Видът й бе толкова безсрамен, колкото и на Кармен. Люси издаде ханш, постави ръка на него и се изпъчи напред. Гърдите й бяха стегнати и налети и изпъваха тънката риза така, че фината и скъпа материя да очертае ясно съвършената им форма. Зърната й прозираха подобно на две тъмни сенки и започваха да стават твърди и вирнати нагоре. Люси прецени размера на тънката си талия — шестдесетина сантиметра, които отговаряха напълно на нейните метър и осемдесет височина. Ефектът се подсилваше допълнително от широките й рамене. Изпита лек пристъп на самодоволство. Нямаше нещо, което Кармен да притежава, а тя не. Просто онази си беше родена мръсница, която обича да се показва, докато Люси си оставаше потомствена дама и аристократка, даже нещо повече, наследница на цяла империя. Тя възнагради отражението си с доволна усмивка.

— Сложи си нещо.

Тя рязко се извърна, за да срещне гневното изражение на Шоз. Замръзна на място, когато погледът му се спря върху едва прикритите й гърди. Той вдигна елечето й от пода и й го подхвърли. Тя побърза да се прикрие, защото зад рамото на Шоз надничаше едно похотливо мъжко лице. Шоз я изгледа мрачно и отстъпи встрани, за да даде възможност на двама мургави и прашни мъже да внесат стара дървена вана.

Непознатите имаха противен вид, характерен за най-пропаднали отрепки, затова Люси се престори, че не ги забелязва. За разлика от нея мъжете я виждаха добре и се стараеха да разберат колкото може по-добре какво се крие зад продрания елек и скъсан фустан. Тогава Шоз ги подкани да побързат.

Двамата сведоха поглед, оставиха ваната на земята и бързо се изнизаха навън. Уплашиха Люси така, както Шоз никога не го беше правил. Тя вдигна големите си сини очи към него.

Той затвори вратата с ритник. Звукът отекна като гръм, разцепил небето точно над нея.

— Това не ти е Парадайз! — изкрещя й той.

— Сигурна съм, че не е — стреснато каза тя.

За свой ужас усети, че гласът й е разтреперан и е готова да се разплаче. Седна върху леглото, а елечето се свлече в скута й. Опита се да възвърне равновесие. По-скоро би умряла, отколкото да му позволи да разбере колко е разстроена.

— Люси…

Напрегнатият му тон я накара да го погледне. Очите му се заковаха в нея. Против волята си тя остана запленена за един безкраен миг, докато вътрешно изпитваше желание да закрещи в лицето му, че е негодник и лъжец, женен при това. Люси се съвзе и се скри отново зад елечето си.

Той също възвърна спокойствието си.

— Недей да се перчиш — не и тук!

— Да се перча?

Беше станала на крака. Той ли щеше да я обвинява, че кокетничи, докато жена му парадираше наоколо без риза, без корсети всичко останало?!

— Мога да държа изкъсо хората си — каза той и посочи към почти голите й гърди, — но не и след нечестиви провокации.

— Нечестиви провокации!

— Освен ако не са били предназначени за мен?

Тя го замери с дрехата. Той я хвана и я запрати на пода.

— Надуто магаре! — каза тя и го зашлеви с все сила в лицето.

Изведнъж й олекна. Беше си го заслужил не заради обвиненията, че прави фасони, а заради това, че е женен. Той беше като зашеметен. Остана за известно време неподвижен, невярващ, сякаш изчакваше ехото от звучния шамар да заглъхне. Изведнъж осъзнала стореното, Люси заотстъпва назад, но леглото се изпречи на пътя й и тя седна тежко отгоре му.

Не остана дълго така, защото той я притегли към себе си и тя усети всеки инч от мускулестото му тяло.

— Кучка — каза той и я целуна.

Люси не искаше да я целуват. Устата му беше толкова твърда и нападателна, че тя отказа да разтвори своята. Всичко в него стана грубо и агресивно, затова Люси се опита да се отскубне от твърде интимния допир, но той не й позволи. Вместо това я прихвана изотзад и я притисна към жарката и корава издутина в джинсите си.

За щастие, а Люси оценяваше късмета си, защото разбираше, че не може да му противостои, единият от мъжете почука на вратата и повика Шоз. И двамата се умириха, неспособни да си поемат дъх. Той я избута грубо от себе си, взе елечето й от земята и го тикна в ръцете й. Люси го грабна и мигом се дръпна на безопасно разстояние. Мъжът влезе с две кофи, които вдигаха пара, последван от приятеля си, който също носеше кофи, но със студена вода.

Шоз напусна стаята с дълги и тежки крачки, след като двамата напълниха ваната догоре. Тя чу как вратата на съседната стая се затваря с трясък. За известно време не посмя да мръдне. Бандитите й се бяха ухилили, преди да излязат. Люси се втурна към вратата и я затвори. Добре поне, че имаше резе.

Облегна се с гръб към вратата, неспособна да се овладее. Гняв, страх и дори желание се смесваха в смазващ емоционален товар. Измина дълго време, преди да се успокои достатъчно, за да се съблече и изкъпе.

26

Люси прекара върху леглото с подвити под брадата колене сякаш цяла вечност. Косата й изсъхна, а навън слънцето захождаше.

