— Много странно — каза Марси. — Ако беше излязла с който и да е, бих разбрала загрижеността на Брет, но Рандолф е джентълмен и негов приятел.

— Брет Д’Аршан има нужда от урок по маниери — надуто заяви Сторм.

— Скъпа, не знам дали го осъзнаваш, но бъди внимателна, когато се разхождаш сама с мъж. Не всички имат добри намерения, когато водят дама в тъмната градина.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, някои биха се опитали да те целунат, разбира се.

Сторм се разсмя.

— Само да се опитат! С удоволствие ще насиня още едно око!

Марси се усмихна.

— Предполагам, че не трябва да се безпокоя за теб. Всъщност съществуват и някои по-малко жестоки начини да охладиш прекалено настоятелния джентълмен.

— Например?

— Едно твърдо не.

Сторм се усмихна.

— И, Сторм, Брет е джентълмен и добър човек.

Тя изсумтя не особено изискано.

— Пък аз съм фина дама! Ха!

Марси реши да не й казва, че ще обядват в хотела на Брет. Не можеше да се начуди защо той се е държал толкова странно вчера. Възможно ли беше да е ревнувал, когато Сторм и Рандолф са изчезнали в градината? Марси ги беше видяла да прекосяват стаята, а почти веднага след това и Брет и Лиан да тръгват в същата посока. Сякаш Брет нарочно бе решил да я проследи. Но това беше глупаво.

Хотелът на Брет беше елегантна тухлена викторианска сграда на ъгъла на улица Стоктън. Бе заобиколен от магазини, закусвални, сергия за сладолед — и две пресечки по-надолу, „Златната дама“. Преддверието блестеше с дебели златисти турски килими, кристални полилеи, канапета от раирана коприна и кадифени завеси в бяло и златно. През огромните прозорци влизаше много светлина, а високият таван бе покрит с огледала. На втория етаж се намираха стаите за гости. Мебелировката беше оригинална и впечатляваща. Марси видя, че Сторм е смаяна.

Трапезарията беше елегантна като преддверието и също така декорирана в бяло и златно. Стените бяха тапицирани в тежки златисти копринени тапети с мотив на Дървото на живота в коралово, зелено и синьо. Колосан бял лен покриваше масите, а отгоре му сияеше кристалът на чашите. Марси се усмихна на облещената Сторм.

Пред тях две матрони и трима мъже чакаха да бъдат настанени. Мъжете дискутираха търговията в Китай. Изведнъж Марси дочу фамилията си. Една от матроните, която бегло познаваше, бе казала: „… и вечерта у Фърлейнови вчера.“ Марси наостри уши.

— Била е навън — с двама джентълмени? — попита госпожа Бътърфийлд.

— И то без обувки. А после припаднала — каза знаещо госпожа Чеиз.

— Кой я е целунал?

— Не знам. Но да излизаш сама с двама господа… Чудя се дали въобще сме научили цялата история.

— Ако е била без обувки, може би и гащите й ги е нямало.

За миг Марси изгуби ума и дума от възмущение. След това икономът поведе двете клюкарки към определената за тях маса. Марси хвърли поглед към Сторм, но тя така внимателно изучаваше обстановката, че беше изключено да е чула нещо от казаното. Марси беше бясна. Знаеше, че онази гнусна малка Лиан ще започне да разпространява слухове със светкавична скорост — и се беше оказала права! С помощта на майка си, разбира се. Марси възнамеряваше да посети госпожа Чеиз по-късно този следобед и да я направи на нищо. И да разпространи вярната история.

— Никога не съм и сънувала, че едно място може да изглежда така — прошепна Сторм. Марси се опита да се успокои. Не искаше Сторм да забележи, че нещо не е наред.

— Това е едно от най-елегантните заведения в Сан Франциско. Реших, че ще ти хареса.

Сторм се усмихна.

— Просто не мога да повярвам.

Скоро ги настаниха на една овална маса за четирима до прозореца, който гледаше към улицата. Сторм прекара доста време в изучаване на менюто, абсолютно възхитена. Приятелката й се наведе напред.

— Имаш ли нужда от помощ с това нещо? — попита тя, след което с периферното си зрение забеляза приближаващия се Брет.

