— Не, Пол, не е вярно.

Пол въздъхна облекчено.

— Кой идиот е пуснал слуха?

— Нямам представа — мрачно отвърна Брет. Пресуши шампанското. Започваше да се напива. Което беше добре, защото ако не стореше това, щеше да я завлече у дома насила. Да я завлече и да я прелъсти, да я направи своя завинаги. Тогава се сети, че такова рязко тръгване само ще подхрани клюките. Така че продължи да стърчи и да пие, правейки се, че се забавлява и не го интересува поведението на жена му. Накрая обаче реши, че е понесъл достатъчно и има право на още един танц с нея. Прекъсна ги с Рандолф възможно най-небрежно, но това момче танцуваше с нея вече за трети път. Усмивката на Сторм веднага угасна и тялото й изстина в ръцете му.

— Усмихни се, та chere — каза той и се усмихна на себе си. — Или ще ти извия врата. — Дотук с прелъстяването. Искаше му се да се изрита. Тя ахна. Предупреждението в гласа му я смути, както и бавно нарастващото напрежение в тялото му. Опита се да се усмихне. Той я притегли плътно, плъзна ръка по хълбока й и я задържа по-надолу, отколкото беше прилично.

— Брет, спри — каза тя, стресната от физическия контакт. Да я притесни пред всички ли се опитваше?

— Ако не се усмихнеш… — каза той и не довърши. Наведе уста към нейната и я целуна, пред всички. Целувката му беше твърда, гореща, не брутална, но напълно недопустима. Той насили устните й и заби език помежду им. Тя почувства притока на кръв в лицето си и се стегна. Така не можеше! Той беше гневен; тя го чувстваше по твърдия напор на тялото му, по леко чуждия начин, по който я беше целунал. Привлекателността му освободи инстинктите й, но тя не посмя да го отблъсне, не и пред всички. Той вдигна лице, усмихна се доволно и я завъртя по паркета.

— Така ще имат за какво да говорят — каза той.

— Пиян ли си? — попита тя, без да е сигурна дали задъхания му глас се дължи на нерви, или на въздействието й върху него.

— Не съвсем — отвърна той със сладък глас — твърде сладък.

Когато танцът свърши, той хвана ръката й.

— Благодаря ти, миличка — каза. Вдигна дланта й и я целуна.

* * *

Натискът върху лакътя й беше болезнен, но когато тя протестира и се опита да се изтръгне от него, той я стисна по-силно. Сторм сковано се облегна в колата, без да го гледа. Сърцето й биеше бясно. Той не я гледаше, нито й говореше. Добре. Тя нямаше какво да му каже. Реши да не обръща внимание на лошото му настроение. Щеше й се каретата да не е толкова тясна, да не се налага да седят толкова близо един до друг, с допрени колене. Краката ужасно я боляха от часовете танци. Беше поискала да си го върне за посещенията му у Одри и явно беше успяла. Въпреки че на Брет не му пукаше за нея, тя знаеше, че ще се вбеси, когато види, как жена му флиртува пред всички. Ръцете му бяха кръстосани на гърдите.

Когато стигнаха, Брет внимателно й помогна да слезе и да изкачи стъпалата. Забави крачка, когато забеляза, че тя едва се държи на крака. Бетси и Питър излязоха да ги посрещнат, но Брет ги отпрати. Обърна се бавно към Сторм. Тя веднага разбра, че е загазила.

— Уморена съм — започна тя и сложи ръка на перилото.

Той хвана китката й.

— Кажи ми, chere, на кого точно каза за анулирането?

Тя преглътна и си пожела да умре.

— На никого.

— Тогава как е възможно, Сторм, то да е центърът на клюките днес?

Тя предателски се изчерви.

— Не знам — промълви сподавено.

— Няма значение — спокойно каза той. — Просто ще трябва да им кажем истината, нали? — Той се обърна и влезе с широки крачки в кабинета си. Тя хукна по стълбите, силно уплашена. В мига, в който бе казала на ония кокошки, бе разбрала, че прави грешка. Затова ли беше ядосан? Защото го е накарала да се чувства като глупак? Е, добре! Как ли е изглеждала пък тя, докато той е бил при любовницата си само седмица след сватбата им? И защо той криеше гнева си зад тази учтива маска, когато би трябвало да помете къщата с нея?

— Ще видим какво ще им кажем — промърмори си тя.

След като се преоблече за сън в синя копринена нощница с висока яка, ефирна и прилепваща, но и наполовина не толкова неприлична, както някои други дрехи, тя освободи Бетси и се шмугна в леглото. Беше изтощена емоционално и физически. Но едва беше затворила очи, когато Брет влезе през междинната врата. Сторм подскочи, когато той запали нощната й лампа. Гледаше я. Тя разбра защо е дошъл и се притисна към възглавниците. Морскосиният му халат беше така небрежно завързан, че тя виждаше пъпа му и къдравите косъмчета отдолу.

— Брет, не ми се говори точно сега — промълви тя.

— Добре — каза той. — Нито пък на мен. Тя видя жегата в очите му.

— Махай се.

Той сложи коляно на леглото. Сторм се зави по-плътно. Леглото хлътна; той се качи върху нея и големите му, силни ръце хванаха раменете й и я задържаха.

— Не — ахна тя. Очите му засияха по-силно. Приличаха на черни пожари. Той се надигна и отхвърли завивките, които ги разделяха.

