— Искам да стоиш на страна от този човек!

— Пусни ме! Не можеш да ме спреш да говоря с него. В края на краищата надявам се леля Сторм да ти е казала, че той е мой…

Баща й я плесна през устата, изхвърляйки я навън. Леля й се втурна след тях. Вратата се затръшна зад гърба им и оттогава той не я видя повече.

Потърсил опора в металните пръти на килията, Шоз се бореше сърцето му да не се пръсне. По слепоочията му се стичаше пот. Тогава се намеси Лойд.

— Защо се ожени за нея?

Шоз се върна на нара, без да го удостои с поглед. Нямаше намерение да му отговори.

— Тя е красиво момиче — подхвана Лойд. — Страст, не ми се вярва. Искам да те предупредя, Купър, че дори жена ти да не може да свидетелства срещу теб, имаме начин да те тикнем зад решетките за следващите сто години и без нейните показания.

Шоз се засмя тихо. Точно тази отправна юридическа позиция никога не му беше минавала през главата.

— Не се опитвай да ме убеждаваш — каза дрезгаво той. — Вече съм опитвал вкуса на американското правосъдие, така че ти вярвам.

— Много добре, защото това облекчава моята задача — каза Лойд и зае освободеното от Люси място. — Имам предложение за теб, Шоз. Обзалагам се, че ще те заинтересува.

— Интересува ме единствено свободата.

— Още по-добре. Слушай тогава, ще продължиш да въртиш контрабандата с пушки с кубинците, защото само ти го можеш успешно и то сам. А когато станеш, така да се каже, гъст с тях, ще започнеш да шпионираш. Ще докладваш всичко на мен — всеки детайл от войната, всяка маневра на бунтовниците, всяко придвижване на испанците.

— Какво ще получа насреща?

— Свободата, естествено.

Надеждата отново припламна.



Шоз едва можеше да повярва на късмета си. Всичко, което се искаше от него, беше да продължи да се занимава с подхванатия бизнес. Единствената разлика бе, че трябваше да кара сам оръжията до Куба, да влезе във връзка с въстаниците и да се ангажира по-тясно с техните проблеми. В замяна на всичко щеше да получи президентско помилване заради всичките си престъпления.

Досието му щеше да бъде изчистено. Всъщност, щеше да престане да съществува.

Имаше една-две особености. Времето, през което щеше да работи, не беше ограничено. Трябваше да шпионира в полза на правителството на Съединените щати, докато беше необходимо. Без намесата на Америка кубинската война за независимост щеше да се проточи безкрай. Освен това критериите за президентското помилване не бяха точно изяснени — да шпионира, и то добре. Не му бяха оставили избор. Той се почувства така, сякаш излизаше на бял свят от преизподнята. Нямаше да се връща обратно в затвора, за което даде обет пред себе си още много отдавна. Не по-маловажно беше и това, че щеше да се отърси от миналото си, и след като приключеше с поръчението, щеше да започне на чисто.

Дали Люси щеше да го чака?

Така бе редно, след като му е съпруга.

Той изгаряше от желание да се срещне с нея, защото вече можеше да й предложи бъдеще. Изведнъж болката се замени от вълнение, а светлината разкъса непрогледния мрак.

Само няколко часа след „разговора“ с Лойд душевният му мир беше подкопан. Беше се унесъл в дрямка въпреки упоритата болка във врата, когато чу вратата на затвора да се отваря. В следващия миг се разнесе гневният глас на Рейд Браг.

— Ставай!

Шоз отвори едното си око.

— Ако си мислиш, че това ще те отърве, сметките ти са без кръчмаря. Не знам как, по дяволите, си се оженил за дъщеря ми, кучи сине, но ще си платиш за това. Ще си плащаш всеки ден до края на шибания си живот.

— Не съм я карал насила.

— Прелъстил си я!

Шоз се разсмя. Реши да не осветлява Браг за това, че дъщеря му го бе прелъстила, а не той нея.

— Няма да ти е смешно, когато те оковат отново в каторгата.

— Няма да има никаква каторга — спокойно му отвърна Шоз.

— Така ли мислиш? — ухили му се предизвикателно Браг. — Смяташ, че ще ти се размине отвличането на дъщеря ми и нейния позор?

Браг не знаеше за сделката с правителството. Предупредителните сигнали моментално поставиха Шоз нащрек. Бащата на Люси беше много влиятелен, а с цялата фамилия зад гърба си ставаше неудържим. Ами ако решаха да се опрат на официалната власт?

— Не съм употребявал дъщеря ви, Браг.

— Копеле такова! Когато се сетя как си я докосвал, ми иде да те убия!

— Никой никого няма да убива — намеси се Лойд, който влезе в ареста заедно с Дерек.

Рейд изкара руло с документи от вътрешния джоб на сакото си.

— Искам или той да излезе, или да вляза аз — каза той. — Имам нещо, което трябва да подпише.

— Не би трябвало да си тук, сине — каза Дерек. Видът му беше мрачен. — Трябва да поговорим, Рейд.

— Имам нещо, което той трябва да подпише — повтори упорито Рейд. — И няма да си тръгна оттук, ако не го направи.

Шоз искаше да узнае каква позиция щеше да заеме патриархът на клана Дерек Браг. Чувстваше, че семейството ще се обедини около неговата гледна точка. Затова впери поглед в него.

— Казаха ли ти? Лойд каза ли ти за сделката?

