Люси отново погледна към вратата.

Застанала гола в средата на стаята, с поглед закован в тази посока, тя се ослуша и вдигна гъстата плетеница от безредни кичури, за да осигури повече хлад на кожата си. Знаеше, че не би могла да заспи. Седна върху тънкия, степан дюшек, облегна гръб в стената и се загледа в мрака.

Както и очакваше, вратата се отвори.

Шоз застана на прага, обграден от рамката на вратата.

Без да сваля очи от нея, той затвори вратата с босия си крак и спусна резето. Люси впи пръсти в железния край на леглото.

— Този път ще го направим по правилата — каза той.

Люси поиска да каже нещо, но не успя.

— Люси? — Погледът му срещна нейния, след което обходи цялото й тяло. — Ако и това не е покана, по-добре кажи не още сега.

Люси направи за пореден път безуспешен опит да се обади. Когато Шоз спусна ципа на джинсите си с трепереща ръка, членът му щръкна, възбуден до крайност. Той се запрепъва, докато изхлузваше дрехата от здравите и стегнати бедра. Когато се изправи, беше чисто гол, сътворен от мускули и бронз, напълно Мъж.

Приближи се към нея. В ушите й зазвъняха хиляди предупредителни камбани.

— Е? — запита той, сложи ръце върху раменете й и я положи по гръб. — Питам те за последен път.

Люси преглътна с усилие. Той я възседна, поставил крак от всяка страна на хълбоците й, и прикова нейните рамена към леглото с огромни, груби и мазолести длани. Тя погледна леко разтворените му устни, след което очите й се плъзнаха надолу по изваяното тяло, за да се спрат в захлас върху огромния и корав символ на неговата мъжественост.

Шоз избълва едно светотатствено проклятие и я целуна.

Тя го познаваше добре и знаеше какво да очаква. Зажаднял, той размаза устата й в своята, раздели устните й и се заигра с нейния език. Тя намери опора в кичурите коса на врата му и се вкопчи здраво в тях.

Той премести длани върху гърдите й и започна да ги масажира усърдно. После прокара ръка под нея, повдигна я и захапа изопнатото зърно на едната гърда.

Люси заскимтя и се изпъна. Ръцете й трескаво обходиха цялото му тяло. Тя го поглади по бедрата и по кръста, разтри зърната му и ги ощипа. В замяна той започна да смуче енергично и другото й зърно. Тя изпъшка и заора с нокти по тялото му. Шоз повдигна лице от гърдите и я целуна отново.

Люси хвана неговия гладък като коприна, горещ и влажен пенис и започна да си играе. Той нададе приглушен стон и се изопна в ръката й. Бърз като светкавица, Шоз сграбчи нейните ръце в своята огромна лапа и ги изпъна назад над главата й, после я задържа в това положение, пленница на върховната му мощ. Тя почувства как той докосва нейната влажна и оросена с влага женственост и се затресе конвулсивно.

— Харесва ли ти, Люси?

— Да.

Той я погали обстойно. Тя пулсираше цяла в ръцете му. Внезапно той разтвори бедрата й и потъна докрай в нея.

Люси сякаш бе очаквала това през целия си живот. Той пусна китките й, за да й позволи да се вкопчи в него, хлипайки във врата му. Той се движеше буйно и устремно, а тласъците му я изтикаха чак в края на леглото, докато главата й удари в стената, но тя дори не забеляза. Беше разбита на хиляди малки огнени късове и огласи нощта с виковете си.

— Люси!

Той нахлу мощно в нея за последен път, след което избухна, без да излиза навън. Люси усещаше всеки негов спазъм.

Те се отпуснаха задъхани от пресищане. Шоз се отдели от нея, все още прегърнал тялото й в ръце. Когато Люси отвори очи да го погледне, тя се усмихваше.

Той също се усмихна.

— Хубаво като неделното обяздване на мустанги, нали?

— Предполагам.

Усмивката му изчезна, но погледът си остана прям и изпитателен.

— Много съжалявам, исках да го направя бавно. Просто нещата излязоха от контрол.

— Не го исках бавно — каза тя и се изчерви от думите си.

Когато се усмихна отново, ъгълчетата на очите му се прорязаха от множество малко бръчки. Беше толкова красив.

— Зная, че лъжеш.

Очите му се отместиха към гърдите й. Той плъзна ръка по нараненото място и ласкаво погали кожата.

— Какво се случи?

Не беше толкова лесно да отговори. Тя остави ръката му да си играе със зърното на гърдата, което скоро се превърна в твърдо, продълговато топче.

— Сбих се с Кармен.

Ръката му се спря и той се втренчи в нея.

— Ти и Кармен сте се били?

В тона му се четеше едновременно изненада и загриженост.

— Да.

— Тя ли направи това? — запита мрачно той.

— Всъщност не боли толкова, а и си заслужаваше да я ударя.

— Ти си я ударила?

Люси кимна утвърдително.

— Надявам се да си я нацелила добре — усмихна се той.

— Право в лицето.

Очите му се разшириха.

— Тогава ли ти стори това?

— Не очаквах.

— Сигурен съм. — Той прихлупи гърдата й в дланта си и задържа ръка покровителствено. — Била ли си се преди?

— Никога!

