Бренда Джойс - Огньовете на рая

— Имам нещо за теб, сине — каза Шоз с гальовен тон. Бяха все още навън пред къщата.

— Какво? — запита възбудено детето. — Подарък ли?

Шоз се усмихна, отиде до коня и измъкна нещо от торбите на седлото. Люси го наблюдаваше през цялото време. Знаеше какво е това, защото го бе гледала как дялка изправения на задните си крака кон до късно през нощта. Той коленичи и го подаде на сина си.

Неговият син.

Болката беше огромна.

Кармен й хвърли злобен поглед.

— Знам, че не е купешки — каза Шоз, — но следващия път ще ти донеса няколко нови войници. Обещавам.

— Кон! — започна да препуска синът му наоколо. Шоз избухна в смях и разроши късата черна коса на момчето. — Грижеше ли се добре за майка си в мое отсъствие, Роберто?

— Да, тате! — Детето спря да подскача и стана изведнъж много сериозно. — Точно както ми каза.

— Добре — каза Шоз, след което се извърна към Люси. — Хайде.

Тя му отправи поглед, едновременно непокорен, недоверчив и пълен с отчаяние. Откри за първи път от започването на тяхната връзка, че бе губещата страна, неспособна да му отвърне подобаващо и твърде уморена за отпор. Последва го в къщата, както й бе наредил.

— Какво правите? — хукна подире им Кармен.

Шоз не й обърна внимание и прекоси жилището, в което имаше канапе, два стола, няколко кожени постелки и много уютна камина от непечена глина. Един къс коридор извеждаше навън. В него имаше три врати — двете една срещу друга, а третата в дъното. Шоз поведе Люси точно към нея.

Вътре имаше единично легло, изранена от драскотини маса, лампа и мъничко бюрце с тоалетни принадлежности върху него. Жалузите върху големия прозорец бяха спуснати. Стаята беше тъмна и прашна. Навярно капакът беше закован. Тя изведнъж разбра, че това ще да бъде нейният затвор.

Тя е моя заложница, бе казал той. Което си беше самата истина.

— Това е стаята ти. Кармен ще ти донесе дрехи и сапун, а аз ще кажа да ти внесат ваната.

Погледът му я обхвана цялата.

— Искаш да кажеш, че това е моята килия — присмя му се тя.

— Твоята стая.

— От която не мога да излизам?

— Свободна си да правиш каквото ти хареса — каза той и излезе.

Люси погледна след него смаяно. От нейната стая можеше да вижда какво става в дневната в другия край на коридора. Кармен беше застанала с ръце на закръглените си хълбоци и също я фиксираше с поглед. Пленницата очакваше Шоз да я вземе в прегръдките си, но вместо това той отвори вратата на съседната стая и изчезна вътре.

Когато Люси го чу да се разхожда наоколо, тропайки с ботушите си по пода, скочи и затръшна вратата. Отпусна се върху леглото, трепереща и обхваната от несигурност. Просто стоеше там в очакване най-тежката криза в живота й да се разрази от само себе си.

Сълзите не идваха. Беше или твърде изтощена физически и емоционално, или започваше да обръгва. Пое няколко пъти въздух. През цялото време, откакто го познаваше, Кармен е съществувала, Кармен го е очаквала, заедно с техния син. Люси беше толкова наранена, че чак обезумя.

Поне вече си научи мястото.

Не стига, че бе крадец и углавен престъпник, ами се оказа и женен! Този факт започна да я гложди, когато се изправи лице в лице с Кармен. Шоз я взе неколкократно, за да я захвърли после като непотребна вещ. Всичко беше много ясно, но тя не искаше да го осъзнае. Защо все още беше толкова глупава?

Постепенно се успокои. Затворничка ли беше в тази стая? Той каза, че може да прави, каквото си иска, но тя не му вярваше. Изведнъж стана и отиде да провери дали щорите са заковани. Когато ги вдигна, в стаята заструи слънчева светлина.

От прозореца й се разкриваше великолепна гледка към широката, мудна река, но грамадните и застрашителни жълтеникави каменни стени на долината разваляха ефекта. Приличаха й на гигантските челюсти на капан и тя потръпна, щом си спомни колко по-ниско от морското равнище се намираха.

Вече знаеше какво иска и какво ще направи. Ще се изкъпе, ще измие косата си колкото може по-скоро и ще се премени с чисти дрехи, а парцалите по себе си ще изгори.

Люси се отпусна върху леглото, обляна от струящата през прозореца слънчева светлина. Искаше й се да се отърве от кирливите си дрехи, но не посмя да се съблече. Опита се да не мисли и зачака ваната и всичко останало, но минутите се заточиха бавно, докато се превърнаха в часове, без някой да се появи.

Люси отиде до вратата, облегна се на нея и се заслуша в шумовете на къщата. Не успя да долови нищо. Открехна вратата и погледна през тесния процеп. От съседната стая, където влезе Шоз, не се чуваше нищо. Люси влезе в дневната насреща и за първи път се огледа спокойно. Помещението беше прашно, дори мръсно в ъглите и доста разхвърляно. На един стол бе оставен виолетов шал, а на канапето се подмяташе празна консервена кутия. Върху ниската масичка имаше немити чаши от кафе със засъхнала по тях кафеникава утайка. На килима се търкаляха чифт обувки с високи токове, а на съседната тоалетка имаше гребен, кутия с руж и стари каталози. В срещуположния край на стаята се намираше друга масивна дървена маса с две дълги пейки от всяка страна и един стол на централното място.

