— Ако е такава важна клечка, значи е опасна. Трябва да се отървеш от нея.

— Ще го направя.

— Скоро!

Той само я изгледа.

— Ще ти приготвя банята ей сега — каза Кармен и излезе.



Когато Шоз влезе, Люси тъкмо поставяше съдовете на масата. Престана веднага да се движи, навела глава и устремила всяка чувствена фибра от съществото си в търсене на съзвучие с него. Без да гледа, тя усещаше как той я наблюдава. Сърцето й заби тежко.

Кармен не му беше съпруга, а само държанка.

Люси навлажни нервно устни и се изправи. Погледите им се срещнаха. Атмосферата в стаята се нажежи докрай.

Роберто дотърча в стаята, обут в новите ботуши.

— Татко! — извика радостно той и затанцува, за да демонстрира придобивката си.

Люси се обърна настрани, докато Шоз засипваше с похвали сина си за ботушите. Може би не беше и баща на Роберто.

Всичко стана толкова невероятно, че тя не успя да се съвземе от учудването — и радостта. Линда й каза, как Шоз и Кармен са заедно от пет години, следователно детето е било на една, когато той я е срещнал. Роберто не му беше син, което правеше отношенията помежду им още по-трогателни. Шоз не беше такъв, за какъвто го мислеше. У него имаше поне състрадание и любов.

Люси приготви блюдата за трапезата заедно с Линда, заслушана в тропота от все по-забързания танц на детето. Гласът на Шоз долиташе ласкав и привидно насмешлив — дрезгав баритон. С всеки изминал ден той доказваше, че не е само човекът с дебело полицейско досие.

Люси беше прекалено разтърсена от откритието си, за да се задълбочава в по-нататъшни мисли. Разбра от стърженето на столовете по пода, че са седнали на масата. Кармен не се бе появила все още, но храната беше топла, затова Люси пренебрегна отсъствието й и отнесе две чинии с тортили и ориз в трапезарията, неспособна да откъсне през цялото време погледа си от Шоз. В отговор взорът му видимо помрачня.

Тя се усмихна на Роберто и му направи комплимент за подаръка. Той й отвърна също с усмивка, без да престава да се върти на стола. Втория път Люси им донесе от кухнята две тлъсти пържоли. Остави едната пред детето. Желанието да сервира както трябва я отведе от другата страна на масата. Когато поставяше чинията на Шоз, ръката и се отърка в рамото му. Той се извърна да я погледне.

Приведена над него, Люси усети с гърдите си твърдостта на широкия му гръб. Застина за момент, при което очите им се срещнаха.

— Люси ми разказва приказки за лека нощ татко — прекъсна мълчанието Роберто. — Тя има петима братя.

Люси се изправи и се отдръпна встрани. Осъзна как на Шоз му бе необходимо време, за да схване казаното, преди да отговори нещо несвързано на сина си.

Парадната врата се затръшна и в стаята връхлетя Кармен. Тя зае мястото си до Шоз, точно срещу Роберто. Лицето на Люси се изкриви в гримаса, но тя се върна с нова чиния и я тръсна небрежно пред нея, при което сосът от месото се разплиска върху масата. Люси продължаваше да усеща погледа му върху себе си.

— Несръчна крава — каза Кармен достатъчно високо, за да може Люси да я чуе при оттеглянето си. — Знаеш ли, че по цял ден стои и не върши нищо? Отказва да ни помага на нас с Линда.

В кухнята Люси се спря, преди да вземе каната с лимонада. По дяволите всички лъжи! Никога не беше работила по-здраво в живота си. Можеше да го докаже с мазолите и пришките по ръцете си. Кармен беше тази, която се развяваше по цял ден. Освен през времето, прекарано по гръб. Люси се върна със стегната походка обратно в трапезарията, носейки каната с лимонада в ръка.

— Мисли си, че е нещо повече от мен — продължи свъсено Кармен.

Люси наля в чашата на Роберто. Шоз спокойно каза на Кармен да млъкне. Окуражена от настойчивия му поглед, Люси се приближи към Кармен, но вместо в чашата, изля лимонадата в полата й.

Кармен скочи на крака с див крясък.

Люси отстъпи назад, извън нейния обсег.

— Какво направих? О-о-о, бедната аз! Толкова, толкова съжалявам!

Шоз се затресе от смях.

— Кучка такава! Сега ще те убия — закрещя с цяло гърло Кармен.

Все още усмихнат, Шоз размени с Люси изпълнен с чувство поглед.

— Няма да го направиш, защото беше случайно — обади се той.

Люси му се усмихна. Беше действала импулсивно и изля лимонадата в полата на Кармен, защото успя да се сдържи да не я залее по главата. Събраният през последните дни опит й даде допълнителна смелост. Но не беше очаквала смеха на Шоз, а още по-малко готовността му да я защити.

Кармен изхвръкна от стаята да се преоблече.

Люси се върна с чиния за себе си и седна до Роберто. Поглед, който отправи към Шоз, беше продължителен и прям. Това го накара да стане сериозен.

31

Вечерята се оказа тягостна.

