— Ох, божичко, колко сте непохватна — каза Сторм.

— Вие го направихте!

— Видях я — съгласи се русата. — Направи го нарочно.

— Тя ми скъса роклята и разля питието върху мен! — изхлипа Мери. Вече бяха събрали очите на целия салон.

— Позволете да ви донеса нова чаша — предложи учтиво Сторм.

Сторм — извикаха Пол и Марси в един глас и дотичаха до тях.

— Тя съсипа роклята ми! — изпищя брюнетката. — Тази мърла ми съсипа роклята нарочно!

Кръвта на Сторм кипна.

— Ще я убия! — изфуча диво тя, преди да осъзнае, че някой стои зад нея.

— Мисля, че вече направи достатъчно — изкикоти се Брет. Тя поаленя.

— Може би ще е по-добре да се прибираме — каза тихо, но строго Пол и хвана ръката й.

— Не и докато не се разправя с тази малка пачавра — каза Сторм и тълпата ахна. — Припаднах, защото корсетът ми беше твърде стегнат. А и не бях сама в градината с двамата мъже — Лиан Сейнт Клер също беше там. И единственото, което бях свалила, бяха обувките ми — нищо друго. Имате късмет, че не си нося пищова, защото иначе господ да ви е на помощ…

— Мисля, че всички можем да си представим случката — прекъсна я Брет с развеселен глас. Пол я хвана по-здраво.

— Сигурен съм, че можем да очакваме утре извиненията на Мери — след което Сторм с удоволствие ще й отвърне със същото. Много съжалявам, Бен — обърна се той към домакина им. Бен Холдън едва криеше отчаянието си.

— Ах, разбира се, добре, ами… — Той се усмихна глупаво.

Сторм още беше бясна.

— Няма да се извиня на тази тъпанарка, на тази…

— Сторм, да се сбогуваме — прекъсна я Пол. Чувствайки се леко облекчена, тя последва съвета му. Ясно усещаше присъствието на Брет край себе си, танцуващите му черни очи, по които си личеше, че инцидентът е бил най-забавното нещо, което е виждал някога. Затова преди да последва братовчед си към фоайето, тя хвърли на Брет най-мръсния поглед, който можа. Не беше сигурна, но докато прекрачваше прага на вратата, й се стори, че чува смеха му.

— Коя беше тази?

Брет сведе очи Към бледото, шокирано лице на Елизабет. Беше забравил за присъствието й.

— Сторм Браг, братовчедката на Пол Лангдън.

Можеш ли да повярваш, че тя направи всичко това? А и езикът й…

— Какво ще кажеш за чаша шампанско? — прекъсна я той. Какво го беше накарало да придружи Елизабет Бетфорд у Холдънови? Отговорът дойде веднага. Сторм!

Той се усмихна, докато взимаше шампанско за Елизабет. Беше видял всичко — всъщност, едва се бе сдържал да не наблюдава всяко движение на Сторм през вечерта. Заобиколена от ухажори, настойчиви ухажори, без да му обръща внимание — опитваше ли се да го накара да ревнува? Не че щеше да успее. Защо му беше да ревнува това зверче? Не, определено не. Ни най-малко не я ревнуваше.

Тя знаеше ли, че Лий е женкар? И че Робърт, въпреки безупречните си маниери, нямаше пукнат грош? Определено не беше подходящ за ухажор. Все пак неотлъчното им внимание го беше пораздразнило. Дали тя флиртуваше с тях? Не, разбира се. Тя дори не знаеше как се прави това. В крайна сметка той се бе почувствал принуден да иде и провери със собствените си очи. Откри, че тя наистина не флиртува, просто ги забавлява с невероятния си разказ.

И за миг не се съмняваше, че е надяздила индианските воини. Повечето мъже едва ли щяха да проявят такава смелост, но глупавата, смела, импулсивна, прекрасна Сторм — да… Въобще не беше изненадан също, че тя скъса роклята на Мери Атърнън и разля шампанското й. Без съмнение Мери си го беше изпросила, но Сторм бе прекрачила едно неписано обществено правило. Една дама никога не избухва, дори когато чуе подобна клюка. Мисълта го накара да се усмихне. Сторм определено не беше дама.

Изведнъж соарето започна да го отегчава, тя не му беше простила за вчерашната целувка — не че той го беше очаквал. Дори не трябваше да мисли за това, знаеше го. Но докато каретата му се полюшваше към Бедфордови, докато караше Елизабет до дома й, докато тя бърбореше неспирно, той усети, че си припомня допира, вкуса и уханието на Сторм. Беше достатъчно честен да си признае, че сериозно се е забъркал с нея. Каква любовница можеше да му стане!

Придружи Елизабет до вратата, отклони предложението й да влезе, наведе се над ръката й и леко я целуна. След това се запъти право към къщата на любовницата си.

Одри беше дребна, червенокоса красавица. Посрещна го по изкусително прозрачен пеньоар без следа от сън по клепките си. Освободи прислужницата си и попита със зноен глас:

— Какво мога да направя за теб по това време на нощта, Брет?

Той я придърпа грубо в обятията си.

— Мислех, че знаеш, сладка моя. — Устата му намери нейната, еластична и настойчива; ръцете му се плъзнаха по меките, жарки извивки на тялото й. Той затвори очи. Докато я събличаше, си представи, че това е Сторм, възбудата му се усили, стана почти неконтролируема. Дори по-късно, когато нахлуваше дълбоко в нея, той продължаваше да вижда Сторм.

Това го смущаваше.

6

Наведена над шията на жребеца си, Сторм го пусна в пълен галоп. Черната му грива боцкаше бузите й и бършеше сълзите й. Пришпори го още по-силно, по-силно, но знаеше, че не може да язди достатъчно надалеч и достатъчно бързо, така че да остави всичко зад гърба си. Боже, едва ли можеше да стане по-зле!

