Мелодията замря в гърлото й, когато видя познатата фигура в цигански дрехи да се втурва насреща й откъм къщите зад ограденото място за добитъка. Не беше виждала Кармен, откакто преспа за първи път с Шоз. Люси застана на едно място в очакване на неизбежния сблъсък.

— Какво става? — запита Роберто.

Люси усети, че е стиснала твърде силно ръката му. Пусна го и го потупа по рамото.

— Нищо, скъпи, нищо.

— И така, кучката си мисли, че тя е новата господарка — заплашително изрече Кармен, без дори да погледне към сина си.

— Здравей, Кармен.

— Наистина ли си мислиш, че можеш да задържиш мъж като него? — измери я презрително мексиканката.

— Ще го направя — каза Люси.

Отговорът беше по-скоро механичен, защото тя си налагаше упорито да не мисли за бъдещето.

— С него съм от пет години и го познавам по-добре от всеки друг. Скоро ще ти се насити.

— Ще видим.

— Не ти ли каза?

— Какво? — запита със свито сърце Люси.

Усмивката на Кармен бе злобна и тържествуваща.

— Възнамерява да те разкара след няколко седмици.

— Какво? — не успя да прикрие шока и изненадата Люси.

— След няколко седмици! Каза ми го сам. После както винаги ще се върне при мен.

— Естествено, че ще се наложи да си ходя — отвърна с достойнство Люси, независимо от болката в лява — Аз самата го искам. Време ми е да се прибера у дома.

— Бъди спокойна, няма да ти се размине. А засега се наслаждавай на леглото му, кучко.

С тези думи Кармен се извърна и си тръгна. Разтърсена, Люси я наблюдаваше как се отдалечава. Мексиканката успя да я разстрои докрай точно според намеренията си. Нещо по-лошо, запрати право в лицето й тема, която Люси старателно отбягваше. Рано или късно трябваше да се прибере.

Колкото по-късно, толкова по-добре.

Не се знаеше дали Кармен говори истината. Роберто я задърпа за ръката, с което прекъсна мислите й.

— Не позволявай на мама да те натъжава.

— Не съм тъжна — каза тя и се наведе да го прегърне.

— Обичаш ли татко?

Люси се дръпна като опарена. Независимо, че Роберто беше хлапе на шест години, явно разбираше всичко. Дали знаеше, че Шоз вече спи в нейната стая? Той я погледна тъжно с големите си черни очи.

— Роберто, искаш ли с баща ти да сме добри приятели?

— Радвам се, че татко те харесва — извика той.

— Но майка ти не е много щастлива — предпазливо вметна Люси.

— Това е, защото си по-хубава и татко те харесва повече.

— А липсва ли ти мама?

— По ми харесва да си остане там долу — отговори без колебание той и погледна към къщите зад кошарата. Кармен тъкмо влизаше в една от тях. Той се обърна отново към Люси.

— Когато е там, не я чувам как крещи.

— Всеки с характера си, Роберто. Тя не го прави нарочно — погали го по главата Люси.

Изражението му беше като на възрастен, а думите — твърде смислени за малко момче.

— Тя не ме понася, защото татко ме обича.

— Той те обича твърде много — не успя да сдържи една сълза Люси.

— А ти обичаш ли го?

— Да! Аз също го обичам много. И тебе също. Този път тя се разплака на воля.

— Искам да си моя майка — каза той и се притисна към нея.



Шоз се върна по-късно същия ден. Люси му се зарадва изключително независимо от тревожните неща, които Кармен й наговори. През нощта, веднага след лудешката любовна игра, той я придърпа към себе си и повдигна брадичката й.

— Какво има?

— Нищо.

— Не ти вярвам. Кажи какво те измъчва.

Люси беше разбрала колко е чувствителен много отдавна. Тази страна на характера си Шоз сякаш умееше да скрива най-добре.

— Разменихме няколко приказки с Кармен.

— Не й обръщай внимание. Тя е мръсница. Успя да постигне, каквото иска, а то е да те направи нещастна.

Тя се притисна по плътно към твърдото му бронзово тяло и се сгуша в извивката между рамото и врата.

— Не съм нещастна.

— Какво ти каза тя?

Люси се облегна обратно върху възглавницата, за да може да вижда добре.

— Каза, че имаш планове да ме пуснеш след няколко седмици.

— Казала е истината — погледна я, без да трепне той.

От усмивката й не се получи нищо.

— Трябва да се прибирам у дома.

— Да, трябва.

Многозначителният миг, през който те не откъснаха погледи един от друг, продължи безкрай. Най-после се устремиха едновременно в прегръдките си и се любиха по-неистово и отчаяно отвсякога.

33

— Люси?

Никакъв отговор. Шоз провря глава в стаята й, но тя не беше там. Запита се къде би могла да отиде и дали Роберто е с нея, защото него също го нямаше в къщата. Беше време за обедна почивка, а горещината бе особено силна и осезаема. Времето правеше хората по-мудни и сънливи от обикновено. Шоз искаше да сподели сиестата с Люси, защото трябваше да признае, че присъствието й до него в леглото правеше съня му спокоен. Очевидно започваше да привиква с това.

