Спенсър я изгледа слисано.

— Не можеш да се виждаш повече с него! Ами ако се издадеш по някакъв начин? — После тя примигна. — И означава ли това, че на кораба има още хора, които са познавали Табита? Тя може да има куп приятели тук — те може всичките заедно да са А.!

Ариа поклати глава.

— Не, той се е прехвърлил от училището на Табита в училище във Филаделфия. Никой друг от приятелите й не е тук.

— Въпреки това съм съгласна със Спенсър — рече Хана. — Стой далеч от този тип. Изглежда като ситуация, от която нямаш нужда в момента.

Ариа изглеждаше раздразнена.

— Не мога просто да го зарежа. Ще се чувствам ужасно.

— И защо? — настоя Спенсър.

Ариа се вторачи в пръстите си.

— Мацки, наистина ли мислите, че в края на краищата ще се измъкнем безнаказано? Това може да е последният ми шанс да постъпя по правилния начин с някого, който го е било грижа за нея, преди да вляза в затвора.

Спенсър я изгледа диво.

— Да не смяташ да му кажеш?

— Не. Но чувствам, че му дължа нещо. Искам по някакъв начин да направя живота му по-добър.

— Не му дължиш нищо! — извика Спенсър. — Единствената причина да се чувстваш така е защото А. те манипулира!

— Е, това е добра причина, не мислиш ли? — Ариа безпомощно сви рамене. — А. напълно ни държи в ръцете си! Не знам какво друго мога да направя!

Всички затвориха очи. През Емили премина вълна от страх. А. наистина ги държеше в ръцете си. Ами ако ги издадеше за всичко? Те бяха направили толкова много неща, особено ако Мадисън беше умряла. А А., изглежда, знаеше всичко.

Спенсър прочисти гърлото си.

— Вижте, ако открием кой е А., можем да го разобличим за убийството на Гейл и да предпазим себе си. — Тя погледна към Хана. — Ти си съквартирантка на Наоми. Претърси багажа й. Виж дали има втори телефон, подобно на Мона. Или влез в пощенската й кутия и виж дали в изходящата й поща е някое от съобщенията на А.

Хана започна да гризе ноктите си.

— Наистина ли искаш да се ровя в нещата на А.? Забрави ли другите работи, които направи А.? Като с Гейл? Или как сложи наркотик в сладкишите?

— Но… — възрази Спенсър, ала после застина. От другата страна на палубата се чу изскърцване на дъска. Спенсър сграбчи Емили за ръката. Емили се вторачи в сенките, ужасена от това какво може да има там. По въздуха към тях полъхна аромат на плодов парфюм, после изчезна. За няколко секунди чуваха само туптенето на сърцата си, отекващо в ушите им. Телефонът на Хана звънна и всички подскочиха.

— Това е просто Майк — каза Хана, след като погледна в екрана. — Кани ме в стаята си за през нощта.

— Ще останеш с Майк? — Ариа изглеждаше обезпокоена. — Може да си докарате неприятности.

— Вече си имам повече неприятности, отколкото ако ме бяха убили — отсече Хана, и се отдалечи бързешком, като хвърли поглед към сенките, преди да изчезна в стълбището.

След миг Спенсър погледна към останалите, направи отчаяна физиономия и също се отдалечи. Останаха само Емили и Ариа. Те излязоха изпод тентата и се спогледаха ужасено.

— Кажи ми, че това не се случва — прошепна Емили.

Ариа избърса дъждовните капки от очите си.

— Не мога да живея повече така, Ем.

— Знам. Аз също.

В морето изплющя още една мълния. Емили пристъпи напред и обви ръце около раменете на Ариа. Ариа също я прегърна и двете постояха така известно време, предпазвайки се взаимно от стихията.

А може би и от А.

10.

Гмуркане право в целта

В сряда сутринта Спенсър стоеше при доковете в Сейнт Мартин. Круизният кораб, който беше достигнал до острова по изгрев-слънце, стоеше в пристанището сред много по-малките моторници и фериботи и изглеждаше като абитуриент в класната стая на първолаци. Небето беше розово-сиво, въздухът миришеше на нагорещен от слънцето паваж, а търговците вдигаха металните решетки на бижутерийните магазини и слагаха на вратите табелки, на които пишеше: „ПРОДАЖБА НА ДИАМАНТИ“ или „НАЙ-ДОБРИТЕ ЦЕНИ НА ОСТРОВА“.

Някъде около пладне участниците във водолазния курс бяха на дока, намъкваха се в плувните си костюми и ровичкаха из взетата под наем водолазна екипировка. Кирстен намаза ръцете си със слънцезащитен лосион, после предложи тубичката на Спенсър.

— Наистина ли смяташ да се гмуркаш отделно от групата?

Спенсър понечи да потвърди, но после се поколеба. Може би не беше толкова добра идея да се гмурка сама, когато А. е наоколо.

