— Боби, кажи на сър Томас да вдигне тревога.

— Да, господарю!

Младият кавалер остави дрехата и изхвръкна от дневната.

— Едуард — каза Саймън, — ела с мен до оръжейната.

— Да, сър!

— Джон — викна Доминик.

И нито дума повече. Джон, синът на Куция Хари, бе избран наскоро, но знаеше задълженията си като кавалер на Глендруидския вълк. Куцият Хари бе един от най-юначните рицари на крепостта Блакторн, докато не го осакатиха в една битка.

Саймън и Доминик крачеха бързо към оръжейната, следвани от двамата стройни, още голобради младежи.

Над полетата на Блакторн се понесе тревожен камбанен звън, приканващ всички да се приберат зад стените. Из крепостта кънтяха викове — рицари, кавалери и оръженосци тичаха към оръжейната.

Макар че Саймън и Доминик се обличаха бързо, отдавна привикнали към тежките, сложни военни доспехи, когато кавалерите подаваха на двамата братя мечовете, оръжейната вече бе пълна с хора.

Движенията на Доминик и на Саймън, докато затягаха мечовете, бяха едни и същи — бързи, точни и спокойни. Както винаги, Саймън бе по-бърз. Доминик още нагласяше меча на хълбока си, а Саймън вече бе взел тежката зимна мантия и я закопчаваше около раменете си.

Видът на бялата кожена подплата накара Саймън да се усмихне вътрешно. Никога вече нямаше да може да погледне пухкавата бяла кожа, без да види Ариана легнала на нея за пръв път, почти гола, с порозовяла кожа, а аметистовите й очи блестят, като го гледат как влиза дълбоко в нея.

Ариана не се умори от любовния спор през следваните нощи. Идваше при него с готовност всяка нощ, както и той отиваше при нея. По-точно, тя идваше при него призори. А веднъж той я изненада сама във ваната. И за двамата това беше цяло откритие. Той се канеше да я потърси там отново.

Скоро.

— Каква усмивка — каза Доминик и хвърли озадачен поглед на Саймън. — Толкова много ли искаш да се биеш?

— Не. Мислех за… ъъъ… нещо друго.

— За довечера? — попита Доминик иронично.

Саймън погледна строго брат си.

Доминик се ухили.

— Какво си мислиш — че никой не е забелязал колко време прекарвате с Ариана в леглото?

— В леглото? Не — каза Саймън сериозно. — Правим същото, което правехме с теб като деца — ловим пернати змиорки.

Доминик се изсмя високо. Другите рицари се обърнаха да го погледнат, но видяха само как покритите с белези ръце на техния господар закопчават черната мантия с иглата на Глендруид. Кристалните очи на вълка блестяха злобно в треперещата светлина на факлите, виждаха всичко и обещаваха възмездие на всеки, които разбуди заспалия звяр на войната.

Един по един мъжете обърнаха глави и всеки се захвана отново с подготовката си за бой.

Саймън и Доминик излязоха бързо на бойниците. Металните им ботуши звъняха с всяка стъпка. Кавалерите ги следваха с шлемовете, които щяха да поставят с наближаването на битката. Те бяха възбудени и малко се страхуваха за изхода й. Макар че каменоделците не бяха спирали да работят, в крепостната стена все още имаше отвор, защитен само с дървена ограда.

Стражата отдаде чест на Доминик, но не каза нищо ново. Конниците нямаше да се видят, докато не излязат в открито поле.

Саймън и Доминик стояха в центъра на укрепленията, под ниското сиво небе. Вятърът развяваше косите им, мантиите плющяха около глезените им, ризниците им бяха с цвета на бурята.

— Мислиш ли, че е Дьогер? — попита Саймън.

Доминик сви рамене.

— Откак този фукльо Джефри пристигна преди десет дни, всеки ден получавам сведения за Дьогер. Едни и същи.

— Което значи, че през тези десет дни Дьогер бавно е напредвал на север и е набирал рицари, оръженосци и главорези по пътя си.

— И курви — добави Доминик.

— Като човек, който се готви за война.

— Той твърди, че събира хора за нов поход към Светите места.

— Никой не му вярва.

Доминик сви рамене.

— Но и никой не го е нарекъл лъжец.

— Засега. Но ще разбере, че в Спорните земи няма причини за война.

Доминик не каза нищо.

— Въпреки хитрите маневри на пратеника на Дьогер, кралят одобри брака ми с Ариана — каза Саймън. — Норманският херцог също ще се успокои, щом съобщението за нашия брак и подаръците пристигнат.

— Херцогът предпочита да го наричат крал — каза сухо Доминик.

— Крал, херцог или селяндур, той ще бъде доволен от брака ми с Ариана — отвърна Саймън. — Аз вече съм доволен. Затова няма причини за спорове с барон Дьогер — напразно събира воини.

— Така ли? Или просто печели време, докато се разчуе, че Хубавият Джефри е бил предизвикан от Верния Саймън и заклан заради нахалната си уста?

— Дьогер ще има да чака тази вест, докато ледът се превърне в ад — каза Саймън. — Нямам намерение да тичам подир всяка муха, която бръмчи из обора.

Доминик погледна към кавалерите и им махна да се отдалечат. Момчетата се подслониха на стълбищната площадка.

— Саймън… — започна Доминик, после въздъхна. — За Бога, надявах се, че няма да се стигне до това.