— Сторм — дрезгаво каза той и изведнъж улови лицето й и я зацелува. Целувката му беше невероятно мека и нежна. Той прокара устни по нейните, пъхна коляно между бедрата й и ги разтвори. Настани се между краката й и тя с паника усети горещата му мъжественост. Започна да се изхлузва.

— Спокойно, chere — прошепна той и дъхът му беше топъл и възбуждащ. Ръката му погали нейната и усещането за облечена в коприна плът бе неповторимо. Сторм видя леката му усмивка. Обърна глава, за да не я целуне. Той се разсмя възбудено и захапа шията й. Кръвта й пулсираше мощно, зашеметяващо. Слабините й се надигаха в отговор на неговите. Когато езикът му докосна ухото й с безкрайна нежност, тя ахна. Ръцете му напипаха гърдите й, погалиха ги нежно през коприната, погалиха зърната им, които щръкнаха болезнено. Устните и дъхът му върху ухото й бяха разтапящи. Сторм чу дрезгав стон и осъзна, че излиза от гърлото й.

— Това е то, chere — прошепна той. — О, да, остави се — за мен, Сторм, заради мен.

Думите му се забиха в съзнанието й. Той беше невероятен. Докосването му беше самото съвършенство. Той свободно използваше невероятните си изкусителни способности и тя падаше в мрежите му. Устата му се върна върху нейната и леко я погали. Едната му ръка стискаше бедрото й. С другата той дразнеше зърното на гърдата й. Сторм беше възпламенена, но отказа да разтвори уста под езика му. Беше бясна.

— Отвори устните си, Сторм, отвори ги за мен — прошепна той и стисна и двете й бедра, вдигайки я към твърдата си ерекция.

— Не — каза Сторм. Грешка. Езикът му нахлу в устата й и се завъртя там еротично, силно и предизвикателно. Умът й заповядваше пак да каже не, но тялото й вече не й принадлежеше и ръцете й сграбчиха раменете и тила му. Той простена. Този мъжествен звук и неудържимата тръпка, която я прониза усилиха пулсирането в тялото й. Без да им заповядва, ръцете й сами хванаха силните му бедра. Брет възкликна и вдигна ръце.

— Господи, Сторм, искам те…

— Да — простена тя, притегли ханша му към себе си и обви бедрата му със своите. — Да, Брет, да!

Той простена в отговор и изведнъж тя усети голата му мъжественост, която се плъзгаше по бедрото й. Разтърси я тръпка от главата до петите и тя се изви диво срещу него, стенейки, целувайки го, хапейки устните му. Езикът й изскочи от устата и обходи неговата. Той плъзна ръце по тялото й, стенейки, хвана гърдите й и ги стисна. Зъбите им се удариха при целувките. Тя притисна мократа си женственост към него. Ръцете му се спуснаха по гърба й, докато устата му се разхождаше по шията й. Захапа кръглите й гърди, пак и пак, стенейки името й и обсипвайки ги една след друга с буйни целувки. Захапа едното зърно и го погали с език. Тя изкрещя. Органът му, горещ и твърд, се придвижи непоколебимо срещу нея и се потърка във влажното й лоно. Стори й се, че умира. Щеше да умре. Лежеше, разтворена и мокра, и чакаше.

— Моля те — изстена тя. — Моля те, моля те, о, Брет!

Ръцете му се плъзнаха под ханша й и го повдигнаха.

Той се заби в нея, разкъсвайки за миг преградата на девствената й ципа. Тя ахна при неочакваната болка и той застина, навлязъл дълбоко в тялото й. Постепенно болката отслабна. Сторм се присви около огромния член и Брет извика. Започна да се движи, отначало бавно и нежно, с къси и леки удари. Сторм стенеше, движеше се заедно с него плавно, естествено, стискайки го с бедрата си, опитвайки се да го поеме още по-дълбоко в себе си. Той се задвижи по-бързо и по-силно. Тя изскимтя, простена. Ударите му станаха интензивни, решителни, все по-бързи и по-бързи. Тя не можеше да го понесе. Удоволствието я хвърляше в агония. И тогава дойде жестокото, разтърсващо освобождаване и викове, викове, викове.

Когато ритъмът на сърцето му се поуспокои, разумът му дойде на мястото си. Брет почувства с цялото си тяло жената, с която се беше любил така всеотдайно. Боже господи, помисли си той, изумен от страстта й. Заляха го топли, ликуващи вълни. За миг прегръдката му стана по-силна и той вдъхна аромата й. След това усети триумфа и чувството за притежание. Усмихна се широко. Излезе от нея и легна отстрани, вече готов за втори път. Усмихна се и я погледна. Ръката му се плъзна по нейната и се наслади на копринената кожа. Нощницата беше омотана около кръста й и гледката му хареса. Но тя го погледна смразяващо и се извърна така рязко, че леглото подскочи. Брет настръхна, чудейки се какво е това ново безумие. Погали гърба й и желанието отново го заля.

— Не — извика тя и рамената й затрепериха. Той не можеше да повярва — тя плачеше?

— Сторм?

— Махай се — изхълца тя отчаяно. — Махай се от мен.

Той се скова. Защо беше разстроена? Тя го беше желала точно колкото и той нея. Беше отговорила на страстта му с невероятна сила. Намръщи се и докосна талията й.

— Сторм?

Тялото й се стегна, сякаш отблъскваше допира му. Той се дръпна и сърцето му заби по-силно.

— Защо плачеш?

Не последва отговор, само сподавени ридания. Умът му препускаше, работеше. Боже! Да не би да е бил твърде груб? Не беше искал. Почувства страх.