Когато остана чисто гол, тя като че ли се отпусна и поуспокои. Той направи усилие да скрие лошото си настроение, но нямаше нужда. Одри не беше в правото си да се меси — тя беше само любовница. Но ето че го гледаше със смесица от лукавство и загриженост. Отчасти, разбра той, заради твърде мрачното му изражение и отчасти, защото още не беше готов за нея, нещо необичайно. Спомни си страстта си към младата тексаска и почувства див прилив на желание — дори сега. Вдигна Одри на ръце и я отнесе до огромното легло. Както и подозираше, под халата тя не носеше нищо, освен черни копринени чорапи и черни дантелени жартиери с червени розетки. Дребното й тяло беше голо, бяло и заоблено на всички нужни места. Гърдите й бяха големи, повече от една шепа. Той положи своята върху едното съвършено полукълбо и почувства как желанието му се връща. Наведе глава и засмука нежната плът, но в главата му нахлу раздразнение, когато пред очите му застана твърде живият образ на жена му. Засмука по-силно, за да го прогони. Когато Одри го обърна по гръб, плъзна се надолу по тялото му, шепнейки любовни думички и пръстите й обвиха горещата му мъжественост, гордо извишаваща се над корема му, той затвори очи и остави устните и да заличат тревожещите го мисли.



Нещо събуди Сторм. Тя се ободри за миг и се вслуша внимателно. Нищо. Седна и погледна часовника — беше малко след два сутринта. Разтрепери се от гняв при спомена за отминалата вечер. Той дали се бе прибрал вече?

Тя стана бавно и безшумно и отиде до прозореца. Хвърли поглед към алеята и градините около нея, и обора отдясно. После го видя. Излизаше от конюшнята така, сякаш нямаше грижи на тоя свят. Сторм го позна, въпреки че нощта беше облачна и луната едва се виждаше. Вгледа се в него, но видя, че върви по права линия. Не изглеждаше пиян. Върна се в леглото си, трепереща от нещо, което подозрително напомняше ревност. Но, каква ревност, но къде се беше губил от шест та досега? Умът й отказваше да даде отговора. В стомаха й заседна някакво горчиво и тежко кълбо. Заслуша се внимателно и най-накрая чу приближаващите се стъпки. Бяха твърди и даже равномерни. Като че ли поспря за миг пред вратата й, но отмина. Чу как вратата му се отвори и хлопна тихо. Седна в леглото си и обви коленете си с ръце. Мразя го, беше единствената й мисъл. И все пак продължаваше да слуша тихия шум, който идваше откъм стаята му. Той се събличаше. Тя пламна, когато си представи как дрехите се свличат от тялото му една по една, докато то не остана чисто голо. Щеше ли да облече онзи тънък, разтворен отпред халат, който бе носил в стаята й, под който се виждаше късче от голата му гръд, покрита с къдрави косъмчета?

Къде е бил?

Сторм отново легна, а сърцето й заби оглушително. Не й пукаше. Бракът им беше един фарс. Слава на бога, че я беше оставил на мира, надяваше се, че където и да ходи, то ще е всяка нощ! Въздъхна и изведнъж застина, тъй като вратата се отвори. Затвори бързо очи, но преди това успя да го види, една тъмна сянка в тъмнината. Той се приближи до нея и тя се престори на заспала, опитвайки се да диша равномерно. Той спря, тя беше сигурна, на сантиметри от леглото и. Чувстваше погледа му върху себе си и разбра, че той вижда, че се преструва. Чу го как издиша така, сякаш дълго бе сдържал дъха си и се наведе към нея. Дори без да я докосва, тя го усещаше, усещаше топлината на тялото му. Пръстите му вдигнаха една къдрица от лицето й. Тя се опита да продължи да диша спокойно. Той я пусна и се върна в стаята си, като затвори вратата. Какво, по дяволите, значеше всичко това? В очите й напираха сълзи, но тя гневно ги избърса. Едва успя да поспи, но остана в леглото до съмнало. Чу как Брет се раздвижва и излиза от стаята си. Стъпките му преминаха покрай вратата й и заглъхнаха. Тя се изстреля като куршум от леглото, нахлузи един халат и се шмугна през междинната врата. След това спря. Цялата стая бе пълна с мириса му. Тя сякаш усети присъствието му. Помещението беше обзаведено по мъжки, просто, съвсем различно от елегантната къща. Имаше голяма каменна камина. Дълга тъмносиня ориенталска черга покриваше дъбовия паркет. Леглото беше с балдахин и по-голямо от нейното, но дървените му колони бяха по-ниски, дебели и спираловидни. Покривката на леглото беше от коприна с прости геометрични мотиви, които изглеждаха почти индиански. Дрехите му от предишната вечер лежаха на стола и Сторм се втурна към тях.

Точно тогава влезе Питър и двамата замръзнаха, гледайки се в шок. Той се опомни пръв.

— Добър ден, мадам. Мога ли да ви помогна с нещо? — Беше учтив, но явно смутен.

Не, аз… аз мисля, че си оставих книгата тук — промълви тя. Веждите на иконома се сключиха; той очевидно не й вярваше.

— Ако я открия, мадам, ще я върна в стаята ви — каза той най-сетне.

Сторм не помръдна и изведнъж се стресна, когато видя, че той събира дрехите на Брет. Изправи се и я погледна със съмнение. Тя прехапа устни и си тръгна. Тогава забеляза на пода, точно под стола, един бял ръкав. Питър се отдалечи оттам и тя веднага се приближи. Вдигна дрехата. Това беше ризата на Брет. Питър спря и я погледна.