Масата беше отрупана с мръсни чинии и чаши. Люси дочу женски гласове и се обърна да види входа към кухнята. Приближи се и застана на прага. Кармен и една едра, тромава и по-възрастна жена бързаха с приготвянето на храната. Върху грубо скованата маса пред тях имаше пресни и консервирани зеленчуци, брашно, месо, тенджери и тигани. И двете жени спряха заниманията си и се загледаха в нея.

Люси ги остави да задоволят любопитството си до насита, въпреки че втренчените им погледи биха я накарали да се почувства неловко и при далеч по-благоприятни обстоятелства. Тя демонстрира високомерно безразличие, което не беше лесно, защото можеше да си представи ужасния си вид. Подсказваше й го мирисът на собствената й пот.

По-възрастната жена се усмихна и се върна към работата си. Люси забеляза как гневът на Кармен очевидно расте. Първоначалната й злоба бе прераснала във взривоопасен бяс. Държеше в ръката си сатър и удари с него с всичка сила по масата. Люси стреснато подскочи.

Мисълта, че тази жена е способна да убие враговете си, бързо пробягна в съзнанието й. Ала вместо да прояви благоразумие, тя се обърна към нея.

— Шоз каза, че ще ми донесете дрехи. А също и вана.

Кармен се усмихна зло.

— Мъжете изпразват в момента ваната, но няма да стане скоро. Как смърдиш! — Тя сбърчи нос. — Грозната ти червена коса също си я бива — добави тя на испански.

— Поне не е гнездо на гризачи — отвърна спокойно Люси също на испански. Беше научила езика перфектно като дете през летните ваканции в Парадайз.

Кармен се опули, след което се спусна напред, изблъска Люси от пътя си и изхвърча навън.

Люси я последва. Когато Кармен разтвори със замах вратата на стаята до нейната, очевидно заемана от Шоз, сърцето й отново се сви. Значи живееха заедно, а не разделени, както се бе надявала.

Люси застана на прага с безизразно лице, въпреки че сърцето й биеше лудо. Шоз лежеше на леглото гол до кръста, току-що изкъпан и с все още влажна коса. Понадигна се, когато Кармен със свиреп израз едва не изтръгна вратичката на едно шкафче. Люси не го погледна, но знаеше, че той я наблюдава внимателно.

Кармен мърмореше гневно, докато преравяше дрехите си един, втори, трети път. Изви се с рязко движение, при което полата й описа широка дъга и откри чифт хубави крака.

Отвори уста, за да подхване поредната тирада, но думите заседнаха в гърлото й, когато видя начина, по който Шоз фиксираше Люси. Тя го сграбчи за ръката.

— Защо трябва да й давам от моите дрехи?

— Защото аз казвам така.

Кармен се нацупи и измъкна една яркооранжева блуза, за която Люси сметна, че ще изглежда ужасно в комбинация с червеникавата й коса. После добави и една грозновата кафява рокля от вълна, твърде неподходяща за времето навън, и й ги подхвърли с триумфална усмивка.

— Вземай.

Шоз стана, избута я встрани и започна собственоръчно да преглежда съдържанието на шкафа. Кармен се развика и занарежда шумно, но той не й обърна внимание. Най-после се спря на една зелена блуза, която Люси оцени като много подходяща за външността й. Последва червена фуста и обагрена в цветовете на дъгата пола. После Шоз отиде до съседното бюро и отвори едно чекмедже. Този път Кармен се опита да не реагира толкова бурно.

— Не можеш да й дадеш от красивото ми копринено бельо!

— Защо не? Аз съм ти го купувал.

Той подбра един чифт страхотно бели, къси и богато гарнирани с дантели долни гащи и ги прибави към купчината дрехи на леглото.

— Съжалявам, принцесо, но Кармен не носи ризи, камизоли, корсети и други тям подобни, по които дамите като теб толкова припадат.

— Разбира се, че не би и могла — отбеляза сухо Люси, взе дрехите и му обърна гръб, вирнала високо глава. Вътре в себе си можеше да бъде кълбо от изтъкани до скъсване нерви, но външно реши да показва само аристократично презрение и достойнство. Тя беше Люси Браг от клана Браг, така добре познат в Ню Йорк и Тексас, и щеше да бъде трижди проклета, ако позволеше на някой да го забрави.

Влезе в своята стая и затвори вратата след себе си. Отново се бе разтреперила. Доближи се до бюрото и се огледа мрачно в окаченото на стената кръгло огледало. Грешка от нейна страна. Очакванията й от предполагаемата гледка бяха далеч надминати. На всичко отгоре екзотичният и еротичен външен вид на Кармен не преставаше да я тормози.

Люси разбираше, че никога не бе изглеждала по-зле, но това нямаше никакво значение в тази дупка. Лицето й бе потно и покрито с прах и мръсотия. Косата висеше отзад на конска опашка, а множество непокорни кичури се ветрееха във всички посоки. От падането в клисурата бузата й бе цялата издрана. Тя се измъкна от опърпаното си елече и го пусна на земята, купчината от дрехи на пода нарасна значително, докато Люси не остана само по тънка долна риза и една от подкъсените си фусти.