Елизабет Лоуел - Омагьосаните

От възможността Ариана да е споделила съня му кръвта на Саймън кипна във вените така, че се побоя да заговори. С една ръка той поопипа по покривалото на импровизираното легло за бродираната чантичка с лекарства, която му бе дала Касандра. Пръстите му бързо откриха познатото бурканче с балсама.

— Ето — рече дрезгаво Саймън, като протегна ръка към Ариана. — Използвай го.

Ариана отвори бурканчето и потопи два пръста в балсама.

— Каква чудесна миризма — промълви тя.

— Мирише на теб. Изгряваща луна, рози и далечна буря.

Ариана леко се усмихна и тръсна глава.

— Аз не мириша така.

— Ти миришеш по-хубаво, отколкото мога да опиша. Мога да се къпя в уханието ти.

Погледът на Саймън накара Ариана да се опомни, след което я обзе нервност.

— Чувствам как дърпаш юздите — прошепна тя.

— Вярваш ли ми, че няма да те отвлека?

Ариана спря да диша. Сетне въздъхна, кимна и започна да маже балсама.

— Благодаря — рече Саймън.

— За балсама ли?

— За това, че ми вярваш. — Той се усмихна леко. — Макар че оценявам и балсама. Колкото и добре да е направена, желязната броня винаги жули.

В началото внимателно, а сетне все по-уверено Ариана втриваше балсама в голите гърди на Саймън. Щом преодоля непознатото усещане за подобна интимност, тя откри, че е доста приятно да го докосва. Беше дори интригуващо.

И приятно.

Докато втриваше още балсам, Ариана осъзна, че да докосва Саймън бе много повече от приятно. Това я караше да тръпне от удоволствие.

— Толкова си топъл — прошепна тя.

— Когато ме докосваш, изгарям.

Само един поглед към притворените очи на Саймън каза на Ариана, че говори истината. Още един странен трепет се разнесе из тялото й. Пръстите й се свиха непредпазливо, като притиснаха ноктите в мускулестата плът, която правеше гърдите на Саймън толкова различни от нейните.

Той пое шумно дъх.

Тя отдръпна ръцете си.

— Извинявай — рече бързо Ариана. — Не исках да те нараня.

— Тогава го направи пак, славейче.

— Кое?

— Изследвай ме с тези сладки лапи.

— Не те ли боли?

— Само когато спреш.

Ариана колебливо положи ръце върху гърдите на Саймън.

— Давай — прошепна той до челото й. — Изпробвай и мен, и себе си.

Пръстите се свиха. Ноктите леко одраскаха кожата. Пулсът на Саймън се учести и през него премина чувствена тръпка, която обтегна слабините му.

— Сигурен ли си, че ти харесва? — попита Ариана със съмнение.

— Да. Някой ден ще ти покажа колко много ще хареса и на теб.

Дрезгавината в гласа на Саймън заинтригува Ариана.

— Някой ден ли? — прошепна тя.

— Когато вече няма да се отдръпваш с отвращение, като те докосвам.

— Ти не ме отвращаваш — каза Ариана.

— Само в сънищата ми — отвърна Саймън под носа си.

— Какво?

— Ако не те отвращавам, ще ме целунеш ли, докато ме докосваш?

— Как? Така ли?

Топлината на Арианината уста, а сетне и на езика й по рамото на Саймън извикаха едно дълго проклятие от него. Ариана бързо се изправи.

— Не е ли това, което искаш? — попита тя.

— Точно това искам и то е повече, отколкото очаквах — рече дрезгаво той.

— О, искаш ли още една?

— И още, и още, и… — Саймън не можеше да се спре. — Да, моля те, още една целувка от топлите ти устни.

С въздишка, която Саймън усети по гърдите си, Ариана наведе глава и го загали още веднъж с устни. Докато ръцете й втриваха целебния балсам в кожата му и приятно се заплитаха в космите, покриващи гърдите му, устните й го изследваха все по-нетърпеливо.

Ариана реши, че брадата му е създадена за дърпане и гризане, както и меката част на ушите му. Без да разбира защо, тя леко захапа края на ухото му. Чувственият смях, последвал ласката й, както и фактът, че Саймън по никакъв начин не я насилваше, направиха Ариана по-уверена в търсенията си. Много скоро тя откри, че прокарва влажен език по ухото на Саймън, като проследява извивките надолу и навътре, докато не може да достигне по-навътре.

Езикът на Ариана се опитваше да проникне навътре няколко пъти, като зъбите й леко хапеха през цялото време. Тя се наслаждаваше на чувствените тръпки в собствената си плът. Докато го галеше с устни, пръстите й се върнаха към малките мъжки зърна, които бе усетила да се втвърдяват, когато погали за пръв път космите по гърдите му. Като засмука леко врата му, Ариана задърпа зърната му.

— Кой те научи? — изпъшка Саймън, когато не можеше повече да издържи.

Ариана вдигна глава с нежелание.

— На какво да ме е научил? — промърмори тя.

— На това.

