— Знам — Шон я погледна и се усмихна криво.

Ариа се вторачи в ръцете си.

— О. — Настъпи неловко мълчание. Чуваше се само дъждът, който тропаше по покрива, и ритмичното скърцане на чистачките по предното стъкло.

— Значи четеш Камю и други подобни? — попита Шон. Когато Ариа кимна, той се ухили. — Това лято прочетох „Чужденецът“.

— Наистина ли? — Ариа вирна брадичка, убедена, че той нищо не е разбрал от книгата. Пък и какво би търсило едно типично роузуудско момче в дълбоко философската литература? Ако можеше да оприличи това на изпита CAT, задачата щеше да бъде „типичното роузуудско момче чете френски философи: американски туристи в Исландия: бърза закуска където и да е, само не в Макдоналдс.“ Подобни неща просто не се случваха.

Шон не каза нищо и тя набра домашния си номер. Той иззвъня няколко пъти, без да я прехвърли на телефонен секретар — още не бяха го настроили. След това набра номера на баща си в училище — беше почти пет часа, а той беше залепил на хладилника часовете на занятията си — от 3.30 до 5.30. Там също я очакваше само дълго звънене.

Щом Ариа си представи къде би могъл да бъде… или с кого би могъл да бъде, пред очите й отново се появиха петната. Тя се наведе напред, над голите си крака, като се опита да диша дълбоко. Отново започна да си припява на ум „Братко Жан“.

— Уха! — рече Шон. Гласът му идваше сякаш от много далеч.

— Добре съм — каза Ариа, гласът й се изгуби в краката й. — Просто трябва да…

Чуваше как Шон тършува наоколо. После тикна една торбичка от Бъргър кинг в ръката й.

— Дишай в това. Може да има някое друго пържено картофче, за което се извинявам.

Ариа притисна торбичката към устата си и бавно започна да вдишва и издишва. Тя усещаше топлата ръка на Шон на гърба си. Лека-полека замайването започна да отминава. Когато отново вдигна глава, Шон я гледаше разтревожено.

— Паникьоса ли се? — попита той. — И мама изпада в такива състояния. Торбичките винаги помагат.

Ариа смачка торбичката в скута си.

— Благодаря.

— Тревожи ли те нещо?

Ариа бързо поклати глава.

— Не, всичко е наред.

— Стига де — рече Шон. — Не е ли това причината хората да се паникьосват?

Ариа стисна здраво устни.

— Сложно е за обяснение. — Освен това, искаше да каже още тя, откога едно типично роузуудско момче е тръгнало да се интересува от проблемите на момичетата?

Шон сви рамене.

— С Алисън Дилорентис бяхте приятелки, нали?

Ариа кимна.

— Странна работа, не мислиш ли?

— Да. — Тя се прокашля. — Въпреки че не е странно по начина, по който мислиш ти. Искам да кажа, че е странно и в друг смисъл.

— Какъв например?

Тя се разкърши. Мокрото й бельо бе започнало да я боцка. Днес в училище имаше усещането, че всички снижават глас, когато й говорят. Да не би да смятаха, че ако кажат нещо с нормален тон, тя щеше да получи нервен срив?

— Просто ми се ще всички да ме оставят на мира — най-накрая рече тя. — Както миналата седмица.

Шон перна с ръка ароматизатора за кола с мирис на бор, който висеше на огледалото за обратно виждане, и той се залюля напред-назад.

— Знам какво имаш предвид. Когато мама умря, всички смятаха, че ако дори за секунда ме оставят сам, аз ще откача.

Ариа веднага изпъна гръб.

— Майка ти е умряла?

Шон я погледна.

— Да. Доста време мина оттогава. Бях в четвърти клас.

— О — Ариа се опита да си припомни как изглеждаше Шон в четвърти клас. Той бе едно от най-ниските момчета в класа, няколко пъти се падаха заедно в отборите по кикбол, но това беше всичко. Тя се почувства зле заради това, че бе толкова разсеяна. — Съжалявам.

Отново настъпи мълчание. Ариа кръстоса крака, след това отново ги опъна. В колата бе започнало да мирише на вълна от мократа й пола.

— Трудно беше — рече Шон. — Баща ми смени една камара приятелки. В началото мащехата ми изобщо не ми харесваше. Но накрая свикнах с нея.

Ариа усети как очите й се пълнят със сълзи. Тя не искаше да свикне с промените в нейното семейство. Подсмръкна шумно.

Шон се наведе напред.

— Сигурна ли си, че не искаш да поговорим?

Ариа сви рамене.

— Това би трябвало да бъде тайна.

— Ето какво ще ти кажа. Ти ще ми кажеш твоята тайна, после аз ще ти кажа моята.

