— Да.
— Дай ми устата си!
— Да — пошепна тя.
Саймън се наведе да целуне Ариана, но тя се изплъзваше от прегръдката му.
— Не! — възкликна дрезгаво той. — Не се отдръпвай!
— Трябва!
Стиснал зъби, за да не покаже разочарованието си, Саймън отпусна Ариана напълно. Придържаше само мантията около нея.
Тя се плъзна надолу по тялото му и изчезна под разкошната мантия.
— Ариана? Прилоша ли…?
Стон задави въпроса му, когато бузата й погали възбудената му плът. Кожата й бе студена от вятъра, а диханието й го топлеше. То му прошепна друга ласка, когато Ариана обръщаше глава от една страна на друга, галейки го. После тя го хвана с две ръце и го пое в устата си.
— Боже! — каза гърлено Саймън.
Тялото му се изопна като тетивата на лък. Ако не беше каменната стена зад гърба му, щеше да падне. Устата на Ариана беше гореща, мека и влажна, а любопитството на езика й нямаше край.
Саймън се отдаде за дълго на ласките на Ариана. След това заби пръсти в косата й и започна бавно, много бавно да я отделя от тялото си. Отначало тя се противеше, но накрая мъжката сила надделя. Саймън я изправи до себе си и потопи жадния си език в устата й. Двамата трепереха с цяло тяло.
Целувката им бе страстна като ласките на Ариана — горещо единение на езиците, което ги остави без лъх; едва се държаха на краката си, но не искаха тази целувка да свърши. Притискаха се все по-силно, все по-плътно, проникваха все по-дълбоко, докато вятърът не разпиля косата на Ариана в кипящ черен облак.
Саймън свали ръкавиците си, отпусна ширитите на роклята на Ариана и плъзна ръце към гърдите й. Допирът на неговите ледени пръсти изостри възбудата й още повече. Тя изстена и се люшна към него.
Още дълго Саймън не можа да се откъсне от устата на Ариана. Облегна се тежко на каменната стена, като галеше гърдите й и дишаше като в разгара на битка.
— Саймън?
— Останалите ширити — каза той дрезгаво. — Развържи ги вместо мен. Ако пусна мантията, вятърът ще я отнесе.
— По-скоро ще разкопчея твоите дрехи.
— Вече го направи.
— Остана ризата ти.
Тя се наведе под мантията и проникна с език между ширитите на ризата му. След това продължи надолу по мускулестия му торс. Така жадуваше за него, че не можеше да го изкаже с думи.
Саймън хвана Ариана, преди устата й да го намери отново и я вдигна. Мускулите му изпъкнаха. В трептящата светлина на факлата широко отворените й тъмни очи блестяха от необуздано желание, от което тялото на Саймън се напрегна още повече. Езикът й се показа и близна горната й устна, сякаш там бе останала капка вино.
— Имаш свежия вкус на вятъра — каза Ариана. — Позволи ми да те вкуся пак!
— Ще ме съблечеш съвсем — каза Саймън през зъби.
— Обичам да те разсъбличам.
— Ръцете ти са толкова нежни, устата ти е толкова гореща, че искам да излея семето си в теб.
Ариана трепна. След миг тя пое възбудената плът на Саймън в ръцете си. От докосването й той задиша тежко, през зъби.
— Но ти не го искаш, нали? — каза Саймън. — Не искаш да проникна в теб. Защо? Не си девствена та да се страхуваш от мъжкия глад.
— Не, не съм девствена…
Ариана въздъхна и потрепера. С една ръка започна бавно да повдига полите на роклята си. С другата държеше нежно Саймън. Странната тъкан като по заповед се повдигна над бедрата й и се набра около талията, като я разголи. Усещаше нежния допир на бялата кожа, с която бе украсена полата й.
— Помниш ли, че ти разказвах за една приятелка? — попита Ариана.
Саймън не можеше да мисли за нищо друго, освен за възбудата си и за усещането, че роклята на Ариана се вдига нагоре по бедрата й.
— Приятелка?
Следвайки инстинкта си, Ариана въведе Саймън в тясната ножница, превърната от страстта в огнена, трептяща кухина.
— Да — промълви тя, — приятелката, която бе изнасилена.
Ариана се притисна към твърдата плът, която страстта бе извадила от тялото на Саймън, навлажни я и всяко следващо движение вече бе по-лесно, по-дълбоко, по-сладко.
Това я накара да иска още. Много повече. Но не знаеше как да го направи. Чувстваше само, че неговата възбуда я кара да иска… нещо.
Саймън изстена, когато почувства как Ариана се разтваря и се хлъзга върху него.
— Да — каза дрезгаво той. — Спомних си. Приятелката ти.
Вкопчена за Саймън, Ариана чувстваше студения вятър само като остър контраст на пламъка на прегръдката им и на удоволствието от нежната ласка между бедрата й. Екстазът я заливаше като горещ вятър.
— Това съм аз — каза Ариана.
За момент Саймън се почуди какво значи това. После разбра.
Погледна към лицето на Ариана. Тя беше огън и сянка, пламтящи полупритворени очи и набъбнали от неговите целувки устни.
— Ти? — попита Саймън с пресипнал глас.
— Да. От първата си среща с мъж останах разкъсана, окървавена, бита. Предадена.
— Славейче… Боже мой!
