С едното копито конят ритна силно меча на първия рицар. Едрият рицар изръмжа в мига, в който прътът на копието бе избито от ръцете му.

Но още преди мечът да докосне земята, Саймън разбра, че късметът и сръчността му са се изчерпали. Докато конят му отново стъпи на четирите си крака, третият рицар щеше да се нахвърли върху него. Нямаше да има накъде да маневрира. Нямаше изход.

Единствената му утеха бе, че е дал достатъчно време на Арианината кобила да надбяга бойните коне.

Саймън мрачно дръпна поводите и накара коня си да се обърне, за да застане лице с лице срещу смъртта която знаеше, че ще дойде само след миг, когато мечът на третия рицар се спусне върху незащитения му гръб.

Това, което Саймън видя, когато се обърна, не бе смъртта, а една неумолима кестенява сила, която се носеше по тревата под прав ъгъл към третия рицар. На кобилата имаше момиче с развята черна коса облечено в лилава рокля. Отворило уста, момичето викаше неговото име.

Точно преди мечът да разцепи черепа на Саймън, тежката кобила се удари странично в жребеца на изменника. Слабият заден крак на коня поддаде и преобърна двата коня заедно с ездачите им в една купчина от мятащи се подковани копита и крайници.

Падайки, събореният рицар изтегли меча си и се обърна към другия, причинил падането му, като или не знаеше, или не го беше грижа, че иска да убие едно невъоръжено момиче.

Конят на Саймън се олюля и падна на колене, но Саймън вече бе успял да се измъкне от стремената. Той се приземи така, както цял живот се бе упражняват да го прави — изправен, и мигом затича, помъкнал тежкия меч, сякаш бе лек като дим.

Широкото острие се стовари върху третия рицар в същия миг, в който мечът му замахна към Ариана. Шлемът на изменника спаси живота му, като отклони удара на Саймън.

Ариана обаче нямаше подобна броня. Когато я прободе горещата стомана, тя извика и падна.

Саймън побесня. Мечът му изсвистя във въздуха и удари, за да съсече на две изменника въпреки бронята, която носеше.

Преди острието да се вреже в плътта, върху Саймън се стовари брониран юмрук, който го събори настрани. Ако не бе нанесен с лявата ръка, щеше да остави Саймън в безсъзнание. Така само го замая.

Той инстинктивно се обърна за да види врага си в мига на падането. Мярнаха се силните крака на жребеца сабя и леденосини очи, които се взираха в него иззад стоманения шлем на първия рицар.

Макар действията му да бяха забавени от удара, Саймън успя да се претърколи при падането и да избегне удара от сабята на първия рицар.

Едрият изменник изпсува дивашки и замахна отново към Саймън. Ударът не бе добре прицелен; ръката на мъжа бе все още полувцепенена от удара, който бе счупил копието му. И въпреки това Саймън едва успя да вдигне достатъчно бързо своя меч, за да отбие удара.

Преди да успее да си поеме дъх, в него се блъсна бронираното рамо на бойния кон, събори го и запрати тежкия му меч надалеч от него. Свит на кълбо, почти в безсъзнание, Саймън падна на земята. С победен вик изменникът вдигна меча си за смъртоносния удар.

Необичаен вик на сокол разцепи въздуха. С ослепяваща скорост птицата се стрелна надолу с изнесени напред нокти, сякаш да вдигне плячка от въздуха.

Мишената й обаче не бе някоя тлъста яребица, а един боен кон.

Ноктите се забиха в незащитените уши на жребеца. Конят диво се изправи на задните си крака, проваляйки плана на изменника. Тъкмо жребецът се опомни, соколът атакува отново и този път налетя на очите му. Жребецът се дръпна назад и зацвили от страх и ярост, но нямаше начин да атакува сокола, който кръжеше извън обсега му, в очакване на друг удобен случай.

В далечината се чуха мъжки викове. Много по-близо се разнесе гърлен лай на хрътка, попаднала на прясна следа.

Псувайки, изменникът направи последен, напразен опит да удари с меча, пришпори коня си и се отдалечи от гласовете. Жребецът скочи напред, нетърпелив да избяга далеч от жестокия сокол.

Веднага щом бойният кон се обърна назад и побягна, Саймън скочи на крака. Мечът му бе на две крачки от него. Той взе в ръка студената, позната дръжка, но светът се завъртя около него.

Саймън падна и запълзя на четири крака към Ариана, помъкнал след себе си меча; знаеше само, че трябва да я защити.

Той неясно осъзна, че кобилата на Ариана и бойният кон отново се бяха вдигнали на крака. Единственият останал изменник бе успял да се качи отново на коня си, но нито той, нито жребецът му имаха куража да се бият сами. Непохватно, накуцвайки с левия си заден крак, жребецът се понесе в лек галоп и се отдалечи между дърветата.

Саймън дори и не погледна побягналия изменник, тъй като Ариана лежеше на бойното поле, а от лявата страна на тялото й се стичаше кръв на лъкатушна алена струя.

— Ариана — промълви дрезгаво Саймън. Думата прозвуча почти като стон.

— Аз съм… тук — каза тя.

Гласът на Ариана бе слаб, лицето й бе бледо, а очите — огромни.

В тишината се разнесе радостната, необичайна трела на сокол. Отговори й басовият лай на хрътка.

