— Ставай!

Люси премигна неразбиращо.

— Моля?

— Слънцето отдавна изгря. За каква се мислиш? Всички вече са на работа — каза Кармен и напусна стаята.

Люси прецени възможността да се опълчи на Кармен; коя беше тя, в края на краищата, че да й казва какво да прави? Реши, че не си заслужава да се разправя с такава непредвидима жена. Освен това, ако се съдеше по дневната светлина и гнетящата с влага жега, вече се беше у спала. Тя стана и бързо се облече и изми.

В кухнята Кармен и по-възрастната жена месеха тортили.

— Най-после! — посрещна я с викове Кармен и плъзна една точилка към нея. — Линда ще ти покаже как се прави.

Люси изведнъж се оказа с точилка в ръка — жестока несправедливост.

— Няма да върша нищо, защото дори не съм закусила.

— Нейно величество не била все още закусила! — имитира я Кармен. Беше в едно от свирепите си настроения. — Чу ли, Линда? Ти си наша пленница и ще правим с теб, каквото поискаме. Каквото поискам.

На Люси й дойде до гуша, затова захвърли точилката.

— Не съм ви затворник и ще закусвам. Дори ако трябва да си приготвя нещо сама — добави тихо тя.

Последното само по себе си беше огромна отстъпка. Все още сънена, Люси беше забравила за случката от предишната вечер. Кармен я сграбчи за ухото, причинявайки й болка.

— Вчера не разчисти, нали? Днес спиш до седем, а и не желаеш да работиш. Искаш ли да те дам на мъжете?

Люси рязко се освободи. Ухото й пулсираше, сърцето й биеше лудо, а очите бяха разширени от ярост.

— Как смееш!

Гласът й поддаде, когато си спомни за Кармен, опряла нож в гърлото й. Сега продължаваше да я гази и мачка. Ако някой друг се опиташе преднамерено да я нарани… Люси остана занемяла.

— Започвай работа!

Тя се взираше невиждащо пред себе си, зашеметена и потресена. Люси реши, че жената пред нея е луда. Опасно луда. Не искаше да ходи при Шоз, но разбра, че се нуждае от закрила.

— Къде е Шоз? — затича се тя към вратата, но отговорът на Кармен я закова на място.

— Не е тук.

— Какво искаш да кажеш? — извърна се към нея Люси. — Да не би вече да е тръгнал?

— Замина с повечето от мъжете — лукаво отговори Кармен. — Но остави двама да те пазят. Нарежданията му бяха недвусмислени. Ти си наша затворничка, курво, и ще ми помагаш. Ако не се подчиняваш, ще отговаряш пред мен.

Не беше възможно да се случи точно на нея, Люси Браг. Да бъде отвлечена от Шоз беше едно, а да го желае съвсем друго. Но да я зарежат сякаш е затворник на милостта на тази вещица…

— Кога ще се върне?

— Десет дни. А може и две седмици.

Две седмици… Как щеше да оцелее? Люси нямаше възможност да размисли върху новата ситуация, защото Кармен я предупреди:

— Ако не започнеш да правиш тортили, ще те пусна на Педро и Хосе. Знай, че не се шегувам!

Люси не се усъмни в думите й. Очите й се наляха със сълзи на ярост, безсилие и дори отчаяние. Тя се присегна към захвърлената точилка и пое подаденото от Линда тесто. Как можа де се случи всичко? Как Шоз я остави сама?

След минута се беше изцапала до ушите в брашно.



Кармен излезе след час и нещо, прекарани предимно в пиене на кафе, ядене на хляб с масло и раздаване на господарски команди. Люси работеше сковано редом до Линда. В момента кълцаше зеленчуци, като се стараеше да не мисли за нищо.

Видя с изненада, че Линда й прави чаша горещо кафе. Прие я с благодарност. Кафето беше много силно, с малко захар, но вкусно. Тя отпи с наслада, докато изучаваше жената пред себе си. Линда също я гледаше изпитателно. Беше достатъчно възрастна, за да бъде майка на Кармен, а времето не се бе показало благосклонно към нея.

— Благодаря за кафето.

— Няма защо.

— Наистина ли е толкова рано? Толкова е горещо, че си помислих, че съм се успала.

— Кармен те събуди веднага след заминаването на господаря, малко след седем.

Люси стисна ръка в юмрук. Не знаеше на кого да се сърди повече — дали на Кармен, която я вдигна чак след заминаването на Шоз, или на него, задето си тръгна, без да каже довиждане. Тя се изчерви, когато си спомни за предишната нощ. Направи най-умното, като му отказа. Сигурно се беше утешил с другата. Това не би трябвало да я интересува, но тя не успя да се отърси от неприятното чувство.

Беше твърдо решена да получи отговор на някои от въпросите си в отсъствието на Кармен.

— От дълго време ли сте тук?

— Много години.

— Колкото Кармен?

Линда кимна глава. Люси почувства как сърцето й спря да бие.

— Ами Шоз? Той също ли е тук с вас от много години?

— Разбира се. Всичко това е негово. Той е тук господарят.

— Закъде тръгна и защо?

Едрата жена сви рамене.

— Не го знам къде ходи. Много питаш за Шоз, сеньорита.

Люси се опита да прикрие интереса си зад дружелюбна усмивка.

— Той ме отвлече насила. Ами Кармен, винаги ли е такава… раздразнителна?

— Кармен си е Кармен.