— Забрави това — каза тя с разтуптяно сърце, докато погледът й пробяга бързо по дрехата в ръцете й. Не видя червило. Вдигна я бързо до лицето си и вдиша. Всичко, което усети, бе мириса на Брет, но тя подуши пак и й се стори, че усеща още нещо, някаква екзотична подправка като че ли… Не беше сигурна.

— Мадам? — гласът на иконома не изразяваше нищо, но той я гледаше сякаш беше луда. Така й се искаше да може да изучи проклетата риза на спокойствие. Вместо това обаче му я подаде с най-милата си усмивка и побърза да се върне в стаята си. Седна и се опита да определи беше ли смесен пикантният мирис с цветен елемент. Едно знаеше. Брет не миришеше на подправки. Той миришеше на кожа, мъжка пот, пури, бренди и коне. Но не и на подправки. Не на сладки подправки. И все пак мирисът беше толкова лек. Може би си въобразяваше.

Облече проста бяла блуза и синя марокенена пола. Сложи само една фуста и полата прилепваше до тялото й. Нямаше смисъл да носи десетки фусти, след като нямаше да ходи никъде, помисли си тя с горчивина. Събра кураж и слезе в трапезарията, надявайки се Брет да е тръгнал. Стомахът й се бе свил на топка.

Там беше. Вдигна поглед от вестника, който четеше и тъмните му очи се задържаха за миг на устните й. Очевидно беше закусил вече, но още си пиеше кафето. Остави вестника настрана.

— Добро утро — каза учтиво той. — Влез де.

Тя пристъпи напред, притеснена, че се е вцепенила пред него като уплашена ученичка. Когато се приближи, видя, че от дясната му страна има приготвено място за нея. Той стана. Дръпна стола й и го държа, докато тя седна. Сторм почти болезнено усети близостта му, завладяващия му мирис. В него нямаше нищо пикантно. Тя не го погледна.

— Мадам? Ще желаете ли пресни яйца тази сутрин? — Сторм вдигна очи към иконома.

— Да, каквото и да е.

Той кимна и излезе. Брет каза:

— Кафе?

— Да, моля. — Той й наля от сребърната кана. Може би трябваше да е обратното. Подаде й чашата и сметаната. Тя отпи благодарно. Но защо я зяпаше така?

— Добре ли спа? — попита той след дълга пауза с неангажиращ глас. Сторм го погледна.

— Чудесно.

Той вдигна вежда. Устните му се извиха в лека усмивка.

— Ходиш ли насън?

Тя замръзна.

— Не, разбира се че не.

Той не успя да потисне широката си усмивка.

— Мога да се закълна, че те видях на прозореца вчера през нощта.

Тя стисна зъби.

— Когато се прибираше ли?

Той я погледна спокойно.

— Да.

— Имаш грешка — каза тя колкото можа по-спокойно.

— Тогава се радвам, че си спала добре.

— А ти как прекара нощта?

Той съзнателно остана спокоен.

— Не по-различно от всяка друга.

— Чудесно тогава — ухапа го Сторм.

— Да не си ядосана?

— Но как е възможно.

Той се усмихна.

— Мисля, че познавам жените достатъчно добре, за да мога да позная кога са ядосани. Ти очевидно си. И вчера беше будна — видях те. Чакаше ли ме? Липсвах ли ти? Промени ли мнението си за мен?

Сторм се завъртя на стола и се взря право в очите му.

— Самодоволен идиот! Не чаках теб — чух нещо и се събудих. Отидох до прозореца да видя какво става. Видях те. Ето! Доволен ли си? — Тя се тресеше от гняв.

— Няма от какво да съм доволен. Но ти още си ядосана. — Черните му очи я гледаха неотлъчно.

— Разстроена съм — съгласи се тя и мислите й потекоха по-спокойно, по-безопасно.

Очите му се стоплиха. Гласът му омекна.

— Защо?

Тя преглътна и го погледна.

— Трябва да пратя още едно писмо на родителите си, за да им кажа, че първото е било чиста лъжа.

Погледите им се пресякоха. Най-накрая Брет заговори. Лицето му отново се бе затворило, а в очите му имаше отбранително изражение.

— Да разбирам ли, че в първото си им съобщила за брака ни?

Тя наведе очи към покривката.

— Да.

— И сега ще помолиш баща см да дойде да те вземе и за разрешението му за анулиране?

— Да.

Брет хвърли салфетката си на масата и стана рязко.

— Тогава го напиши още днес — каза високо той. — Аз ще добавя и едно писмо от мен самия. — Обърна се и излезе с широки, сковани крачки. Очите й се замъглиха от сълзи, докато се взираше в силната му, широкоплещеста фигура с тесен ханш, толкова мъжествена във впитите бричове, широката риза и блестящите черни ботуши. Вратата на трапезарията беше отворена и той изчезна през нея. След миг тя чу как външната врата се затръшна. Но защо беше ядосан? Тя нищо не му беше направила, абсолютно нищо.

— Мадам? Закуската ви.

— Благодаря — прошепна Сторм.

Вечерята мина в напрегнато мълчание. Брет беше отсъствал цяла сутрин, а следобед се беше затворил в кабинета си. За Сторм това беше добре. Той не направи и опит да започне разговор през цялото хранене. Тя, едновременно враждебно настроена и нещастна, отказа да му направи удоволствието да заговори първа. В крайна сметка бракът им беше фарс. И скоро щеше да приключи. Но не достатъчно скоро.