— Оръженосецът на Доминик помоли да отидеш при съпруга си, щом свършиш — каза Саймън.

Мег докосна ръката на Саймън, за да му вдъхне кураж и излезе, за да потърси Доминик. Тя го откри заедно с Дънкан в господарската дневна.

— Как е лейди Ариана? — попита Доминик веднага щом Мег се появи на прага.

Дънкан вдигна глава от описа на храната, направен от неговия прислужник. На масата, покрита с шарена покривка, имаше остатъци от студена закуска. Светлокафявите очи на Дънкан бяха съсредоточени и ярки от отблясъците на огъня в камината. Той знаеше, че много неща зависят от връзката на Ариана със Саймън — а чрез нея и връзката на Нормандия с английския крал Хенри.

— Доста добре — каза Мег. — С грижи, късмет и Божията благословия Ариана ще се оправи. Освен ако не се появи треска от раната.

Мег въздъхна уморено и разтърка шията си. До скоро бременността не й създаваше трудности, а бебето сякаш растеше с всеки изминал ден.

— Ела тук, соколче — рече Доминик, като протегна ръка към жена си.

Мег седна, а Доминик стана на крака и започна да разтрива гърба на жена си.

— Ариана се справя по-добре, отколкото помислих, когато видях ленената й риза — рече Мег след малко. — От каквато и материя да е изтъкана роклята, очевидно спира кръвотечението така добре, както всеки прах или билка, известни на Глендруидовите лечители.

— А Саймън? — попита Дънкан. — Ерик каза, че бил доста омаломощен от битката.

— Ожулвания, порязвания, натъртвания — обобщи тя. — Но няма да ни позволи да го лекуваме.

Мег въздъхна и с благодарност се отпусна в опитните ръце на съпруга си.

— Той обвинява себе си за раната на Ариана — каза Доминик.

— Защо? Как се е случило? — попита Мег.

— Саймън е излязъл срещу петима изменници, за да даде време на Ариана да избяга — рече Доминик.

Мег затаи дъх. Тя погледна мъжа си с разширени зелени очи.

— Но вместо да избяга — продължи Доминик, — Ариана пристигнала в галоп на мястото на битката. Заради безразсъдната й смелост Саймън е жив.

— Толкова ли близо е била? — попита тихо Мег.

— Да. Много съм задължен на студената норманска наследница — отвърна Доминик.

— Студена ли? — попита Дънкан. — Студената жена би гледала как умира Саймън, без да й мигне окото. Аз бих казал, че Ариана е жена със силни страсти.

— Но не и към мъжете — рече Доминик.

Увереността в гласа му накара Дънкан да премигне и да поклати глава в мълчаливо съчувствие към Верния Саймън.

Около крепостта внезапно засвири вятър. На третия етаж се чу някакъв трясък. Исландският сокол на Саймън, останал сам на своята пръчка в голямата зала, изкрещя, но не получи отговор.

От назъбените крепостни стени часовоят оповести часа.

Доминик стана и закрачи неспокойно. След малко се запъти към бойниците с твърда крачка.

— Не са се появявали изменници — извика Дънкан след него.

— Не се страхувам от изменници, а от зимата — рече Доминик, без да спре.

След малко се чу ехото от ботушите му по спираловидната каменна стълба водеща към господарската дневна. Дънкан погледна Мег.

— Какво го гложди, Меги? — попита той.

Тя се усмихна, като чу детското си име, но усмивката й бързо изчезна.

— Моят съпруг често мисли за крепостта Блакторн — каза просто тя.

— Чула ли си да се говори за някакви беди?

— Не. След като Доминик така жестоко се справи с Рийвърс, разбойниците или избягват земите ни, или преминават през тях, без да безпокоят хората ни.

— Тогава защо Доминик е неспокоен като окован във вериги вълк?

За миг Мег затвори очи. Под дрехите й бебето силно я ритна. Тя положи ръце върху утробата си, окуражена от живота в себе си. Колкото и неудобства да създаваше бременността, очевидното здраве на бебето я радваше.

— Причината е проста — рече Мег, като въздъхна. — Аз имах сънища.

Дънкан изсумтя.

— Там, където става дума за твоето Глендруидово наследство, нищо не е просто, Меги.

Мег тръсна глава. Златните звънчета пропяха и дългите й, хлабаво сплетени плитки проблеснаха червеникави на светлината.

— Сънувах два вълка, единият черен, другият белезникав — каза Мег. — Сънувах дъб с лешникови очи. Сънувах арфа, която пееше с глас на славей в ръцете на русокос рицар. Сънувах буря около всички тях. Дяволска буря…

— Нищо чудно, че Доминик е неспокоен — каза Дънкан мрачно.

— Да, Силният Томас пази крепостта Блакторн, докато ни няма там. Томас е верен рицар и смел воин, но не е водач на хората. Ако зимата препречи пътя ни и в наше отсъствие се появи беда…

Дънкан изруга глухо и прокара пръсти през косата си.

— Трябва да се върнете в крепостта Блакторн — каза рязко той. — Достатъчно много време прекарахте в Стоунринг, за да се занимавате с проблемите, които създадох.

— Нямах това предвид — запротестира Мег.

— Знам. Но така или иначе е вярно.

Дънкан се изправи на крака с изненадваща за толкова едър мъж грация. За миг се загледа в огъня.

