Бренда Джойс - Огньовете на рая

— Сега си лягам — съобщи Кармен, наблягайки умишлено на последната дума със самодоволен израз. Пусна Люси, усмихна й се победоносно и излезе.

Люси седна на мръсната маса, отблъсна чинията си и се опита да се съвземе. Ръцете й продължаваха да треперят, защото подобна обида й дойде твърде много. Тази жена бе на косъм от това да я заколи. Неговата съпруга се оказа чудовище. Но какво можеше да стори тя?

Някъде се затвори врата. Връхлетяха я куп спомени за нея и Шоз, за ръцете му и всепоглъщащата му уста. Тя си представи какво става в момента в неговата стая, начина, по който докосва Кармен, целувките му, как нахълтва в нея, притиснал я към себе си изотзад. Люси затвори очи.

Не можеше да понесе мисълта за това точно в него миг.

Но въображението й бе неудържимо и отново я отведе в спалнята на Шоз. Изведнъж Люси се изправи и побягна от кухнята. Трябваше да избяга от тази къща, трябваше да избяга от тях! Втурна се към външния портал, взе на един дъх стъпалата и не спря лудия си бяг, докато не стигна едно от дърветата до потока. Люси се облегна върху дънера му и се опита да си поеме дъх. Лицето й бе мокро от собствените й сълзи.

Нима бяха изминали само часове, откакто я беше прегръщал и целувал? Това се случи, след като го бе ударила. Нямаше съмнение, че я пожела, без да се съобразява с присъствието на жена си в съседната стая. Постъпката му бе смущаваща, но тя не изпита отвращение. Ала бе така ядосана и оскърбена, сякаш тя беше предадената, а не съпругата му. Ако можеше само да избяга оттук!

Но не! Дори не би се и опитала. Даже и да можеше да се измъкне от тази дяволска долина, едва ли някога би успяла да намери сама пътя към цивилизацията. Ще трябваше да остане тук като полузатворник, докато Шоз не я освободи. Осъзна, че продължава да му вярва, независимо от лъжите и забележките му.

Люси изтри очи и си каза, че всичко е въпрос на време. А времето бе нещо, с което можеше да се справи. Беше млада и силна, и ако успееше да надене усмирителна риза на емоциите си, всичко щеше да е наред. Само трябваше по-често да си припомня голите факти: тя беше Люси Браг, а той — един престъпник. Тя не го искаше, защото не си подхождаха. Кармен му беше лика-прилика. Напълно.

Той се загледа през прозореца навън в нощта, без да успее да види много, защото си беше избрал стая с изложение на запад, която гледаше към главния вход на долината. Можеха да се доловят само тъмните очертания на назъбените върхари. Ако беше ден, погледът му щеше да стигне до безкрая отвъд планината. Но не можеше да види нея.

Чу я как напуска къщата и успя да се ориентира по шума, че е заобиколила от другата страна и се е отправила към потока. Представи си я как бяга с издута от вятъра циганска рокля, разкриваща дълги и съблазнителни крака.

— Скъпи?

Кармен се плъзна от леглото, застана зад него и притисна голите си гърди към гърба му. Той все още не бе свалил джинсите си, затова тя го хвана подканящо през дочения плат. Беше твърд и готов за действие, но не заради нея, а защото желаеше Люси.

— Много съм ти липсвала — каза доволно тя, погали го по рамото, след което го захапа.

Той се размърда.

— Ела в лотото — продължи тя и го погали но цялата дължина с веща ръка.

Шоз не беше на себе си или по-скоро в плен на някаква магия. Извърна се рязко и се освободи от ръцете й.

— По-късно — каза той и се изниза бос покрай нея към вратата на спалнята.

— Къде отиваш? — запита тя с див поглед.

— Навън.

— Но защо?

Би могъл да я излъже и да каже, че отива да изпуши една цигара, но предпочете да замълчи.

— Копеле! Отиваш при нея! — изкрещя Кармен, давайки си сама отговор на въпроса.

Шоз не каза нищо.

Заслуша се в тишината на къщата. Покоят на нощта беше пълен. Отиде до стаята на Роберто и отвори вратата много предпазливо. Синът му се страхуваше от тъмното, затова спеше със запалена газова лампа до себе си. В тези модерни времена електричеството и течащата вода не бяха дошли все още в по-голямата част на Мексико, а още по-малко в Долината на смъртта.

Момчето спеше кротко, затова Шоз безшумно се измъкна от стаята. Трябваше да признае, че бе обезпокоен, когато напусна къщата. Поспря се на външната врата и се помъчи да проникне с поглед в мрака около реката, стиснал здраво с ръце перилото за връзване на конете. Нищо не нарушаваше гъстата и задушлива неподвижност на катраненочерната нощ. В цялата долина не помръдваше нито лист. Не за първи път му се случваше да изпита призрачното усещане за нереалност, докато стоеше навън в нощ като тази. Но сега имаше и нещо друго. Почувства се самотен и изпита боязън, въпреки че не му беше за първи път.

