— Не. Обърнах нова страница. Живей и остави и другите да живеят. Или в твоя случай живей, докато пушенето не те убие — каза тя с крива усмивка.

Баба Мърсър изтръска цигарата си на чашата, която използваше вместо пепелник.

— Това ми стига. И така, Сътън, докъде я докара с търсенето на колеж? — Тя кръстоса краката си. — Смяташ ли изобщо да ходиш в колеж догодина?

— Ами… — запъна се Ема. Нещо в този въпрос й подейства като удар в стомаха и изведнъж усети, че й е адски трудно да диша. Тя не беше открила нищо в нещата на Сътън, което да й подсказва за посещения в колежи или кандидатствания. Сестра й имаше невероятни възможности, а не се беше възползвала от тях.

Хей, не всички хора са родени да ходят в колеж. Може пък да съм имала планове да стана голяма холивудска актриса.

— Просто гледам да не прибързвам — каза най-накрая Ема. — Но кандидатствах в доста добри училища.

— Нима? — попита баба Мърсър, повдигайки побелялата си вежда. — Смяташ ли да останеш в Аризона?

— Аризонският университет е добър — отвърна тихо Ема. Всъщност докато живееше във Вегас, Аризонският университет бе един от колежите, в които, смяташе да кандидатства. Там се предлагаха много стипендии, а тя харесваше журналистическата им програма. Но отдавна беше изпуснала всички срокове за подаване на документите за стипендии. Щеше ли някога да се върне към предишния си живот? Или щеше да кандидатства като Сътън Мърсър? Можеше ли да постъпи така? Да живее в стаята на Сътън и да ходи в нейното училище беше едно, но да кандидатства в университет за сметка на семейство Мърсър, да продължи да се представя за Сътън и там, беше нещо съвсем различно. Не можеше да понесе мисълта, че разследването на убийството на сестра й щеше да продължи толкова дълго.

Баба сбърчи нос.

— Искаш да кажеш, че Аризонският университет има доста сестринства. Животът не е само купони, да знаеш.

Ема заби поглед в сандалите си.

— Знам, вярвай ми.

Баба Мърсър угаси цигарата в облегалката на шезлонга със замислено лице.

— Баща ти обичаше да купонясва — каза тя и въздъхна. — По сърце е калифорнийско момче. Но когато се преместиха в Тусон, двамата с майка ти доста се кротнаха. — Тя изсумтя. — Разбира се, работата му си заслужаваше.

— Преди Тусон са живели в Калифорния? — попита Ема, неспособна да скрие изненадата си. Семейство Мърсър не бяха споменавали никога за това, а и бяха толкова сраснали с тукашната общност, че Ема просто беше предположила, че винаги са живели тук.

Баба я изгледа странно.

— Естествено, че са живели. Преместиха се тук малко след като те осиновиха.

— О, да. Пфу — рече Ема тихо. Толкова й беше странно да си мисли, че някога са имали съвсем различен живот.

Баба въздъхна.

— Толкова ми е трудно, че не живеят на две крачки от дома. Така се забавлявахме, докато Сътън беше още жива.

Сърцето на Ема спря. Правилно ли беше чула старата жена?

Зачаках със затаен дъх. Баба беше казала Сътън. Аз.

— Сестра ми обожаваше бебетата — продължи баба Мърсър и тънките й устни се разтегнаха в усмивка. — Особено много обичаше теб. Трепереше над теб. Наричаше те с всякакви умилителни имена.

Очите на Ема шареха напред-назад, докато постепенно осъзнаваше смисъла на думите. Сътън, за която говореше баба, не беше нейната близначка. Сътън беше кръстена на сестрата на баба Мърсър.

Баба взе чашата си с мартини и отпи от нея.

— Ако живеехме по-близо един до друг, щях да те наглеждам по-добре — и да те държа встрани от неприятности. Родителите ти винаги са били твърде снизходителни. Още няколко уикенда с мен щяха да ти избият глупостите от главата. — Тя погледна към Ема. Но само след миг погледът й омекна и тя положи ръка върху нейната. Ема се усмихна, изненадана от този мил жест.

Баба й сви устни, сякаш искаше да каже още нещо, но не можеше да намери подходящите думи.

— Както и да е — каза тя със сериозен глас и дръпна ръката си.

— Какво и да е — повтори Ема, смутена.

Дрейк надигна глава и погледна към вратата, изскимтявайки тихо. Ема се обърна рязко. Лоръл стоеше зад плъзгащата се врата, която водеше към кухнята, и ги гледаше.

Баба Мърсър й махна.

— Очевидно сестра ти се е прибрала.

След като вече беше забелязана, Лоръл махна небрежно и се отдалечи. Миг по-късно лампата в стаята й светна.

Баба Мърсър изцъка и угаси цигарата си.

— Дано Лоръл не ме е видяла, че пуша. За разлика от теб тя не може да пази тайна.