— Да, каза ми — отговори Дерек.

— Каква сделка? — намеси се Рейд и отмести поглед от Шоз към баща си. — Какви, по дяволите, ги дрънка тоя?

Никой не му отговори. Тогава Рейд се обърна към Лойд.

— По-добре да не е това, за което си мисля.

— Шоз няма да бъде съден за отвличането на дъщеря ти, Рейд. Ще бъде изпратен за изпълнение на важна мисия от правителството на Съединените щати.

За частица от секундата Рейд застина в недоумение.

— Ах, ти, въшливо и продажно копеле!

Когато Дерек сложи ръка на рамото му, за да го успокои, той я отблъсна гневно.

— Използвай главата си, за да помислиш — каза Лойд. — Америка има да защитава свои интереси в Куба. Шоз е във връзка с бунтовниците. Кой по-добре от него ще шпионира за нас и ще брани интереса ни? Твоя интерес! Нима забрави Маравиля и останалите инвестиции на семейството? Кой…

— Не вярвам в тия работи!

— За нещастие, синко, тези работи не зависят от нас — каза Дерек и хвана този път по-здраво ръката на сина си.

— Ти си на негова страна.

— Не съм на негова страна. Просто не ни се дава право на избор, Рейд, а освен това размислих сериозно по въпроса. Люси е добре. Ще уредим работата около женитбата, така че никой никога да не разбере. Няма да позволя да избухне скандал около евентуален процес във връзка с отвличането на внучката ми. Никога. Ако правителството желае да го изпрати в Куба, това няма да промени начина, по който ще се погрижим репутацията на Люси да не пострада.

Рейд не каза нищо.

— Ще разрешиш ли работата да стигне до съдебната зала, Рейд? Помисли добре, сине!

Рейд Браг извика в безпомощна ярост, след което се обърна към Лойд.

— През цялото време си знаел, нали? Лъгал си, като си използвал мен, семейството и нашите ресурси, за да пипнеш наготово един шпионин.

— Съжалявам, че така се получи — отвърна, без да трепне Лойд.

Шоз си отдъхна. Брагови нямаше да тръгнат срещу правителството, като използват властта си, за да осуетят сделката на живота му. Щеше да замине за Куба.

— Може да си мислиш, че си се измъкнал, но се заблуждаваш — извърна се рязко към него Рейд. — Ще си платиш за всичко и аз лично ще се погрижа това да стане. Ще останеш толкова дълго в Куба, че да забравиш какво представлява Америка. Куба ще ти бъде затворът, кучи сине. Само почакай, за да се убедиш, че не говоря напразно.

— След лайната на Ню Йорк Куба ще ми се стори като рай, мистър Браг.

— Така ли смяташ? — ухили се злобно Рейд. — Току-що се връщам оттам. Някога може и да е било рай, но сега си е жива трагедия.

— Достатъчно! — намеси се Дерек. — Това няма да ни докара до никъде. В тебе ли са документите?

Рейд кимна утвърдително и разгъна свитъка.

— Не ми пука дали ще се наложи да го направиш под дулото на револвера ми, но ще подпишеш.

Лойд отключи вратата на арестантската клетка, за да могат Дерек и Рейд да влязат вътре. Шоз се поизправи. Дерек извади писалка от жилетката си, докато Рейд остави документите с хладна усмивка върху нара.

— Подпиши, където има кръстче!

— Какво е това? — запита Шоз.

— По-добре подпиши — предупреди Дерек.

— Обещах им, че ще подпишеш, Купър — каза Лойд. — В противен случай сделката между нас пропада.

— Това са документи за развод — изсъска през зъби Рейд. — Подписвай, или ще пратя по дяволите проклетата ви сделка.

Шоз се смрази. Дори сърцето му спря да бие.

— Няма да подпиша — каза той.

Дори на беше помислил за последиците — затвор. Познаваше се достатъчно добре, за да знае, че говори, каквото мисли.

Рейд Браг сякаш полудя и се впусна към него с очевидното намерение да го убие. Беше озаптен с труд от Лойд и Дерек, които го увериха, че Шоз ще склони.

Шоз само се усмихна подигравателно.

По-късно Лойд се върна, за да го убеди, че свободата му е по-важна от брака, и че ако не подпише, отива в затвора до края на дните си. Шоз знаеше, че Лойд е прав и му се налага да подпише, но не докосна писалката. Дерек Браг мрачно повтори думите на федералния агент, даже изтъкна допълнителни аргументи, ала напразно. Шоз беше взел твърдо решение.

Много късно същата нощ Лойд влезе в затвора с документите. Неспособен да заспи, Шоз прехвърляше в ума си без успех всякакви начини да се измъкне от това невъзможно положение. Нищо не му дойде наум, затова при вида на Лойд се изпоти.

— Мисля, че се изразих ясно — каза той, без да снема очи от агента. — Няма да подпиша!

Лойд отключи вратата на килията, сякаш не го беше чул.

— Аз пък мисля, че ще промениш намеренията си, Купър.

— Да се обзаложим, че няма — усмихна се Шоз.

Лойд разви рулото с документите и му го тикна под носа.

— Тя не те иска, Купър.

Шоз премига, докато печатните букви върху хартията не се събраха на фокус. Подписът на дъното на страницата, близо до мястото, където той трябваше да подпише, стана напълно ясен. Грозната и черна истина излезе наяве.