— Да.

— Дай ми устата си!

— Да — пошепна тя.

Саймън се наведе да целуне Ариана, но тя се изплъзваше от прегръдката му.

— Не! — възкликна дрезгаво той. — Не се отдръпвай!

— Трябва!

Стиснал зъби, за да не покаже разочарованието си, Саймън отпусна Ариана напълно. Придържаше само мантията около нея.

Тя се плъзна надолу по тялото му и изчезна под разкошната мантия.

— Ариана? Прилоша ли…?

Стон задави въпроса му, когато бузата й погали възбудената му плът. Кожата й бе студена от вятъра, а диханието й го топлеше. То му прошепна друга ласка, когато Ариана обръщаше глава от една страна на друга, галейки го. После тя го хвана с две ръце и го пое в устата си.

— Боже! — каза гърлено Саймън.

Тялото му се изопна като тетивата на лък. Ако не беше каменната стена зад гърба му, щеше да падне. Устата на Ариана беше гореща, мека и влажна, а любопитството на езика й нямаше край.

Саймън се отдаде за дълго на ласките на Ариана. След това заби пръсти в косата й и започна бавно, много бавно да я отделя от тялото си. Отначало тя се противеше, но накрая мъжката сила надделя. Саймън я изправи до себе си и потопи жадния си език в устата й. Двамата трепереха с цяло тяло.

Целувката им бе страстна като ласките на Ариана — горещо единение на езиците, което ги остави без лъх; едва се държаха на краката си, но не искаха тази целувка да свърши. Притискаха се все по-силно, все по-плътно, проникваха все по-дълбоко, докато вятърът не разпиля косата на Ариана в кипящ черен облак.

Саймън свали ръкавиците си, отпусна ширитите на роклята на Ариана и плъзна ръце към гърдите й. Допирът на неговите ледени пръсти изостри възбудата й още повече. Тя изстена и се люшна към него.

Още дълго Саймън не можа да се откъсне от устата на Ариана. Облегна се тежко на каменната стена, като галеше гърдите й и дишаше като в разгара на битка.

— Саймън?

— Останалите ширити — каза той дрезгаво. — Развържи ги вместо мен. Ако пусна мантията, вятърът ще я отнесе.

— По-скоро ще разкопчея твоите дрехи.

— Вече го направи.

— Остана ризата ти.

Тя се наведе под мантията и проникна с език между ширитите на ризата му. След това продължи надолу по мускулестия му торс. Така жадуваше за него, че не можеше да го изкаже с думи.

Саймън хвана Ариана, преди устата й да го намери отново и я вдигна. Мускулите му изпъкнаха. В трептящата светлина на факлата широко отворените й тъмни очи блестяха от необуздано желание, от което тялото на Саймън се напрегна още повече. Езикът й се показа и близна горната й устна, сякаш там бе останала капка вино.

— Имаш свежия вкус на вятъра — каза Ариана. — Позволи ми да те вкуся пак!

— Ще ме съблечеш съвсем — каза Саймън през зъби.

— Обичам да те разсъбличам.

— Ръцете ти са толкова нежни, устата ти е толкова гореща, че искам да излея семето си в теб.

Ариана трепна. След миг тя пое възбудената плът на Саймън в ръцете си. От докосването й той задиша тежко, през зъби.

— Но ти не го искаш, нали? — каза Саймън. — Не искаш да проникна в теб. Защо? Не си девствена та да се страхуваш от мъжкия глад.

— Не, не съм девствена…

Ариана въздъхна и потрепера. С една ръка започна бавно да повдига полите на роклята си. С другата държеше нежно Саймън. Странната тъкан като по заповед се повдигна над бедрата й и се набра около талията, като я разголи. Усещаше нежния допир на бялата кожа, с която бе украсена полата й.

— Помниш ли, че ти разказвах за една приятелка? — попита Ариана.

Саймън не можеше да мисли за нищо друго, освен за възбудата си и за усещането, че роклята на Ариана се вдига нагоре по бедрата й.

— Приятелка?

Следвайки инстинкта си, Ариана въведе Саймън в тясната ножница, превърната от страстта в огнена, трептяща кухина.

— Да — промълви тя, — приятелката, която бе изнасилена.

Ариана се притисна към твърдата плът, която страстта бе извадила от тялото на Саймън, навлажни я и всяко следващо движение вече бе по-лесно, по-дълбоко, по-сладко.

Това я накара да иска още. Много повече. Но не знаеше как да го направи. Чувстваше само, че неговата възбуда я кара да иска… нещо.

Саймън изстена, когато почувства как Ариана се разтваря и се хлъзга върху него.

— Да — каза дрезгаво той. — Спомних си. Приятелката ти.

Вкопчена за Саймън, Ариана чувстваше студения вятър само като остър контраст на пламъка на прегръдката им и на удоволствието от нежната ласка между бедрата й. Екстазът я заливаше като горещ вятър.

— Това съм аз — каза Ариана.

За момент Саймън се почуди какво значи това. После разбра.

Погледна към лицето на Ариана. Тя беше огън и сянка, пламтящи полупритворени очи и набъбнали от неговите целувки устни.

— Ти? — попита Саймън с пресипнал глас.

— Да. От първата си среща с мъж останах разкъсана, окървавена, бита. Предадена.

