Елизабет Лоуел - Омагьосаните

Господарската дневна в крепостта Блакторн бе просторна и пищно обзаведена. По стенете висяха драперии във виненочервено, ахатовозелено и лазурносиньо, а през материята като уловена слънчева светлина пробягваха нишки от скъпоценен метал. Драпериите бяха донесени от Свещената земя, както и килимите, които застилаха пода. Навсякъде се носеше чистят аромат на билки и подправки, любими на Мег.

Този свеж мирис радваше и Ариана. Дори след като бе прекарала почти десет дни в крепостта, тръстиковите постелки по пода продължаваха непрестанно да я изненадват с уханието си. Тя поемаше дълбоко дъх, сетне още веднъж, като вдишваше сложната игра на ароматите.

Пръстите й танцуваха върху арфата, докато се опитваше да намери музика, подходяща за атмосферата на тази стая, която бе мъжка по размери и украса, но въпреки това ухаеше на дамска градина.

Откъслечните звуци, които изтръгваше Ариана от арфата си, се превръщаха бавно в акорди. Мелодията се издигаше и извиваше, сякаш две същества — мъжко и женско, танцуваха и се преплитаха, силни и щастливи от своя съюз…

Когато Ариана спря, за да се наслади отново на красотата на дневната, чу ромон на звънчета да се приближава от голямата зала долу.

Ариана се обърна и стана на крака, тъй като знаеше, че Мег ще влезе в стаята. Само господарката на Блакторн носеше златни звънчета с медени гласове.

— Добро утро, лейди Маргарет — рече Ариана.

— Добро утро — отвърна Мег. — Добре ли спа?

Устните на Ариана бавно се разтеглиха в извивка, която бе прекалено тъжна, за да е усмивка.

— Да — отвърна тихо.

Това, което Ариана премълча, бе, че с всяка изминала нощ й бе все по-трудно да спи. По време на пътуването тя бе споделяла постелята със Саймън както от необходимост, така и поради особеното желание от негова страна. Но тук, в крепостта Блакторн, Ариана бе предполагала, че ще й дадат отделна спалня, тъй като бе съвсем ясно, че Саймън няма намерение да консумира своя брак.

В крепостта обаче нямаше достатъчно стаи, за да се отделят две за брачната двойка. На Ариана и Саймън дадоха стая близо до банята. Това беше спалнята на Мег отпреди брака й с Доминик. Останалите помещения на етажа не се обитаваха, тъй като се ремонтираха за бъдещите деца в крепостта.

Саймън можеше да спи в бараките заедно с останалите войници, но там също бе претъпкано. Доминик събираше рицари, завърнати се от Свещената война, както и войници, оръженосци, коняри и прислуга, необходими за обслужването на нарастващия брой хора, живеещи в крепостта.

Макар да разбираше, че потребността налага да споделя спалнята със съпруга си, Ариана се затрудняваше да спи до един мъж, чийто дъх възпламеняваше цялото й тяло. Мъж, чиято пламенна чувственост идваше в сънищата й и я възпламеняваше. Мъж, в чиято сдържаност вярваше. Мъж, когото котките от крепостта обичаха много и чиято котешка грация ускоряваше пулса й.

Но не от страх.

Как мога да се страхувам от човек, чиято желязна броня служи за стълба на котенцата?

Отговорът бе толкова бърз, колкото и неизбежен.

Страхувам се от това, което ще се случи, когато Саймън открие, че не съм девствена, а съм момиче, от което се е възползвал грубо един безчестен рицар.

Дали най-сетне ще намеря смъртта, която търсех някога?

Някога, но вече не. Сега романтичните възможности на живота привличаха Ариана.

Докато бе лежала в целебния унес на благовонния балсам, голяма част от отровата на изнасилването й някак се бе оцедила, като бе отстъпила място на друг вид лечение. Сега кошмарите рядко спохождаха Ариана, освен ако по някакъв повод не се налагаше да се въздържа.

Както бе станало, когато седеше в скута на Саймън.

Устата на Ариана се изви още по-надолу, когато си спомни как бе извикала и ухапала Саймън по ръката. Гордостта и гневът му при нейния отказ — както и обидата — бяха почти осезаеми.

Той нямаше как да знае, че тя отблъскваше миналия кошмар, а не самия него.

Трябва да му кажа. Скоро.

Тази нощ ли?

Ариана потръпна при мисълта за това как би реагирал Саймън. Той заслужаваше повече от невеста, обезчестена от жесток рицар.

Също както и самата Ариана заслужаваше повече от изнасилване и предателство от мъжете, които трябваше да я уважават и защитават.

Не мога да му кажа. Още не.

Не тази вечер.

Ако Саймън някога има възможността да ме опознае по-добре, навярно ще повярва, че е било изнасилване, а не съблазняване. Но собственият ми баща не ми повярва.

— Лейди Ариана? — рече тихо Мег. — Седни. Много си бледа.

Ариана изправи рамене и въздъхна. Пръстите й неспокойно се задвижиха но струните на арфата.

— Добре съм — каза неутрално Ариана. — Лекарствата, които сте използвали двете с Касандра, ме излекуваха.

