Елизабет Лоуел - Омагьосаните

Доминик метна сребрист поглед към Мег, която тръсна глава.

— Господ ще реши колко деца ще имаш — рече Доминик. — А аз ще реша кой от моите рицари ще обитава и пази земята ми… без да ми дължи нищо освен верността на ценен съюзник.

Усмивката, с която Доминик погледна Саймън, накара Ариана почти да се просълзи. В този миг обичта на Доминик към брат му бе почти осезаема. Тя добре разбираше защо Саймън е толкова верен на такъв мъж, господар, брат и приятел, слети в едно.

— Имението Карлайл — рече Доминик — ще стане крепостта Карлайл. А ти, Саймън, ще бъдеш неин господар и единствен собственик на цялата земя наоколо.

Саймън издиша шумно.

— Щях да го направя по-рано, но нямах достатъчно богатство, за да го разделя между две крепости. Като съпруг на Ариана ти си почти толкова богат, колкото съм и аз.

— Прекалено много е — отвърна Саймън тихо. — Не го заслужавам.

Доминик се засмя и прегърна Саймън.

— Няма мъж на тази земя, който да го заслужава повече от теб, верни ми Саймън — каза Доминик.

— Но…

— Ако не беше събрал рицарите — каза Доминик, като прекъсна възраженията на брат си, — щях да умра в султанския затвор. Не е ли вярно?

— Това, което направих, е нищо! Ти ме откупи със собственото си тяло!

— Ако не беше ти, щях да се подготвям за война заради дъщерята на барон Дьогер.

— Да, но…

— Ела — каза Доминик и го хвана за ръка. — Нека преброим богатството на Дьогер и да прекараме остатъка от деня в съставяне на списъци за това, от което ще се нуждаеш, за да превърнеш Карлайл в сигурна и процъфтяваща крепост.

Като изглеждаше леко замаян, Саймън разреши на развеселения Доминик да го поведе към оръжейната. Усмихната, Мег очакваше Ариана да се присъедини към тях.

Тя остави внимателно арфата си на една масичка. Когато се обърна отново към Мег, светлината от близката лампа затанцува по дръжката на камата, обсипана със скъпоценни камъни, която носеше на колан, ниско около ханша си. На китката и шията й проблеснаха аметисти.

Двете жени бързо излязоха от дневната, а дългите им рокли прошумоляха по пода на крепостта.

Оръжейната беше близо до бараките, тъй като войниците пазеха и скъпите оръжия, и кладенеца, от който крепостта черпеше вода. В Блакторн оръжейната с нейната желязна врата и непробиваеми каменни стени служеше и за съкровищница. Там Силният Томас пазеше оръжията и богатствата.

Както се случваше често, наблизо беше и Мари — вдовицата на Рогоносеца Робърт. Томас беше нейният любимец сред рицарите, събрани в крепостта.

С изключение на Доминик и Саймън, разбира се.

— Господарю — рече Мари, като се поклони ниско на Доминик по сарацински обичай. — Твърде рядко те виждаме.

Чувствената светлина в тъмните очи на Мари и дрезгавината в гласа й казваха друго — ако Доминик някога се умори от съпругата си, Мари би била готова да го обслужи по всякакъв начин.

Мег се усмихна, като истински се забавляваше. Двете с Мари бяха постигнали споразумение на четири очи. Мари трябваше да престане да лежи в очакване на Доминик и да прелъстява само неженени мъже или Мег щеше да се погрижи да я прати в някой лондонски бордей.

— А ти, Саймън — промърмори Мари, като му се усмихна изпод дългите си мигли, — тъжно е, че един така щедро надарен мъж е тъй пестелив в… присъствието си.

Устните й, червени като зряла череша, леко се нацупиха за миг, само за да се разширят в чувствена усмивка, която бе само за Саймън и единствено за Саймън. Мари пристъпи много близо до него, застана на пръсти и го целуна по устните.

За миг Саймън се вцепени, сякаш някой го беше цапардосал. Сетне отпусна ръце и прие целувката на Мари с лекота, която издаваше дълго познанство.

Ариана ги гледаше и помисли как прекрасно би изглеждала нейната кама, обсипана със скъпоценни камъни, между лопатките на Мари.

— Моите поздравления за добрия ти брак, сър — рече Мари, когато Саймън свърши с целувката.

Дрезгавината в гласа на Мари се бе удвоила. Клепачите й бяха натежали и тя гледаше само Саймън. Ловките й ръце се плъзнаха надолу по корсета на роклята й и покрай пътните бедра. Червената коприна — подарък за сбогом от Доминик — проблясваше като жива на светлината на борината.

