Девойката рязко се изправи на крака и го забеляза. Внезапната й изненада скоро премина и тя го загледа втренчено по начин, който го принуди да застине на място. Той се подпря с рамо на дървото. Външният й вид го накара да забрави непорочните си мисли, защото го обричаше на ада.

— Погледни ме — ласкаво й нареди той.

Те бяха двама непознати, но нощта бе приказна, а мигът — дълбоко задушевен. Той искаше от нея послушание и тя с готовност му се подчини. Стоеше неподвижна, докато знойната нощ ги обгръщаше като влажно, меко кадифе. Всичко беше замряло — въздухът, щурците, нощните птици, сърцето й. Тя можеше да различи потния блясък на неговото тяло там, където ризата зееше широко разтворена, и напрегнатото изражение на лицето му. Джинсите му бяха изпънати до краен предел. Тя отмести бавно поглед и най-накрая срещна очите му. Мъжът й се усмихна леко, а суровият му взор говореше недвусмислено за желанията му. За пръв път й се случваше да изпита върху себе си такъв поглед.

Въздухът беше лепкав, а влажната жега се просмукваше през всяка пора на кожата й. Дишаше трудно, дробовете й се бореха за въздух, а странното напрежение, което пулсираше между тях, я хипнотизираше. Знаеше, че трябва да се махне, да се върне при сигурността на огъня и при Джоана, но не искаше.

— Ела тук, Люси! — каза той.

Инстинктите й бяха първични и сякаш заредени с барут.

Шоз се усмихна с ленива и чувствена усмивка. Гърдите му се издигаха мъчително. Тя отстъпи назад, когато той се опита да я приклещи.

— Не се бой — мило каза той, — няма да те нараня.

Тя се спря. Непознатият беше толкова близо, а очите му — така властни! Между тях лумна огън, подобен на огъня във вените й. Тя погледна леко разтворената му уста и изпита лудо желание да го целуне, да усети влагата и солта му! Той сграбчи ръката й и я дръпна рязко надолу.

— Искам те — каза той.

— Не! — отвърна тя, без да го мисли наистина.

— Имала ли си друг мъж преди?

В тя разтърси отрицателно глава в спонтанен протест, който нямаше никаква връзка със същността на въпроса.

— Запитах те, защото мразя девствениците — каза той и притисна ръката й към издутината в джинсите си.

Тя се задъха и се взря в него. Онова, което видя в очите му, сребърни на лунната светлина, уталожи първоначалния й страх. Тя усети в дланта си пулсирането и парещата жар.

— Хвани ме здраво — с хрипкав глас я подкани той.

Люси стоеше неподвижна, а сърцето й щеше да се пръсне, сякаш самият дявол й нареждаше какво да прави. Пръстите й импулсивно го обхванаха.

— Да, принцесо — каза той, плъзна ръка около нея и я насочи надолу към земята.

Люси усещаше парещото му дишане върху врата си и го хвана за раменете, сама останала без дъх. От допира на устните му у нея пламна лудо желание. Не можеше да се познае. Лицето му се притискаше към врата й, твърдото му потно тяло покри нейното, а могъщите му ръце я прекършиха в прегръдката си. Шоз устреми бедра към нейната пухкава мекота. Люси си помисли, че ще умре, приклещена между рая и ада.

— Моля те! — изхлипа тя, забила нокти в тялото му.

Миг по-късно той стенеше в изнемога, сгърчен върху нея. Люси хленчеше, неспособна да изрече нищо свързано. Изохка, защото той я контролираше, сграбчил я с една ръка за косата, докато с другата отмяташе нагоре фустите й. Дланта му се плъзна по обвитото в коприна бедро. Когато той прокара пръсти под гащичките й и я обхвана, Люси се строполи безпомощно назад и разтвори необуздано и лакомо крака.

— Та ти си била готова, принцесо — установи той с дрезгав смях. — Хайде, момичето ми, имай ми доверие.

Заповедта му беше изпълнена безпрекословно. Той я галеше умело и ритмично между бедрата. Когато Люси вече не можеше да издържа повече, Шоз обхвана хълбоците й с длани и зарови лице между краката й. Шокирана, тя усети езика му. Желанието й за протест бързо замря, когато той започна да я гали и лиже свойски и обстойно. Люси започна да покорява върхове, един след друг, все по-високо и високо… Светът й се разби на парчета и тя пропадна в сладка бездна.

Спускането в бездната постепенно научи Люси на много неща. Нощният въздух бе приятен и галеше като балсам разголените й крака. Непознатият се беше подпрял на лакът и спокойно я наблюдаваше.

Какво направи?!

Много предпазливо тя отвърна на погледа му с широко отворени очи. Срещу нея грееше усмивка на задоволство, която я вбеси. Люси рязко се надигна и припряно придърпа надолу полата върху голото си тяло. Шоз я хвана за ръка. Тя го погледна в очите, когато той отказа да я освободи.

Този път не се усмихваше.

— Аз… — останала без дъх, подхвана тя и се спря.

Сърцето и биеше до краен предел. Зашеметена, тя осъзна реалността на случилото се.

Мъжът й попречи да продължи, като я целуна с цялата си страст. Устата му беше властна и алчна. Нейната — също. Не можеха да се наситят един на друг. Скоро езикът му потърси настойчиво съприкосновение с нейния. Люси се беше целувала с много мъже, но никога както този път.