Саймън повдигна настрани косата на Ариана. Със зъби и език той погали ухото й, докато тя потрепери и непредпазливо заби нокти в кожата му. Той нежно помилва върховете на нейните гърди. Зърната й толкова бързо се превърнаха в кадифени пъпки, че тялото на Саймън се вцепени.

Ариана извика тихо и покри ръцете му със своите. Саймън замръзна в очакване тя да се отдръпне. Вместо това тя леко се поклати, като се притисна към ръцете му в чувствен унес.

— Кой те научи? — повтори Саймън в ухото й.

Сетне отново заработи с езика си. Усещането, което се разля из Ариана, правеше невъзможно мисленето, камо ли говоренето.

— Сънувах… то беше… някой ми го правеше — прошепна тя.

— Отврати ли те в съня ти? — попита Саймън.

— О, Боже, не!

— А сега?

Саймън улови твърдите кадифени пъпки на гърдите й и с любов ги разтърка между пръстите си.

— Това отвращава ли те? — прошепна той.

— Не.

Ариана издаде някакъв накъсан звук, когато езикът и зъбите на Саймън загалиха ухото й. Тя замаяно осъзна, че ръцете й са върху неговите, че я гали по гърдите и я възбужда, докато почервенява от желание.

Сетне Саймън наведе глава и загали всяка една от розовите пъпки с език. Аметистовата материя сякаш засилваше, вместо да намали чувствеността на целувката.

— Страхуваш ли се? — прошепна Саймън.

— Да. Не… не знам. Чувствам се като пъпка при първото докосване на слънцето. Зачервена и трепереща на ръба на… нещо.

Саймън пое дълбоко дъх и се изправи, докато успя да види лицето на Ариана. Очите му бяха и замъглени, и страстни, хванати като нея между кошмара и съня.

— Още какво сънува? — попита Саймън. — Разкажи ми, славейче.

— Не мога! — прошепна Ариана.

Тя се изчерви толкова силно, че горещината й проникна към Саймън през тънката материя, с която бе облечена.

— Тогава ми покажи — каза Саймън, като се усмихна до ухото на Ариана.

Тя поклати глава.

— Ще те шокира.

— Ако припадна, донеси ми вино.

Мисълта, че е способна да повали само с думи мъжа, чието тяло се свиваше в ръцете й, обезоръжи Ариана. Тя взе още малко балсам и възобнови втриването му в тялото на Саймън.

Когато прокара пръсти по зърната му, той леко изстена. Тя повтори ласката, която я вълнуваше с усещането за властта, която има над него.

— Разкажи ми съня си — рече дрезгаво Саймън.

— Изкушаваш ме, господарю.

— Как бих могъл? Твоята ръка държи поводите, не моята. Изкуши ме, славейче. Сподели с мен съня, който те кара да се изчервяваш като зората.

Саймън леко подръпна зърната на Ариана, които щръкнаха жадно между пръстите му. Отново усети топлината на кръвта, която препускаше от гърдите към челото й. Бавно освободи зърната й от чувствения плен.

Ариана въздъхна и наклони чело към рамото на Саймън. Върховете на гърдите й се опряха о неговите.

— В моя сън… прошепна Ариана.

— Да? — окуражи я той.

— Не мога да го кажа.

— Тогава ми го покажи.

— На твоето тяло ли? — попита Ариана.

— По-лесно ли ще ти бъде?

— Не знам. Саймън…

— Да?

— Ще ти бъде ли неприятно да те докосвам?

— Ти ли? Никога.

— Искам да кажа… — Ариана пое бързо дъх, събра смелост и прокара ръце надолу по тялото на Саймън. — Тук.

— О, Господи! — промълви Саймън през стиснати зъби.

Ариана отдръпна ръцете си.

— Съжалявам — рече тя нещастно. — Предупредих те, че ще се отвратиш, но ти не ме послуша.

Саймън изсумтя.

— Ти не ме разбра.

— Не, ти си този, който не разбра.

Саймън доближи чело до нейното.

— Пак, славейче.

— Какво?

— Докосни ме пак.

— Там ли?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Кълна се във всички светии. Да!

Ръцете на Ариана се плъзнаха колебливо към кръста на Саймън, сетне се спуснаха по корема му към една точка между краката. Палците й се плъзнаха обратно нагоре, проследявайки плътта, която се подаваше над колана на кожените му бричове.

— Много си твърд! — прошепна Ариана.

— Откъде знаеш? — попита дрезгаво Саймън. — Докосването ти е леко като пеперуда.

Когато Ариана отново прокара ръце по него, той изстена и се задвижи нетърпеливо в дланите й.

Обзе я страх и предупреждението от един урок, който бе научила, плащайки висока цена. Мъжът, обзет от лъст, е звяр.

— Саймън? — прошепна тя.

— Отново, славейче. Или те… отвращавам?

Ариана си пое дъх, сетне отново, а сънят и кошмарът се бореха в нея. Саймън не изглеждаше нито обезумял, нито брутален. Но и Хубавият Джефри не бе изглеждал така до последната нощ, когато я бе изнасилил и съсипал в очите на църквата и семейството й.