Ема гледаше как сянката на Лоръл се движи из стаята й.

— Всъщност Лоръл си има своите тайни — промърмори тя. — Ще се изненадаш, ако разбереш на какво е способна.

Като например да убие собствената си сестра, помислих си мрачно аз.

11.

Гореща среща

На следващата вечер Ема стоеше на паркинга на „Клейтън Ризорт“. Всичките ниски, ултрамодерни тухлени сгради светеха на фона на тъмната планина. Около нея се простираше леко хълмистото, невъзможно зелено игрище за голф, а знаменцата му се поклащаха на лекия ветрец. Няколко пръскачки се включиха едновременно и започнаха да поливат тревистите площи. Двама плувци се поклащаха във водата в дълбокия край на басейна с форма на подкова и тихо разговаряха. Всичко изглеждаше толкова романтично и изискано, всеки детайл изглеждаше точно на мястото си.

Чу трясък зад гърба си и когато се обърна, видя как Шарлът, Мадлин и близначките Туитър слизат от джипа на Мадлин.

— Винаги съм казвала, че номер се планира най-добре докато се промъкваме в чужд имот — прошепна Лили, подсмихвайки се. Розовият й бански се подаваше под твърде впитата й бяла блузка, а под мишницата си тя носеше лилава плажна кърпа.

Леко изнервена, Ема приглади с ръка светложълтата туника, която беше намерила в гардероба на Сътън. Момичетата бяха планирали свръхсекретната сбирка на клуба „Игра на лъжи“ за тази вечер, но за да я осъществят, трябваше да влязат тайно в собствеността на курорта, за да стигнат до горещия минерален извор. Човек би си помислил, че досега би трябвало да е свикнала да нарушава закона, но навиците на добро момиче умират трудно.

Моите нерви също бяха опънати, но по друга причина. Това място ми беше познато от един от спомените ми. Приятелките ми бяха минали оттук, за да ме завлекат до багажника на колата в онази нощ, в която бяха направили фалшивото клипче за смъртта ми, същата нощ, когато Лоръл едва не ме беше задушила до смърт. Бях приела този номер просто за глупава шега, но сега започвах да се замислям. Дали Лоръл не се беше упражнявала за по-късно?

Мадлин отпи от бутилката с минерална вода, докато Габи и Лили забързаха напред.

— Вече ми хрумнаха адски много добри идеи — извика Габи през рамо.

— Трябва да се погрижим за всичко, което включва един бал — избъбри Лили. — Със сигурност ще ни трябва купа с пунш и торта. Както и да накачим тонове лентички със знаменца.

Шарлът, която беше увила тялото си с хавлиена кърпа, се спря внезапно и хвана Ема за ръката.

— Къде е Лоръл? Мислех, че ще дойде с теб.

Ема сви рамене.

— Преди да тръгна, минах през стаята й, но тя не беше там.

Мадлин настръхна.

— Обзалагам се, че е с брат ми.

Ема реши, че Мадлин е права. Цял ден се беше опитвала да хване Теър насаме, за да го попита колко време е останала с него Лоръл в болницата, но всеки път, когато го виждаше, той беше с нея.

— Ауууу — пропя Габи. — Може би ще му се отрази добре да има приятелка.

— Особено, ако е една от нас — додаде Лили.

Мадлин бутна настрани едно клонче; Ема рязко се наведе, за да го избегне, когато то рязко се върна назад към лицето й.

— Точно сега Теър не се нуждае от приятелка. Първо трябва да се оправи.

— Да се оправи? — повтори Лили. — Какво имаш предвид?

Мадлин рязко млъкна. Теър беше казал на Ема, че е лежал в рехабилитационна клиника, но извън семейството тя бе единствения човек, който знаеше за това.

Освен ако не беше казал и на Лоръл…

— Имам предвид крака му — отвърна със запъване Мадлин. — Трябва да го излекува. — И това беше всичко.

— Пристигнахме! — пропя Габи, проправяйки си път през клоните. Пред тях се появиха равните червени скали. Три басейнчета с размерите на джакузи, бяха пълни с минерална вода, която бълбукаше примамливо.

Когато се огледах, усетих как ме изпълва страх. Да, това си бяха точно изворите. В онази нощ се ядосах на Лоръл заради това, че носеше огърлица, която бе същата като медальона ми, сякаш се опитваше да копира стила ми. По-късно тя ми каза, че си го е сложила само за да предизвика скандал, но очевидно не се домогваше само до стила ми. Тя искаше живота ми.

Мадлин съблече през глава туниката си и седна на скалата до басейна. Шарлът се приближи колебливо до димящата вода, без да сваля кърпата си. Ема и близначките Туитър също се съблякоха и оставиха дрехите си на купчинка. Лили потопи палеца си във водата и обяви, че температурата е идеална. Когато се плъзна вътре, тя затвори блажено очи и изхъмка. Ема също се потопи във водата и топлината я обгърна. За миг цялото й напрежение се изпари.