Бренда Джойс - Огньовете на рая

Очевидно убиецът бе издебнал жертвите сред скалните блокове на платото, което се извисяваше над пътеката, но не бяха сигурни, че е Шоз Купър. Конят обаче им подсказваше, че той и Люси се движеха в същата посока. Ако убиецът се окажеше Шоз, това само доказваше какъв хитър и лукав противник имаха насреща си. Отне им няколко часа, докато открият дирята му.

Малко по-късно се натъкнаха и на пещерата, в която обувката на Люси се валяше сред пресни конски изпражнения.

Късно същия ден хайката попадна на еленовата пътека, по която се бяха движили бегълците, но дирята скоро се изгуби и те не успяха да я намерят през следващите няколко дни въпреки всичките си старания.

Шоз беше изчезнал безследно заедно със своята заложница сред скалите на Сиера Мадре.

Нощта беше тъмна и несмущавана от нищо. Целият град спеше с изключение на игралния салон, където петдесетина мъже убиваха времето в пиене и игра на карти. Други петдесет се бяха разположили на лагер току преди града и бяха предпочели съня пред комара и алкохола. Предишната утрин членовете на хайката бяха погълнати от придошлите частни детективи на агенция „Пинкертон“ и всички очакваха техните нареждания.

Най-голямата от задните стаи беше набързо пригодена в команден щаб. Една солидна дървена маса, заградена от дузина паянтови столове, служеше за съвещания. Върху друга маса имаше емайлиран чайник, няколко очукани канчета, бутилки уиски и ощърбени чаши, В стаята бяха седем човека.

Сторм седеше до брат си Рейд, небръснат, отслабнал и посивял от отчаяние, за да го подкрепя и утешава. Тъмните кръгове под очите му свидетелстваха за изтърпените безсънни нощи. Сторм положи ръка на рамото му. Въпреки това бащата на Люси седеше изправен и напрегнат, докато сините му очи гледаха внимателно.

Всички бяха нащрек — Брет, застанал до стената с тикнати в джобовете на кожените панталони ръце; възседналият стола си от другата страна на масата Ник; до него Дерек, стиснал ръце в юмрук. В средата на стаята се намираше центърът на тяхното внимание, който наричаше себе си Лойд.

Той беше висок и жилест като конопена връв на камшик, облечен в прашна кафява униформа и износени ботуши. Беше около четиридесет годишен и твърде безличен, ако не се смятаха умните и проницателни очи Работеше за американското правителство.

Връзката между този мъж и Шоз Купър беше осъществена от шефа на нюйоркския офис на „Пинкертон“, на когото Дерек се обади по телефона, за да наеме детективи. Наистина съвпадението се оказа щастливо. Шефът на бюрото си спомни за един разговор преди година със свой приятел във Вашингтон, окръг Колумбия. Неговият човек беше бивш пинкертоновец и понастоящем работеше за правителството. В разговора се спомена и името Шоз Купър, псевдоним на човек, преследван от бюрото на приятеля. Истинското име на търсения беше Шоз Савидж.

— Какво говорите? — недоумяващо възкликна Рейд.

— Зная всичко, каквото трябва да се знае за Шоз Купър, името, с което се ползва през последните седем години — защото го гоня през всеки от триста шестдесет и петте дни на изминалата година.

— Откога избягал престъпник с обвинение за кражба с взлом е станал толкова важен за правителството? — заинтересува се Брет.

През последните дни се проведе допълнително разследване, което осветли нови подробности около естеството на престъплението, извършено от Шоз в Ню Йорк.

— Откакто се захвана да продава крадени армейски пушки на бунтовниците в Куба.

Информацията беше посрещната с мълчание, защото всеки от присъстващите се постара да я осмисли.

— Първото нещо, което искам да направя, Рейд, е да те уверя, че този Купър е интелигентен наемник, но в никакъв случай не е типичен престъпник — продължи Лойд. — Не се съмнявам ни най-малко, че момичето ти е в безопасност. Можеш да се отпуснеш, защото нашият човек не е убиец. Въпреки че не разбирам защо му е трябвало да краде кон. Това е, което ме притеснява, защото не е липсващото късче от мозайката. След разпита на заместник-шерифа в Парадайз съм по-убеден от всякога, че той просто е използвал дъщеря ти, за да се измъкне и да я има като заложница, която да подсигури бягството му. Напоследък обръчът около него започна да се затяга.

— Не ме успокояваш никак и няма да успееш, докато не си върна Люси обратно, здрава, читава и неопетнена — заяви свирепо Рейд.

Лойд не каза нищо по последния въпрос въпреки забележката на Сторм:

— Той спаси момичетата, когато автомобилът им се повреди.

Дерек също се намеси:

— Имаме съобщение от шерифа в Абилийн днес, според което Рижия и Джейк са били арестувани. Скоро ще разберем цялата истина около историята с коня.

