Бренда Джойс - Огньовете на рая

— Той е добро дете, нали? — запита Линда.

— Много е мил — отбеляза Люси, след като спря да меси тестото. — Линда, как е възможно Кармен да се отнася със сина си по този начин? Всичко е толкова ужасно.

— Не е трябвало да става майка, защото е голяма егоистка и много разпътна — сви рамене Линда.

Люси беше забравила, че двете жени са братовчедки. Беше трудно за вярване, защото Линда беше толкова стабилна, търпелива и уравновесена — пълна противоположност на Кармен. Люси погледна през прозореца към преградата за добитъка. Беше се научила да приема живата реалност. Преди да дойде на това място в Тексас, нейната действителност беше коренно различна от сегашната. Не беше и сънувала, че може да има живот като този. Предишният й бит изглеждаше така далечен и дори чужд.

— Шоз трябва да се върне скоро — чу се да си говори сама Люси. — Случва ли се да закъснее понякога? — обърна се тя към Линда.

— Понякога — каза Линда, възникват неочаквани проблеми. — Тя погледна Люси. — Но ти ще си създадеш още по-големи главоболия, ако не си внимателна.

Люси се изчерви. Нима беше толкова лесно да се четат мислите й?

— Той ме плени и само той може да ми върне свободата.

Остана зашеметена от собствените си думи, защото не бяха истина. Не беше и помисляла за освобождението си от дълго време. Интересуваше я единствено завръщането му.

След обяда Люси дари Роберто с порция топли курабии. Майка му не се появи, но Люси имаше предположения къде може да е и с кого. Малкото момче остана възхитено и побягна навън, стискайки лакомствата в ръце като безценни съкровища. Люси реши да не ходи този път на реката, а да си почине.

Линда беше напуснала къщата и се беше оттеглила в своята хижа. Люси остана съвсем сама и уединението й беше много приятно. Времето беше горещо и лепкаво от влагата повече отвсякога, затова тя не можа да заспи дори съвсем гола върху чаршафите. Стана и се облече, чудейки се как е възможно да се живее при такъв климат. По-правилно би било Долината на смъртта да се нарича Долина към Ада, помисли си тя.

Нямаше какво да прави. Никога не бе изпитвала особена привързаност към четенето, затова книгите в стаята на Шоз не я впечатлиха твърде. Много й се плуваше, но не искаше да се среща с онази вещица Кармен и нейния любовник. Объркването й се подсилваше от горещината.

Босонога, както се движеше постоянно през последните дни, тя пристъпи прага на стаята на Шоз. Въпреки, че влизаше едва за втори път в нея, Люси сякаш усети стаеното му присъствие. Каза си, че това са глупости, но голата стая с грубовато, масивно легло и бюро в ъгъла й подейства успокоително. Помещението беше белязано от съжителството му с Кармен — мръсни дрехи бяха осеяли пода навсякъде, по бюрото се валяха бижута, пудри и кутийки с руж, а на разхвърляното легло беше оставен шал. Люси обърна поглед към библиотечния шкаф върху една от стените, но за нейно разочарование вместо с романи и поезия, той беше зает с учебна литература от академичен тип. Тя се приближи и измъкна един том, за да остане поразена от заглавието — „История на правото“ на Бенет. Извади още няколко книги. Шоз притежаваше колекция от четива, свързани с правораздаването! От трудове за вземане на решения по конкретни дела до чисто философски писания! Люси остана като гръмната. Всичко губеше своя смисъл. Още повече, че от практична гледна точка за нея нямаше нищо за четене.

Тя излезе в коридора, потънала в мисли за странното си откритие, и се насочи към дневната. Остана изненадана да види как Кармен прелиства каталозите на „Сиърз“ върху канапето. Кармен я погледна разсеяно, след което се присегна към панерчето с курабии.

Тя ядеше от бисквитите на Роберто.

Люси недоумяващо замръзна на мястото си. Изведнъж се втурна напред.

— Дала съм ги на Роберто!

— И какво от това? — вдигна глава от списанията Кармен.

— Ти си му ги взела!

— Тогава направи други.

Люси не я чу. За първи път в живота си разбираше буквалния смисъл на израза: „да ти падне перде пред очите“. Ядосана, тя измъкна бисквитите от ръцете на Кармен.

Мексиканката скочи на крака, готова за бой.

— Те са за твоя син! — изкрещя й в лицето Люси, неспособна да говори нормално.

Кармен сграбчи панерчето, но Люси не й го даде.

— Пусни го! Мажеш да направиш други — зафуча Кармен и изтръгна бисквитите от ръцете на Люси, при което повечето от тях се посипаха по земята и се разтрошиха.

Люси не можеше да направи други, защото бялото брашно се беше свършило. При вида на разпилените по земята бисквити нещо в нея се скъса и тя зашлеви Кармен с все сила през лицето. Почувства се отлично, но противницата не й остана длъжна и я халоса със същото настървение и сила.