По склона се спусна Стагкилър, огледа нетърпеливо за врагове и не откри нито един. Присъствието на хрътката каза на Саймън онова, за което вече се досещаше след атаката на сокола.

Ерик беше наблизо.

Докато надолу по хълма към Саймън се спускаха три бойни коня, той успя да се изправи на меча си до Ариана.

— Славейче — рече дрезгаво той. Успя да каже само това.

Великолепните аметистови очи фокусираха погледа си върху Саймън. Ариана отвори уста. От нея не излезе нищо освен един задавен вик на изненада в момента, в който болката и мракът я обгърнаха и я оставиха без дъх.

Когато Ерик, Доминик и Свен приближиха в галоп, видяха телата на двамата изменници. Зад тях на земята лежеше Саймън, взел в ръце съпругата си.

— Бяха петима — рече равно Ерик. Доминик не попита откъде Ерик знае това.

— Проследете ги — рече рязко Доминик.

По незабележим сигнал от Ерик, Стагкилър побягна по следата на разбойниците. Свен го последва, без да се поколебае дори за миг.

Другите два бойни коня спряха наблизо до Саймън и Ариана. Двамата рицари скочиха и затичаха към него, както бе направил преди това и Саймън.

— Саймън? — извика Доминик.

Саймън просто обви ръце по-силно около Ариана, като я притегли към себе си.

— Има кръв — каза Доминик, като се наведе към брат си.

— Не е моята, на Ариана е — рече дрезгаво Саймън.

— Дай да се погрижа за нея — каза Ерик и коленичи.

Гласът му, както и изражението му, бяха изненадващо мили. Въпреки това Саймън не помръдна, за да пусне Ариана.

— Знам как да се оправям с рани — каза Ерик. — Позволи ми да помогна на жена ти.

Саймън се размърда болезнено, но не достатъчно, за да даде на Ерик да види ранената страна на Ариана. Виолетовата материя на роклята се движеше заедно със Саймън, като покриваше и двамата от кръста надолу.

— Пусни я — рече тихо Ерик.

— Не. Ще умре, ако не я държа близо до себе си.

Ерик повдигна вежди изненадано, но не каза нищо. Просто погледна Доминик за помощ.

След като метна бърз поглед към брат си, Глендруидския вълк тръсна глава, предупреждавайки Ерик. Ерик не оспори.

Доминик коленичи бавно до Саймън. Леко като пеперуда той сложи ръката си, обвита в тежка броня, върху крака на Саймън.

— Саймън — каза той бързо. — Нека ти помогнем.

Саймън потрепери. Постепенно необузданият му поглед се омекоти. Той се отдръпна достатъчно, за да може Ерик да достигне до ранената страна на Ариана. Аметистовата материя се движеше заедно със Саймън и прилепваше към бедрото му. Без да мисли, той галеше плата, както би галил някоя от котките в крепостта.

Много внимателно Ерик опипа роклята на Ариана.

— Не можах да открия рана — рече грубо Саймън.

— Роклята я бинтова — отвърна Ерик.

— Тогава накарай я да стегне превръзката. Прекалено много кърви.

— Роклята е просто плат — каза Ерик. — Много умен плат, но все пак… плат.

Ерик започна отново да прокарва внимателно пръсти по бузата на Ариана.

— Какво се случи? — попита тихо Доминик.

— Аз бях напред. Нападнаха ме двама разбойници и трима изменници. Рицарите бяха в броня и яздеха бойни жребци.

— По дяволите! — изсъска Доминик.

— Убих двамата, които нямаха броня.

— Трябваше да избягаш — рече рязко Доминик. — Конят ти е бил много по-бърз от бойните жребци с рицари в пълна броня върху тях.

— Кобилата на Ариана обаче не беше.

През стиснатите си зъби Доминик издиша, като издаде свистящ звук.

— Ти си най-добрият рицар, когото познавам — каза Доминик след малко, — но дори ти не можеш да победиш трима рицари в пълно въоръжение, върху бойни коне. Как оживя?

— Получих помощ.

— От кого? — попита Доминик, като се озърна.

— От едно смело, глупаво славейче.

Доминик завъртя бързо глава към брат си.

— От Ариана ли? — попита той шокиран.

— Да — отвърна Саймън. — Измъкнах се от единия рицар, но другият бе на път да ме съсече на две. Бях на крачка от смъртта. Тогава от мъглата се появи Ариана в бърз галоп и блъсна тромавата си кобила направо в жребеца на рицаря.

Доминик и Ерик бяха прекалено изненадани, за да говорят.

— Преди да се оправи бъркотията, от небето като светкавица в оперение се спусна един сокол и накара другия жребец да избяга. Сигурно третият рицар реши, че се е бил достатъчно за днес и напусна полесражението.

— Удариха ли Ариана по главата? — попита Ерик.

— Не знам. Видях само удара с меча. Щях да убия проклетия рицар, ако не се бе намесил синеокият дявол.

Никой не прекъсна настъпилата тишина след думите на Саймън.

— А твоите рани? — попита накрая Доминик.

— Виждал съм и по-лошо по време на твоите упражнения.

— Бъди благодарен на тези упражнения, че оживя достатъчно дълго, за да дочакаш подкреплението — промърмори Доминик.