Ариана погледна Саймън с очи, в които се четеше внезапният й страх.

— Кое е толкова ужасно? — попита той.

Тя тръсна глава.

— Но ти очакваше да бъде, нали?

— Аз… никога не съм целувала мъж по устните.

Думите й потънаха в Саймън като светлина в тъмното, осветявайки всичко.

Започвам да мисля, че Ариана е наистина такава, каквато често пъти изглежда — закачлива девица, а не завършена флиртаджийка.

— Очакваше да те ухапя ли? — попита той на шега.

— Не. Очаквах да ме хвърлиш на леглото и… — Тя рязко спря да говори.

— И да те обладая? — продължи Саймън.

Ариана кимна.

— Съжалявам, че те разочаровах — рече той с усмивка. — За мен си много примамлива, но не чак толкова много, та да ме замае страстта само след една непорочна целувка.

— Непорочна ли? Не разбирам.

— Ще разбереш.

При това Саймън отново намокри устни с вино и се обърна към Ариана. Устните му бяха гладки и блестящи, твърди и топли, сладки и странно солени. Но нищо не бе тъй упоително като горещият мрак зад устните му, където езикът й получаваше милувка за всяка една, която даваше.

Половината чаша вино, която Ариана бе пресушила, разля топлина из кръвта й. Преди този миг упойващото чувство би я обезоръжило. Сега обаче просто й се искаше да се приближи до Саймън, тъй като той бе котвата й в топлото кипнало море.

Саймън усети как Ариана се навежда към него. Прониза го тържество и нещо много по-страстно. Само дисциплината, на която се бе научил по време на свещения кръстоносен поход, му позволи да се въздържи и да не я грабне. Знаеше, че е прекалено рано за пламенното единение, което искаше. Едва сега тя започваше да забравя страха от онова, което предстоеше.

Като проклинаше мълчаливо проклетата стара мома, която сигурно бе напълнила главата на Ариана с ужасни приказки за брачното ложе, Саймън примами булката си с една по-дълбока целувка, сетне още по-дълбока, докато устните им се сляха напълно и всеки усещаше единствено вкуса на другия.

Ариана не бе изпитвала подобно нещо — една гальовна топлина, която бе едновременно и слънчева светлина, и кадифе. Едно сложно ухание, на което се наслаждаваше пак и пак, а то бе винаги ново, винаги различно.

Без да мисли за нищо, като усещаше всичко с трепетна сила, Ариана се отдаде на целувката.

Бавно и внимателно Саймън обгърна жена си с ръце. Макар много да му се искаше да легне с нея на леглото, откровеното й очакване да бъде хвърлена по гръб и обладана го накара да остане прав още малко.

Саймън леко се откъсна от целувката. Ариана промърмори някакво оплакване и слепешката потърси устните му. Това го накара да се усмихне с победоносна нежност.

— Саймън?

— Виното свърши.

— Не — запротестира Ариана. — Още го усещам.

— Така ли?

— Да, а ти?

— Нека да видим, славейче. Разтвори устни за мен още веднъж.

Без да мисли, Ариана се подчини. Саймън се наведе и с едно единствено движение улови устните й и ги прикова силно, като проникваше с език в устата й и после бързо се оттегляше.

Мрачни предупреждения се надигнаха някъде дълбоко в съзнанието на Ариана. Преди да успее да направи нещо, целувката се промени. Саймън галеше устата й с език, като докосваше всички меки точки в нея — от сатенената мекота зад устните до грапавините по езика й. Нежните целувки доставяха такова удоволствие на Ариана, че тя забрави да бъде нащрек и се включи в сладкия дуел на двата езика.

Този път, когато той започна ритмично да вкарва и изважда езика си, Ариана изстена тихо и зацелува още по-дълбоко Саймън.

Стонът й накара тялото му да потръпне от желание, което бързо подкопа самообладанието му. Ариана така гъвкаво и страстно се поддаваше, че той искаше едновременно да я защитава и да я обладае. Всичко в нея намираше отзвук в усещанията му — от деликатния парфюм в косата й до вкуса на слетите им устни, от нежната топлина на шията й под пръстите му, до странната материя, която сякаш отвръщаше на милувката му, когато той галеше женската плът под нея.

Сребърните ширити на деколтето изглеждаха така жадни да бъдат развързани, както и самият Саймън жадуваше да ги развърже. Той трябваше само да ги докосне, да помисли да ги дръпне и топлите сребърни връвчици се обвиха около пръстите му и се плъзнаха, оставяйки незащитена сладката територия отдолу. Същото беше и с виолетовата материя — едно гальовно посягане и тя се разтвори, за да го допусне до тайните на булчиното тяло.

Ариана така и не усети как корсетът на роклята й се поддаде на бързите ръце на Саймън. Тя се бе изгубила в една целувка, която бе като самия Саймън — силна и овладяна, свирепа и нежна, честна и сложна до дъно.

Удоволствието да се отдаде на целувката на Саймън и да го целува в отговор бе главозамайващо като виното, което течеше във вените й и я възбуждаше.

Пръстите му се плъзнаха от бузите на Ариана към ушите, после надолу към ямката на шията като засилваха удоволствието й. Тя инстинктивно прокара ръце през златистата му коса и започна да го гали като котка И той реагира като котка, като се промъкна по-близо и мълчаливо заиска още.

