Sara Shepard - Око за око

— Нищо не съм откраднала! — извика Ариа с вдигнат юмрук. За момент Спенсър се уплаши, че Ариа ще удари Хана и се мушна между двете.

— Стига толкова — рече тя. — Престанете. Трябва да намерим Емили. — Преди да успеят да протестират, тя ги повлече край ледените скулптури, опашката пред караоке машината и аукциона за бижута. Спенсър бе мярнала Емили преди двайсетина минути, но сега вече я нямаше. Тя мина край Андрю, който седеше с приятелите си на една дълга, осветена със свещи маса. Той я видя и бързо се обърна към тях, като издаде къс, лаещ смях, очевидно за нейна сметка. Спенсър почувства пристъп на угризения. Но сега нямаше време да се оправя с него.

Улови още по-здраво момичетата за ръцете и ги повлече покрай масите към верандата. Децата се бяха събрали край фонтана и си киснеха краката във водата, но от Емили нямаше ни следа. Когато стигнаха до грамадната статуя на Пан, Хана започна да хленчи.

— Трябва да вървя.

— Никъде няма да ходиш. — Спенсър натика Ариа и Хана в трапезарията. — Това е важно за всички ни. Трябва да намерим Емили.

— Защо това е толкова важно? — проплака Хана. — На кого му пука?

— Защото… — Спенсър спря. — Тя е дошла с Тоби.

— С кого? — попита Ариа.

Спенсър си пое дълбоко дъх.

— Мисля… Мисля, че Тоби ще се опита да я нарани. Мисля, че иска да нарани всички ни.

Двете момичета изглеждаха шокирани.

— Защо? — попита Ариа с ръце на кръста.

Спенсър наведе поглед. Стомахът й се беше свил на топка.

— Според мен Тоби е А.

— Какво те кара да мислиш така? — ядосано попита Ариа.

— А. ми изпрати съобщение — призна Спенсър. — Там пишеше, че всички сме в опасност.

— Получила си съобщение? — изпищя Хана. — Мислех, че трябваше да си казваме за тези неща.

— Знам — рече Спенсър и е втренчи в островърхите си обувки. В тентата някои от момчетата си бяха направили състезание по брейк. Ноъл Кан се опитваше да направи Червея, а Мейсън Байърс се гънеше в някакви странни чупки. Това не трябваше ли да бъде цивилизовано събиране? — Не знаех какво да правя. Аз… Всъщност получих две съобщения. В първото пишеше, че ще е по-добре, ако не ви казвам. Но второто звучеше така, сякаш наистина е Тоби… а сега той е с Емили и…

— Чакай, в първата бележка пише, че сме в опасност, а ти не си направила нищо? — попита Хана. Тя не звучеше ядосана, а по-скоро объркана.

— Не бях сигурна дали е истина. — Рече Спенсър. Тя прокара ръка през косата си. — Тоест, ако знаех…

— Знаете ли, аз също получих съобщение — каза спокойно Ариа.

Спенсър примигна срещу нея.

— Така ли? И то ли беше за Тоби?

— Не… — Ариа обмисляше думите си внимателно. — Спенсър, защо отиде онзи петък в студиото за йога?

— Студио за йога ли? — Спенсър присви очи. — Какво общо има това с…

— Съвпаденията бяха твърде много — продължи Ариа.

— За какво говориш? — извика Спенсър.

Хана ги прекъсна.

— Ариа, бележката ти беше ли свързана с Шон?

— Не — обърна се Ариа към Хана и повдигна вежди.

— Е, съжалявам! — с неохота рече Хана. — Аз също получих съобщение от А. и то беше за Шон! Пишеше, че той е на бала с друго момиче… Ти!

— Хей, момичета… — предупредително рече Спенсър, тъй като не искаше отново да става свидетел на скандал. След това сбърчи вежди. — Чакайте малко. Ти кога получи съобщението, Хана?

— По-рано тази вечер.

— Това означава че… — Ариа посочи към Хана. — Ако в твоето съобщение пише, че Шон е на бала с мен, това означава, че ни е видял. Което пък означава…

— Че А. е на бала, знам — довърши Хана, като напрегнато се усмихна на Ариа.

Сърцето на Спенсър прескочи. Всичко беше истина. А. бе тук… И А. бе Тоби.

