Люси си спомни, че освен майка на Леон, Мериан е и бивша любовница на Шоз — достатъчно безскрупулна, че да изпрати в затвора невинен човек. Накратко, тя беше чудовище. Люси възвърна самообладанието си тъкмо навреме, за да посрещне атаката на Мериан.

— Ти, малка курво!

— Не смейте да ми говорите така!

— Разбира се, че ще ти говоря — каза Мериан. — В края на краищата и двете знаем, че познаваш Шоз твърде добре.

Люси се изчерви още повече, този път от гняв.

— Забравяш нещо, Мериан. Би трябвало да кажеш, че и двете го познаваме доста отблизо.

Мериан се стъписа моментална Люси почувства злорадо удоволствие, докато противницата й се съвземе.

— Съветвам те да внимаваш, преди да започнеш да хвърляш камъни в чужда градина. Освен, това те предупреждавам да стоиш далеч от него, ако искаш да се ожениш за сина ми, защото Леон не би простил изневярата на своята съпруга.

— Аз също имам един съвет към теб — каза Люси, без да обръща внимание на възмущението й. — Ще се женя за сина ти, не за теб. А и този живот си е лично мой.

— Ти си глупачка, Люси — каза побесняла Мериан. — Не си прахосвай напразно младините. Леон ще те отведе, където пожелаеш, докато Шоз не е способен на нищо значително извън спалнята. Нима не разбираш?

— Разбирам, и то отлично — отвърна Люси.

Стори й се странно, че тези думи излизаха от устата на една прелюбодейка. Гневът й се насочи устремно към бъдещата й свекърва.

— Знам повече от това, което казвам, Мериан.

След тези думи тя напусна библиотеката, като остави домакинята сама.

40

Посещението в дома на Клакстън беше глупост, която провокира мрачния и черен хумор на Шоз. Облечен само в панталон с черни тиранти, той дърпаше от цигарата си и гледаше нощните светлини на града през прозореца на хотелската си стая.

Разбираше, че трябва да е всякъде другаде, само не и в тази печална стая, сам с нерадостните си мисли. Юмрукът му се стовари здраво върху перваза на прозореца. Болката беше добре дошла за него. Той разтърси ръка с надеждата да не е счупил нещо.

Тя все още се чувстваше негова. Въпреки дългото време, през което бяха разделени, въпреки предателството й към техния брак, независимо, че никога не го бе обичала истински — Люси все още му принадлежеше. Той не можеше да понесе мисълта, че на следващия ден тя щеше да се ожени за Леон. За съжаление нейният избраник притежаваше всичко онова, което липсваше на него самия, както вярно беше отбелязала Люси.

Не за първи път дръзна да си признае, че съжалява за прибързаното си решение да се разведе с нея в Браунсвил.

Истината бе, че тя първа поиска развод. Нямаше смисъл да се терзае, защото всичко приключи много отдавна. Чувствата й бяха ясни — тя го презираше. А сега се женеше за пари и положение. Той се усмихна тъжно, защото и двете му липсваха. Но той притежаваше нещо, което тя желаеше от все сърце — своето тяло.

Шоз се заразхожда назад напред, палейки цигара от цигара. Не трябваше да я вижда в дома на Мериан, защото го беше възпламенила и превърнала във вулкан, готов да изригне винаги, щом е близо до нея. Веднъж му идеше да я убие, друг път да я насили, а трети — да я обича истински.

Сигурно вече се беше прибрала у тях. Навярно беше сама в огромната си спалня, или може би спеше. Нуждата да я притежава и гневът му отново го връхлетяха едновременно. Изведнъж той разбра, че няма да може да заспи, поне не и тази нощ, затова се облече набързо и излезе.

Навън беше мразовито и започваше да вали сняг. Без нищо на главата Шоз се заразхожда с тикнати дълбоко в джобовете на сакото ръце. Липсата на балтон не го притесняваше. Студеният въздух му подейства ободрително, а бързата крачка го успокои. Това, от което имаше нужда, бе да избяга от мислите си.

Шоз забави ход. С безпокойство забеляза, че е изминал неусетно целия път до Сентръл Парк. Нима намерението му беше такова през цялото време? Той изруга, защото разбираше, че би трябвало да се връща, но беше неспособен да го стори. Шоз се запъти към центъра на града, отначало бавно, след което ускори ход, докато снегът се сипеше здраво. После прекоси Шейсета улица, след това Шейсет и първа.

Дъхът му образуваше пухкави кълба в ледения въздух, а ушите му бяха изтръпнали от студ. На ъгъла на Шейсет и втора улица той най-после се спря задъхан. Какъв глупак беше само!

Шоз застана в студа и се вторачи в нейната къща през снежната пелена, която почти закриваше погледа му. Горе всички прозорци бяха тъмни, докато долният етаж грееше с топла светлина.

Трябваше да тръгва, но краката отказваха да му се подчинят.

Вместо това, той се облегна на уличната лампа и се загледа към къщата.

Изведнъж съвсем импулсивно прекоси улицата.



