Не му харесваше да бъде подвластен на чувства и желания. Можеше да го отдаде на незадоволена похот, но тайно и боязливо си спомняше последната нощ в Долината преди тръгване, по-задушна, тиха и недействителна отвсякога, когато човек се освобождава от задръжките както змия от кожата си. Тогава дълбоко у него проговори нещо останало от младежа, отишъл на Изток, за да учи в университет, целият изпълнен с надежда, желание и амбиция. Този млад мъж беше повярвал в любовта, и би погледнал на жена като Люси по-скоро през призмата на съзнанието, отколкото като на възможна креватна авантюра. Шоз се беше ядосал, неспособен да избяга от проникновения вътрешен глас, който се противопоставяше на най-силния и необуздан порив.

Една част от него броеше дните до завръщането в долината, но другата се страхуваше да се озове обратно в това прокълнато място и при всичко, свързано с него. Тази втора половина, по-разгонена и от бик за разплод, не забравяше нито за миг, че Люси е там. Наложи му си да си припомня, че тя не го очаква. Той я похити и я докара против волята й. Тя беше негова заложница, но не и жена. Навярно никога нямаше да му принадлежи. Можеше да очаква в най-добрия случай още няколко разгорещени сексуални интермедии.

Ами Кармен? Въпросът постоянно измъчваше разсъдъка му. Не беше взел решение относно нея, но знаеше със сигурност, че не е готов да я отпрати и да се изправи срещу Долината сам. Много скоро щеше да дари Люси със свобода. Кармен оставаше единствената, която да го очаква, докато другата щеше да си бъде в голямата къща на фамилията в Ню Йорк, нагласена с най-фини дрехи и скъпи бижута, обградена от кавалери с подобаващ произход.

Трябваше да я пусне възможно най-скоро. Въпросът не търпеше отлагане и беше част от решаването на уравнението, наречено семейство Браг.

За Шоз беше шокиращо да открие, че кланът разполага с частна армия от около стотина човека, половината от които агенти на „Пинкертон“. След като разкри базата им в Каситас, Шоз уреди тайна среща с Фернандо, от когото научи всички важни подробности. Никога преди не го бяха преследвали с такова настървение. Почувства се много неспокоен и притеснен. Беше уверен, че никога няма да открият Долината на смъртта, но не се бе изправял дотогава пред толкова страховит противник, затова щеше да бъде глупак, ако не хранеше съмнения. Да се върне с хората си по познатата пътека през планината, да прекоси Рио Гранде на безопасно разстояние от Каситас, да прибере пушките и да се прехвърли обратно в Мексико заедно с хората си се оказа просто. Но Шоз беше на тръни, през цялото време, докато Сиера Мадре не ги погълна отново.

От съдбоносно значение беше да се освободи от семейство Браг и тяхната армия. Да пусне Люси ставаше наложително. Тя го бе обсебила напълно, но докато не я пуснеше на свобода, той трябваше да поддържа статуквото. Люси щеше да се прибере при своите здрава и неопетнена, без претенции за упражнено насилие. Не му трябваше да подклажда гнева им или желанието да го спипат.

Ала разумните доводи не променяха нищо, защото не успяваха да приглушат нечестивата му страст. Да я види отново след толкова време, беше като да го порази мълния. Измина цяла вечност, преди Шоз да успее да откъсне очи от нейните.

Обхвана я цялата с поглед, което скоро се превърна в мъчение. Тънката й блуза се бе впила в кожата, разкривайки всяка извивка на тялото; полата не оставаше по-назад и подчертаваше дългите, грациозни бедра чак докъдето се съединяваха. Погледът му се разходи по свое усмотрение твърде дълго, където не трябваше.

Двете седмици се оказаха продължителни, горещи и самотни, затова тялото му откликваше подобаващо при гледката на Люси.

— Шоз — едва промълви тя.

Сърцето му биеше толкова лудо, че той едва се въздържа да не пристъпи и да я вземе в прегръдките си, пренебрегвайки всякакъв здрав разум.

— Татко!

Шоз се извърна усмихнат, за да сграбчи Роберто, който се хвърли в ръцете му. Срещата с момчето му позволи да си възвърне част от самоконтрола. Той здраво стисна Роберто. В това време Кармен нахлу задъхана в стаята.

— Шоз, скъпи! Скъпи мой! — заповтаря тя и му увисна сияеща на ръката.

Шоз видя, че Люси бе излязла. Притисна сина си още по-силно. Как ли щеше да се оправи в тази дяволска ситуация?

Когато пусна Роберто на пода, Кармен се вкопчи любвеобилно в него. Беше толкова женствена и кръшна, а тялото му все още напрегнато и възбудено! Това не можеше да убегне от вниманието й.

— Най-обични — замърка тя и се притисна плътно към него, — много ли ти липсвах?

Ръцете й се спуснаха към слабините му.

Главата му все още бе замаяна от образа на Люси.

Когато я избута настрани, Кармен се нацупи. Шоз протегна ръка и погали Роберто по главата.

— Ела отвън — каза му усмихнат той. — Имам нещо за теб.

— Друг подарък? — грейна Роберто.