Къщата беше безмълвна. Той ходеше бос, за да усети хладината на каменната настилка. Отпред ризата му беше разгърдена, но прилепваше плътно към тялото. Линда привършваше работата в кухнята. Когато я запита за Люси и Роберто, тя му отговори, че са отишли най-вероятно до реката да плуват.

Той бе забелязал дружбата между двамата. Това го обезпокои, защото момчето жадно попиваше топлите чувства, с които го даряваше Люси. Детето явно се нуждаеше от обичлива и грижовна майка. Когато Шоз срещна Люси Браг за първи път, едва ли би му хрумнало, че от нея ще излезе добра майка, но не се оказа прав. Някой ден тя щеше да бъде чудесна майка със собствени деца, което го притесняваше най-много.

Предполагаше, че нейните грижи за Роберто са искрени. Въпреки нуждата от внимание, нейното заминаване можеше да донесе повече вреда, отколкото полза на детето. Шоз не искаше неговия син да страда.

Щеше да й каже да стои настрана от него.

Мрачен и замислен, той пое към реката. Преди още да ги забележи, до слуха му достигна техният дружен смях и плясък на вода. По цялото му тяло бързо се разнесе приятна топлина.

Приближи се и започна да наблюдава техните лудории. Роберто се гмуркаше под повърхността, после излизаше отгоре и обливаше Люси със струи вода, докато се правеше на кит. Тя очакваше атаките му, потопена до шия, и му отвръщаше с бурни писъци. Сърцето на Шоз се разтопи при вида на тази сцена.

Вкус на сладко и горчиво се примесиха в устата му. Мястото й не беше тук, във всеки случай не и в Долината на смъртта, а и те не бяха за нея. Това му ставаше ясно с всеки изминал ден, който увеличаваше тяхната близост, но и приближаваше раздялата. Ала тя се държеше като своя. Грижеше се за детето като родна майка, переше, готвеше и споделяше леглото на Шоз, сякаш му е съпруга. Ала не беше в действителност нито едното от двете, а само илюзия, която скоро щеше да се превърне в смътен спомен.

Ако трябваше да е искрен, напускането й щеше да бъде удар не само за сина му, но и за него самия.

— Шоз! — Викът й бе израз на истинско щастие. — Ела при нас!

— Ела, тате! — ентусиазирано го подкани и Роберто.

Усмивката на Шоз се замени от строго изражение.

— Дяволите да го вземат, скрий се под водата, Люси. Какво ще стане, ако някой от мъжете те види?

Долната й риза, тънка и прозрачна, само подчертаваше прекрасните гърди, а фустата моделираше бедрата и ханша, без да оставя много работа на въображението.

— Винаги се старая да внимавам — каза сериозно тя и послушно се потопи отново до шия.

Той се разгневи, защото тази жена нахлу безпардонно където не й беше мястото — в неговото семейство и живот. Шоз се вбеси от това, че никога преди не се бе чувствал толкова пристрастен към някого. Беше склонен да убие, ако друг мъж я пожелаеше. Най-много го болеше, защото в действителност Люси не му принадлежеше напълно.

— Шоз? — запита наскърбена тя.

— Трябва да внимаваш — сопнато каза той, като съжаляваше, че не може да е по-любезен.

Прииска му се да се извини, но не знаеше как, затова просто замълча с ръце в джобовете. За нищо на света нямаше да прекъсне забавата на Роберто заради собственото си мрачно настроение.

— Не си отивай, татко — извика момчето.

— Водата е чудесна — подкани го отново Люси.

Много му се искаше да ги послуша, но се почувства смутен от възможността да щурее като някое хлапе. Детето в него си беше отишло невъзвратимо, затова дори не знаеше какво да прави там долу при тях. Той примирено се обърна да си ходи против волята си, когато го измокриха с вода от глава до пети.

Шоз се извъртя и погледна невярващо, докато от него се стичаха обилни водни струи, а Люси и Роберто се заливаха от смях. Опитът му да придобие свиреп израз излезе напълно неуспешен и само засили веселието им.

— Не бях аз — каза тя и му се ухили е невинен израз на лицето.

— Не бях и аз — откликна като ехо Роберто със същия тон и изражение.

— Трябва да е била някоя риба — каза Шоз, при което те се разкискаха с все сила. Не беше пускал шега от цяла вечност и с ужас осъзна как устата му безпомощно се разтегля в усмивка.

— Идвай при нас — настоя с нисък и дрезгав глас Люси.

Той й хвърли кос поглед, на който тя реагира с подканващо кимане на главата. В опита й да го подмами нямаше нищо изтънчено. Кръвта му закипя моментално, защото нямаше имунитет срещу нейния опасен чар. Осъзнавайки своята сила, тя лукаво го повика с извит като кука показалец.

— Ела тук.

Не беше най-подходящото време да се възбужда, но тя беше като блян, красива и секси, издула тънката блуза докрай, твърдите й зърна напираха да пробият ефирната материя, а тонът й обещаваше сбъдването на неизречени фантазии. С изненада откри, че щом поискаше, тя можеше да упражнява огромна власт над него и все пак се надяваше тя да не разбере нейната безграничност.

— Моля те, татко — крещеше Роберто и се мяташе като риба.