Като не разбираше как се отразява реакцията й на Саймън, Ариана прокара нокти през косата му до основата на шията му, докато леко смучеше езика му.

Само за миг целувката на Саймън се промени от доставяне на удоволствие към нещо далеч по-трескаво. Ритъмът стана по-забързан, по-жаден — едно откровено сексуално желание.

Ариана рязко усети желанието, което се излъчваше от Саймън и твърдостта на всеки мускул от тялото му. Целувките бяха за нея нови и приятни, далеч от нейния кошмар.

Но това не беше.

Мъжките ръце обхващаха голите й гърди, докато силните рамене със страшна лекота я избутваха да легне по гръб. Скоро краката й щяха да бъдат разтворени и болката и позорът щяха да започнат и никога да не свършат, освен в смъртта.

Кошмарът и отчаянието избухнаха у Ариана. Ръката й се измъкна и затърси меча, скрит в балдахина на леглото. Тя напипа сребърната дръжка на оръжието сякаш по поръчка. Без да мисли, бързо го издърпа.

Ариана беше много бърза. Острието одраска ръката на Саймън, преди той да успее да я грабне за китката. За миг той премести поглед от меча, инкрустиран с камъни, към дивите очи на невестата си.

Саймън бързо се пресегна и я обезоръжи, преди тя да разбере какво става. С бързо и умело движение хвана меча за дръжката и овладя оръжието.

Ариана разбра, че Саймън знае как да използва меча — така, както знаеше и да се бие със сабя.

— Не играй с мен на котка и мишка — каза тя грубо. — Свършвай с това.

Саймън я загледа за миг.

— Да те убия ли? — попита той.

— Да!

По устните на Саймън заигра странна усмивка. Със закъснение Ариана осъзна, че атаката го бе развеселила, вместо да го разгневи.

— Аз не съм толкова груб любовник, славейче. И двамата ще преживеем нощта в цветущо здраве.

Ръката на Саймън се раздвижи с лъжливо небрежна лекота. Мечът литна направо към насрещната стена, където една бледа дъска, не по-широка от човешки пръст, представляваше мишена. Един инч от острието потъна в дървото.

Още преди дръжката да спре да трепери, Саймън посегна към невестата си.

Когато Ариана осъзна, че е изгубила единствената си възможност да избяга от кошмара си, тя полудя. Започна да се бори срещу прегръдката на Саймън с безумно, мълчаливо отчаяние, като знаеше единствено, че не може отново да се подложи на изнасилване.

Саймън приемаше ударите достатъчно дълго, за да се укроти Ариана, без да я удари. Много бързо тя легна под него, прикована от далеч по-голямата му сила, като едва успяваше да поема дъх, камо ли да се съпротивлява.

— Господи — промълви Саймън разгневен. — Какво ти става?

— Никога! — отвърна диво Ариана. — Никога, чуваш ли ме? Никога няма да лежа под мъж, който блъска в тялото ми. Никога!

— Наистина ли? — рече Саймън с копринено мек глас. — И как точно възнамеряваш да ме спреш?

Той загледа как осъзнаването на безпомощността потъва у Ариана. С него дойде и същият вид чист животински ужас, който бе виждал в очите на сарацинските момичета след падането на крепостите, когато нахлуващите войници изливаха своята похот върху тези, които успеят да хванат.

Хладината на кожата на Ариана и лепкавата пот, която блестеше между гърдите й говореха красноречиво за нейния страх, както и силният трепет, който я разтърсваше от главата до нозете.

С мрачна яснота Саймън си спомни как Дънкан бе разпитвал Ариана преди по-малко от две седмици и Амбър бе стояла там, за да усети жестоката истина на отговора, даден от Ариана.

Ще изпълнявам задълженията си, но ме отвращава перспективата на брачното ложе.

Саймън бе обзет от леден гняв.

До този миг не бе вярвал на думите на Ариана. Беше усещал приливите на чувствено привличане между себе си и норманската наследница. Независимо дали страхът й бе истински или просто едно подправка в чувствената игра, той бе предполагал, че ще успее да я прелъсти.

Но беше сгрешил.

— Значи — процеди през зъби Саймън, — аз съм обвързан от свещена връзка и плътска нужда с жена, която ненавижда брачните си задължения.

— Аз бях честна от самото начало — рече Ариана равно. — Казах на всички, които искаха да ме чуят, че нямам сърце.

— Мога да живея доста добре и без сърцето ти — грубо отвърна Саймън. — Искам тялото ти — както за удоволствие, така и за да имам деца.

Ариана не отговори.

С едно бързо движение Саймън пусна Ариана и се изправи. За няколко болезнени мига не каза нищо. Просто гледаше изумителната, недостъпна красавица, за която се бе оженил.

Друг, различен трепет обзе Ариана и тя осъзна, че тази нощ няма да бъде изнасилена.

Нито ще бъде пусната на свобода.

— Толкова ли е пуста душата ти, че не искаш деца? — попита Саймън с ужасяваща нежност.

Дори като отвори уста, за да се съгласи, Ариана знаеше, че това е лъжа. Победена, тя отвърна глава от Саймън.