Отказа да се терзае с мисли, защото не можеше да определи как се чувства. Мислите я обременяваха, докато отказът от тях бе истинско облекчение. Облегнала гръб в стената, тя се взираше в залостената врата, изцедила до крайност физически и психически сили. Извърна се, за да види през отворения прозорец красивия залез, но каменните стени на планината не й позволиха, обсебили напълно изгледа. Скоро щеше да се мръкне.

В стаята й нахлуха апетитните аромати на обилно подправени задушени меса и пържени тортили. Люси се размърда, защото не беше надушвала нищо по-вкусно в живота си. Беше готова на всичко за една добра вечеря. Храната също беше като избавление, защото даваше на мислите й нова насока. Дали щяха да я извикат? Уханията станаха още по-осезаеми. Най-накрая на вратата се похлопа. Беше по-възрастната жена от кухнята.

— Сеньорита, ела яде.

Люси се поколеба, по-скоро за да се зареди със сила, отколкото от нерешителност, стана, отключи вратата и се измъкна навън.

Кармен, Шоз и малкото момче бяха седнали на голямата маса. Централното място беше заето от Шоз.

Сърцето на Люси се сви. Тримата се хранеха, очевидно току-що започнали. Когато влезе, те се спряха и я загледаха, а тя отбягна погледите им, извърнала глава встрани. На масата нямаше място за четвърти човек, но дори и да имаше, не би се присъединила към тях. Дали нямаше да се храни в кухнята като слугиня? Ударите следваха един след друг. Хрумна й да вземе поднос с храна и да го занесе в стаята си, но се сети, че не се намира в Ню Йорк. Тук навярно не бяха чували за поднос, но дори и да имаха, щяха да помислят, че се сърди. Кухнята си оставаше единствената алтернатива. Тя се запъти натам, поглеждайки още веднъж към милата семейна картина.

— Коя е тази, татко?

— Казва се Люси. Къде отиваш?

Тя се спря на място и се обърна с лице към него.

— Отивам да си взема нещо за ядене.

— Храната е тук, на масата. Линда, донеси още една чиния.

Той започна да се храни със съсредоточеността на човек, комуто дълго време е била отказвана нормална храна.

Кармен започна гневно да протестира срещу косвената покана. Сякаш Люси би я приела!

— Благодаря, но предпочитам да вечерям сама — каза тя и побърза да се скрие в кухнята.

Искаше й се да удари някого или нещо или пък да се разреве. Не направи обаче нито едното, нито другото. Вместо това инспектира тенджерите и тиганите, намери чиния и си сипа по много от всичко. Седна на един стол до неразтребената кухненска маса и мрачно прецени ситуацията — щеше да яде върху изцапана от сурово месо и останки от брашно маса в кухнята като слугиня. Докато престъпникът вечеряше като крал оттатък заедно с шаврътливата си съпруга и малкия си син. Тя бодна от храната пред себе си, но гладът й беше попреминал. Във всички случаи обаче се налагаше да съхрани достойнството си. Изглежда, че то беше единственото, което й остана.

Кармен влезе в кухнята, носейки съдовете от вечерята, докато очите й изпускаха мълнии. Люси продължи да се храни, без да обръща внимание на другата жена, заслушана в приказката, която Шоз разправяше на сина си преди лягане.

— Татко, все още е рано! — протестира Роберто след нейния край.

— Аз също си лягам — каза Шоз. — Ако искаш да те придружа до леглото.

Роберто с готовност се съгласи с подкупващото предложение.

Очите на Люси се замрежиха от сълзи. Тя сведе поглед надолу, за да не позволи на Кармен да забележи. Към малкото момче Шоз се отнесе с топлота, а тонът му бе мил и добродушен. Тя си представи как той завива Роберто в леглото и видението й причини непоносима болка. Не можеше да яде повече. Чу как Шоз пожелава лека нощ, как се затваря една вратата, след това и още една.

Значи той също щеше да си ляга. На Люси не й се мислеше за след това. Просто не смееше.

Кармен й хвърли една престилка.

— След като досега не си се помръднала — каза тя с ръце на хълбоците, — ще измиеш всичко. Аз си лягам.

Тя съпроводи думите си с присмехулна усмивка. Люси рязко се изправи.

— Няма да мия нищо в тази кухня.

— Шоз каза, че ще ми помагаш. Да си направила днес нещо? Не! Така че ще измиеш.

Люси не помръдна. Сърцето й биеше до пръсване.

— Там, откъдето идвам — каза ясно тя — имаме петдесет прислужници да готвят и чистят. Петдесет! Никога ме съм готвила в живота си, нито пък съм чистила. И никога няма да го направя. Тези занимания са за хора като теб.

Очите на Кармен се разшириха.

— Тъпа кучка! — извика тя и преди Люси да се усети, сграбчи дебелата й плитка и грубо я задърпа. Люси се задъха от болка и се опита да се отскубне, но преустанови борбата, когато видя ножа, който Кармен опираше в гърлото й. Никога в живота й не я биха малтретирали физически, затова остана шокираш.

— Ще те клъцна — изсъска Кармен, — и тогава няма да си толкова хубавка. Затова прави, каквото ги казвам.

Истински уплашена, Люси не посмя да реагира. За разлика от Шоз, Кармен беше непредсказуема. Люси се тресеше цялата от напрежение.