— За това ли съжаляваш? — попита Ариана против волята си. — Че си загубила властта над него?

— Че разбира се! За какво друго би си струвало да учиш какво харесва един мъж?

— Просто за да му доставиш удоволствие — каза Ариана.

Докато говореше, тя си спомни как бе държала и галила горещата, болезнено възбудена плът на Саймън. И още нещо — своите собствени чувства.

— И защото е приятно да му доставяш удоволствие — добави Ариана и с труд потисна чувствената тръпка.

Мари шиеше бързо, усмихваше се и клатеше глава над невинността на Ариана.

— Никога няма да можеш да командваш съпруга си, ако загубиш контрол над самата себе си — каза отсечено Мари. — Ако искаш да побеждаваш, трябва да знаеш кога и как да целуваш и кога да хапеш, къде да лижеш и как да смучеш, какво да дращиш и кога да галиш, как да го поемеш с уста и кога да го вкараш в себе си.

Стъписана от това откровение, Ариана не знаеше какво да каже.

— Екстазът е власт, госпожо — каза Мари. — Това е единствената власт, която ние, жените, имаме над мъжете. Затова пък мъжете владеят всичко на този свят, а ние си нямаме нищо. Даже и собствените ни тела не са наши.

Студената преценка за природата на отношенията между мъжете и жените ужаси Ариана. Още по-лошо бе да разбере, че Мари бе убила нещо у Саймън, както Джефри бе убил нещо у нея.

Както аз не мога да отдам тялото си на мъж, така и Саймън не може вече да повери чувствата си на жена.

Но аз съм длъжна. Не мога повече да понасям тъжната диващина на миналото. То трябва да свърши.

Просто трябва.

Мари погледна нагоре, видя изражението на Ариана и въздъхна.

— Не се тревожете, госпожо. Липсва ви темперамент, за да командвате Саймън с харемни трикове. Вие сте прекалено чувствена.

— Аз?! — попита слисано Ариана.

— Вашата музика го показва. Тя ме изкушава да ви съблазня аз самата. Но вие виждате само Саймън. А Саймън е от малцината мъже, които някога съм познавала, достойни да се страхуваш от тях. Този глупак Джефри скоро ще го разбере.

— Джефри — Ариана помисли със злоба за него. — Защо не съблазниш него?

— Мислех си, че Джефри не ти се нрави чак толкова, че да се грижиш за удоволствията му.

— Ненавиждам го.

— О, така значи — Мари се усмихна жлъчно.

Тя стегна последния възел, тръсна елечето и кимна удовлетворено.

— Когато Джефри се умори от вашата слугиня тази нощ…

— Джефри е с Бланш?! — Ариана беше смаяна.

— Да. Само защото му отказах. Зная, че Саймън не го харесва.

— Джефри ли направи дете на Бланш?

— Вероятно. Тя е умна и знае, че детето на един високопоставен рицар струва повече от изчадието на някой селянин. — Мари сви рамене. — Но тя не може да се мери с мен. Нито Джефри.

Ариана не се съмняваше в това.

— Ще го накарам да пълзи гол из кочината, за да оближе мястото, където съм седяла — каза Мари. — Дължа ви го.

— Но защо? — попита Ариана ужасена.

— Заради вашата музика. Тя казва всичко, каквото не съм могла да изкажа от осемгодишна, защото не съм имала думи.

Мари остави настрана кошничката с ръкоделието, стана и каза:

— Моля да ме извините, госпожо. Трябва да приготвя някои прибори за… покоряването на Джефри.

Ариана зяпна. Нямаше думи. Мари се усмихна.

— Не, никога не съм използвала тези харемски играчки със Саймън. Харесвах го много.

— Не исках да те питам за това.

— Рано или късно щяхте да се сетите, а аз ценя живота си тук. Откак ме отвлякоха, никой не се е отнасял така добре с мен. Дано Бог да бъде с вас в сънищата ви, лейди Ариана!

— Благодаря — каза Ариана тихо.

Мари се усмихна.

— Но ако искате по-материална компания от Бога, съпругът ви обхожда укрепленията.

Ариана неволно погледна нагоре, затаи дъх и се вслуша. Чуваше се само нестихващият шум на вятъра и лекото трополене на лапавицата по капаците.

— Пак буря — каза Ариана.

— Да. В Блакторн е много по-студено, отколкото по светите места.

Ариана пошепна:

— На Саймън сигурно му е много студено там горе. Ще се простуди.

— Идете и му го кажете.

— Ще отида — каза Ариана и тръгна.

— А докато му го казвате, сгушете се под мантията му така, че да дишате с неговия дъх, толкова близо, че гърдите ви да се притиснат до неговите.

Ариана спря. Мари продължи да я наставлява тихо.

— А после нежно сложете ръка на онова хълмче в слабините му.

Дъхът на Ариана секна.

— Погалете го, докато порасне хубаво. После разкопчайте брича му и го поемете в уста. Саймън много ще се зарадва — Мари се засмя. — Както и неговият тъжен славей.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Свирепият вятър зафуча около Ариана, щом излезе на бойницата и изгаси свещта. Косата й се мяташе около нея като жива. Лапавицата жилеше бузите й. Разтрепери се, но не искаше да отстъпи. Майсторски изтъканият плат на роклята й я пазеше от студа. Колкото за останалото…

Аметистовите очи търсеха силуета на Саймън по бойниците. Отначало Ариана не виждаше нищо от сълзите, с които вятърът напълни очите й. После чу човешки гласове и се обърна към тях.