— Благодаря — отвърна Саймън.

Той небрежно увеличи разстоянието помежду им, но недостатъчно, за да е доволна Ариана. Всеки път, когато Мари поемаше дълбоко дъх, а тя сякаш не знаеше друг начин, върховете на едрите й гърди почти се докосваха до Саймън.

— Надавам се, че няма да забравиш старите приятели, които споделяха… всичко… с теб по време на Свещената война — рече Мари.

— Не забравям нищо — обеща Саймън нежно.

За миг дългите мигли на Мари паднаха надолу, закривайки очите й. Сетне отново вдигна поглед към Саймън. Устните й проблеснаха влажни, а очите й бяха полупритворени. Втвърдените върхове на гърдите й ясно изпъкваха през червената коприна.

— Нито аз съм забравила — промълви Мари. — Най-малко теб, тъй като ти беше най-добрият. А това помниш ли?

— Мари — намеси се Мег. — Помниш ли сделката ни?

— Да, лейди Маргарет.

— Саймън също е женен.

Мари се усмихна и преди да заговори, метна кос поглед към Ариана.

— Да, милейди — рече тя, — но из крепостта открито се говори, че лейди Ариана не се интересува чие легло топли нейният съпруг, щом не е нейното.

— Това не е вярно — рече отчетливо Ариана.

Усмивката на Мари подсказваше, че не вярва.

— Радвам се — промърмори Мари, но говореше на Саймън. — Прекалено дългата сабя ръждясва, ако няма ножница.

Пръстите на Мари се насочиха направо от връзките около шията на Саймън към ширитите на бричовете му. Ръката му се стрелна с изумителна бързина, като не позволи на пръстите на Мари да постигнат целта си.

— О, Саймън — рече дрезгаво Мари, като се наведе към него. — Щастлива съм, че имаш истински брак. Сабята ти е прекалено изящен инструмент, за да страда пренебрегната. Заслужава да бъде такава, каквато я помня добре — твърда и бляскава вследствие на грижливото излъскване.

Преди Ариана да успее да каже нещо, Саймън заговори.

— Томас — рече неутрално той.

— Да? — отвърна ухилен Томас.

Саймън погледна към завършената курва, чиито пръсти дори и сега се плъзгаха по китката му, като галеха чувствителната кожа там, сякаш той я държеше като любовник, а не като мъж, който едва издържа. Той й се усмихна бавно.

Само Мари бе достатъчно близо, за да види, че очите на Саймън бяха като черни камъни, в които нямаше нито топлина, нито хумор.

— Заведи държанката си другаде — рече Саймън леко, — преди Ариана да е решила на кое място да забие камата, която държи.

Ариана погледна надолу към дясната си ръка. Дръжката, инкрустирана с аметисти, проблесна между пръстите й. Самото острие лъщеше ярко и бе очевадно наточено. Тя не помнеше кога е извадила камата от ножницата й.

— Навярно Мари ще трябва да сключи същата сделка с лейди Ариана, която е сключила и с мен — рече Мег.

— Да, навярно би трябвало — съгласи се Мари.

— Каква е тази сделка? — едновременно попитаха Саймън и Доминик.

Мари смигна на Доминик, погледна косо Саймън и се обърна към Ариана.

— Ще спра да измъчвам съпруга ти — каза тя.

Ариана кимна.

— Но — продължи Мари, — аз живея тук с мълчаливото съгласие на лорд Доминик и брат му. Ако някой от двамата ме пожелае, по което и да било време, аз съм тяхна, докато задържам интереса им.

Доминик и Саймън размениха бързи погледи.

— За природата на мъжа е нормално да се отегчава от спането само с една жена — обясни Мари делово. — Когато ме повикат Доминик и Саймън, нито Глендруидовите проклятия, нито камите със скъпоценни камъни ще ме отделят от постелята им. Тук те са господарите, не аз. Не и вие, лейди Маргарет и лейди Ариана.

— Мари — рече меко Доминик. — При смъртта на твоя съпруг в Свещената земя дадох обет да те защитавам до края на дните ти. Не съм ти разрешавал да вадиш душите на дамите от крепостта.

Мари се поклони ниско на двете жени.

— Ако съм ви обидила, извинявате. Аз съм отгледана в харем и гледам различно на света.

— Томас — викна Саймън.

— Да, господарю.

Томас пристъпи напред от поста си пред вратата на оръжейната. Той бе едър като дъб, без въображение и с жизнерадостен темперамент. Бе също така прочут с издръжливостта си между женските бедра.