И Люси разбираше, когато Шоз беше наблизо. Това не тревожеше Леон, но го ядосваше и дразнеше. Особено тази вечер. Тя флиртуваше наляво и надясно, което не му се понрави. Леон се нуждаеше от време, за да преосмисли техните отношения. Когато тя напусна забавата, той съзря в това своя шанс и я проследи.

За да я види в обятията на друг мъж.

Те бяха създали свой собствен свят, в който единствената движеща сила беше нуждата от физическо сливане.

Люси се бе вкопчила неистово в него, впрегнала всеки инч от себе си в стремежа да се вклини колкото може повече в жаравата на тялото му. Шоз беше прихванал съвършените полукълба на задничето й в ръце и я беше настанил върху слабините си, оставяйки я да го обязди на воля. По-късно щеше да се чуди как е успял да съхрани умственото си равновесие, за да разбере случилото се.



Изведнъж нещо в подсъзнанието му прещрака. Дочу гласове и болезнен вопъл. Шумовете идваха от конюшнята. Последва тревожно пръхтене на кон и яростен тропот от копита върху каменната настилка. Последва изстрел.

Той отметна веднага Люси зад себе си и напрегнато се заслуша. Първичният рефлекс на тялото му беше да й послужи като щит.

— Какво става? — изпищя тя.

— Някой стреля — задъхано й отвърна той.

— Не чух нищо.

Той усещаше трепета в гласа й.

Точно в този момент вратата на конюшнята зейна широко и оттам се изсипаха галопиращи конници. Люси се сви до стената, когато един кон профуча край тях, буквално отривайки хълбока си о Шоз. Просветлението настъпи миг по-късно.

— Това е жребецът на дядо! — изпищя Люси. — Крадат жребеца на дядо!

Шоз сякаш литна. Първо се спусна в конюшнята, където единствената останала лампа осветяваше проснатия върху локва кръв стар коняр. Шоз коленичи до него и опипа пулса му. Старецът беше мъртъв — застрелян в гръб.

Тогава видя оседлания и готов за езда кон близо до трупа. Лицето му се сви в характерна гримаса — работата беше дело на вътрешни хора и старият коняр беше един от участниците, но в последния момент беше станал жертва на алчните си съмишленици. Той скочи на коня и излетя като светкавица навън.

Даже изуменият вик на Люси, докато я подминаваше, не успя да го спре. Беше решил твърдо да преследва докрай крадците на расовия жребец — многократен носител на награди. Не беше сигурен дали са те, но поне помнеше габаритите на Рижия и Джейк.

И тогава дойде неочакваното. Шоз моментално почувства тъпа болка отзад и разбра, че е прострелян.

В гръб.

15

Зората пукна, обагряйки небето в розово и сиво. Люси не бе мигнала цяла нощ. Седна в кухнята с чаша кафе в ръка, все още облечена в огненочервената си рокля от снощи. Джоана и Никол се присъединиха към бдението, започнало след кражбата на расовия жребец. Леля й Джейн и Реджина също постояха за малко, но си бяха отишли по стаите да спят.

Тя се запита дали той може да умре. От мисълта й се пригади. Миранда и Грейс влязоха в кухнята.

— Какво е станало? — скочи на крака Люси.

— Хайката за залавяне на крадците е готова — отвърна Грейс. — Шерифът току-що пристигна.

Шериф Сандърс беше присъствал на забавата, както и повечето жители на града. След като Шоз беше прострелян, Люси побягна да извика баща си за помощ. Бяха внесли ранения вътре под грижите на доктор Джоунс, но той беше твърде слаб, за да може да отговори на повече от два-три въпроса, докато се бореше да не загуби съзнание. Сандърс беше разпитал и нея. Тя му каза, че бяха разговаряли пред конюшнята, когато се случи всичко. Че Шоз се беше втурнал след крадлите пеша, след което е бил застрелян. Сандърс поразпита и други, но никой не беше видял кражбата и стрелбата. Малко след това доктор Джоунс извади куршума. Беше изстрелян от малокалибрен „Деринджър“, като тези, носени обикновено от жените. Това само обърка още повече разплитането на драмата. Жена ли беше стреляла в Шоз? И ако да, защо? Коя би могла да бъде жената? Повечето от техните гости се бяха вече разотишли по домовете и хотелските стаи за през нощта, така че беше невъзможно да издирят и разпитат всички при търсенето на оръжието. Сандърс беше си отишъл късно след полунощ, за да поспи няколко часа, преди да предприемат преследването на конекрадците на разсъмване.

— Как е той? — успя само да промълви Люси, когато майка й сложи съчувствено ръка на рамото й. Искаше й се да бъде в гостната, където бяха положили преди няколко часа изпадналия в полуунес от болката Шоз, но не посмя. Вече бе употребила всички възможни извинения, за да влезе там. Раненият имаше вода и одеяла, а докторът му даде малка доза лауданум.

— Спи — отвърна Грейс и я стисна за рамото. Ала погледът й бе твърде сериозен и питащ, твърде проницателен, за да може Люси да му устои. Тя извърна глава.

— Джоунс казва, че като цяло няма място за тревога — каза Миранда, — защото Шоз е здрав като бик, но след онзи удар по главата се страхува, че шокът ще е прекалено силен. Самата огнестрелна рана не е много сериозна.

Всичката кръв се беше отекла от лицето на Люси. Никол не я изпускаше от очи.