Шоз му се ухили и кимна утвърдително с глава. Беше глупаво да се отбива в Игъл Пас, за да купи подарък на момчето, но му се искаше да го дари с нещо различно от дървена играчка. Беше рискувал да го арестуват и обесят, но удържа на решението си, без да му мисли много. Той изведе Роберто навън, след което измъкна един обемист, опакован денк от торбата на своето седло. Роберто го грабна нетърпеливо, разкъса хартията и извади чифт красиви каубойски ботуши в черно и гущерово зелено.

— О-о-о, татко!

— Мисля, че ти беше време за такова нещо, нали? — запита ласкаво Шоз.

Залитайки от бързина, Роберто изхлузи мокасинките от краката си. Шоз му помогна да надене новите лъскави и ръчно изработени ботуши през смях.



Люси наблюдаваше просълзена сцената от прозореца на стаята си. Беше толкова затрогващо, че й се прииска да сподели радостта на сина и бащата. За жалост беше невъзможно, защото те принадлежаха на Кармен, не на нея. Буцата в гърлото й сякаш се уголеми. Как си бе позволила да се влюби в него?

За миг си бе помислила, че той ще я приласкае в обятията си, защото погледът му гореше от силно чувство и я обгаряше с обещание. Изглеждаше, че Шоз е не по-малко възбуден при вида й, отколкото тя. А дали всичко не се свеждаше до чиста похотливост? Тя изтри очи. Вероятно виждаше нещата, както на нея й се искаше.

Люси наблюдаваше как той помогна на Роберто да обуе красивите ботуши. Прехапа устни, докато не усети соления вкус на кръвта. Шоз не беше толкова пропаднал. Със сина си можеше да бъде мил и любезен, но не и с нея. Беше глупаво да се надява. Не трябваше да забравя и Кармен.

Мексиканката беше излязла навън. При нейната поява Люси се разсмя горчиво. Застанала зад Шоз, тя беше бясна като стършел от ревност към собствения си син. Защо Шоз не я погледнеше, за да види ясно кучката в нея? В този момент тя не беше дори красива.

Но този факт не би променил нищо, защото женитбата ги обвързваше завинаги.

— Боже мой! — промълви Линда.

Люси се извърна. Беше забравила за нейното присъствие и се ужаси от това, че някой я е видял как изразява открито емоциите си. Тя изтри очи с опакото на ръката си.

— Сълзите няма да ти помогнат — каза добродушно Линда.

— Разбира се — съгласи се Люси и погледна отново към сцената, която се разиграваше пред къщата. За нейно неудоволствие Шоз даде и на Кармен подарък, който приличаше отдалеч на весело обагрен на ивици шал. Мексиканката започна да пищи от щастие и да го прегръща възторжено.

Люси се обърна настрани.

— Много ли го искаш, мила?

— Не го искам! — сепна се Люси, побеляла като платно. — Презирам го, наистина. Освен това той е женен за Кармен.

Линда я изгледа изпитателно, после се закиска.

— Какво му е смешното?

— Кармен не е съпруга на господаря, мила.

— Какво?

— Кармен само живее тук. Тя не му е жена.



Когато Шоз се прибра в къщата, погледът му потърси отворената врата на кухнята. При вида на Люси стъпките му се провлачиха и той се поколеба. Ускореният му пулс го оглушаваше. Тя го гледаше, без да мигне, право в очите. Той усети, че е спрял не на място. Между двамата сякаш бе опъната електрическа жица с най-висок волтаж. Стори му се, че е плакала, защото върхът на носа й бе зачервен.

Кармен разруши магията, когато връхлетя в стаята, превързала шала около кръста си, и нареди на Люси да загрее вода за банята на Шоз. Той продължи към стаята си, докато кръвта във вените му кипеше. После погледна през прозореца, без да вижда нищо.

След десет дни трябваше да бъде в Матаморос. Беше пренасрочил сделката с пушките. В този момент реши, че ще освободи Люси след продажбата. Всичко беше окончателно. След завръщането си в долината щеше да я закара незабавно в Нуево Ларедо.

Шоз извика отново образа й, разгорещен и зачервен от огъня в кухнята, след което си спомни за нейното семейство и могъщата им армия край Каситис. Не му се ходеше пак в затвора. Ако се стигнеше дотам, беше решен да опита бягство без значение колко неразумно е то, поставяйки на карта дори собствения си живот. Смъртта му се виждаше за предпочитане пред затвора. Никога нямаше да лежи отново зад решетки.

Той отпъди болезнените и зловещи спомени.

Кармен влезе в стаята, знойна и подканваща. Издърпа голяма вана иззад един параван.

— Скоро банята ти ще е готова, скъпи.

Прииска му се да го остави сам.

— Любими — подхвана зад него Кармен и плъзна ръка под отворената риза по гладкия и стегнат корем.

— Не сега — отмести ръката й той.

— Не те разбирам, любими.

— Няма нищо за разбиране. Гладен съм, горещо ми е и съм изморен. Пътуването беше дяволски трудно. По петите ми е цяла армия Пинкертоновци. Хиляди неща са ми на главата, Кармен.

— Армия? Но защо? — Изведнъж в очите й проблесна разбиране. — Заради нея, нали?

Шоз й обърна гръб.

— Коя е тя?

— Дъщеря на фермер.

Кармен присви очи и започна трескаво да мисли.

— Няма да ни открият тук, нали?

— Не мисля.

Тя го сграбчи за ръката.