Ръцете му обгърнаха гърдите й, търсещи, щателни, настойчиви. Без тя да разбере, той се справи с пяла дузина малки копчета, промъквайки неусетно длан под многобройните пластове бельо. Люси почувства как той я обхващаше с нарастваща настоятелност. Сетне започна да си играе със зърната на гърдите й, докато ги накара да щръкнат. Смъкна корсета, корсажа и ризата, пое едното от напъпилите зърна в устата си и започна да го смуче ласкаво. Люси се изпъна подивяла назад, притискайки се към твърдото като скала тяло. Обви бедра около талията му и започна да се търка в обемистата издутина на плътта му. Двамата бяха изпънати като свирепи животни, пъшкащи и задъхани по време на любовен акт. Зъбите й намериха нежната кожа на врата му и се забиха в нея. Той се присегна, за да се освободи от дрехите си, след което я облада.

Болката беше кратка и моментално забравена. Люси се вкопчи в него, докато той напираше веднъж, втори път, отново и отново… Ад и рай! Здраво и бързо. Огън, огън и… лед.

Изведнъж той скочи на крака, оставяйки я зашеметена и ограбена от насладата, с разтворени встрани крака. В ръката му лъсна нож.

— Кой е? — настоятелно запита той.

Люси се изправи, все още шокирана, и инстинктивно се покри с дрехите си.

Шоз прибра ножа и се приготви, самоуверен и спокоен, за бой.

Объркана, с препускащ пулс и невъзстановени сетива, Люси се опита да разбере какво става. Тогава видя Джоана.

5

Присвил очи на ранното утринно слънце, Дерек Браг се взираше по протежение на железопътната линия. На перона до него дребничката му съпруга го дърпаше за ръкава.

— Виждаш ли нещо? — запита Миранда.

— Ще бъде горещо като в пещ — извика в отговор Дерек.

Той говореше високо, защото слухът му изневеряваше. Въпреки това успяваше по необясним начин да разбира всяка дума на жена си.

— Влакът закъснява.

— Ще дойде — каза спокойно Миранда, но очите й опровергаваха невъзмутимия й тон.

Не я свърташе на едно място — миниатюрна фигурка, смалена още повече в сравнение с лъвската външност на съпруга й. По нейно мнение той си оставаше най-добрият образец на мъж в живота й. В този момент виолетовите очи на Миранда се стрелкаха възбудено и я караха да изглежда на шестнайсет вместо на седемдесет и една, нейната действителна възраст. Беше облякла най-хубавите си дрехи — чудесна дневна рокля от избродиран жълт лен с буфан ръкави и издута като камбана пола.

Дерек я обгърна внезапно с ръка и я притисна към себе си.

— Не мога повече да чакам — изрева той.

— Ще бъде прекрасно да я видим отново — съгласи се сияеща Миранда.

— Радвам се, че изпревари Рейд и Грейс. Чудно ми е само как баща й я е пуснал да пътува сама чак дотук — ухили се Дерек.

— Не е сама, а с Джоана и придружител.

— Някоя стара кранта, която да я държи изкъсо? — изсумтя Дерек.

— Не говори така. Никога не си виждал госпожа Сеймур. Казах ли ти, че симпатията на Люси също ще ни гостува след две седмици?

Заедно с много, много други гости, помисли си лукаво Миранда, едва сдържаща се да дочака изненадата, която му беше подготвила.

— Има ли си сериозен кандидат? — Очите на Дерек се свиха.

— Да, но можеш да си спокоен. Момчето е Леон Клакстън, а това име би удовлетворило дори Рейд.

— Колко е сериозна работата? — избърса челото си Дерек и се намръщи. — Роднина ли е с нюйоркския сенатор?

— Естествено. Леон е негов син и все още не е поискал ръката й, ако това те интересува.

— М-м-м, да, при положение, че е одрал кожата на стария, младежът не е за нея — ухили се Дерек с вълча усмивка.

— Защо пък не! Нали Роджър ти харесва, а освен това са приятели с Рейд.

— Той и Рейд са съмишленици с много общи интереси. Това е твърде различно от добри приятели. Ако Леон прилича на баща си, от него няма да излезе добър съпруг, защото амбицията ще е първи и единствен негов интерес.

Миранда се намръщи, докато осмисляше казаното от съпруга си.

— Сякаш ми се счу нещо.

Двамата се заслушаха. В далечината се разнесе съвсем слабо писък на влакова сирена.

— Не чувам нищо. Между впрочем, сега си спомних. Срещали сме Леон веднъж, докато бяхме в Ню Йорк миналото лято. Току-що се бе върнал от Испания след стажа си на втори консул в Мадрид. Роджър крои големи планове за него. Мисля, че даже беше награден с длъжността помощник на главния полицейски комисар Теди Рузвелт. Знаеш ли защо е напуснал Испания?

Миранда поклати глава в неведение.

— Бил е женен, но съпругата му починала там при раждане.

— Не знаех това.

— Може да е от нашата черга, но не е за Люси — заключи тежко Дерек.

— Погледни, Дерек, идва! — прекъсна го Миранда.

Огромният ръмжащ локомотив навлезе запъхтян в гарата.

Дерек сграбчи жена си за ръката.

— Престани да се вълнуваш, защото ще получиш сърдечен пристъп — изкрещя той в старанието си да надвика влака.