— Славейче… Боже мой!

Саймън трепереше, когато се наведе да целуне очите, бузите, устата на Ариана. Тази ласка я потопи в нежна топлина.

— Тогава помислих, че това оръдие от коприна и стомана е създадено да наказва жените.

Саймън скръцна със зъби при мисълта, че за него няма да има облекчение вътре в нея.

Разкъсана, окървавена и бита. Предадена.

— Разбирам — прошепна Саймън.

— Ето защо замръзвах при всеки твой опит да ме погалиш там. Страхувах се от нова болка.

— Да, сега разбирам.

Саймън целуваше очите и дългите клепки на Ариана.

— Но вече не се страхувам от теб — пошепна Ариана.

Саймън не каза нито. Боеше се, че не е чул добре.

— Подхвани ме отзад — каза Ариана; спомни си как Томас бе изнесъл Мари от оръжейната.

Саймън се наведе и направи както каза Ариана без да пита защо. Допирът до гладката й кожа подействува като чувствена светкавица на двамата. Коленете й се подгънаха и тя се притисна още по-силно до него.

— Помогни ми — пошепна Ариана.

Вятърът отнесе думите й, но Саймън не се поколеба. Нейното тяло му казваше какво да прави — много повече от всичко, което бе очаквал от своето мрачно славейче.

— Вдигни ме — пошепна Ариана.

Саймън обърна гръб към вятъра; под неговия напор мантията обгърна двамата. Той вдиша Ариана, а нейните ръце го прегърнаха през шията: краката й се обвиха около кръста му.

— Изпълни ме, Саймън!

С името й на уста Саймън се прилепи до нея, както го бе правил в сънищата си, притискаше се нежно и силно, проникваше бавно и все по-дълбоко и я усещаше как го обхваща нежно и плътно, колко много го иска.

Дълга въздишка на облекчение се откъсна от Ариана, когато почувства как Саймън я разтваря и прониква в нея… без да й причинява болка. Чудото на чувственото единение я пронизваше трепетно, обхващаше я нежен екстаз.

Пламенното желание на Ариана изтръгна нов чувствен тласък от Саймън. Той проникна още по-дълбоко в нея. През живота си не беше преживяват нещо по-съвършено.

Изведнъж той си спомни какво бе казала Ариана, когато пое за пръв път в ръце неговата разголена и възбудена плът.

Страх ме е от това. Създадено е да разкъсва жените.

— Славейче — каза Саймън сипкаво, — причинявам ли ти болка?

Ариана отвори уста за отговор, но от тях се откъсна само някакъв странен, кратък вик, който изплаши Саймън.

Обля го пот, когато започна да се бори с най-дълбоките си пориви. Ариана го обгръщаше толкова плътно и нежно, тъй топло! Струваше му се, че иска той да проникне още по-дълбоко в нея.

Знаеше, че трябва да я пощади, но единственото му желание бе да влезе още по-дълбоко, до края. Започна бавно да се отдръпва.

Неспособна да продума, Ариана се притисна до Саймън, разтреперана от желание да отвърне на това съвършено, макар и кратко изпълване.

— Ариана? Прекалих ли?

— Още! — каза тя най-после.

Ноктите й се впиха във врата на Саймън, а краката й се сключиха още по-здраво около тялото му. Искаше да го накара да се върне в нея, на топло.

Той бе по-силен от нея. Задържа я на разстояние от себе си, за да се убеди, че не я насилва.

Разкъсана, окървавена.

Саймън стисна зъби.

— Говори ми, славейче. Кажи ми какво искаш.

— Аз… аз искам… теб.

— По този начин ли?

Дъхът на Ариана спря, когато почувства, че Саймън отново прониква в нея. Устните й прошепнаха името му.

— Боли ли те? — попита Саймън и започна да се отдръпва.

Тя поклати глава.

— Не както тогава…

— Но ти извика.

— Толкова е красиво…

— Това ли?

Саймън се върна, вгледан в очите й и този път не спря, докато не се съединиха напълно.

— Ариана?

— Боже, да! Саймън!

Звукът на името му, отронило се от устните й, го лиши от самообладание. Ръцете му я прегърнаха още по-здраво и той продължи, опивайки се от виковете й.

Нещо в Ариана трепна и екстазът избухна, още веднъж, отново, за да се прелее в Саймън. Той й отговори — тласък за тласък — и продължи да гали топлите дълбини даже след като изля себе си в тях.

После дълго я държа на ръце, докато залитаха по-спокойно.

Постепенно шумът на вятъра и струите на ледения дъжд напомниха на Саймън, че се намират на укрепленията и стражата може да дойде всеки момент.

Против желанието си той започна да отделя Ариана от себе си. Краката й се сключиха около него с изненадваща сила.

— Трябва да влезем вътре — каза Саймън.

Единственият й отговор беше нежно свиване на тялото й, от което дъхът на Саймън спря. Както и нейният.

— Остани в мен — каза Ариана. — Толкова ми е добре…

— И на мен.

Устата й се отвори при първия допир на езика му. Те дълго се опиваха един от друг. Само вятърът нарушаваше тишината. Най-после Саймън каза без желание:

— Стражата може да дойде.

— Стражата… Да.

Ариана се обърна да види дали идва някой. Движението на тялото й спря дъха на Саймън.