Въпреки че Роберто седеше между баща си и Люси, излъчването помежду им беше осезаемо. Люси на можа да яде, защото усещаше през цялото време как Шоз я наблюдава. Внезапно се появи Кармен. Тя седна точно срещу Люси и незабавно се постара да я умъртви с очи. Когато не хвърляше убийствени погледи към съперницата си, мексиканката се облягаше върху рамото на Шоз и го галеше собственически по ръката. Най-накрая той й нареди да престане, за да може да се храни, при което тя се нацупи и отново започна да гледа злобно към Люси.

Люси започна да разтребва масата със свито сърце. Кармен се отправи към стаята си с отчетливо потропване, а Шоз и Роберто излязоха навън да прегледат една бременна кобила. Люси изплакна съдовете с ръчната помпа. Страхуваше се от всеки миг, който приближаваше настъпването на нощта. Тогава Шоз щеше да се върне, да пожелае лека нощ на Роберто и да се прибере при Кармен в тяхната спалня. Мисълта не й даваше покой.

Люси се вкопчи в хладното желязо на мивката с все сила. Не можеше да остане нито миг повече при тези обстоятелства.

След малко предвиденият от нея сценарий се сбъдна. Шоз и Роберто се появиха точно когато тежката пелерина на нощта обгърна долината в мрак. Той заведе сина си в детската стая и когато нагласи момчето в леглото, се прибра. Люси чу приглушените му стъпки и тихото затваряне на вратата.

Почувства се зле. Нервите й се опъваха докрай.

— Седни да починеш — посъветва я Линда. — Аз ще оправя съдовете.

Работата беше почти на привършване, но Люси не можеше да стои, без да работи нещо, защото мислите я отвеждаха непрекъснато към спалнята на Шоз.

— Ти върви, Линда. Аз ще оправя — каза тя с треперещ глас.

Линда я потупа по ръката, свали престилката си и бавно излезе. Люси осъзна, че се взира към стаята им, напрегнала слух да дочуе нещо, но цялата къща беше потънала в гробно мълчание.

В същия момент се раздаде див крясък, след което нещо тежко се удари в стената или в пода. Бесуването на Кармен беше последвано от звън на строшено стъкло. Възцари се тишина, в която беше стаено изригването на нови гневни изблици.

Не се наложи да се чака дълго. Вратата на спалнята се затръшна с все сила, а Кармен профуча като фурия покрай Люси, преди да изчезне в нощта. Лицето й изразяваше неистова ярост.

Люси стоеше на прага на кухнята, загледана след мексиканката. Когато усети присъствието на Шоз, тя се обърна. Видя го в коридора, водещ към всекидневната. И двамата бяха вперили поглед един в друг, безмълвни и неподвижни.

Той се върна обратно в стаята си, а тя в кухнята. Когато сложи всичко в ред, Люси не издържа на напрежението и се разтресе цяла.

Внимателно изгаси газовата лампа и се отправи към своята стая, но забави крачка, щом се изравни с вратата на спалнята му, все още открехната. След кратко колебание погледът й неудържимо се отправи към вътрешността на стаята.

Той седеше в леглото с обемиста книга в ръка. Когато усети, че го наблюдават, я свали, погледна навън и видя Люси.

Очите му все още бяха пламенни и хипнотизиращи. Единствената дреха по него бяха избелелите „Левис“. Изглеждаше невероятно мъжествен и силен на фона на белите чаршафи, които караха запотения бронзов торс да се откроява още по-отчетливо. Люси преглътна с мъка и продължи безшумно нататък. Когато се озова в стаята си, затвори вратата и се облегна на нея, останала без дъх.

Един вътрешен глас й нашепна да не заключва.

Люси спускаше всяка нощ резето от деня на неговото заминаване, но тази нощ не го направи.

Запали единствения фенер, с който разполагаше. Замаяна и разгорещена, отиде до бюрото да се измие — това се бе превърнало в нещо като ритуал. Люси се погледна в огледалото с очите на страничен наблюдател. Кожата на изящното скулесто лице беше златиста и на неговия фон очите наподобяваха два огромни сапфира, преливащи във виолетово. Блузата й беше влажна и много неприлична. Въпреки долната риза, двата фини пласта тъкан прилепваха толкова плътно към гърдите й, че я правеха да изглежда почти гола. Тя си спомни начина, по който Шоз я фиксираше и почувства парещ копнеж в слабините си.

Тя спусна косата си и тръсна глава. Златисто-червеникавата грива й стигаше до кръста, гъста и масивна. Помисли си, че видът й е екзотичен и секси. Очевидно видяното я задоволи напълно.

Погледна към вратата, след това отново към огледалото и се освободи от всички дрехи. Преди не я интересуваше как изглежда, но сега се взря изпитателно в голото си тяло: пълни гърди, едната от които белязана с тъмносин белег от Кармен, тънка снага, стройни и заоблени бедра и безкрайно дълги крака. При докосването на едната от гърдите зърното й се втвърди. Огледът завърши с проверка на най-свидната и интимна част на тялото. Тя се изчерви от безсрамното си поведение и отпусна ръка.

Люси се изми с надяната върху дланта кесия както всяка друга вечер. Водата беше студена и галеше приятно кожата, карайки я да настръхва чувствено. Тази вечер тоалетът отне два пъти повече време, защото ръката й се движеше много бавно навсякъде по тялото. Всеки нерв беше болезнено оголен, за което тя хвърли вината изцяло върху жегата.