— Добре — съгласи се бързо Ариа. Всъщност тя си умираше от желание да говори за това. Щеше да признае всичко на приятелките си, но те толкова стриктно пазеха собствените си тайни, които бяха известни на А., че това накара Ариа също да замълчи за своята. — Но няма да казваш на никого.

— Естествено.

Тогава Ариа му разказа за Байрън и Ила, Мередит и онова, което двамата с Майк бяха видели предишния ден в бара. Историята просто потече като река.

— Не знам какво да правя — рече накрая тя. — Чувствам се така, сякаш аз съм единственият човек, който споява семейството.

Шон мълчеше и Ариа се уплаши, че просто е спрял да я слуша, но след минутка той вдигна глава.

— Баща ти не бива да те поставя в такова положение.

— Ами да. — Ариа го погледна. Като се пренебрегнат запасаната риза и късите панталони цвят каки, той всъщност беше доста сладък. Имаше розови устни и възлести пръсти. По фигурата, която се очертаваше под впитата риза, тя можеше да предположи, че е в отлична спортна форма. Внезапно се почувства ужасно неловко.

— С теб се говори толкова лесно — срамежливо продума тя, вперила поглед в голите си колене. Установи, че когато си е бръснала краката, е пропуснала няколко косъмчета. Обикновено това не и правеше впечатление, но сега я подразни. — Благодаря ти.

— Няма защо. — Когато Шон се усмихна, покрай очите му се появиха бръчици и от погледа му заструи топлина.

— Определено не си представях, че така ще прекарам следобеда — добави Ариа. Дъждът продължаваше да облива предното стъкло, но докато бе говорила, в колата беше станало много топло.

— Нито пък аз. — Шон погледна през прозореца. Дъждът започна да намалява. — Но… Не знам. Беше готино, нали?

Ариа сви рамене. След това се сети.

— Хей, ти ми обеща своята тайна! Дано да си заслужава.

— Ами, не знам дали си заслужава. — Шон се наведе към Ариа, тя също се приближи към него. За частица от секундата тя си помисли, че ще се целунат.

— Аз членувам в един клуб, наречен „В-клуб“ — прошепна Шон. Дъхът му миришеше на мента. — Знаеш ли какво означава това?

— Мисля, че да. — Ариа се опита да потисне усмивката си. — Това означава никакъв секс преди сватбата, нали?

— Точно така. — Шон се облегна назад. — И така… Аз съм девственик. Само дето… Вече не знам дали искам да бъда такъв.

9.

Нечия платежоспособност намалява

Сряда следобед господин Макадам, учителят на Спенсър по икономика, се разхождаше напред-назад по пътеките между чиновете, изваждаше по едно снопче листи от купчинката, която носеше в ръце и ги поставяше с лицето надолу пред всеки ученик. Той беше висок мъж с изпъкнали очи, римски нос и широко лице. Няколко години по-рано един от най-добрите му ученици бе отбелязал, че той прилича на Сепия от „Спондж Боб, карираните панталонки“, и името просто му залепна.

— Някои от тези тестове са много добри — промърмори той.

Спенсър се изпъна на мястото си. Направи същото, което правеше винаги, когато не бе сигурна, че е справила добре на теста: помисли си коя е най-ниската оценка, която може да получи, и пак да завърши с отличие класа. Обикновено оценката, която си представяше, бе толкова ниска — въпреки че за Спенсър ниско беше и три плюс, в най-лошия случай три — че накрая винаги се оказваше приятно изненадана. Три плюс, си повтаряше тя, докато Сепия поставяше теста на чина пред нея. Това е дъното. След това разгърна теста.

Три минус.

Спенсър изпусна листите на чина, сякаш внезапно се бяха подпалили. Тя прегледа теста за отговори, които Сепия да е отбелязал грешно като неверни, но не знаеше отговорите на въпросите, отбелязани отстрани с едно голямо червено Х.

Добре де, може би просто не е била добре подготвена.

Когато предишния ден започнаха да решават теста, единственото, за което можеше да мисли, докато загражда верните отговори, бе а) Рен и как тя повече никога няма да го види, б) родителите й и Мелиса и как да ги накара отново да я заобичат, в) Али и г), д), е) и ж) тормозещата я тайна за Тоби.

Тя безумно се измъчваше. Но какво можеше да направи — да иде при ченгетата? И да им каже… какво? Преди четири години едно момче ми каза „ще те пипна!“ и аз мисля, че то е убило Али, и освен това смятам, че ще убие и мен? Получих съобщение по телефона, в което ме предупреждават, че аз и приятелките ми сме в опасност? Ченгетата ще се засмеят и ще кажат, че пие твърде много Риталин. Освен това тя се боеше да разкаже на приятелките си какво става. Ами ако А. говореше сериозно и нещо лошо наистина ще им се случи, ако тя разкаже на някого?