— Не напълно.

— Какво имаш предвид?

— Като слушам музиката ти… — додаде Мег — … тя е по-мрачна дори от очите на Саймън.

— Предадена съм от собствената си арфа.

Ариана искаше думите да прозвучат леко, но те прозвучаха като мрачно изявление.

— Мъжете все още ли са на лов? — побърза да попита тя.

— Не, току-що се върнахме.

Ариана бавно осъзна, че не бяха я събудили призори, за да отиде на лов, докато Мег беше отишла.

Това не би трябвало да я обиди, но стана точно така.

— Саймън каза, че не си спала добре и не бива да те безпокоим — рече Мег.

— Успешен ли беше ловът? — попита любезно Ариана.

Да. Соколът-скитник на Доминик свали достатъчно водни птици, за да си направим пир. Соколът на Саймън се справи също добре. Получиха толкова много месо от плячката, че накрая едва летяха.

Ариана се насили да се усмихне.

— Скайланс е чудесен сокол, заслужава Саймън във всяко отношение.

Тонът на Ариана казваше много повече, например, че други неща — като съпругата му, да речем — не го заслужават напълно.

Зелените очи на Мег се разшириха. Тя видя Ариана с Глендруидовите си очи и това, което видя, бе обезпокоително: Ариана наистина чувстваше, че Саймън е бил измамен в брачната сделка.

Колкото до Саймън… Мег нямаше нужда от Глендруидови очи, за да разбере, че той е като дива котка, която са затворили в клетка и я измъчват, докато тя накрая унищожи всичко около себе си.

— Лейди Ариана, има ли нещо, с което да мога да ти услужа? — попита Мег.

Ариана погледна Мег с любопитство.

— Аз трябва да ти служа — отвърна тя. — Ти си господарката на крепостта, ти очакваш дете. Аз съм само гостенка.

— Не! — реакцията на Мег бе незабавна и откровена. — Ти и бракът ти със Саймън са много важни за крепостта Блакторн и Спорните земи.

Ариана кимна мълчаливо, докато пръстите й безцелно се плъзгаха по струните на арфата.

— Без твоя брак войната отново би се впила в живота на моите хора — рече нетърпеливо Мег.

Ариана кимна отново.

— Въпреки това се боя, че за теб и Саймън не е достатъчно да сте съединени пред Бога и хората — рече Мег с напрегнат глас. — Сънувах Глендруидови сънища.

Ариана притихна.

— За какво?

— За две половини, които отказват да се слеят в едно цяло. За гняв. За предателство. За гарвани, които кълват очите на нероденото ми бебе.

Шокирана. Ариана изохка. Гърлото й пресъхна пред протестите и въпросите, които бяха безсмислени. Не можеше да каже нищо, което да промени сънищата на Мег.

— Какво трябва да направя? — попита тя. Гласът й бе сух, болезнен, като шепот.

— Излекувай болката, която се намира между теб и Саймън — рече направо Мег. — Вие сте двете опърничави половини, които заплашват целостта на крепостта Блакторн и Спорните земи.

— А Саймън? — тросна се Ариана. — Няма ли и той участие в лечението?

Плътните устни на Мег се превърнаха в една груба линия.

— Саймън казва, че е направил всичко, на което е способен. И аз му вярвам.

Ариана сведе поглед към арфата си и не каза нищо.

— Познавам брата на моя съпруг — рече равно Мег. — Саймън е горд, упорит и избухлив. Той също така е и най-верният човек, съществувал някога. Доминик владее верността на Саймън.

— Да — прошепна Ариана. — Да си благословен с такава вярност…

Тя не можа да довърши. Със затворени очи, като се страхуваше дори да диша. Ариана очакваше да щракне капанът около нея.

Отново.

— Ако имаше нещо, което да направи за доброто на брат си, Саймън щеше да го направи — рече просто Мег.

Ариана кимна, като се бореше с ненадейната буца, събрала се в гърлото й при мисълта за верността на Саймън. С всеки удар на сърнето й напрежението в гърлото й се засилваше, докато не й се стори, че ще изкрещи. Сякаш вътре в нея гореше скръбта и чакаше сълзите да я охладят.

Но това бе невъзможно.

Ариана не беше плакала, откакто бе паднала в жестокия капан на кошмара. И сега нямаше да плаче. Със сълзи жената не може да постигне нищо, освен да призове презрението на свещеници, бащи и нечестни радари.

— И така, причината твоят брак да представлява по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед, е у теб, а не у Саймън.

— Да — прошепна Ариана.

Мег чакаше.

Мълчанието се разрастваше, докато изпълни стаята до задушаване.

— Отново те питам, лейди Ариана, как мога да ти помогна?

Това беше по-скоро заповед, отколкото молба.

— Можеш ли да промениш природата на мъжа, жената и предателството? — попита Ариана.

— Не.

— Значи няма какво да се направи, за да се подобри бракът на Саймън.

— Той е и твой брак — посочи ясно Мег.

— Да.

— Нощем лежиш със Саймън, но въпреки това между двама ви има разстояние, което е по-голямо от разстоянието между Спорните земи и Свещената земя.