— Да, както и на кръвожадността на едрия изменник — съгласи се Саймън. — Тя го правеше твърде нетърпелив.

Ерик и Доминик размениха погледи.

— Ще разпознаеш ли този изменник, ако го видиш пак? — попита Ерик.

— Едва ли. Широкоплещести синеоки копелета са навсякъде — като камъните в Спорните земи.

— Какви знаци имаше на щита му? — попита Доминик.

— Никакви — отвърна Саймън кратко.

— А…

— Стига — прекъсна го нетърпеливо Саймън. — Сега е важна Ариана, а не проклетите копелета, които ни атакуваха.

Докато говореше, Саймън галеше с ръка леко като сянка бузата на Ариана. Нежността на жеста противоречеше на изтощеното му лице и пресните белези по тялото му.

— Опитай се да откъснеш парче от долния край на роклята — предложи Ерик.

Доминик посегна към роклята, но бе спрян от Ерик.

— Не, нека Саймън го направи — каза Ерик. Сетне, като се обърна към Саймън, рече: — Когато държиш плата, мисли, че трябва да спреш кръвта на Ариана.

Саймън свали рицарските ръкавици, взе материята в силните си ръце и дръпна. Платът се разцепи сякаш но протежението на някакъв скрит шев. Не останаха никакви разнищени краища.

— Ти го направи добре като всеки учен лечител — рече Ерик със задоволство.

— Кое? — тросна се Саймън. — Платът се раздели в ръцете ми. Цяло чудо е, че роклята не се е разпаднала на парчета и не е оставила Ариана по риза.

Ерик се усмихна леко и каза:

— А сега увий парчето около раната на Ариана. Направи го тъй стегнато, че дори кинжал да не може да влезе между плата и кожата.

Когато Саймън повдигна Ариана, за да бинтова раната, тя изстена. Стонът й го рани повече, отколкото който и да е от ударите, които бе получил от рицарите изменници.

— Защо не избяга и не се спаси, славейче? — попита Саймън с нежен и едновременно твърд глас.

Отговор не последва само роклята прилепваше като мъх към бедрото на Саймън, докато се занимаваше с превръзката на раната.

— Щеше да си в безопасност — рече Саймън на Ариана.

— А ти щеше да си мъртъв — забеляза Ерик.

Саймън отвори уста, но не издаде звук.

— Аз съм рицар — рече накрая той. — Смъртта в битка е моя съдба. Но Ариана… Ариана не би трябвало да се бори за собствения си живот, още по-малко за живота на съпруга си!

— Касандра не би се съгласила с теб — рече Ерик. — Учените вярват, че всички ние се борим — мъже, жени, деца — всеки според необходимостта и уменията си.

Саймън изръмжа. Но въпреки мрачното му изражение ръцете му пипаха нежно по тялото на Ариана. Докато правеше превръзката обаче тя простенваше отвреме-навреме.

— Славейче — каза той нежно. — Съжалявам, но трябва да ти причиня болка, за да ти помогна.

— Тя знае — каза Ерик.

— Как би могла? — попита хладно Саймън. — Тя е в безсъзнание.

Ерик погледна към аметистовата материя, която лежеше спокойно в ръцете на Саймън, но не каза нищо.

Над главите им се спусна от небето сокол, пеещ сладка, необичайна трела за поздрав. Последва го втори сокол, чийто бледи пера се очертаха ярко на фона на небето.

Доминик нахлузи ръкавицата на Саймън и изсвири специалния сигнал за повикване на Скайланс. Исландският сокол закръжи, сетне кацна върху ръката на Доминик.

Когато Ерик се изправи и вдигна ръка, неговият сокол се стрелна надолу с изумителна скорост. В последния възможен миг крилата му блеснаха ярко и той се приземи върху ръкавицата за лов на Ерик.

— Е, Уинтър, какво ще ми покажеш? — попита той нежно. Сетне изсвири възходяща трела. Соколът наклони глава и го загледа с ясни, умни очи. Извитата му човка се отвори и оттам се изляха смайващо гальовни трели. За няколко минута хищната птица и Ученият мъж си разменяха трели.

Сетне ръката на Ерик замахна нагоре и метна сокола отново в небето. Уинтър бързо набра височина и изчезна в далечината.

— Изменниците все още бягат — каза Ерик, като се обърна към мъжете. — Стагкилър и Свен все още ги следват. Движат се по древна пътека.

— Знаеш ли накъде води тя? — попита Доминик.

— Към Силвърфелс. Стагкилър ще доведе Свен обратно в крепостта.

— Защо? — попита Доминик. — Не трябва ли да разберем къде лагеруват изменниците?

Ерик не отговори.

Саймън премести поглед от исландския сокол върху ръката на Доминик към също така свирепия профил на Ерик — сина на великия северен господар.

— Лорд Ерик? — попита Доминик.

Гласът му бе любезен, но личеше, че трябва на всяка цена да получи отговор. Добруването на твърде много крепости зависеше от мира в Спорните земи.

— Земята на клана Силвърфелс е забранена за учените — рече рязко Ерик.

— Защо? — попита Доминик.

Ерик отново не отговори.

— Ела — рече нетърпеливо Саймън на брат си. — Трябва да приберем Ариана на безопасно място.

