Тя погледна нещастно изящния сребърен рисунък върху каната с вино и се почуди каква ли страшна отрова се крие там.

— Аз… аз не искам — рече тя.

Саймън бързо я стрелна с черните си очи. Когато видя, че в очите й се е върнала студенината, едва успя да възпре проклятието, което бе на устните му.

Само преди миг наблюдаваше ръката ми с копнеж. Сигурен съм в това.

А сега ме гледа, сякаш е ужасена сарацинска девойка, а аз — воин християнин, който ще я изнасили.

Тя е като фонтан на богат султан — ту горещ, ту студен.

Наистина ли отново се отдръпва от страх? Или е просто игра, с която да ме измъчва и да замъгли разсъдъка ми от лъст?

— Донеси ми една чаша — рече равно Саймън. — Жалко ще с да похабим толкова хубаво вино.

Когато Ариана осъзна, че Саймън има намерение да пие от каната, тя усети прилив на облекчите.

— Ако… ако ти ще пиеш, и аз ще се радвам да пийна с теб — каза тя.

Гласът й бе толкова тих, че трябваше да мине известно време, преди Саймън да разбере какво му казва. Когато разбра, я погледна раздразнен и развеселен.

— Страхуваше се, че ще те отровя ли? — попита язвително той.

Ариана потрепна. После тръсна глава. При всяко движение на главата й нанизите от малки аметисти, вплетени в косата, грейваха във виолетово, отразявайки разпаления огън.

Косата й е като дълбока нощ, отрупаш със звезди. Господи, по-красива е от мечтата на всеки мъж!

Копнежът прониза тъй силно Саймън, че трябваше да стисне зъби. Той бавно сложи Ленивеца до огъня и се изправи срещу жена си.

— Какво тогава? — настоя Саймън. — Защо се страхуваше да пиеш от виното?

— Аз…

Гласът на Ариана замря. Един поглед към лицето на Саймън я убеди, че той иска да получи отговор. За миг си помисли да му каже истината. Сетне си спомни реакцията на баща си и стисна челюсти.

Курва Дъщеря на курва. Разюздано изчадие на Дявола, което ме съсипа. Щях да те убия, ако смеех!

Истината не бе помогнала на Ариана пред баща й. А и свещеникът не се отнесе съчувствено към нея. Обвини я, че лъже по време на свещената изповед. И свещеникът, и бащата повярваха на Хубавия Джефри.

Едва ли имаше надежда полунепознатият, който й бе станал съпруг, да й повярва, когато най-близките й не бяха го сторили.

Да каже истината би било глупаво. Само щеше да стане по-трудно да обезоръжи Саймън.

— Чувала съм — рече Ариана с тънък глас, — че мъжете може да сложат нещо във виното, което…

Отново гласът на Ариана замря.

— Което прави от девиците разпуснати жени ли? — попита неутрално Саймън.

— Или ги прави… безпомощни.

— И аз съм чувал подобни неща — отвърна Саймън.

— Така ли? — попита Ариана.

— Да, но никога не ми се е налагало да прибягвам към тях, за да прелъстя някое момиче. И никога не бих го направил.

Саймън едва сдържаше гнева си. Едно беше Ариана да играе чувствена игра, а съвсем друго — да очерня мъжкото му достойнство.

— Мъжът, който би направил това с момиче, е по-презрян и от куче — рече кратко Саймън.

Погледът му сега беше гневен и леденостуден.

— Вярваш ли ми? — попита той.

Ариана кимна бързо.

— Отлично — рече меко той.

Гласът му я накара да потрепне.

— Подозирам, че не ти харесвам — продължи Саймън.

— Не е това…

— Подозирам, че те отблъсквам физически — каза той, като прекъсна Ариана.

— Не, не ти, а…

— Но с нищо не съм спечелил презрението ти — довърши Саймън с мъртвешки студен глас.

Това, че бе наранила Саймън, предизвика изненадваща болка у Ариана, като опъна още повече обтегнатите й нерви. Не беше искала да го унижава. От всички мъже, които познаваше, Саймън я привличаше най-силно.

Това я плашеше, но и примамваше.

— Саймън — прошепна тя.

Той чакаше.

— Не съм искала да те обидя — успя да каже Ариана.

С приповдигнати руси вежди той мълчаливо оспори твърдението й.

— Наистина — рече тя.

Саймън протегна ръка.

Тя се отдръпна.

— Всеки път, когато се отдръпваш, ме обиждаш — рече равно Саймън.

Ариана отчаяно се опита да обясни на съпруга си, че сдържаността й няма нищо общо с него.

— Не мога да не го правя — каза бързо тя.

— Несъмнено. Кажи ми, жено, какво толкова те отблъсква у мен?

— Не, не си ти! — избухна тя. — Ти имаш толкова чисти ръце и благоуханен дъх, ти си така силен и бърз, толкова честен и привлекателен, че е чудно как феите още не са те убили от чиста ревност!

Очите на Саймън се разшириха.

— Също така си невероятно твърдоглав! — довърши Ариана с повишен глас.

В настъпилата тишина никой от двамата не можеше да каже кой е по-изненадан от думите на Ариана. Сетне Саймън отметна назад глава и се разсмя.

— Последното поне е истина!

— Кое? — попита уплашено тя.