— Хайде — Спенсър ги поведе към дългия, тесен коридор, който водеше към стаята с аукционите. През деня коридорът изглеждаше претъпкан с маси, маслени портрети на разни сърдити, богати мъже и скърцащ дървен под, но тази вечер на всяка маса имаше по една ароматна свещ, а ламперията беше декорирана с лампички в различни цветове. Когато момичетата се спряха под една крушка, на синкавата й светлина те изглеждаха като трупове.

— Спенсър, я пак ми разкажи всичко — изрече бавно Ариа. — В първата бележка пишеше да не ни казваш. Да не ни казваш какво? Че си получила бележка? Че А. е Тоби?

— Не… — Спенсър се обърна към тях. — Не трябваше да ви казвам, че знам. За Онова с Джена.

По лицата на момичетата се изписа ужас. Ето, почва се, помисли си Спенсър. Тя си пое дълбоко дъх.

— Истината е… Тоби видял как Али пали фойерверка. Знаел е през цялото време.

Ариа отстъпи и се блъсна в една маса. Някаква керамична ваза се заклати и после падна на пода, като се пръсна на парчета. Никой не понечи да ги събере.

— Лъжеш — прошепна Хана.

— Ще ми се да беше така.

— Какво имаш предвид под това, че Тоби видял? — Гласът на Ариа трепереше. — Али каза, че не е.

Спенсър стисна ръце.

— Каза ми, че е видял. На мен и на Али, всъщност.

Приятелките й примигваха зашеметени.

— В нощта, когато Джена пострада, когато изтичах навън да видя какво става, Тоби дойде при мен и Али. Каза, че е видял Али… да го прави. — Гласът на Спенсър трепереше. Толкова често бе сънувала кошмари с тази сцена; изглеждаше й толкова сюрреалистична.

— Тогава Али пристъпи напред — продължи тя, — и каза на Тоби, че го е видяла да прави нещо… ужасно… и че ще разкаже на всички. Единственият начин да не го издаде, е, ако Тоби поеме вината за сестра си. Преди Тоби да избяга, той каза: Ще те пипна. Но на следващия ден си призна.

Спенсър разтри врата си с ръка. След като изрече всичко на глас, то някак си я прехвърли точно в онази нощ. Можеше да подуши миризмата на сяра от запаления фойерверк и аромата на прясно окосена трева. Можеше да види Али, вързаната й на конска опашка руса коса и перлените обици, които бе получила за единайсетия и рожден ден. Очите й се насълзиха.

Спенсър преглътна тежко и продължи:

— Във втората бележка, която А. ми изпрати, пишеше: Ти ме нарани, затова и аз ще те нараня, и че ще се появи, когато най-малко го очакваме. Тази сутрин у дома дойде едно ченге и отново ми зададе въпроси за Али. Той така ме подпитваше, сякаш мислеше, че знам нещо, което не трябва. Помислих си, че сигурно Тоби стои зад всичко това. А сега е довел Емили тук. Страхувам се да не я нарани.

На Ариа и Хана им трябваше известно време да реагират. Накрая ръцете на Ариа затрепериха. Червенина заля шията и бузите й.

— Защо не ни каза по-рано? — Тя вдигна поглед към Спенсър, в търсене на подходящите думи. — Исках да кажа, че онзи път, в седми клас, нали бях сама с него, в курса по театрално майсторство! Той можеше да ме нарани… или да нарани всички ни… А ако наистина е направил нещо на Али, ние можехме да й помогнем да се спаси!

— Лошо ми е — изведнъж измуча Хана.

По бузите на Спенсър потекоха сълзи.

— Исках да ви кажа, момичета, но ме беше страх.

— Какво каза Али, за да изнуди Тоби да си признае? — настоя да узнае Ариа.

— Нищо не ми каза — излъга Спенсър. Тя имаше свръхестественото усещане, че щом издаде тайната на Тоби, от небето ще падне гръм… или Тоби ще се появи, след като по някакъв свръхестествен начин е успял да чуе всичко.

Ариа погледна към ръцете си.

— Тоби е знаел през цялото време — повтори отново тя.

— А сега вече… се е върнал. — Хана направо бе позеленяла от ужас.

— Не само, че се е върнал — рече Спенсър, — ами е тук! И той е А.

Ариа сграбчи ръката на Хана.

— Ела.

— Къде отивате? — попита нервно Спенсър. Тя не искаше да изпуска Ариа от погледа си.

Ариа се извърна леко.

— Трябва да намерим Емили — рече гневно тя. След това повдигна леко полите на роклята си и побягна.