За няколко мига очите на Доминик блестяха със същата твърда светлина като странния кристал, от който бяха направени очите на вълка върху брошката, с която закопчаваше мантията си.

Сетне Глендруидския вълк загърби Ерик и се обърна към брат си.

— Тогава към крепостта! — рече рязко той.

— Бързо — пришпори ги Саймън, като се метна на коня, — преди изменниците да са осъзнали, че са били победени от един мъдър сокол-скитник и едно безразсъдно малко славейче.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

— Като намазана с олио змиорка е — промълви Мег, обръщайки се към Касандра. — Имаш ли кинжал? Не мога да хвана превръзката така, че да я развържа.

Касандра отвърна поглед от пребледнялото лице на Ариана към виолетовата материя, покриваща раната й. През тъканта бе избила съвсем малко кръв.

— Саймън — повика Касандра.

— Тук съм — Саймън се показа от прага, където бе стоял, за да не пречи на лечителките. — От какво имаш нужда?

Саймън огледа стаята, в която не бе идвал от първата си брачна нощ. Нищо не се бе променило, освен че булката лежеше на леглото ни жива, ни умряла.

— Свали превръзката на жена си — рече Касандра.

Без да промълви нито дума, Саймън отиде до Ариана. С няколко сръчни движения махна превръзката, която бе направил след битката с изменниците.

Объркана от лекотата, с която Саймън се справи с хлъзгавия плат, Мег погледна от превръзката към Учената жена. Касандра не забеляза, тъй като наблюдаваше внимателно как Саймън се оправя със странната материя.

— А сега — каза Касандра, — роклята.

Ариана нито помръдна, нито дори изстена, докато Саймън бързо развързваше ширитите на роклята й. Тя лежеше неподвижна като отломък, изхвърлен от морето на каменист бряг.

Сребърните ширити бързо се разхлабиха и дрехата се разтвори, като разкри лененото бельо. Бледозлатистият лен бе съсипан от алено петно, което се простираше по цялата половина на тялото й.

— Господи помилуй! — рече Саймън уплашен.

— Амин — отвърнаха едновременно Мег и Касандра. После Касандра рече бързо:

— Стой настрана, Саймън. Това е работа за лечители.

Той се отстрани от леглото с нежелание.

— Бъди наблизо — предупреди го Касандра, когато той се запъти към вратата. — Може да ни потрябва плата на Сирина, за да спрем кръвотечението.

— Това какво общо има със Саймън? — попита Мег.

— Повече, отколкото имам време да обяснявам.

Касандра се наведе над Ариана, като леко опипваше безчувственото тяло на момичето с ръце, ухаещи на билки.

Мег, облечена в чиста ленена дреха на лечителка, както го изискваше обичаят на Глендруид, отново потопи ръце в съда с билкова вода. От горещата течност се надигна силен, сложен аромат.

— Костите й изглеждат непокътнати — рече Касандра. — Ребрата й са отклонили част от острието.

При мисълта за стоманата, докосваща се до крехките кости на Ариана, под туниката на Саймън потече студена пот. Той издаде някакъв неясен звук и сви ръце, сякаш жадуваше да усети как извива врата на някой изменник.

— Дай да почистя раната — каза Мег.

Касандра се изправи и отстъпи встрани. Тя изгледа Саймън изпод око. Лицето му беше като изсечено от камък, излъчваше жестокост, която ниско подстриганата му брада не можеше да омекоти.

— Добре ли си, сър? — попита учената жена.

— Добре? — Саймън сподави проклятието. — Да, доста добре, благодарение на жена ми, която май е на смъртно легло.

Касандра махна към малко сандъче с отворен капак, в което се виждаха шишенца, топчета плат, билки, остриета и дори остри игли.

— Ако чувстваш слабост, внимавай да не паднеш в лекарствата — каза тя.

— Слабост ли? Виждал съм кръв и преди.

— Аз пък съм виждала много добри воини, които припадат пред чужди рани — тросна се Касандра.

— Саймън няма да припадне — каза Мег, като вдигна поглед. — Той върна Доминик към живота, след като султанът се забавлява много дни да измъчва своя пленник — рицаря-християнин.

Касандра погледна Саймън с нов интерес.

— Рядко се среща мъж с дарба на лечител — каза тя. — Още по-рядко се среша толкова надарен воин.

Оценяващият поглед в сивите очи на Касандра накара Саймън да се почувства неудобно.

— Нищо особено не съм направил — рече Саймън. — Просто се грижих за брат си, докато започне отново да се грижи сам за себе си.

Касандра отново се наведе над Ариана. Учената жена и магьосницата на Глендруид разговаряха тихо, като назоваваха растенията с древните им имена, имена, вдълбани в руническите камъни от жени, умрели много преди римските легиони да нахлуят в Спорните земи.

Времето, което мина, преди двете лечителки да се отдръпнат от тялото на Ариана, се стори като цяла вечност на Саймън.

Като промълви нещо на Касандра, Мег се оттегли зад един параван и свали изцапаната ленена престилка, след което облече туниката си. Ленената престилка щеше да се почисти по специален ритуал, преди да се използва отново.

— Тя спи съвсем спокойно — каза Мег на Саймън.