След втората обиколка наоколо можа да различи силуета й върху дънера на едно дърво, върху което се бе облегнала, придавайки му гротескна форма. Той се поколеба.

Никога не оставаше верен на Кармен, както и тя на него. Бяха заедно от пет години, но ако не беше Роберто, връзката щеше да продължи не повече от пет дни.

Мисълта за Роберто го накара да се стегне вътрешно. Сравнението не беше точно, но момчето му напомняше в известен смисъл на него самия. Той се сети и за Кандис, която го бе отгледала и обичала като собствен син. Никога не би узнал, че не му е същинска майка, ако не му бяха казали. Роберто си имаше майка. Но на Кармен й липсваше любовта на Кандис, с която да дари момчето. Шоз се оприличи на сина си, въпреки че обстоятелствата около двамата бяха твърде различни. Бащата на Шоз беше предан, изцяло отдаден на детето си и го отгледа заедно с любящата му мащеха. Майката на Роберто беше егоистка, а на практика той нямаше баща.

С Кармен бяха започнали преди пет години. Но което беше по-важно, тогава за първи път беше погалил чернокосата главица на сина си като истински баща. Знаеше, че за Роберто е опора, негова канара, нещо като герой. Шоз горещо се надяваше денят, в който Роберто би открил истината за него, да не настъпи никога.

От своя страна той остана при Кармен заради момчето и удобството. Двамата с нея живееха в необикновена и взаимноизгодна симбиоза. В леглото се чувстваха удовлетворени един от друг, извън него той почти не й обръщаше внимание. Докато тя беше господарка в спалнята му, нищо друго не я интересуваше. Кармен не беше в течение на работите му и не подозираше, че той е наясно с нейните. Причината беше в това, че често го нямаше в Долината, а тя си оставаше винаги там. Никога не беше влачил любовниците си в тази къща, защото никоя не см заслужаваше, докато Кармен задоволяваше в леглото него — и всеки случаен според подозренията му — като никой друг.

До момента, в който се появи Люси.

Тя бе причина за неговото объркване и безпокойство. Той не вярваше, че му е останала и капка приличие, но се излъга. Защо иначе щеше да се чуди какво да прави, сякаш е гимназист? Не дължеше на Кармен почти нищо. Той я използваше, тя извличаше изгода от него. Не го интересуваше какво прави тя, защото самата Кармен не знаеше много за него, но ако дръзнеше да му погоди номер току под носа, би поставила на изпитание търпението му. По същия начин, по които той би я вбесил ако вземеше Люси в този момент.

Не можеше да повярва на нерешителността си. Не си спомняше някога да бе пожелал жена, без да я подгони и завоюва.

Навярно бе дошло време да се отърве от Кармен. Мисълта не му беше чужда, а аргументът срещу нея беше стар и добре известен: никога нямаше да изостави Роберто.

Зададе си друг въпрос. Какво би станало, ако принудеше Кармен да си тръгне сама, без Роберто? Никога не се бе сещал за това преди. Внимателно обмисли възможностите. Кармен щеше да вика, крещи и вие, но ако той поискаше, щеше да си отиде. Шоз осъзнаваше своята власт и сила. Представи си, че й плаша щедро, след което тя си тръгва доброволно, дори с готовност, без да вземе Роберто. Но какъв щеше да бъде животът на детето без майка, пък била тя и себелюбива като Кармен?

Люси също щеше да си тръгне скоро. Той си представи как се връща в Долината, посрещан единствено от Роберто и Линда. Как си ляга нощ след нощ сам. Би могъл да намира утеха от време на време с някоя от жените в селото, ако закъсаше лошо, но перспективата го отврати! Можеше да намери друга жена, която да заеме мястото на Кармен в живота му, ала щеше да бъде много трудно. Отношенията помежду им бяха твърде специални. Той отново се върна към Роберто и празното легло. Чувството за самота го връхлетя наново. Не искаше да се връща в тази къща, без някоя жена да го очаква.

Единствено Кармен подхранваше илюзията, че има семейство. Тя беше бледа сянка на онова, за което си мечтаеше и което бяха осъществили родителите му, но той не можеше да се откаже, колкото и да беше глупаво, от тази илюзия.

Шоз се втренчи в тъмнината. Напрежението в слабините му беше спаднало. Време да се върне обратно при Кармен. Люси не беше за него.

Ала не помръдна. Остана при портика, загледан в неясните очертания до реката, докато вятърът не го облъхна с нейния аромат. Полудял от желание, той прогони съмненията си и се отправи към нея.

Люси също беше илюзия, без която не можеше. Той си помисли, че в друго време и на друго място неговият блян можеше да стане реалност.