— Ще изпратя с вас войници до имението Карлайл — каза той. — След това ще сте в безопасност. Бих дошъл и аз, но…

— В Стоунринг имат нужда от теб — довърши Мег вместо Дънкан.

— Да. Особено с този трижди проклет рицар изменник, подгонил слабите.

За малко Дънкан раздвижи ръце, сякаш усещаше хладната тежест на бойния си меч, който се хлъзга в дланите му и приляга така, като че ли е направен точно за него.

— Ще наредя да приготвят конете и багажа ви на разсъмване — рече Дънкан. — Не се тревожи, Меган. Ще се грижим за съпругата на Саймън в негово отсъствие така, както за собствените си жени. Когато Ариана се оправи, ще я доведем в Блакторн при съпруга й.

Дънкан не се съмняваше нито за миг, че Саймън ще напусне крепостта Стоунринг заедно с господаря си — своя брат Доминик.

Глендруидския вълк не пазеше в тайна колко много цени съветите, компанията и бойните умения на своя брат.

Саймън, наречен Верният.

Мег въздъхна и се заповдига на крака.

— Остани до огъня — рече бързо Дънкан, като приближи до нея.

— Трябва да нагледам пациентката си.

Дънкан повдигна Мег на крака и й се усмихна с истинска обич.

— В по-добри времена трябва да заведеш твоя Доминик до каменния кръг. Свещеното самодивско дърво ще разцъфне за двама ви, Меги. Сигурен съм в това, както съм сигурен в ударите на сърцето си.

Усмивката на Мег беше като слънце — само топлина и светлина. Като се надигна на пръсти, тя докосна с устни бузата на Дънкан.

— Дано да е така — каза тя.

Все още усмихната, Мег се изкачи по стълбите до стаята на Ариана. Както очакваше, Касандра беше там и бродираше до леглото някаква малка дреха.

Завесите на балдахина бяха дръпнати, за да пазят от евентуално течение.

— Как е тя? — попита Мег.

— Спи.

— Има ли треска?

— Не засега — отвърна Касандра. — Става Богу.

— Саймън заедно с Доминик ли е?

— Не — отвърна дълбок глас иззад завесите.

Саймън дръпна една от завесите навреме, за да улови изненадания поглед на Мег.

— Не се тревожи — каза той. — Внимавам да не й навредя. Но като ме няма, става неспокойна.

Мег погледна зад Саймън към Ариана. Тя се беше свила под завивките с лице, обърнато към Саймън. Виолетовата рокля лежеше като мост между мъжа и жената.

Мег се обърна намръщена към Касандра.

— Не знам вашите учени ритуали за лекуване — каза Мег, — но глендруидите много държат да не се дава нищо непречистено на болния.

— Прегледай роклята — рече Касандра. — Ще видиш, че е чиста като всяко нещо, което билките, водата и огънят могат да пречистят.

— Вярно е — каза Саймън. — Аз прегледах роклята, но знам колко внимаваш с подобни неща.

Мег отиде до леглото, вдигна единия край на материята, прокара я леко през пръстите си и я помириса. Сетне бавно пусна плата.

— Сякаш е току-що изтъкана — рече Мег объркана.

— Да — отвърна Касандра. — Тъканите на Сирина се ценят високо сред учените.

Мег загледа как пръстите на Саймън галят материята, сякаш е котка.

И като котка материята сякаш прилепваше по-плътно в отговор.

— Доминик има ли нужда от мен? — попита Саймън.

— Сега ли? Не. Но утре тръгваме към крепостта Блакторн.

Сякаш в мълчание протест ръката на Саймън сграбчи плата.

— Ариана не е достатъчно добре, за да пътува — рече внимателно Саймън.

— Да. Дънкан обеща, че ще се грижи за Ариана, сякаш е негова жена — каза Мег.

— Аз ще остана с нея — каза Касандра.

Саймън не реагира.

— Не се тревожи — каза Мег. — Касандра е опитна в лекуването, също като мен.

Саймън кимна, но не каза нищо.

Нямаше съмнение, че дългът го зовеше да бъде заедно със своя брат и господар Глендруидския вълк. За първи път този дълг бе за Саймън по-скоро бреме отколкото удоволствие.

Той погледна мрачно Ариана, която бе спасила живота му, рискувайки своя, и въпреки това бе отказала да го дари с тялото си в брачното ложе както Господ, обичаят и потребностите изискваха.

Безразсъдно малко славейче. Дали ще се зарадваш, ако вече не съм до теб?

Дали песните ти ще са по-щастливи без мен?

Касандра остави настрана бродерията си, стана и отиде до леглото. Тя погледна замислено отпуснатото тяло на Ариана и напрегнатия Саймън до нея.

Но Учената жена загледа най-вече материята, разпростряна между двамата.

— Ела, Саймън — рече меко тя. — Застани до мен.

Черните му очи се присвиха при нежната заповед, но Саймън не каза нищо, остави виолетовата материя и леко се привдигна от леглото, за да не обезпокои Ариана.

Когато стана, роклята се свлече след него в меки дипли и се раздвижи докато не докосна бедрото му.

— По-надалеч — каза Касандра, като отстъпи назад.

Саймън я последна объркан. Материята се изплъзна.

Саймън трябваше да прехапе устни в инстинктивен протест. Чак сега осъзна каква награда бе за него да докосва плата.