Саймън трепереше, когато се наведе да целуне очите, бузите, устата на Ариана. Тази ласка я потопи в нежна топлина.
— Тогава помислих, че това оръдие от коприна и стомана е създадено да наказва жените.
Саймън скръцна със зъби при мисълта, че за него няма да има облекчение вътре в нея.
Разкъсана, окървавена и бита. Предадена.
— Разбирам — прошепна Саймън.
— Ето защо замръзвах при всеки твой опит да ме погалиш там. Страхувах се от нова болка.
— Да, сега разбирам.
Саймън целуваше очите и дългите клепки на Ариана.
— Но вече не се страхувам от теб — пошепна Ариана.
Саймън не каза нито. Боеше се, че не е чул добре.
— Подхвани ме отзад — каза Ариана; спомни си как Томас бе изнесъл Мари от оръжейната.
Саймън се наведе и направи както каза Ариана без да пита защо. Допирът до гладката й кожа подействува като чувствена светкавица на двамата. Коленете й се подгънаха и тя се притисна още по-силно до него.
— Помогни ми — пошепна Ариана.
Вятърът отнесе думите й, но Саймън не се поколеба. Нейното тяло му казваше какво да прави — много повече от всичко, което бе очаквал от своето мрачно славейче.
— Вдигни ме — пошепна Ариана.
Саймън обърна гръб към вятъра; под неговия напор мантията обгърна двамата. Той вдиша Ариана, а нейните ръце го прегърнаха през шията: краката й се обвиха около кръста му.
— Изпълни ме, Саймън!
С името й на уста Саймън се прилепи до нея, както го бе правил в сънищата си, притискаше се нежно и силно, проникваше бавно и все по-дълбоко и я усещаше как го обхваща нежно и плътно, колко много го иска.
Дълга въздишка на облекчение се откъсна от Ариана, когато почувства как Саймън я разтваря и прониква в нея… без да й причинява болка. Чудото на чувственото единение я пронизваше трепетно, обхващаше я нежен екстаз.
Пламенното желание на Ариана изтръгна нов чувствен тласък от Саймън. Той проникна още по-дълбоко в нея. През живота си не беше преживяват нещо по-съвършено.
Изведнъж той си спомни какво бе казала Ариана, когато пое за пръв път в ръце неговата разголена и възбудена плът.
Страх ме е от това. Създадено е да разкъсва жените.
— Славейче — каза Саймън сипкаво, — причинявам ли ти болка?
Ариана отвори уста за отговор, но от тях се откъсна само някакъв странен, кратък вик, който изплаши Саймън.
Обля го пот, когато започна да се бори с най-дълбоките си пориви. Ариана го обгръщаше толкова плътно и нежно, тъй топло! Струваше му се, че иска той да проникне още по-дълбоко в нея.
Знаеше, че трябва да я пощади, но единственото му желание бе да влезе още по-дълбоко, до края. Започна бавно да се отдръпва.
Неспособна да продума, Ариана се притисна до Саймън, разтреперана от желание да отвърне на това съвършено, макар и кратко изпълване.
— Ариана? Прекалих ли?
— Още! — каза тя най-после.
Ноктите й се впиха във врата на Саймън, а краката й се сключиха още по-здраво около тялото му. Искаше да го накара да се върне в нея, на топло.
Той бе по-силен от нея. Задържа я на разстояние от себе си, за да се убеди, че не я насилва.
Разкъсана, окървавена.
Саймън стисна зъби.
— Говори ми, славейче. Кажи ми какво искаш.
— Аз… аз искам… теб.
— По този начин ли?
Дъхът на Ариана спря, когато почувства, че Саймън отново прониква в нея. Устните й прошепнаха името му.
— Боли ли те? — попита Саймън и започна да се отдръпва.
Тя поклати глава.
— Не както тогава…
— Но ти извика.
— Толкова е красиво…
— Това ли?
Саймън се върна, вгледан в очите й и този път не спря, докато не се съединиха напълно.
— Ариана?
— Боже, да! Саймън!
Звукът на името му, отронило се от устните й, го лиши от самообладание. Ръцете му я прегърнаха още по-здраво и той продължи, опивайки се от виковете й.
Нещо в Ариана трепна и екстазът избухна, още веднъж, отново, за да се прелее в Саймън. Той й отговори — тласък за тласък — и продължи да гали топлите дълбини даже след като изля себе си в тях.
После дълго я държа на ръце, докато залитаха по-спокойно.
Постепенно шумът на вятъра и струите на ледения дъжд напомниха на Саймън, че се намират на укрепленията и стражата може да дойде всеки момент.
Против желанието си той започна да отделя Ариана от себе си. Краката й се сключиха около него с изненадваща сила.
— Трябва да влезем вътре — каза Саймън.
Единственият й отговор беше нежно свиване на тялото й, от което дъхът на Саймън спря. Както и нейният.
— Остани в мен — каза Ариана. — Толкова ми е добре…
— И на мен.
Устата й се отвори при първия допир на езика му. Те дълго се опиваха един от друг. Само вятърът нарушаваше тишината. Най-после Саймън каза без желание:
— Стражата може да дойде.
— Стражата… Да.
Ариана се обърна да види дали идва някой. Движението на тялото й спря дъха на Саймън.
"Омагьосаните" отзывы
Отзывы читателей о книге "Омагьосаните". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Омагьосаните" друзьям в соцсетях.