— Демон значи е вашият кон?

Тя кимна гордо.

— Отгледала съм го от парче месо.

— Е, тогава незабавно ще попитам Пол дали мога да ви посетя. — Той се усмихна широко, кимна на Марси и отмина. Марси се ухили.

— Ранди е чудесен млад мъж. Ухажва те.

Сторм я погледна, смутена.

— Как така?

Марси забеляза неразбирането на лицето й.

— Той мисли, че си хубава, и е прав.

Сторм се изчерви.

— Това е смешно. Той просто беше учтив.

Марси я огледа.

— Не си ли имала ухажори в Тексас, Сторм?

Тя поклати глава.

— Аз съм само на седемнайсет.

Тя не осъзнава хубостта си, помисли Марси очарована. Нито пък разбира мъжете!

— Каза, че Брет е притежавал „Миньорското момиче“ — смени темата Сторм.

Марси подкара конете, стараейки се да избегне другите карети и пешеходците. Тя хвърли поглед към момичето, което изглеждаше невинно и естествено любопитно.

— Точно така.

— Но… Това не изглежда възможно.

— Защо? Защото Брет е такъв джентълмен? — Марси се разсмя. — Всички започваме отнякъде, мила. Освен това Брет беше само на двайсет и една, когато купи дела си в този хотел, най-вече с парите от златото, което бе намерил, въпреки че му трябваха и няколко ръце от покера.

— Той комарджия ли е?

— Той е собственик на салони за забавления, хотелиер, ресторантьор и собственик на земя — освен другите неща. — Марси отново погледна към Сторм. Момичето показваше доста голям интерес към Брет. Започна да обмисля възможността, но подобна двойка й се стори невъзможна. Първо, Брет беше ужасен женкар, а и така рафиниран. Пък и харесваше красиви, елегантни жени. Не, не ги виждаше заедно. Но… и по-странни неща се бяха случвали.

— Значи той все още е собственик на онази игрална зала?

— Не, той първо откупи дела на партньора си, после продаде всичко и купи „Златната дама“, която е един от най-елегантните салони в града. О, Брет ще се разстрои, ако ме чуе. Най-елегантният — коригира се тя.

— Прилича на комарджия — промърмори Сторм. — Сигурно и ден не е работил честно през живота си.

— Това не е вярно — каза остро Марси.

Сторм извърна очи, но не отстъпи от думите си.

Салонът на мадам Ламот беше в другата част на града, близо до района на банките между улица Маркет и Ембаркадеро. Марси спря конете и елегантно слезе; Сторм вдигна полите си до коленете и скочи на земята. Марси я зяпна шокирана. Един мъж се разсмя зад тях. Двете се обърнаха и видяха Брет върху величествен сив жребец, очевидно породист.

— Дами — промълви той, все още подсмихвайки се.

Сторм пламна, осъзнавайки, че е направила грешка, но въобще и не беше помислила какво прави. Цял живот беше скачала от конете и каретите.

— Добър ден, Брет — топло каза Марси. — Накъде си?

— Към банката. — Той се ухили. — Накъде другаде? — Очите му се плъзнаха към Сторм. Костюмът й бе ужасен, но нищо не можеше да прикрие поразителната й външност. При вида на поруменелите й бузи усмивката му се разшири. След това забеляза как косата й прелива в различни оттенъци на светло и тъмно злато под слънчевите лъчи. Все още беше с онази дебела плитка, която се спускаше по гърба й.

— По магазините, а? — попита той.

— Точно така — отвърна Марси.

— Нуждаете ли се от помощ? — Погледът му не се отместваше от Сторм. Тя също не можеше да отклони очи от този топъл, приласкаващ поглед. Марси се намеси.

— Хайде, Брет, не бъди такъв навлек.

Брет докосна ръба на черния си цилиндър с два пръста и отново погледна към Сторм. След това се обърна и отмина, яздейки така, сякаш се беше родил на седлото.

— Сторм… — каза Марси, без да е сигурна как да започне.

— Не помислих — бързо отвърна Сторм, разбирайки какво иска да каже другата жена.

— Другия път гледай мен. Една дама трябва да се движи грациозно, бавно и освободено.

Сторм бе ужасно притеснена от факта, че онзи комарджия я беше видял да скача от каретата.

— Марси, да ти кажа правичката, хич не ми се ще да бъда дама, не искам и тези дрехи. Искам просто да се върна у дома, в Тексас.

Марси я загледа за момент, след което сложи нежно ръка на рамото й. Двете тръгнаха към магазина.

— Е, или ще се цупиш в продължение на шест месеца, или ще се възползваш от тази великолепна възможност!

Сторм я слушаше с половин ухо. Магазинът за дрехи на мадам Ламот бе най-големият, който някога беше виждала. Имаше изложени готови модели за продажба. Няколко жени разглеждаха разнообразния асортимент. И аксесоари — шапки, ръкавици, шалове, пантофки, бонета, игли за шапка, дантелени ленти, панделки… Сторм никога не беше съзирала нещо подобно. Ниска, набита жена, облечена в небесносин муселин, притича към тях.

— Мадам Фърлейн! Толкова се радвам да ви видя!

— Мадам Ламот, искам да се запознаете с братовчедката на Пол Лангдън, Сторм Браг. Тя ще има нужда от пълен гардероб възможно най-скоро. Но първо ще купим няколко готови рокли. Надявам се, че ако се нуждаят от поправки, те ще могат да се свършат днес?

