Ема огледа пейките и наистина, поне петнайсетина души гледаха към членовете на „Игра на лъжи“ и си шепнеха ядосано.

— Очевидно организирането на парти не е достатъчно. Трябва да докажем, че не сме го направили ние — рече Шарлът.

Лоръл въздъхна драматично.

— Не мога да повярвам, че го казвам, но всъщност ми се иска училището да имаше охранителни камери. Те щяха да покажат на всички, че извършителките не сме ние.

Итън вдигна глава с колебливо изражение на лицето.

— Знаете ли, на ъгъла до училището има улична камера.

Лоръл присви очи.

— И какво?

— Ами веднъж ме глобиха за минаване на червено на светофара и заедно с фиша ми изпратиха и снимка. На нея се виждаше входът на училището. Може би камерата е успяла да заснеме и вандалския акт. — Итън сви рамене.

— Сериозно? — Очите на Мадлин грейнаха, но после видимо посърна. — Но как изобщо ще получим достъп до тези кадри?

Итън облиза устните си.

— Ами… записите от камерата отиват в един онлайн сайт, а аз съм доста добър с компютрите. Тогава, ъъъ, хакнах сайта, за да видя, дали няма да успея да изтрия фиша. — Бузите му видимо почервеняха. — Не можах, но забелязах, че пазят архив с видеоматериалите. Паролата сигурно е сменена, но ако поработя върху това известно време, мисля, че ще намеря начин да се вмъкна отново.

— О, боже мой, това е страхотно! — изписка Шарлът.

— Много яко, Итън — рече Мадлин с възхищение. — Нямах представа, че те бива в това.

Момичетата ликуваха и се усмихваха. Само един човек изобщо не изглеждаше доволен — Теър. Той не отместваше поглед от терена, макар играта да не беше започнала все още.

— Като че ли е кой знае колко трудно да се сдобие човек със запис от камерите — промърмори той под носа си така, че само Ема да може да го чуе. Тя се престори, че не го е разбрала.

Момичето се обърна към Итън.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — Последното нещо, което искаше, бе Итън да си навлече неприятности заради това, че се опитва да накара приятелките на Сътън да го харесат.

Итън сви рамене.

— Не е кой знае какво, честна дума.

Внезапно нечия сянка падна върху Ема. Едно момиче с тъмна, къдрава коса, вързана на странична опашка, стоеше до нея. Оскъдните жълти панталонки една покриваха слабите му бедра, а очертанията на сутиена му се подаваха изпод бялата тениска. На Ема й бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това е една от членовете на Подлата четворка — Бетани някоя си.

— Здрасти, Итън — рече Бетани, без да отмества поглед от него.

Итън се изчерви. Очевидно не беше свикнал да е обект на внимание.

— Ъъъ, здрасти?

Завъртях очи. Бях мъртва и общо взето без спомени, но дори аз знаех, че с първокурснички никога, ама никога не се разговаря. Преструваш се, че си твърде зает, за да забелязваш съществуването им, дори да са ти роднини.

— Какво ще правиш този уикенд? — попита Бетани.

Мадлин и Лоръл се ококориха. Лили и Габи бяха извадили телефоните си и пръстите им танцуваха по клавиатурите.

— Ами… — Итън млъкна и погледна към Ема.

Тя едва се сдържа да не се разсмее.

— Ще бъде с мен — отвърна на момичето и хвана Итън под ръка.

Мадлин се наведе напред.

— Защо? Да не би майка ти да ти търси бавачка?

Бузите на Бетани станаха аленочервени. Тя се обърна и се върна при приятелките си, които веднага я заобиколиха и започнаха да си шепнат.

Шарлът поклати глава.

— Определено трябва да се сдобием с онези кадри.

— Съгласна съм — отвърна Ема. — Тези мацки трябва да си го получат.

— Смятай го за сторено — рече Итън.

— Нашият герой — пропя Мадлин.

Теър изглеждаше все по-ядосан. Той се наведе напред и погледна към Итън.

— Ландри, ти кога се превърна в най-якия тип?

За секунда Итън като че ли се почувства като в небрано лозе, но след това си пое дълбоко дъх и отговори спокойно:

— Предполагам, че след като започнах да излизам с най-готиното момиче в училище.

Теър погледна към Ема така, сякаш я виждаше за пръв път тази вечер.

— Да, тук няма спор — рече замислено той.

Седящата до него Лоръл се задави с диетичната си кола. Теър веднага се обърна към нея и я потупа по гърба.

— Добре ли си?

Лоръл закима, но няколко секунди не можеше да си поеме спокойно дъх.

— Ще ми донесеш ли вода? — попита го тя с насълзени очи.

— Разбира се. — Теър се изправи с усилие и закуцука надолу покрай пейките.

