Тя се обърна към баща си.

— Добре, татко — усмихна се ослепително Люси, докато една сълза се стичаше надолу по бузата й. — Отдавна беше време.



Шоз избра да пристигне пеша на Източна шейсет и втора улица. Той се облегна върху студената каменна стена на Сентръл Парк и бавно запали цигара. Докато вдишваше дълбоко дима, се загледа към къщата на семейство Браг от отсрещната страна на Пето Авеню. Беше притеснен, макар и външно отпуснат.

Беше във Вашингтон само допреди няколко часа. Там беше имал трудна среща с някои от най-високопоставените чиновници от администрацията на Маккинли. Бяха присъствали членове на правителството, отбраната и Пентагона, които го пекоха на бавен огън в продължение на часове във връзка с положението в Куба. За щастие Шоз имаше отговор на всичко. В края му се даде възможност да се изяви, когато вторият секретар на флота Рузвелт го запита за личното му мнение. Шоз се изказа без никакви задръжки.

Отбеляза, че обещанията на испанското правителство да даде автономия са празни приказки, и ги предупреди, че ситуацията ескалира и скоро ще бъде извън контрол. Даже и в случай на автономия нещата нямаше да се успокоят. Куба беше буре с барут, готово да експлодира всеки миг.

Напрежението му не се дължеше на продължителното съвещание, на което той се представи блестящо. Беше скован в очакване и това не му харесваше. Скоро щеше да я види, затова почти беше останал без дъх.

Люси все още го владееше, опасна власт, от която той не беше успял да се освободи.

Беше се стъмнило, но улицата беше добре осветена, затова сянката му се проточи по протежение на целия тротоар под желязната улична лампа. Горните етажи на къщата, където очевидно живееше семейството, бяха тъмни. За разлика от тях прозорците на долния етаж грееха без изключение. Шоз почака около час. Когато часовникът му показа десет, той разбра, че ги е изпуснал. Вероятно беше излязла заедно със семейството си, за да прекара вечерта навън.

Той си осигури интересуващата го информация с бакшиш. Люси бе придружена от Леон до дома на фамилията Клакстън. Цялото й семейство, с изключение на най-малките й братя, я бе придружило на тържествената вечеря, на която списъкът на поканените гости дублираше справочника „Кой кой е в Ню Йорк“.

Шоз си наложи да не върши глупости.

Но въпреки това отиде.

39

Шоз пристигна след десет минути пред вече познатия дом на Клакстън. Не се поколеба. Централният вход беше ярко очертан, а по Пето Авеню се редяха частните екипажи и автомобили на гостите, чиито кочияши и шофьори разговаряха под уличните лампи, увити в дебели зимни балтони. Шоз беше облечен в безупречния черен костюм, с който се бе представил във Вашингтон. Предния ден се подстрига и грижливо среса косата си на път по средата. Усмихнат, той влезе свойски като всеки друг гост и беше посрещнат с любезно „Добър вечер, сър!“ от майордома.

Кръвта му пулсираше тежко във вените. От постланото с мрамор фоайе можеше да чуе врявата на хорски разговори и смях, която долиташе от салона. Разнасяше се звън на скъпи кристални чаши и звуци на пиано, приглушени от оживените гласове. Шоз влезе в хола. Поспря се на прага и обхвана с поглед около стотината гости.

В къщата имаше няколко салона. Този беше най-обширният, ако не се броеше балната зала, и беше докрай изпълнен с хора. Шоз изучи внимателно блестящата тълпа от облечени в ярки рокли с голи рамене и обкичени с бижута жени и техните кавалери в официално вечерно облекло. Люси не се виждаше никъде.

Ала забеляза родителите й. Те не бяха единствените, които разпозна, Шоз устреми поглед във високия, рус и красив Леон, който се чувстваше изключително на място сред своята елегантна среда. Съпругът на Мериан, Роджър, разговаряше с Дерек Браг, чиято сребърна грива не можеше да се сбърка. До него беше единият от синовете му, заедно с русата си жена, известна актриса. Шоз мислено изруга, щом разбра, че целият клан Браг се бе събрал в града заради сватбата на Люси. Не беше необходимо да го разкриват още сега.

Неколцината гости в дъното на стаята се разпръснаха, за да дадат място на домакинята. Мериан изглеждаше главозамайващо в сребристата си рокля от шифон. Застанала до далечната страна на залата, тя се набиваше моментално на очи. Той можа да я види цяла само за един кратък миг. Тя сякаш долови втренченият му взор, защото погледна в неговата посока. Очите й видимо се разшириха.

Шоз въздъхна и обърна гръб, отправяйки се към хола, вместо към фоайето. Крачката му се забави, когато зърна позната фигура, която идваше към него по слабо осветения коридор. Приятелката на Люси Джоана търсеше нещо в дамската си чанта и когато вдигна глава, зяпна от изненада.

Шоз й кимна леко и продължи пътя си. Не след дълго се намери в библиотеката. Отправи се право към бюрото от времето на кралица Ана и си наля от най-хубавото шотландско уиски в една тумбеста чаша. Беше открил още преди много време, че това е предпочитаното питие на Роджър.

Само след минута в стаята влезе Мериан. Тя затвори след себе си, потърси опора върху вратата и се загледа в него.