След тържествената вечеря Люси дори не направи усилие да заспи. Когато остана сама в спалнята, не знаеше дали да крещи от радост или от объркване. Най-после можеше да преосмисли всичко. Приемът се беше изродил в нескончаема скука, Леон се беше оказал безкрайно досаден, докато Шоз беше тук, в Ню Йорк и то точно в навечерието на сватбата. Всичко й дойде твърде много, за да успее да го асимилира.

Тя пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои, и закрачи боса из стаята, облечена само по нощница. Огънят в камината бумтеше.

Люси имаше да решава два въпроса, които нямаха връзка помежду си. Единият беше ясен — не можеше да се омъжи утре за Леон.

Беше пълна глупачка, когато си мислеше, че е способна да го стори. Беше жена, която можеше да се ожени само по любов. Това й стана ясно, след като вълната от спомени след срещата с Шоз я връхлетя с цялата си разрушителна мощ. Щеше да изпрати бележка на Леон рано на следния ден.

Нямаше нито един приемлив довод за сватбата. Нейното поведение — да го зареже пред олтара — също не беше приемливо, но тя нямаше друг избор. Всички щяха да са бесни, но се надяваше поне родителите й да я разберат.

Скандалът щеше да бъде и без това колосален, а след предходния с отвличането й, направо неописуем. Люси се тръшна на леглото. Нямаше в никакъв случай да остава в Ню Йорк. Трябваше да минат години, ако изобщо времето би заличило позора, преди да може да ходи с изправена глава в този град, ако отговореше на Леон с „не“ в църквата. Би могла да се установи в Драгмор, Парадайз или дори в Калифорния при леля Сторм и чичо Брет. Съществуваха много варианти, но оставането й тук не беше един от тях.

Независимо от ужасното решение, тя почувства огромно облекчение. По-добре да си остане стара мома и господарка на самата себе си, отколкото да се ожени за човек, когото едва познаваше и не обичаше. Щеше да привикне някак си към този статут и всичко, което следваше от него. Любовта на нейното семейство си оставаше, а колкото до обществото, щеше да се оправи и без него.

Люси си помисли за Шоз. В интерес на истината, не беше успяла да го елиминира от съзнанието си нито за секунда след срещата в библиотеката на Клакстънови. Отношението й към него я вбеси и, нещо по-лошо, уплаши. Беше ясно, че той можеше да я прелъсти, ако не бе намерила сили да му се противопостави. Защо ли беше дошъл в Ню Йорк, и то точно сега? Очевидно не хранеше никаква обич към нея, а единствено същата влудяваща страст, която тя напълно споделяше. Той знаеше, че тя ще се омъжва. Дали не беше дошъл да създава неприятности? Беше успял напълно, ако това е била целта му.

Вероятно тя никога повече нямаше да се омъжи. Люси въздъхна и се приближи към стенния шкаф. Там висеше окачена сред многобройните й други тоалети сватбената рокля. Люси я докосна плахо. Дрехата беше ушита от най-прозрачна коприна, имаше доста смело деколте и цепка за единия крак, стигаща чак до бедрото. Нямаше никога да я облече. Инстинктивно тя изхлузи презглава памучната си нощница и я захвърли на пода. После надяна сватбената премяна и се приближи до огледалото. Беше красива, повече от красива, почти разголена и много секси. Роклята беше толкова ефирна, че разкриваше всичко, а ниското деколте стигаше почти до зърната на гърдите й. Внезапно й се прииска неистово Шоз да бъде този, за когото да се омъжи на следващия ден. Тя си пожела роклята да е за него, а сватбените камбани да ознаменуват края на тяхната история.

Люси се отдалечи от огледалото. Кога щеше да поумнее? Шоз беше искал само едно нещо от нея, докато тя беше влюбена в него. Трябваше да си набие добре това в главата. Същата вечер беше научила и други факти. Шоз беше лежал в затвора невинен, а животът му беше приел ужасен обрат, който не е заслужавал. Той не беше истински престъпник, а жертва на ревността на една безжалостна жена.

Нещата не се връзваха. Тя го прокле заради това, че не обяви невинността си от самото начало, без дори да си направи труда да обясни истината. От друга страна, знаеше, че той беше свърнал от правия път с готовност. Не можеше да се отрече още един факт: той бе безмилостен и опасен тип, пълна противоположност на замечтания безхарактерен любовник от сънищата на гимназистките. Шоз се оказа най-противоречивата личност, която тя беше срещала.

Защо беше в Ню Йорк и я мразеше толкова? Не му беше направила нищо, за разлика от него.

Люси си наложи да поспи. Беше почти два сутринта, а на следващата утрин трябваше да изпрати бележката на Леон. Поколеба се дали да свали сватбената рокля, след което реши да спи с нея. В края на краищата беше малко вероятно да стане булка от утре нататък. Тя загаси осветлението, като остави да светят единствено лампите до леглото й, разрови пращящите главни в камината, след което реши да не я загася заради допълнителната топлина, която осигуряваше. Люси се покатери на леглото, без да е сигурна, че ще може да заспи. На тоалетката имаше роман, подарък от Никол. Тя тъкмо протягаше ръка към книгата, когато погледът й бе привлечен от балконския портал точно срещу нея. Дръжката на вратата се превъртя, при което Люси подскочи от уплаха и извика.