Лоръл продължи да кашля, докато той не се изгуби от погледа й, след което спокойно отпи от кутийката си, стрелвайки Ема с поглед, сякаш искаше да й каже „Ти не си единствената, която може да го накара да я следва като кученце“.

Но аз забелязах още нещо в този поглед. Предупреждение. Стой далеч от него, иначе…

10.

Димяща изненада

Хората от квартала на семейство Мърсър приемаха футболния отбор на „Холиър“ твърде на сериозно. След победата на училището улиците се напълниха с бибипкащи коли, а семейство Уесмън, които живееха две къщи по-нататък, опънаха над гаража си банер на „Холиър“.

Ема спря пред къщата и чу как телефонът й изписуква. Итън й беше пратил есемес.

Беше неочаквано забавна вечер, пишеше той. Или в новинарския стил на Ема: „Срамежливец удря джакпота по време на футболна среща“.

Ема се изчерви от удоволствие, че Итън е харесал навика й да си измисля новинарски заглавия и дори е започнал да пише свои. Не беше зле, нали?, отвърна тя, изпълнена с топлота. С изключение на лекия сблъсък с Теър, Итън се беше представил блестящо: беше успял да очарова приятелките на Сътън и дори успя да пусне две безумно смешни шеги. А по начина, по който Мадлин и Шарлът я бяха изгледали след края на играта, Ема бе разбрала, че те са го приели. Тя се радваше, че Итън също ги е харесал.

Ема угаси двигателя и се огледа. За нейна изненада беше изпреварила Лоръл, въпреки че първо беше минала да остави Итън у тях. Колите на господин и госпожа Мърсър също не се виждаха и макар автомобилът на баба Мърсър да беше паркиран пред гаража, къщата беше тъмна.

Тя влезе във фоайето и опипа стената, за да намери ключа за лампата. Стъпките й отекнаха шумно в тихата къща. Ема отиде в кухнята, осветена от лунните лъчи, които хвърляха дълги сенки върху дървената маса. Тя се беше прибирала безброй пъти в празни домове, но къщата на Мърсърови изглеждаше странно празна и самотна тази вечер. Момичето се сепна, осъзнавайки колко е свикнала да бъде посрещана с топлото „здравей“ на госпожа Мърсър.

Ема се накани да запали лампата, когато зърна оранжевия проблясък на цигара в задния двор. Пулсът й се ускори. Няколко седмици по-рано, когато Итън я беше завел на откриването на галерията, двамата седяха отвън на една пейка и тя забеляза тъмна фигура, която пушеше наблизо и чуваше всяка тяхна дума. Фигурата беше изчезнала преди Ема да успее да види кой е.

Тя подсвирна на Дрейк. Скоро чу как лапите на грамадния дог пошляпват по пода в кухнята. Дрейк я погледна с големите си очи. Тя го побутна с треперещи ръце към задната врата — колкото и нервна да се чувстваше покрай голямото куче, толкова повече се страхуваше от пушача навън.

— Хайде, момче — прошепна му тя, докато отваряше плъзгащата се врата. Сърцето й подскочи, щом зърна тъмната фигура, която се беше излегнала в един от шезлонгите. Към дърветата се понесе димно облаче, което изглеждаше също толкова зловещо, колкото и свития пръст на вещицата.

— Сътън? — разнесе се познат хрипкав глас.

Ема примигна; очите й бавно привикваха към тъмнината.

— Бабо. — Тя пусна каишката на Дрейк и той тръгна към другия край на поляната, за да подуши един храст азалии.

— А кого очакваше да видиш? Бог? — Баба Мърсър размаха ръката си, с която държеше цигарата, приканвайки Ема да се приближи. — Седни. — Баба Мърсър й направи място на тъмнозеления шезлонг.

Ема неохотно седна. За нейна голяма изненада баба й подаде пакет „Меритс“.

— Искаш ли да запалиш?

Ема сбърчи нос. Винаги бе мразила миризмата на цигарения дим. Но дали Сътън щеше да приеме?

— Малко ми е възпалено гърлото — излъга тя. След това вирна глава. — Защо не си с мама и татко?

— Те излязоха със семейство Финч — отвърна бабата на Сътън и направи гримаса. — Толкова ми е трудно да търпя тези хора. Винаги се опитват да ме уредят с овдовелия баща на тази ужасна жена. Може да съм стара, но мога сама да си уреждам срещи, много благодаря.

Жената стисна цигарата между сбръчканите си пръсти и погледна към Ема.

— И такаааа — рече бавно тя, разтягайки думите. — Наистина ли няма да кажеш нищо за моя… как го нарече последния път? „Гаден навик, който ще те убие и преждевременно ще състари кожата ти?“

Ема се изсмя на глас. Звучеше точно като нещо, което би казала близначката й — освен това се зарадва, че Сътън също не е пушачка.