— За моето твърдоглавие.

— Да, ти вярваш в най-лошото, което казвам, но не в най-доброто — промърмори Ариана.

Единственият отговор на Саймън бе звукът на виното, което се изливаше в сребърните чаши. Когато ги напълни, той ги постави близо до огнището. Искаше да се постопли, но в стаята нямаше толкова голям стол.

Саймън бързо се огледа. Леглото бе достатъчно близо до огъня, за да може да се къпе в топлина, но и достатъчно близо, за да подпали балдахина, ако е спуснат. Саймън имаше намерение да прекара нощта именно в леглото.

Но не сам.

— Ела, мое нервно славейче. Седни до мен пред огъня.

Мекото звучене на Саймъновия глас бе като котешки език. Заинтригувана въпреки гнева си, Ариана рискува да погледне набързо през рамо.

Саймън се усмихваше, протегнал ръка към нея. Този път усети, че не бива да му отказва, иначе той просто ще излезе от стаята и ще я остави в очакване на съдбата си следващата или по-следващата нощ.

При тази мисъл в стомаха на Ариана се събра ледена буца. Съмняваше се, че ще може да издържи отново на подобно напрежение. Сега и тук трябваше да свърши всичко.

Тази нощ.

Бъди бърз, Саймън. Бъди силен. Сложи край на кошмара ми.

ГЛАВА ОСМА

Саймън гледаше как съпругата му се приближава. Ръката, която му подаде, бе трепереща и студена. В тъмните й очи се таеше ужас.

Смях, любопитство, флирт, страх. Тя сменя посоките тъй бързо като сокол в бурен вятър.

Дали Доминик е срещнал толкова много трудности с булката си?

Господи, нито една от другите жени, с които съм спал, не ми е донесла толкова тревоги!

Саймън си спомни със закъснение, че другите жени не бяха нервни девствени аристократки. Те бяха вдовици, държанки на паднали султани или безплодни момичета от хареми.

Само веднъж любовницата му беше омъжена жена.

— Толкова студена ръка — рече Саймън.

Ариана бе прекалено объркана, за да отговори. Ръката на Саймън бе толкова топла, че можеше да я изгори, помисли си тя.

— И другата ти ръка ли е толкова студена? — попита той.

Тя кимна.

— Не е възможно — рече Саймън мнително. — Покажи я.

Ръката, която той й протегна, бе голяма и въпреки това изящна, с неизбежните белези от битки.

— Ариана.

Тя трепна.

— Ако се канех да те хвърля на пода и да те обладая като някоя робиня, щях да го направя много пъти досега.

Ариана пребледня още повече. Джефри се беше справил зле, но му бе необходима цяла нощ тъй като бе пил много.

Когато Саймън осъзна, че тя го възприема сериозно, не знаеше дали да проклина или да се смее.

— Славейче — рече той с въздишка, — имаш ли някаква представа какво става между мъжа и жената през първата им брачна нощ?

— Да.

По скованото тяло на Ариана Саймън разбираше, че някой й бе обяснил много добре какво се очаква от съпругата в брачното ложе. И тя ненавиждаше самата мисъл.

— Естествено е да ти се вижда странно — каза той. — И за мъжа е странно първите няколко пъти.

— Така ли?

— Разбира се. Трудно е да разбереш какво да правиш с ръцете и краката си, а и с някои други части.

Преди Ариана да успее да реагира на тази изненадваща информация и на ярката червенина по бузите на Саймън, той хвана и другата й ръка И леко я дръпна надолу към леглото.

— Ти беше права — каза той. — Тази ръка е студена като другата.

Саймън подуха нежно дясната ръка на Ариана. Контрастът между хладината на нейната плът и топлината на дъха му бе толкова силен, че тя потрепери.

— Опитай виното — предложи Саймън.

Ариана се наведе и потопи пръст в една от чашите. Сетне леко облиза капката вино.

— Не — каза тя. — Ръцете ти са по-топли от виното.

Саймън искаше Ариана да се стопли, като пийне от виното, но видът на розовия й език, който го облизваше, отпъди всякакви подобни мисли от главата му.

— Сигурна ли си? — попита той.

Дрезгавината в гласа на Саймън се бе появила отново и доставяше удоволствие на Ариана. Като се усмихваше, тя се наведе и още веднъж потопи пръст във виното.

Със затаен дъх Саймън гледаше как облизва с върха на езика си мокрия от виното пръст от всички страни.

— Съвсем сигурно е — рече Ариана. — Твоята ръка е далеч по-топла от виното.

— Може ли да пийна малко?

Тя му подаде чашата.

— Не, жено. От твоите пръсти.

— Искаш да кажеш…? — Ариана го погледна несигурно.

— Не хапя — увери я Саймън с усмивка.

— Рекъл вълкът на агнето — промълви Ариана.

Саймън се засмя, доволен от това, че страхът се сменяше със забавление.

Ариана се наведе и отново потопи пръст във виното. Като вдигна ръка към Саймън, виното се стече по нокътя й и застана на брилянтна гранатова капка, която заплашваше да падне върху бялата дантела на завивките. Той сведе глава и улови пръста на Ариана между устните си.

Устата на Саймън бе по-гореща и от огън. Ариана издаде тих звук, когато той нежно пусна пръста й.