха Теър и Лоръл.

— Боже! — избъбри Лили и ги изпръска с вода. — Изкарахте ни акъла, идиоти.

— Извинявайте! — пропя Лоръл със самодоволна усмивка. Тя държеше Теър за ръката. — Просто се разхождахме наоколо. — Докато казваше това, тя гледаше право в Ема. — Извинявайте, че закъсняхме.

— Да, извинявай, Мадс — додаде Теър, поглеждайки към сестра си.

Мадлин стоеше с каменно изражение на лицето.

— Защо не отговаряше на обажданията ми?

Теър примигна.

— Не съм ги чул, сигурно.

Мадлин изскочи от басейна и грабна телефона на Теър от джоба му.

— Дори не си го включил! — изписка тя.

— Съжалявам! — отвърна Теър, вдигайки отбранително ръце.

Мадлин не каза нищо. Всички се умълчаха и се спогледаха смутено. Лоръл пусна брезентовата си чанта на скалата, преструвайки се, че не забелязва напрежението. Тя съблече бялата си рокля и остави върху чантата тъмносинята си кърпа.

Теър махна с ръка и съблече черната си тениска. Гърдите му бяха гладки и загорели, а мускулите на корема му изпъкваха. Ема се усети, че го зяпа и бързо извърна поглед. Оказа се изненадващо трудно да не гледа Теър — той беше наистина великолепен.

— Ъм, аз си мислех, че това е събиране по женски — рече Шарлът, когато той седна на ръба на басейна.

Теър повдигна вежди.

— Да не би да говорите за нещо свръх секретно?

Ема повдигна рамене.

— Може и така да се каже и…

— О, я стига. — Лоръл завъртя очи. — Теър може да научи. И без това ще бъде поканен. — Тя се сгуши до него, без да сваля очи от Ема. — Но пък какво беше онова нещо, което винаги казваш, Сътън? Ако ти кажа, ще трябва да те убия?

Внезапно на Ема й стана ужасно горещо. Не й харесваше да стои тук и да говори с Лоръл за убийства, дори на шега. Не беше сигурна дори дали ще издържи да стои в един и същ басейн с нея. Без да й отговори, тя излезе на брега и уви тялото си в голямата плажна кърпа. Хладният вечерен въздух успокои пулса й и тя тръгна по една от пътеките, дишайки дълбоко, за да се успокои.

Ема седна до един голям камък и погледна към нощното небе, чудейки се още колко време ще успее да издържа на това. Нуждаеше се от доказателство срещу Лоръл, нещо, което да може да отнесе в полицията.

— Сътън?

Ема се извърна рязко. Пред нея стоеше Теър и мократа му кожа проблясваше. Беше се задъхал, сякаш беше тичал, за да я настигне. Ема се стараеше да не гледа към стегнатия му корем. Тя реши, че ще е по-добре да не гледа и мускулестите му ръце.

— Теър? — разнесе се гласът на Лоръл в далечината. — Къде отиде?

— Ей сега се връщам — извика Теър и в гласа му се долови раздразнение. Той погледна загрижено към Ема. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна тя, забила поглед в земята, опитвайки се да събере смелост. Това беше шансът й да го попита. — Ами ти? Забавляваш ли се с Лоръл?

Той се намръщи.

— А теб какво те интересува?

Ема зяпна изненадано.

— Извинявай. Просто се опитвах да поддържам разговор.

Широките му рамене се напрегнаха.

— Не разбирам, Сътън. — Той бавно поклати глава. — Опитвам се да продължа. Но е… — Гласът му заглъхна, отнесен от лекия вечерен бриз. — Направо не издържам да те гледам с Ландри — рече най-накрая той. — Иде ми да го убия.

О, Теър, прошепнах аз; толкова ми се искаше да може да ме чуе. Толкова ме болеше, че стоях съвсем близо до него, а не можех да му обясня какво изпитвам към него, дори сега. И като че ли умирах отново при мисълта, че според Теър чувствата ми към него за изстинали.

Студеният въздух накара Ема да потрепери във все още мокрия си бански.

— Съжалявам — беше първото нещо, което успя да промълви. Не можеше да си представи как изглежда това отстрани — преди Теър да изчезне, Сътън е била влюбена в него. В последната им нощ заедно го блъска кола, а когато се връща, Сътън вече е с някой друг. Ема се чувстваше ужасно заради мъката, която му причинява, но просто не можеше да продължи връзката си с него оттам, откъдето е била прекъсната.

— И… съжалявам, че не бях с теб в болницата онази нощ — додаде тя. — Отдавна искам да ти го кажа. Разбирам защо трябваше да се обадиш на Лоръл, но въпреки това смятам, че трябваше да бъда аз…

Теър се намръщи.

— Нямам значение. Това вече е минало.

— Въпреки това се чувствам ужасно. — Откъм минералния басейн се чу плясък и кикот. — Лоръл поне остана ли с теб през цялата нощ? — попита настоятелно Ема. — За да не преживяваш сам всичко това?

Теър се изсмя, но лицето му се изкриви от гняв.

— Наистина ли смяташ, че съм чак такъв бъзливец? Не беше нужно Лоръл да стои и да ме държи за ръката.

Ема примигна. Искаше й се да чуе нещо по-конкретно.

— Значи… тя не остана с теб?

Теър поклати глава.

— Тръгна си малко след като ме остави там. Каза, че искала да си поговори с теб. Беше бясна, сякаш бе готова да те убие. Никога не съм я виждал такава.

Ема положи всички усилия да не ахне. Думите на Теър бяха достатъчни, за да докажат вината на Лоръл.

— Мили боже — прошепна тя.

Думите нахлуха в главата ми, носейки със себе си ужасяваща празнота. До този момент не бях осъзнавала, колко отчаяно ми се искаше Лоръл да се окаже невинна. Тя беше по-малката ми сестра, момичето, с което бях отраснала, което някога считах за най-добрата си приятелка. Но думите на Теър ме лишиха и от последната капчица надежда. Онази нощ тя не е била с него и не се е върнала в къщата на Ниша. Трябваше да приема истината. Моята сестра Лоръл ме беше убила — заради едно момче.

Някой се закашля. Ема се обърна и видя нечия фигура, която стоеше в края на пътеката. Очите на Лоръл проблеснаха в тъмното.

— Ето къде си бил — каза тя. Гласът й вече не беше ласкав, а равен и студен.