Той вдигна чаша като при тост.

— За най-красивата домакиня в Ню Йорк.

— Изглежда ти с коствало много смелост, за да дойдеш тук! — каза тя, но тонът й беше спокоен и вял, за разлика от думите.

Без да си направи труд да се премести от вратата, тя продължаваше да го наблюдава.

Шоз възкачи едното си бедро върху бюрото и отпи от уискито.

— Защо си тук и какво искаш? — запита Мериан.

Шоз можеше да почувства нейната физическа реакция спрямо него дори от другия край на кабинета. Подушваше я. Мериан си оставаше все същата разгонена кучка и той сметна това за забавно. За разлика от другото, което му беше погодила миналото лято.

— Може би искам да уредя стари сметки.

— Какво означава това?

Отново се бе превърнал в хищник. Познаваше я прекалено добре, за да не бъде нащрек. Тя се държеше така, сякаш нямаше никаква представа за какво говори той. Не можеше да е забравила нощта, когато се празнуваше осемдесетгодшнината на Дерек Браг. Въпреки това нейните думи не го потвърдиха, или най-малкото доказаха, че е превъзходна актриса.

— Казах ти още преди година, не, веднага след като избяга от затвора, че съжалявам. Сега го повтарям — съжалявам. Не съм мислила, че ще те пратят зад решетките.

— Поставила си диаманта в моя джоб, викаш полицията и ми казваш как не си предполагала какво ме очаква. Стига, Мериан, и двамата знаем истината — ти беше просто една ревнива, отмъстителна кучка, и нищо не ти достави по-голямо удовлетворение от това да ме видиш съсипан и затворен.

— Е, добре! Вярно е, че ревнувах, но ако не се беше върнал обратно при нея, след като ви спипах заедно още първия път, нямаше да се случи нищо. Кълна ти се, съжалявам, че нещата стигнаха толкова далеч. Ужасно е да те пратят в затвора за нещо, което не си направил. Но сам си си виновен, копеле такова, да чукаш прислугата под носа ми.

— Подробностите ми убягват — каза безгрижно, но напълно убедително Шоз.

— Ти си лайно.

— Ти пък знаеш, че не това е причината да съм тук.

— Какво има сега? — запита тя с непресторено объркване.

— Имам предвид опита ти да ме убиеш.

— Ти не си с всичкия си!

Той се изхлузи от бюрото и се приближи към нея.

— Говоря за една гореща, влажна нощ в Парадайз, Тексас, не помниш ли? Защо стреля по мен, Мериан? Задето не поисках да те оправя ли?

Той беше достатъчно близко до нея, за да може тя да го зашлеви, но в момента, когато посегна, Шоз я улови за китката и я изви така, че да й причини болка.

— Не бях аз! Не съм го направила аз! Кълна се! Не знам кой стреля по теб нея нощ.

Шоз й повярва. Мериан беше лъжлива мръсница, но той различаваше истината, когато я видеше, а тя присъстваше в погледа й. Той я пусна. Тя потърка китката си, без да го изпуска от поглед.

— Ако не си била ти, тогава кой?

— Нямам представа — каза тя и вдигна глава. — Затова ли си дошъл, да ме накажеш?

Той долови трепета в гласа й и видя блясъка в нейните очи. През последните месеци беше имал жени, чиито имена не знаеше и не го беше грижа да научи. Шоз не си спомняше техните лица и тела, но тази вечер кръвта му кипеше и той лесно би могъл да задоволи нейния повик. Навярно тя си припомни друг подобен случай, когато той я взе безпардонно в будоара й преди седем години.

— Не съм дошъл да те наказвам, Мериан — усмихна се той.

Разширените й ноздри потрепваха пламенно. Шоз се извърна да си ходи. Тогава тя го спря.

— Забравяш обаче, че аз бях тази, която каза на шерифа всичко за теб, Шоз.

Когато се обърна към нея, в очите му беше стаена мрачна ярост.

— Трябваше да се сетя.

Усмивката й беше несигурна. Гърдите й се повдигаха и спускаха бурно. Мериан все още го държеше за ръката. Той можеше да види настръхналите зърна на гърдите, които напираха изпод шифона на роклята й. Не почувства към нея нищо друго освен отвращение. Шоз се освободи и й обърна гръб. В сравнение с онова, което му дължеше Люси Браг, нейното беше дреболия.

Тежкото й дишане скоро се разнесе зад гърба му.

— Жалък мръсник — изстреля най-накрая в лицето му тя и излезе, като не забрави да затръшне вратата с всичка сила.

Той въздъхна и се залови с питието си. Вратата към балкона зад бюрото беше открехната. Забеляза го заради струята леден въздух, който нахлу в стаята. Тъкмо беше поднесъл чашата към устните си, когато за негова огромна изненада тя се разтвори докрай. На прага на терасата, облечена в рубиненочервена рокля застана Люси Браг.



Роклята беше без ръкави и оставаше раменете открити, затова Люси трепереше цяла. Въпреки че беше увила ръце около тялото си, за да се стопли, тя не помръдна от мястото си. Можеше само да се взира в него, сякаш виждаше пред себе си призрак.

Той отвърна на погледа й не по-малко зашеметен.