Люси остана вцепенена само за миг. С боен вик, достоен за нейните апахски прадеди, тя се впусна напред, изтласка Кармен обратно върху канапето, сграбчи я за косата и задърпа с все сила.

Кармен зави от болка.

Люси беше отгоре и изпита огромно задоволство, докато не видя как дългите боядисани нокти на Кармен не се насочват към лицето й. Почувства ужилването и разбра, че другата я е издрала, затова разхлаби хватката и се дръпна назад. Кармен моментално се възползва по най-жесток начин от предимството си, сграбчи Люси за гърдите и ги изви болезнено.

Люси нададе писък и се опита да се отскубне. Падна на пода, последвана от Кармен, която продължаваше да стиска. Люси се отпусна бездиханна, а от очите й бликнаха сълзи на болка. Кармен отпразнува победата си с вик на задоволство и се отърколи встрани, Люси остана да лежи задъхана, гърдите й пулсираха, а по страните си усещаше парене. Какво се беше случило, че да падне толкова ниско и да стигне до бой с Кармен?

— Не се опитвай да го правиш отново — едва успя да каже запъхтяна Кармен, — защото този път извади късмет, че нямах нож.

Люси се надигна. Косата й се беше разплела, затова тя тръсна глава назад. Нямаше да покаже на Кармен колко я боли за нищо на света. Никога!

Кармен стана и изтръска полите си. Погледът, който хвърли на Люси, беше мрачен, но лишен от обичайната си насмешка. След напускането й Люси също стана бавно на крака, масажирайки леко гърдите си. Без съмнение имаше много контузии, но всичко си заслужаваше, за да изтрие присмехулното изражение от лицето на Кармен.

В следващите дни беше постигнато равновесие. Люси си вършеше работата, и въпреки че внимаваше да не провокира Кармен, не й позволяваше да я командва или обижда. Кармен, от своя страна, също усети промяната и се отдръпна в собствената си територия, хранейки се с приготвената от Люси храна, сервирана й от Линда. Люси престана да плува с Роберто, а бялото брашно се беше свършило, но тя му разбиваше всеки следобед пресен сладолед с огромно удоволствие. Вечер не пропускаше да му разкаже история за някоя от пакостите на братята си, приседнала отстрани на леглото му, докато момчето не заспеше. Кармен знаеше всичко, но демонстрираше безразлично превъзходство и си гледаше своя живот. Люси беше сигурна, че вече се срещаше с Педро след полунощ.

От заминаването на Шоз изминаха две седмици. С всеки нов ден безпокойството й нарастваше, а заедно с него и раздразнението, че брои толкова точно изминаващото време. Вече не му се сърдеше, задето я беше оставил сама. Вместо това в нея настана смут. Ами ако му се случеше нещо? Линда нямаше да каже къде е отишъл, ако знаеше, а Люси не беше толкова глупава, за да пита Кармен. Какво щеше де стане, ако законът го застигнеше и го тикнеха в затвора — или даже изпратеха на въжето? Налагаше й се да се бори с такива отчайващи възможности. Шоз не можеше да е арестуван, той беше жив, казваше си тя, за да уталожи смъртната боязън за неговата безопасност.

Беше малко преди времето за сиеста и непоносимо горещо. Люси беше прекарала последните няколко часа пред пещта, затова беше цялата в пот и зачервена. Тънката й блуза и пола бяха залепнали към тялото, а косата се спускаше надолу в безпорядък. В къщата бяха само тя и Линда, която работеше редом с нея. Люси чу конете и разбра, че се беше върнал.

Сърцето й заседна в гърлото. Духът й заликува и я завладя радостна възбуда. Цялата трепереща, тя побърза да изтрие ръцете си с един парцал. Чу затръшването на врата и стъпките на обутите в ботуши нозе. Изхвърча към вратата на кухнята, където замръзна на място.

Той беше застанал в средата на дневната и я изпълваше с огромното си магнетично сексуално присъствие. Носеше както обикновено неизменните тесни, избелели джинси и износена риза от мек памучен плат. Дрехите му бяха влажни от пот и издути от мускулите на божественото му тяло. Той подпираше върху бедрото си пушка с къс ремък, а шапката беше достатъчно килната назад, че да се виждат ясно очите му. Стоеше, без да помръдва, и се взираше в нея.

В сребристия му поглед проблеснаха искри, щом я видя. Тя не можеше нито да помръдне, нито да си поеме въздух, впримчена в капана на неговия чар. За един безкраен миг те се изучаваха взаимно, чифт сиви очи вперени в две сини. Шоз се беше върнал и нямаше измъкване от дълго премълчаваната ужасна истина. По неведом начин тя се беше влюбила в един кучи син.