До един мангал стояха двама мъже и топлеха премръзналите си ръце. С всеки порив на вятъра нагоре литваха искри. В колебливата им светлина се очертаваха фигурите на двамата.

Ариана тръгна към тях, като се чудеше как ще обясни идването си на укрепленията посред нощ в такава буря. Сякаш усетил присъствието й, Саймън се обърна, малко преди тя да стигне до мангала.

— Лейди Ариана! — каза шокиран Саймън. — Какво правиш лук? Мег ли е зле? Или Доминик…

— Трябва да говоря с теб — каза отчетливо Ариана и прекъсна бързите думи на съпруга си.

Саймън се отдалечи от мангала, взе Ариана за ръка и я заведе до стълбищната площадка; там вятърът не беше толкова силен. Колебливата светлина на факлата осветяваше пътя на следващия пазач.

Очите на Ариана изглеждаха като безумни в рязко променящата се светлина на факлата. Тя беше облечена само в странната дреха, чиито рисунки населяваха сънищата на Саймън. Нямаше мантия. Видимо я побиваха тръпки, но, изглежда, не усещаше колко й е студено. Гледаше втренчено Саймън; ако беше друга жена, той би приел този поглед за израз на страстно желание.

Но пред него бе Ариана — онази, която отблъсна неговата страст.

— Какво има? — попита Саймън.

— Нищо.

— Нищо? За Бога, милейди! Стоиш пред мен посред нощ, трепериш цялата и казваш, че нямало нищо?

Пъхни се под мантията на Саймън — така, че да дишаш от дъха му. Притисни гърди до неговите.

Ариана остави ненужната свещ да падне от ръката й и направи крачка към Саймън, после още една и каза с треперещ глас:

— Скрий ме.

Когато той се поколеба, тя едва не извика.

— Моля те, Саймън! Студено ми е!

Той разтвори мантията и извъртя меча назад. Ариана не дочака да довърши и пристъпи към него.

Когато той загърна отново мантията, Ариана вече беше под нейните тежки гънки, допряна до него.

Когато тялото на Саймън се притисна до нейното, от глава до пети я обля животворна топлина, промени я, позова я към блаженството. Почувствува се като в сънищата си — стоплена, обичана, обладана от страстно желание. Искаше й се да се загърне в Саймън като в живо одеяло.

— Аххх — изстена дрезгаво Ариана. — Винаги миришеш тъй приятно. А топлината ти… По-горещ си от самия пламък.

Ноздрите на Саймън се разшириха, когато до него стигна ароматът на Ариана — нейният, само нейният аромат. Той го вдиша дълбоко в себе си; с него се смесиха ароматите на дълбоката нощ на рози и на женска възбуда. Като че ли го облъхна изгарящ пламък. Даже споменът му за Ариана, лелеян като целебен балсам, не беше тъй жив както усещането на гърдите й, притиснат до неговите; то го възбуждаше мощно с всяка поета от нея глътка въздух.

Саймън въздъхна с нещо средно между стон и проклятие. За негова изненада Ариана беше отметнала глава назад, сякаш наслаждавайки се на топлото му дихание и на силата на желанието му. Попита я:

— Ариана? Какво има? Какво те доведе при мен?

Тя просто поклати глава, притисна се още по-силно до него и се отдаде на спомена за оня сън, който я владееше, откак бе разбрала, че мъжките ръце могат да носят успокоение, а не само страх, удоволствие, а не само болка, екстаз, а не само кошмари.

Затворил очи, Саймън се бореше с мощната вълна на желанието. Сключените му ръце загръщаха мантията зад Ариана и я притискаха още по-силно към него. Той мрачно чакаше тя да разбере какво притиска с корема си.

Усети как ръката на Ариана легна нежно върху надигащото се хълмче в слабините му. Едва не падна на колене.

— Копнеех за теб, Саймън. А ти?

В него пулсираха мощно изненада и желание. Щеше да й отговори, но ръцете на Ариана го галеха така, че му отнеха способността да мисли, нежели да продума.

Саймън задиша тежко през стиснати зъби, когато почувства, че тя го разкопчава. Знаеше, че трябва да протестира, да я спре, преди да го е подлудила напълно с полуутолена страст, но не можа да принуди себе си и да спре хладните й търсещи ръце.

Тя го намери, освободи го, погали го от копринения връх до дебелия корен и обхвана с ръце болезнено напрегнатата плът, стърчаща право нагоре от глад. Саймън стоеше неподвижно. Не беше в състояние да направи нищо друго.

Той заповяда на ръцете си да отблъснат Ариана, но те се сключиха около нея и я претеглиха още по-силно. С онази част от съзнанието си, която още беше в състояние да преценява и да разсъждава, Саймън очакваше тя да се възпротиви на откровената сексуалност на прегръдката.

Но Ариана се притискаше към него все по-силно, движеше се бавно и го галеше с цялото си тяло. В любящите й ръце пулсираше неговата възбудена плът.

— Това е лудост! — изсъска Саймън.