Но вероятно щеше, помисли си тя миг по-късно, забави Демон до тръс, а след това и до раван и наведе глава. Особено ако Пол открие, че отново язди сама. Не й пукаше. До гуша й беше дошло да слуша какво трябва и какво не трябва да прави. Всичко, което стореше, не беше както трябва. Що за безумен живот беше това да си дама, да си прищипната в корсет и качена на високи токчета, облечена като фриволна кукла, принудена да посещава празненство след празненство, едно от друго по-кухи и лицемерни, вечер след вечер! И тези смехотворни правила! Повечето теми на разговор бяха неприемливи, една дама никога не бивало да приема непочтени предложения, не бива да се разхожда в градината сама с мъж за повече от една-две минути, не бивало да си сваля обувките пред хора и не бивало — без значение при каква провокация — да се унижи дотам, че да показва, че е забелязала обидите, а още по-малко пък да им отговаря. Сторм знаеше, че братовчед й е огорчен от държанието й. Когато се прибраха вчера, й беше казал:

— Това не ти е Тексас, млада госпожице. Поведението ти само влоши нещата.

— Не е честно! — бе го предизвикала тя. — Един мъж не би търпял такива обиди!

— Ти не си мъж.

Трудно беше да отрече това, затова тя опита друга тактика:

— Но, Пол! Тя говореше такива неща! Разправяше, че съм била целувала и двамата…

— А и езикът ти — каза Пол, почервенявайки. — Мили боже, Сторм! Имаш уста на леко момиче!

Очевидно той не смяташе да изслуша нейното мнение и Сторм, засрамена, усети как в очите й напират сълзи.

— Тя си го заслужи — настоя тя. — Никой не може да говори така за мен.

— Качи се сега в стаята си и обмисли всичко отново — прекъсна я Пол. — Късно е. Ще поговорим пак утре.

Е, вече беше утре и Сторм не искаше да разговаря отново за случилото се, не желаеше да се защитава. Освен това не разбираше как така една жена, която даже не познаваше, би могла да разпространява за нея такива гнусни слухове. Дори не бяха врагове.

Сторм беше толкова потънала в мисли, че не осъзна, че е отишла до мястото, където беше победила Брет и където той я беше целунал. Развълнува се още повече при прилива на живите, невероятни спомени от онзи ден. Ръцете му на кръста й, на гърба й… Устата му върху нейната, нежна и плътна, а след това дива и неутолима… Тя обърна коня си. И чак тогава видя тримата конници. Бяха още далеч по плажа, но тя ги позна веднага — беше ги виждала по-рано в града. Изглеждаше твърде невероятно присъствието им тук да е случайно, още повече, че те се насочиха към нея. Спомни си, че конете им са все пастирски понита, а мъжете са облечени като каубои. Около града имаше една-две ферми, или поне така й се струваше. Нямаше определена причина да е предпазлива, но Сторм усети страх. Не беше сигурна, но тези като че ли я преследваха.

Когато се приближиха на няколко метра тя видя, че конете им са мокри от пот и разбра, че наистина е била преследвана. Гневът я сграбчи за гърлото и тя се зарадва, че е окачила на бедрото си пистолета. Дръпна назад жребеца.

— Здрасти, малката — каза високият, кокалест водач на групата. Ездачите се разположиха в полукръг на тясната пясъчна ивица и надеждата на Сторм, че ще може да им убегне, умря. Лесно можеха да я хванат.

— Може ли да мина? — попита тя.

Разбира се — Водачът се ухили и подигравателно я покани с ръка. Сторм знаеше, че няма да я пуснат. Стисна зъби, изви жребеца и се впусна в галоп. Никога нямаше да я хванат. Но още докато си мислеше това, чу зад гърба си тропот и непогрешимото съскане на ласо. Наведе се напред, изплашена, но тежкото въже се нахлузи на раменете й и стегна ръцете й. Свлече се от седлото и падна тежко по гръб на пясъка, като едва не си глътна езика от удара.

— Пипнахме я — каза единият каубой. Сторм погледна към тях, плюейки пясък, и видя, че е обкръжена, а единият мъж държи здраво въжето, което не й позволяваше да мръдне. Разбра, че трябва да се добере до пистолета си.

— Исусе, благодаря ти! Не е ли кукличка?

— Спокойно — каза водачът и слезе от коня. — Аз съм пръв. — Той и се ухили. Сторм мъчително се надигна на колене, после стана, без да използва ръцете си, привързани здраво към тялото й.

— Няма да избягам — каза тя, — но това въже ми причинява болка.

Водачът сграбчи поводите на черния кон и го отведе настрана. После се захили.

— Сега няма да стигне далече.

— Моля ви, свалете ласото — каза тя.

— Ха, как така не изглеждаш изплашена? — попита той и пристъпи по-близо. Тя стоеше съвсем неподвижно и го гледаше със сила в очите. Сърцето й биеше бясно със страх и гняв едновременно. Той се пресегна и докосна бузата й. Тя се дръпна рязко. Той се изкикоти, докосна я пак и плъзна ръка надолу по рамото и гърдите й, които стисна. Тя се опита да отстъпи, но въжето спъваше движенията й. Каубоят се ухили, сграбчи и двете й гърди и затърка зърната им. Тя заби със всичка сила коляно в слабините му. Той изрева, падна на колене и се преви на две. Тя бясно скочи напред и когато въжето се поразхлаби, се опита да се освободи. Но точно в този момент мъжът, който го държеше, осъзна какво става и дръпна коня си назад, затягайки със смях въжето. Продължи да отстъпва, докато Сторм не се препъна. Падна по лице и той я повлече. Чу се изстрел.