— Certairiement!3 — Дребната дама сияеше, оглеждайки фигурата на Сторм с бързо, набито око. — Мадмоазел е толкова висока. Всичко готово ще й бъде твърде късо.

Марси не беше помислила за това. Замислено разгледа девойката, която се изчерви притеснено заради омразното описание, „висока“.

— Не се притеснявай — каза успокояващо Марси. — Все ще се намери нещо подходящо.

— Да, да, може би един или два костюма. Елате. Ще ви взема мярка.

Сторм се видя съблечена по риза и кюлоти да позволява да измерват тялото й надлъж и нашир. Марси се щураше наоколо, изливайки безконечни описания за това, което иска за Сторм.

— С твоят свеж тен, мила — говореше тя, — ти трябва да носиш ярки цветове. Никакви пастели!

Сторм слушаше, но не разбираше за какво говореха. Уморяваше се все повече и повече, затова седна да почака, докато мадам Ламот и Марси разглеждаха стотици видове коприна, тафта, муселин и кадифе, избираха модели, кройки и стилове. Марси винаги питаше за мнението на Сторм. Тя винаги казваше да, защото се чувстваше безпомощна и объркана.

— Във всички случаи трябва да вземем балната рокля от кралскосиня тафта преди по-следващия петък — обяви Марси. — И всичко към нея.

Мадам Ламот кимна.

— О, oui Мадмоазел ще ходи на годишния бал у семейство Сейнт Клер, non?

— Да — потвърди Марси.

Сторм се ужаси. След пет дни беше на соаре. След две седмици на бал!? Тя не умееше да танцува и проклета да беше, ако го направеше! Щеше да си счупи крака само ако се опиташе да ходи в тези миниатюрни пантофки с високи токове.

— Ще може ли да вземем черешовата коприна в петък сутринта?

— За вас, мадам, разбира се — отвърна мадам Ламот. Марси знаеше, че жената ще вземе двойно за денонощната работа на шивачките си.

Стегнаха Сторм в корсет. Никога, ама никога не бе носила такова нещо.

— Не мога да дишам — изхриптя тя.

— Въпреки, че мадмоазел е висока, кръстът й е тънък — четиридесет и осем сантиметра — каза мадам Ламот.

— Ще припадна — изкрещя Сторм. На челото й изби пот.

— Сторм, дамите носят корсет. Ще свикнеш. Разхлабете връзките, мадам.

Облякоха я в рокля от смарагдовозелена коприна на тънки розови и кремави райета. Погледна надолу и видя гърдите си, златисти като цялото й тяло, защото цял живот беше плувала и се беше пекла на слънце. И мадам Ламот, и Марси бяха изумени от цялостния й бронзов тен, а Марси прояви достатъчно смелост да я попита откъде го има. Сторм й каза истината невинно, забелязвайки шокираните им погледи.

— Твърде дълбоко е — каза момичето с потрес.

— Въобще не е дълбоко — възрази Марси, хвърляйки поглед към стреснатото лице на девойката. Изсумтя, преценявайки балните рокли, които беше поръчала. Синята тафта бе дълбоко изрязана, но момичето щеше да е невероятно красиво в нея, а пък и балът беше след цели две седмици. Нямаше ли това време да й е достатъчно да свикне?

— Може би, мадам, за да накараме Сторм да се чувства по-удобно, да сложим малко кремава дантела към деколтето?

— Прибавиха дантелата, след което провъзгласиха роклята за съвършена. Мадам Ламот излезе веднага след това.

— Красива си, Сторм — каза меко Марси. — Виж — тя я обърна към огледалото.

Сторм се вгледа, едва разпознавайки себе си, докато Марси разпускаше гъстата й, на златисти кичури коса и я привързваше с розова панделка. От огледалото я гледаше високо, съвсем необикновено момиче със златиста кожа, пълни гърди и измъчено изражение. Мразеше корсетите и кринолините, но трябваше да признае, че роклята е красива. След добавянето на дантелата не се чувстваше вече тъй гола.

— Искаш ли да я носиш до дома? — попита придружителката й.

И искаше, и не искаше.

— Ще я съсипя — каза накрая. Марси се разсмя, но не я насили.



Той наведе глава и близна набъбналите й гърди. Тя простена. Усмихвайки се, той завъртя език около настръхналото зърно, пак и пак, докато накрая ръцете й сграбчиха косата му. Брет засмука твърдото връхче с горещата си уста. Тя изскимтя, опитвайки се да избута главата му надолу. Брет зацелува мекото й, леко закръглено коремче, а след това и къдравите кичурчета, покриващи центъра на женствеността й. Тя ахна, когато устните му се спуснаха още по-надолу, а езикът му нежно се плъзна сред розовата, влажна плът. Когато чу стона й, той се надигна и се вряза в тялото й с меки пулсации. Тя простена отново, когато върхът на удоволствието разтърси тялото й.

Миг по-късно той се претърколи встрани. Никога не прекарваше нощта с любовницата си Одри и с изненада установи, че я е прекарал тук, у Патриша Фаули. Но не бе устоял на бележката, която тя му бе пратила. Патриша Фаули беше омъжена за един застаряващ богаташ. Неведнъж беше флиртувала необуздано с него и той отдавна знаеше, че двамата неизбежно ще станат любовници. Съпругът й бе извън града за една седмица. Когато го беше поканила за късна вечеря, той с удоволствие се беше отзовал.