— Ще те оставя на воля да правиш комплименти на дамата си — каза Ерик.

— Много мъдро от твоя страна.

Ариана погледна Саймън. Той се усмихваше.

Но беше и смъртоносно сериозен.

Ерик се оттегли, прикрил доволната си усмивка.

— Не беше необходимо — рече тихо тя.

— Беше много необходимо — каза Саймън.

— Защо? Какво лошо има в това хората да се разменят любезности?

Саймън пристъпи към Ариана. Тя се овладя точно преди да отстъпи назад. Въпреки това той видя неволното й отдръпване.

— Лошото е в това, че се дърпаш при най-малкото движение от моя страна, а в същото време се умилкваш около Ерик, сякаш искаш да го прелъстиш.

— Никога не съм…

— Лошото е — прекъсна я Саймън — в красотата ти. Мъжете те преследват като разгонена кучка, безпомощни да се контролират в страстта си.

Ариана отвори уста шокирана.

— Това не е…

Той я прекъсна, без да спира.

— Лошото е, скъпа жено, че комплиментът, започнал с очите ти, много скоро свършва със сравняване на устните ти с пъпка, която всеки миг ще разцъфне.

Ариана потръпна при спомена.

— Лошото… — продължи студено Саймън.

— Ти ме накара да се чувствам такава — рече тя, без да мисли. — Пъпка, която е изпълнена със сладост.

Макар и меки, думите на Ариана прерязаха надигащия се гняв у Саймън. Той погледна устните й, нежни като листенца на цвете, сладки като нектар, розови като дива роза, преди да разцъфне.

Доминик извика на Саймън от средата на залата. Дори да го чу, Саймън не откъсна поглед от устните на Ариана.

— Саймън — прошепна тя. — Господарят Доминик те вика.

Саймън не обърна внимание на думите й, както и на поздравите на брат си.

— Снощи — рече дрезгаво Саймън — устните ти бяха също като твърда пъпка. Усещането за това как бавно се разтварят под моите целувки ми завъртя главата така, както виното никога не е успявало.

Присвитите, проблясващи тъмни очи на Саймън бяха и предупреждение, и примамка за Ариана.

— Когато най-сетне се отвори — рече Саймън, — знаех как се чувства пчелата, като се плъзне между благоуханните листенца на цветето, за да пие нектар от сърцето му?

Ариана затаи дъх при думите на Саймън, които живо й напомниха сладкото плъзгане на език върху език, неговия вкус, който се разнасяше из устата й и тя отмаляваше от копнеж, който не можеше да назове.

Без да иска, тя прошепна името на съпруга си.

— Да — рече Саймън. — И ти си го спомни. Скоро ще се отвориш за мен по един друг начин и медът на желанието ти ще ме оросява като нектар.

Топла вълна обля Ариана. Беше сепваща и приятна.

— Но до този ден — продължи гладко Саймън — ще разменяш комплименти само с мен, тъй като аз съм единствената пчела, чието сладко жило ще познаят листенцата на твоето цвете.

Ариана отвори уста да отговори. Оттам не излезе нищо освен някакъв звук, който би могъл да бъде името на Саймън. Тя облиза устните си, които внезапно бяха пресъхнали.

— Ти ме съблазняваш безмилостно — рече Саймън пламенно. — Де да можех и аз да правя същото с теб.

С изненадваща скорост той се обърна, закрачи към Доминик и остави Ариана да се утешава с арфата, която държеше така силно притисната към гърдите си.

ГЛАВА ДЕСЕТА

— Хубав ден, госпожо — рече Бланш. — Почти си струва шестте бурни дни преди него.

Арфата, която държеше Ариана, издаде звук, приличен на отронена въздишка. Пръстите й продължиха бавно да докосват струните, докато Бланш остави настрана гребена и започна да сплита косата й.

Ариана едва ли забелязваше пръстите на Бланш. Тя бе хваната натясно между кошмара и смайващо сладките спомени от целувките на Саймън.

Съпруга от шест дни.

Тази вечер ще бъде седмата.

— Истинска благодат е, че времето се промени — промърмори Бланш, докато сплиташе дългата коса на Ариана. — Рицарите са полудели да отидат на лов.

Дали тази нощ Саймън най-сетне ще дойде?

Или ще опъне още повече нервите ми, да го чакам да дойде в леглото ми, да ми смъкне нощницата и да заблъска в мен, докато прокървя?

Ариана се насили да диша.

Колко жалко, че не може да се зачене от целувка.

Ръцете й смениха позицията си върху арфата, когато се сети за сладката сдържаност и плъзгащите се ласки на Саймъновите устни.

Ако и той си спомняше нейната целувка, това не личеше в поведението му. От утрото след сватбата им Саймън се бе държал с Ариана любезно и нищо повече.

Не искам нищо повече от него.

Това беше лъжа и тя го знаеше.

И въпреки това беше и истина.

Ариана желаеше целувките на Саймън, нежните му докосвания, усмивките му. Не искаше страстта, която пламваше като светкавица в буря и правеше очите му едновременно тъмни и бляскави. Тя се плашеше от мъжката сила, която можеше толкова лесно да я притисне, да я държи безпомощна, докато насили тялото й да приеме семето му.

Внимавай как ми се подиграваш, защото иначе ще взема това, което Господ и кралят са ми дали и по дяволите твоите девически страхове.