Саймън слушаше напрегнато и се чудеше какво тревожи брат му.

— Нека да изпратя за лейди Амбър — каза най-после Доминик. — Тя ще каже дали обвиненията на Джефри са лъжливи. И ще сложим край на неприятностите, които той ни създава.

— Не.

Резкият отказ на Саймън бе неочакван. Доминик помълча и потта също тъй направо:

— Защо не?

— Не искам да подлагам Ариана — или Амбър — на това изпитание.

Това бе само половината от истината, но Саймън нямаше намерение да обсъжда другата половина.

— За Бога… — изръмжа Доминик. — Амбър би сложила край на лъжите на Джефри!

— Какви лъжи?

Доминик не можа да скрие, че е шокиран.

— Джефри казва, че е любовник на Ариана!

— Не. Това са измислици.

— Но…

— Забелязал ли си — ти или кой да с друг — каквито и да са признаци, че Ариана не ми е вярна?

Доминик процеди през зъби злобно проклятие. Ръката му, облечена в ръкавица, удари по каменния парапет.

— Забелязал ли си? — настоя хладно Саймън.

— Велики Боже! — промърмори Доминик. — Разбира се, че не! Откак Джефри пристигна зная точно къде и как тази свиня е прекарала всяка секунда!

— Свен е негова постоянна и невидима сянка.

— Да.

Саймън сви рамене.

— Тогава няма проблеми.

— Не ми разигравай сцени — каза Доминик сърдито. — Зная отлично, че мисълта ти е по-бърза от меча ти.

Саймън не отговори.

— Джефри се хвали из цялата крепост, че е спал с Ариана — каза Доминик.

— Спал е.

Доминик занемя потресен.

— Аз и жена ми говорихме за миналото веднъж. Само веднъж — каза Саймън. — Оттогава съм забранил да се говори за това.

— Ариана ти с казала, че Джефри й е бил любовник?

— Тя ми каза, че Джефри я е насилил в Нормандия!

— Насилил? — попита Доминик. — Или изнасилил?

— Да.

— И барон Дьогер още счита Хубавия Джефри за свой син? — попита Доминик в недоумение.

— Да.

— Не са ли му казали?

— Казали са му.

— И какво?

— Случило се е в нощта, когато казали на Ариана, че ще бъде омъжена за Дънкан Максуел, а не за Хубавия Джефри. Джефри разправя, че го повикали в дневната и пили вино от една чаша и тя го съблазнила.

Доминик присви очи.

— И са му повярвали?

— Да.

— Но защо?

— Във флакона за парфюм на Ариана имало остатъци от любовна напитка. А флаконът бил намерен в леглото й, при кръвта от загубената й девственост.

— Ариана ли ти каза това?

— Тя каза, че Джефри й е отнел девствеността. А подробностите разказва той и си спомня събитието с голямо… удоволствие.

Доминик изрече ново проклятие. Сигурен бе, че Джефри се е наслаждавал да се подиграва на Саймън.

— Какво казва Ариана за обвиненията му?

— Не говорим за миналото. Никога.

— Господи! — каза шевно Доминик. — Каква чудна кошничка със змиорки!

— Аха.

— Как мислиш, какво се е случило между Джефри и Ариана?

Саймън не отговори.

— Значи — каза тихо Доминик — ти вярваш на Джефри.

Моментът беше много напрегнат. Доминик дълго разглежда лицето на Саймън. Блестящите сиви очи приличаха много на очите от брошката на Глендруид. Най-после Доминик изруга уморено и погледна встрани.

— Ако убия Джефри, това няма да промени факта, че не съм първият мъж на Ариана — каза спокойно Саймън. — Пък и не бих рискувал съдбата на крепостта Блакторн заради нещо, което не може да се промени.

Известно време се чуваше само шумът на вятъра и виковете на рицарите, които заемаха отбранителни позиции из крепостта.

— И ти го приемаш? — каза Доминик най-после.

Саймън затвори очи за миг. Когато ги отвори, те бяха бистри и непроницаеми като нощта.

— Няма да имам друга жена освен Ариана.

Доминик стисна устни и те се изпънаха в права линия.

— Мег каза същото.

Саймън се намръщи.

— Очите на Глендруид.

— Да. Тя видя, че приемаш Ариана за годеница такава, каквато е днес, вместо девственицата, на която имаш пълно право. Затова не пратих за Амбър и не заврях нейната истина в упоритото ти гърло.

— Благодаря ти. Няма да позволя да срамят Ариана пред цялата крепост.

— А ти? Къде отиде гордостта ти?

— Тя е понесла и по-тежки удари.

— Наистина ли?

— Да. Когато моята страст към една женена курва едва не ти струва живота.

Доминик погледна с намръщено лице пустите полета около крепостта и хълмовете, забулени от мъгла.

— Какво ще правиш, ако Джефри обвини Ариана в изневяра? — попита Доминик. — Знаеш, че ще го направи. Той е решил да те застави да го предизвикаш.

— Свен ще отрече лъжите на Джефри.

— Свен е следил Джефри откак е в крепостта. Чувам, че Ариана и Джефри са се срещнали точно преди това.

— Свен ще направи по-добре, ако внимава какво говори пред теб — каза Саймън с безпощадна яснота. — Мога да го убия, без това да доведе до война.