— Така си и мислех. Нека ти кажа нещо, което не трябва да забравяш. Това не ти е Пето Авеню. Ако работата стигне до бой, биеш се, докато победиш. И още — долу, в тинята на живота, не съществуват правила.

Люси кимна, за да потвърди, че е запомнила.

— Ако още веднъж се изправиш срещу Кармен, трябва да се биеш за победа, без да подбираш средства.

Ръката му лениво се раздвижи върху лилавосинкавия белег.

— Боли ли?

— Не — прошепна тя.

— Не искам да те боли — каза той, сведе глава и обходи с устни контурите на раненото място.

Главата й се отмести назад и тя въздъхна.

— Наранявам ли те? — запита той, когато палецът му започна да си играе със зърното, преди да го захапе.

— Н-н-не — едва успя да промълви тя.

Езикът му изостави гърдите й се зарови във вдлъбнатината на пъпа.

— По-добре ли си?

— Д-а-а-а!

— Този път ще бъде бавно и лесно — обеща той.

Но всичко се оказа както преди, защото огънят в тях двамата лумна с нова сила.



Люси се събуди. Отвори очи и видя как Шоз я наблюдава, легнал настрана с подпряна върху едната ръка глава и положил длан върху гърдите й. Люси се почувства неловко след изживяната страст. Усмихна се слабо и неуверено. Той не откликна на усмивката й, но продължи да я гледа настойчиво.

— Дълго ли спах? — запита тя поради липса на друга тема за разговор.

— Половин час може би.

Тя се претърколи на една страна и застана с лице към него. Очите му се спуснаха бавно надолу, стигайки чак до пръстите на краката, след което отново се върнаха на лицето й. Люси поруменя до корена на косите си, задето му беше дала възможност да я гледа свободно, докато спи напълно гола. Би трябвало да е възмутена от липсата на всякакво приличие от нейна страна, но всъщност изпитваше единствено любопитство. Погледът й се скиташе по цялото му тяло и отбелязваше всеки детайл с огромен интерес.

Тя се зачуди какво предстои.

Дали той просто няма да стане и да се върне обратно в стаята, която споделя с Кармен?

— Какво има, защо се мръщиш?

Люси само го погледна.

— Да не би вече да съжаляваш? — Тонът му се промени и стана подигравателен.

— Не съжалявам за нищо — тръсна глава тя.

— Отлично! — каза той и погали с пръсти една непокорна къдрица.

— Обичаш ли я?

Той не я запита кого има предвид и не се поколеба нито за миг, преди да отговори.

— Не.

— Все някога си я обичал.

— Никога, защото не съм такъв човек.

Прииска й се да го запита какво точно иска да каже, но се побоя от отговора му.

— Но обичаш Роберто?

— Да — усмихна се той, — обичам го.

Люси се облегна назад върху възглавницата. Той я хвана за брадичката. Устата му беше близо до нейната.

— Усещам, когато започнеш много да мислиш. Какво има пак? Кажи го направо.

— Мисля си за това, което стана в ранчото в Парадайз — каза тя напълно сериозно.

Той изпъшка, отърколи се по гръб и се загледа в осеяния с подпорни греди таван.

— Какво се случи? — запита тя и се поизправи, за да може да вижда лицето му.

— Не аз откраднах проклетия кон.

— Иска ми се да ти вярвам. Разкажи какво стана.

Той се изправи рязко и я изгледа с унищожителен поглед.

— Защо сега искаш да ми вярваш? Защото те изчуках добре ли?

В гласа му имаше толкова горчивина, че Люси се почувства виновна. Когато се опита да го докосне по рамото, той се дръпна встрани.

— Искам да ти повярвам, защото мисля, че сега те познавам по-добре. Виждам какъв добър баща си, чудесен баща, при това Роберто дори не е твой син. Не смятам, че ти си го сторил, но искам да чуя историята от твоите уста.

Стана му драго от похвалата. Той погледна през прозореца. Навън нощта беше като дебела непрогледна черна стена.

— Беше ми дошло до гуша от забавата, и отидох да изпуша една цигара на спокойствие — каза той. — В очакване да дойдеш.

Тя се изчерви леко.

— Когато влязох в конюшнята, старият коняр вече беше мъртъв, а конят — отвлечен. Конярят е бил подставен човек, когото бандитите са убили в последния момент, водени навярно от алчност. Защо да делят плячката на три, още повече, че старецът не би могъл да ги следва с тяхното темпо. Или са го пречукали просто ей така, кой знае? Това се случи.

— Съжалявам — извика тя, истински разстроена. — Мислех… никога не съм си представяла, че може да е точно този коняр. Но той беше нов, някакъв несретник, когото дядо нае точно преди ти да дойдеш. Как можах да го направя?

— Сигурно си искала да ми го върнеш, поне от малко? — Тонът му беше леко заядлив.

— Нищо подобно — поклати глава тя съвсем искрено. — Бях толкова потресена от мисълта, че си ти.

— Сега вече ти вярвам — омекна той.

Тя имаше още много въпроси, най-вече във връзка с обвинението му в Ню Йорк, но не посмя да ги зададе. Усещаше, че засега стигна достатъчно далеч. А и благият му тон я разчувства не по-малко от затаения плам, който струеше от погледа му. Той я обезоръжи напълно, когато я притегли към себе си и почти докосна устните й.