— Нека ви осветля във връзка с някои факти — взе отново думата Лойд. — Истинското име на Купър е Шоз Савидж. Историята му започва в Ню Йорк. Посещавал е Колумбийския университет, където е имал частична стипендия, а остатъка от таксата е плащал от джоба си, работейки почасово. Успял е също така да си проправи път до Юридическия факултет в Ню Йорк.

Сторм зяпна от изненада, но Лойд продължи разказа си, без да й обръща внимание.

— Ако тогава е извършил нещо незаконно, ние нямаме сведения за това. Но след дипломирането му, точно когато подхваща частна практика, е хванат от работодателя на една камериерка, с която се е срещал, в кражбата на огромен диамант.

— Защо му е трябвало да краде точно в такъв момент от живота си? — запита Сторм.

— Бижуто е било страхотно и навярно не е устоял на изкушението. Един голям колкото яйце брилянт, който е можел да му помогне да стъпи на крака. Но това е без значение. Бил е обвинен и осъден, защото го спипали с диаманта в джоба. Седем месеца, след като го тикнали в затвора, успял да избяга. Надвил двама надзиратели, докато работел окован в обща верига заедно с други пандизчии, отмъкнал пистолета на единия и го заставил да отключи оковите. След като подхвърлил ключа на останалите затворници, се измъкнал и до миналата година не се чу нищо за него.

Лойд се спря и обходи с поглед присъстващите в стаята.

— Както знаете, нашето правителство е много загрижено от развитието на последните събития в Куба. Работата е сериозна, защото голямо американско имущество е заложено на карта. Наши съграждани са инвестирали на острова над петдесет милиона долара, без да включвам приходите от годишния търговски оборот. В момента имаме заведени имуществени искове и искове за пропуснати ползи срещу испанското правителство в рамките на шестнадесет милиона долара. Има случаи даже на откровена експроприация, но испанците си правят оглушки. Както и да е, това е предмет на друг разговор. Освен това сме и демократична страна, затова не можем да извръщаме глава встрани, когато цял един народ е дивашки потискан. Тук се намесват и съображения от стратегически характер, защото Куба е нашият заден двор.

— Да си дойдем на думата — избухна Рейд, — защото знам за шибаната Куба повече, отколкото ти някога ще научиш.

— Знам, Рейд. Ти и семейството ти сте едни от главните инвеститори, нали? Маравиля, железниците, товарни депа, складове, пристанища, оставям на теб да продължиш.

— Половината от борда на Манхатън Банк има важни и значителни активи в Куба — озъби се Рейд.

— Точно така. Ето затова сме толкова загрижени, както вече споменах. И когато пушките започнаха да стигат до бунтовниците в Хавана, правителството се свърза с мен.

— Шоз ли доставя част от пушките? — поинтересува се Ник.

— Шоз доставя по-голямата част от пушките. През последната година се справя много успешно, защото е умен. Почти го бяхме спипали преди няколко месеца в Корпус Кристи, когато изпращаше една пратка. За нещастие той и хората му ни се изплъзнаха.

За първи път агентът стана мрачен.

— Независимо от всичко мога да ви обнадеждя, и то много, защото разполагаме с информатор в Сантяго.

Всички наостриха уши, с изключение на Рейд, който нервно крачеше напред-назад.

— Какво, по дяволите, ме засяга това? В момента не давам и пет пари за Куба.

— Разбирам, че дъщеря ти е най-важното нещо за теб в момента, Рейд. Но ще се съгласиш, че имаме общ интерес — да закопчаем Шоз Купър.

— Доколкото разбирам, ще ни излезеш с предложение? — запита студено Ник.

— Дяволски си прав. Ще работим заедно. С други думи, вие ще свършите моята работа в Мексико, където нямам нито пълномощия, нито законно право за действие.

Шест чифта очи се спогледаха, преди да се обърнат отново към Лойд.

— Не мисля, че някой тук би имал нещо против да погази един-два мексикански закона — каза Брет. — Лично аз съм за.

— Много добре, но нека се уверим, че се разбираме правилно един друг. Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, но ако пътищата ви се пресекат с тези на мексиканските власти, сте частни лица, които действат на своя глава.

— Тази игра ни е вече позната — каза Дерек. — Можеш да продължаваш.

— Бунтовниците отчаяно чакат нов товар от пушки — каза Лойд. — Наскоро пратката се забави, когато един от техните хора беше арестуван от испанските власти и впоследствие екзекутиран. Той се е срещал три пъти с Шоз през последната година в Тексас, за да купува пушки и да ги изпраща в Куба. Каналът не е унищожен. Ще изпратят някой друг да заеме мястото на убития, и то скоро. Когато сключат нова сделка по прехвърлянето, ще знаем точното място, на което ще бъде и Шоз.

Рейд се хвърли напред.

— И ще го чакаме там!

— Точно така.

— Тогава ще го убия — каза Рейд.