— Госпожо? — попита Бланш.

Ариана премигна. Тонът на прислужницата й подсказа, че я е викала неведнъж.

— Да?

— Харесва ли ви прическата?

— Да.

Бланш остави настрани гребена с гримаса. Ариана дори не бе погледнала отражението си в месинговото огледало.

— Ако имах вашето лице и тяло — рече Бланш, — не бих се крила в стаята си като монахиня.

— Де да можехме да си разменим телата — промълви Ариана — както се говори, че лорд Ерик и кучето му си ги сменят при пълнолуние.

Бланш потръпна и бързо се прекръсти.

— Не бъди такава гъска — каза Ариана. — Лорд Ерик е много мил с нас.

— Казват, че и Сатаната е очарователен.

— Сатаната не носи кръста на истинския вярващ.

— А лорд Ерик?

— Да.

Изражението на Бланш показваше недоверието й.

— Попитай свещеника на крепостта, ако не ми вярваш — каза Ариана.

Гласът й беше насечен като стакатото, което изтръгваше от арфата.

— Пак ли ще закусвате в спалнята си? — попита внимателно Бланш.

Ариана бе на прага да се съгласи, когато я обзе неспокойство. Осъзна, че се бе уморила от изолацията, която си налагаше сама. Тя рязко стана и взе арфата в ръка.

— Не — отвърна тя. — Ще закусвам в голямата зала.

Бледите очи на Бланш се разшириха, но тя каза само:

— Както искате.

Ариана тръгна към вратата, после спря. Остави арфата и започна нетърпеливо да разкопчава роклята, която бе решила да облече тази сутрин. Моравите дипли и розовите дантели на ръкавите вече не й харесваха.

— Донеси ми сватбената рокля — каза Ариана.

— Защо?

— Доставя ми по-голямо удоволствие от другите дрехи.

Като изгледа под око непредсказуемата си господарка, Бланш отиде до гардероба, в който висяха малкото рокли, донесени от Ариана от крепостта Блакторн.

— Много странна материя — промърмори Бланш.

— Странна ли? Как така? — попита Ариана.

— Изглежда мека като облак, а на пипане е груба като листа на магарешки бодил. Не разбирам как я понасяте до кожата си, дори само за да доставите удоволствие на Учената.

Сепната, Ариана загледа прислужницата си.

— Груба ли? — попита Ариана с недоумение. — Та роклята е по-мека и от най-финия гъши пух.

— Ужасно странен гъши пух — промърмори Бланш под носа си. Тя остави предпазливо виолетовата материя с пищната сребърна бродерия и нетърпеливо зачака Ариана да я вземе.

Този път Бланш не настоя да помогне на господарката си с ширитите. Нямаше и нужда. Роклята сякаш сама се завърза, без много помощ от бързите пръсти на Ариана.

Това бе едно от нещата, които й допадаха в подаръка на Касандра. Не се налагаше да търпи нежелани ръце по тялото си, за да се облече. Освен това материята отстраняваше петната с лекотата, с която патето се стръсква от водата.

— Чудя се как е изтъкана — каза Ариана, като прокара пръсти по плата. — Нишките са толкова тънки, че едва ги виждам.

— Казват, че най-скъпата коприна е такава.

— Не. Баща ми купи много топове коприна от рицарите, които бяха победили сарацините. Никоя от тях не бе така мека. И никоя не бе така мъдро изтъкана.

Но дори докато галеше материята, Ариана внимаваше да не се вглежда в дълбините, където се преплитаха светлината и сенките. Споменът за целувката на Саймън бе достатъчно обезпокояващ. Не се нуждаеше от образа на жената, извита страстно под милувките на воина, за да се разстройва още повече.

С арфата в ръка и сребърния кант на роклята, който нежно се плъзгаше по глезените й, Ариана тръгна към голямата зала. Из крепостта се чуваха гласовете на прислугата. Като вървеше към залата, Ариана ги чу да викат, да говорят за хубавия ден след голямата буря и за хитрата свиня, която отново била избягала от кочината на Етълрод.

В камината на залата гореше буен огън. Около него седяха Саймън и Доминик. Котаракът, известен като Ленивеца, отново се бе обвил около врата на Саймън като облак останал след буря. От движенията на мъжките ръце изглеждаше, че обсъждат тънкостите на лова на водни птици с различно големи соколи.

Освен любезното кимване, когато Ариана влезе в стаята, Саймън не направи друго движение, за да отиде при нея.

Ариана бе едновременно облекчена и… вбесена. Едва тогава призна пред себе си, че се бе надявала на възможност да поговори със Саймън.

Много добре е, че не се интересува от мен, каза си Ариана. Как да попитам съпруга си дали възнамерява да ме насили тази нощ или някоя друга?

Измърморвайки нетърпеливо една дума, Ариана отпъди страховете си, за които нямаше нито отдушник, нито тласък. След злополучната първа брачна нощ Саймън не обръщаше внимание на съпругата си, но беше любезен, когато се пресичаха пътищата им из крепостта.

Мег седеше до една от големите маси, на които обикновено се хранеха лордовете и дамите от Спорните земи. Но вместо храна пред нея имаше десетки балсами, лекарства, тинктури и кремове. До нея бе седнала Амбър.