Тя огледа доковете, чувствайки нервно свиване в стомаха си. А. е на кораба с нас. От една страна, това изглеждаше невъзможно. Но от друга, беше много логично — А. беше навсякъде. Разбира се, че А. е на кораба. Може дори да я наблюдава в тази секунда.

— Добро утро, Спенсър.

Рифър стоеше зад нея, облечен с карирани плувки, които подчертаваха мускулестите му крака, и стискаше чифт неоновозелени плавници.

— Денят не е ли прекрасен? — добави самодоволно Наоми, която стоеше до него. Вместо да носи плувен костюм, като всеки благоразумен водолаз гмуркач, тя носеше оскъден бански с металически цвят, демонстриращ пищния й бюст. Когато забеляза, че Спенсър я оглежда, Наоми се приближи още повече до Рифър, като едва не му се качи на краката.

— Здрасти — каза Спенсър равнодушно и им обърна гръб. Откакто започна водолазния курс, Рифър нямаше никакво време за нея. Беше получила приятен есемес от него по време на вечерята предишния ден, в който й пишеше, че я търси, но само след няколко минути й изпрати още едно съобщение, в което казваше: „Извинявай, Наоми иска да говорим, нека се свържем по-късно“. След вечерята, докато двете с Ариа се разхождаха из пешеходната палуба, тя забеляза Рифър и Наоми да седят в ъгъла, допрели интимно главите си.

Спенсър се наведе и взе една от кислородните бутилки. Когато зърна отражението си в хрома, потрепна. Кожата й изглеждаше бледа на фона на яркожълтия й плувен костюм. Миналата вечер се беше почувствала толкова уморена, че не си направи труда да вземе душ, така че сега косата й висеше на мръсни, солени фитили. Как можеше да се сравнява с Наоми?

А относно нещата, които Хана беше казала за Наоми — възможно ли беше тя да е А.? Дори и да не беше, имаше доста причини да им е ядосана — особено ако А. й беше казал какво са направили с братовчедка й. Предишната вечер, след като Хана получи онова съобщение, Спенсър лежа в леглото си, мислейки си за катастрофата на Рийдс Лейн. Не можеше да повярва, че почти е забравила за това.

Докато се отдалечаваха от мястото на зловещото произшествие, тя се беше обърнала нервно към Хана:

— Ами ако момичето се свести и се сети коя си?

— Е, аз й казах, че името ми е Оливия и съм от Ярмът — беше промърморила Хана.

— Но ако види твоя снимка в стар брой на „Пийпъл“?

Хана се беше извърнала рязко и се бе вторачила през прозореца.

— Е, да се надяваме, че няма.

Съдейки по факта, че на вратата на Спенсър не бяха почукали никакви полицаи, за да й задават въпроси, и че по новините дори нямаше репортаж за произшествието, явно Мадисън не си беше спомнила. Спенсър се надяваше, че е така, защото Мадисън е била твърде пияна, но тънкото гласче в главата й непрекъснато нашепваше, че причината може да е друга. Първото правило на курса по оцеляване гласеше никога да не се премества някой, претърпял произшествие. А го имаше и онова ужасно пукане на кост, когато Спенсър беше изпуснала Мадисън — звук, който сега отекваше в й, сякаш бе пуснат в режим на повторение на някакъв плеър.

Тя почувства погледа на Наоми върху себе си и потрепери. После усети, че и Рифър я наблюдава. Тя изпъна назад рамене и тръгна към вана с екипировката. Рифър се откъсна от Наоми и закрачи след нея.

— Търсих те при аквариума тази сутрин — каза той.

— Ъъъ-хъм — промърмори Спенсър, хапейки силно вътрешната страна на устните си.

— Мислех си, че това ще е мястото ни за редовни срещи.

— Реших да тръгна рано — рече тя рязко, без да го поглежда.

— Спенсър… — Рифър хвана ръката й, но Спенсър рязко я издърпа и продължи да върви, без да си прави труда да спре за плувната маска, която се изплъзна от пръстите й и тупна върху паважа. Рифър я сграбчи и се затича след момичето. — Спенсър Спри.

Спенсър завъртя очи и спря. Рифър я гледаше тъжно.

— Сърдита ли си ми за нещо?

„Разбира се, че съм сърдита!“ — искаше да изкрещи Спенсър. Но вместо това издърпа плувната маска от пръстите му и едва-едва се усмихна.

— Не.

Рифър хвърли, поглед през рамо към Наоми, която в момента говореше с Тим.

— Ние сме само приятели, знаеш. Срещнахме се на купон в Принстън. Тя беше на обиколка из университетското градче.

Спенсър се намръщи. Наоми да иска да отиде в Принстън? За пръв път чуваше такова нещо.

— Тя един вид ме отвлече снощи — прошепна Рифър. — Исках да вечерям с теб, но тя ме замъкна на пешеходната палуба и говорихме за някакви семейни истории, които са й се стоварили на главата.