— Възможно ли е да умре? — запита Джоана.

— Млък — скастри я Грейс. — Разбира се, че няма да умре.

Тя отново погледна дъщеря си.

Може да умре, помисли си злочестата Люси. Знаеше, че не трябва да го взема навътре, но не успяваше. Гадеше й се още повече, защото знаеше нещо, което изглежда никой друг не беше забелязал и което тя трябваше да съобщи на шерифа, а не го стори. Той бе един от крадците.

Изхвърча от конюшнята веднага след останалите. Никой не може да оседлае толкова бързо кон. Животното е било готово и го е чакало, тъй като той е бил готов в очакване на съучастниците си, когато го откри пред помещението. Той бе един от крадците и навярно дори убиецът на бедния стар коняр.

Люси се стегна. Трябваше скоро да каже на дядо си и на баща си. Но защо не можеше?

Дерек влетя в кухнята, съпровождан от Ник и Рейд.

Изглеждаше угрижен. Брет и Сторм скоро се присъединиха към групата, сподирени от шерифа с хищническо изражение на ястреб и двамата му заместници, Чад, синовете на Брет Стивън и Линкълн и нейните двама най-възрастни братя Брайън и Грег.

Сандърс взе думата.

— Отначало мислех, че червеникавият дорест кон, който открихме в предния двор на конюшнята напълно оседлани и без ездач, е на някои от крадците. Човекът е бил прострелян, след което конят с долетял дотук.

— Същото си помислих и аз — кратко отбеляза Дерек.

— Но не открихме никакво тяло.

— Биха могли да вземат третия конекрадец със себе си — отбеляза Ник.

— Възможно е — продължи Сандърс — Но нали все пак открихме един ранен.

— Със женски пистолет — намеси се Рейд, — което съвсем обърква нещата.

— Но може да няма никаква връзка с кражбата — обади се Брет. — Възможно е работата около пистолета да е нещо отделно.

— Не ми се вярва, но е възможно — каза Сандърс.

— Информацията ти трябва да бъде проверена — каза Дерек и се запъти към вратата, зад която беше раненият. Когато всички го съпроводиха, Рейд препречи пътя на синовете си и не им позволи да последват останалите.

— Не ви ли стигат емоциите за днес?

— Е-е! — протестираха едновременно те. — Нали ще разпитват Шоз? — запита седемнайсетгодишният Дерек.

— Него ще го разпитват, а вие ще отидете да се наспите.

Люси скочи на крака, без да обръща внимание на братята си, които убеждаваха Рейд, че искат да се присъединят към хайката. Тя настигна дядо си и го хвана за ръката.

— Какво става, дядо?

— Лягай си, Люси — отпрати я Дерек и се запъти към стаята за гости в дъното на къщата.

— На никой не би му дошло на ум да го провери — говореше зад гърба му шерифът Сандърс, — докато не получих секретната информация.

— След колко време ще дойде отговор?

— Телексът ще пристигне по-късно днес.

Дерек отвори с размах вратата на гостната. Легнал по корем, Шоз примижа с размътен поглед.

Сандърс сложи ръка върху рамото на Дерек, за да го възпре.

— Подадената информация би могла да бъде някоя глупава шега. В края на краищата едно хлапе ми я пробута в ръцете, преди да успея да го хвана и запитам кой го изпраща.

Дерек кимна в знак на съгласие, вперил очи в Шоз, който стоически отвърна на погледа му, въпреки че беше замаян.

— Ще трябва да отговориш на няколко въпроса, Шоз — предупреди го Дерек.

Нефокусираната мараня в очите на Шоз скоро се замени с повишено внимание.

— Какво има? — поиска да знае Миранда и се провря покрай Люси. — Какво правите?

Дерек с жест я накара да млъкне, но Сандърс отговори вместо него.

— Съжалявам, мадам — каза той, — но получих наскоро анонимна информация, според която въпросният Шоз е избягал углавен престъпник от щатския затвор в Ню Йорк.

— Не го вярвам — каза Миранда.

Люси здраво се вкопчи в пилона на леглото.

— Може да е един от крадците, мадам. Застреляли са го в гръб. Само бягащите хора получават куршум отзад. Открихме на пасбището един от вашите коне, напълно оседлан и без ездач, но никакво тяло наоколо. Навярно конят е очаквал някого. Чини ми се, че е работа на вътрешни хора и нищо чудно Шоз да е един от участниците.

Миранда беше като бясна.

— Основавате вашите много сериозни обвинения, че този мъж е търсен, върху анонимен източник! Ами ако не е истина! Люси каза, че е преследвал крадците пеша, когато са го улучили.

— Това е така — призна Сандърс, — но е възможно да е тичал към чакащия го кон. Не може животното да е било там просто ей така.

— Бедното момче е било застреляно в гръб. Какво ще кажете за това? Твърде е зле, за да го разпитвате. Обвинявате човек, преди да сте доказали вината му.

Дерек, който беше много накипял от кражбата на любимия си жребец, се нахвърли върху жена си.

— Можеш ли да ми обясниш ролята на коня от нашето ранчо, Миранда? За какво друго е бил използван снощи, ако не за осъществяване на кражбата от вътрешни хора? Ако Шоз е невинен, ще бъде пуснат. Но след като е набеден в толкова сериозни престъпления, не можем да не му зададем няколко въпроса.