Точно на място. Люси свърши с кафето и се загледа през прозореца. От мъчителката й нямаше и помен. Поне беше намерила нещо като съюзник в лицето на Линда. Запита се дали Кармен беше толкова темпераментна и в леглото. Толкова напориста? Люси беше склонна да си отговори утвърдително. Напълно по вкуса на Шоз. Непоносима мисъл.

— Какво, по дяволите, правиш? — разкрещя се зад нея Кармен.

Люси подскочи от уплаха. Врялото кафе се разля по ръката й и я опари лошо, но тя отстъпи назад пред гнева на жената.

— Престани да се мотаеш! Не си тук да пиеш кафе!

Люси остави чашата и изтри ръката си в един парцал.

— Защо ме мразиш толкова? — запита тя, гледайки Кармен право в очите. — Не съм ти сторила нищо лошо.

Последното беше лъжа — беше преспала със съпруга й.

— Не те мразя! — изсумтя Кармен. — За мен ти си едно нищо. За него също си нищо.

Люси вирна високо глава.

— Слава богу! Не ми е необходим неговият интерес. Моите кавалери са социално значими, те живеят в големи тухлени къщи с огромни ливади отпред, идват от добри семейства, които им осигуряват възпитание и потомствени титли. Не са престъпници, потърсили убежище в дупки като тази.

— Моите кавалери! — иронизира я Кармен. — Мислиш се за нещо повече от нас, нали? Къде са ти петдесетте прислужници сега? — изсмя се презрително тя.

— Шоз ми даде дума, че ще ме освободи скоро.

— Но докато не го направи, стой по-далеко от него — предупреди я Кармен. — Освен ако не искаш да му станеш играчка. Това ли искаш, курво?

Люси се изчерви, защото знаете значението на думата, а прозвището много точно характеризираше онова, което бяха правили с Шоз.

— Вече ти казах, че твоят човек изобщо не ме интересува.

— Не ти вярвам — изпитателно я изгледа Кармен. — Всички курви го зяпат захласнато. Но той е мой. С него съм от много години, и ще останем заедно още толкова.

— Сигурна съм, че ще останете — каза Люси, нетърпелива да прекрати по-скоро този разговор, който я караше да се чувства неловко.

— Помни какво ти казах, когато го срещнеш отново — изсъска Кармен. — За него ти си като играчките, които носи на Роберто.

Люси не можа да намери отговор, защото се страхуваше, че Кармен говори истината.

Съперницата й се ухили злобно.

— Ако спиш с него, то е като да си курва. Ще се позабавлява малко с теб и след това ще те разкара.

Тя се обърна на пети, но не пропусна да се спре триумфално на входа.

— След което ще се върне при мен. Той винаги се връща при мен.



Утринта беше безкрайна. Беше толкова горещо, че потта се стичаше на ручеи по нея, карайки дрехите да залепват плътно към тялото й. Люси беше решила да не сплита повече косата си на плитки, за да не е толкова уязвима при гневните изблици на Кармен. Но в момента трудно понасяше разчорлената маса върху гърба си, затова я прибра на кок отгоре на главата. Меси тортили, докато й се откъснаха ръцете, кълца зеленчуци, докато си поряза палеца, и пече хляб, докато лицето й стана като божур от топлината на пещта Беше толкова горещо и се чувстваше така изморена, че дори нямаше апетит.

Около обяд Линда й каза да сложи чиния с пресни тортили и купа боб на масата. Люси се подчини, без да пита. Когато й наредиха да донесе и кана с лимонада, в нея се прокрадна ужасно подозрение. Тя замръзна на място, когато Линда й подаде две чинии, салфетки и прибори.

— Това за Кармен ли е?

— Да, за нея и за малкия.

Люси се затресе от негодувание. Щеше да припадне от изтощение, а я караха да сервира масата за другата. За жена му.

— Няма да го направя.

Линда внимателно се вгледа в неясното изражение на лицето й, след което взе всички неща от ръцете й и ги сложи сама върху масата за обяд в съседната стая. Люси остана в кухнята. Сърцето й щеше да се пръсне. Трябваше да окаже съпротива. Беше недопустимо да се превръща в слугиня на тази жена.

Когато по-късно Кармен и Роберто пристигнаха, малкото момче беше много по-тихо и мирно от предния ден. Люси се запита дали това е от горещината, или от отсъствието на Шоз.

Тя и Линда седнаха в кухнята, докато Кармен и синът й се хранеха мълчаливо в другата стая. Гладът започна да гложди Люси. От дълго време се хранеше оскъдно, а него ден не беше слагала нищо в уста. Яростта й започна бавно да се надига, когато Кармен поиска още лимонада.

Люси погледна към Линда. Възрастната жена вдигна ръце, стана и се запъти към съседната стая. Люси остана седнала и неподвижна с надеждата да избегне противоборството с Кармен. Не й се размина обаче и този път.

— Не искам ти да сервираш! — развика се Кармен. — Къде е оная кучка? Къде?

Нещо се стовари с трясък върху масата. Люси остана неподвижна, докато Линда се върна с прясна кана в ръка и й я подаде. Люси не се помръдна. Страхуваше се, но знаеше, че трябва да влезе открито в борба с тази жена. Како би се случило, ако Кармен я подхвърли на двамата й пазачи? Би се забавлявала да ги наблюдава как я насилват и сигурно с нетърпение чакаше повод да им я предаде. Тя стана, напълни каната и с огромна неохота я отнесе в трапезарията.