— Просто не мога да реша — каза Сторм и широко се усмихна. — Всичко звучи толкова добре.

— Може би аз бих могъл да помогна — намеси се Брет.

Сторм ахна и вдигна очи. Той стоеше там с топъл поглед и меко изражение на лицето. Тя веднага се изчерви.

— Добър ден, дами — каза той, хвърляйки къс поглед към Марси, след което отново погледна към Сторм. — И двете сте зашеметяващи днес.

Марси се усмихна. Знаеше, че комплиментът не е отправен към нея.

— Може ли? — Той придърпа един стол между двете.

— Моля — каза Марси.

Сторм замръзна.

— За какво имате настроение, Сторм? — попита той, без да сваля очи от лицето й. — Въпреки че, колкото и надуто да звучи, всичко в менюто е добро.

— Не знам — промълви Сторм, стресната от учтивостта му и от начина, по който я гледаше. Искаше й се да не му обръща внимание или пък още по-добре, да му каже да се маха, но разбра, че спрямо Марси това щеше да е ужасно грубо — тя беше негова добра приятелка.

— Опитай сьомгата. Яла ли си някога сьомга? Това е сладководна риба, която докарваме с кораби от север. Много е хубава.

— Ще взема фазан — каза Сторм, остави менюто и се загледа през прозореца.

— Сторм! — извика Марси, неспособна да повярва, че момичето е толкова грубо.

Лицето на Брет потъмня от изблик на гняв. За миг той не можеше да говори.

— Бих искал искрено да ви се извиня за всичко, което съм направил, за да ви обидя вчера — каза той накрая. Сторм го погледна за миг и кимна. Видя, че гневът му се усили. Погледна Марси и осъзна, че тя е огорчена и стресната заради нея. Успя да оформи лека усмивка на устните си.

— Благодаря ви. Приемам извиненията. — Отново се загледа през прозореца, защото не искаше Марси да разбере, че е излъгала. Беше твърде сърдита, за да приеме извиненията наистина.

— Благодаря — каза хладно Брет. — Може би тогава ще можем да започнем отначало?

Тя се принуди да го погледне. Лицето му беше сериозно и мрачно.

— Но разбира се.

— Добре. Хайде да пояздим утре. Ще ви се обадя в два следобед.

Сторм се ококори.

— Но…

— Чудесна идея, Брет — прекъсна я Марси. — Така ще можете да изгладите каквито конфликти има между вас. В два е чудесно. Така Сторм ще успее да отдели внимание и на сутрешните си ухажори. — Тя му се ухили.

— Добре. Значи се разбрахме — каза той и стана. — Приятен обяд, дами.

Сторм погледа високата му, широкоплещеста и елегантна фигура, отдалечаваща се от масата им. След това се обърна към приятелката си.

— Не искам да яздя с него. И какви са тия сутрешни ухажори?

— Но ти обичаш да яздиш. Остави го да си мисли, че вече си имаш ухажори. Пък и сигурно скоро наистина ще имаш. — Тонът й стана наставнически. — И помни, че каквото и да става, една дама никога не се държи грубо. Държанието ти преди малко беше много неподходящо.

Сторм почервеня виновно. Тя харесваше Марси. Държеше на приятелството и одобрението й.

— Извинявай — каза тя възможно най-разкаяно.

— И нищо няма да ти стане, ако отидеш на езда с Брет — добави Марси. — Може би даже ще се забавляваш.

— Много се съмнявам — избърбори Сторм, преди да успее да се спре. Като видя изражението на другата жена, добави: — Но ще се опитам.

Няколко минути по-късно, след като поръчаха, сервитьорът им донесе бутилка френско шампанско.

— Но ние не сме поръчвали шампанско — почуди се Марси.

— С комплименти от заведението, мадам. — Келнерът отвори бутилката с пукот и наля две чаши.

— Нищо не разбирам — промълви Сторм.

— Този хотел е заведението — обясни й Марси.

— Но защо ще ти пращат шампанско?

— Мисля, че то е за теб — небрежно отвърна Марси. — Хотелът е собственост на Брет.

Сторм зяпна.



Кой знае защо, Сторм не можа да заспи тази нощ.

На следващата сутрин беше превъзбудена, нервна и трепереше. Все мислеше за Брет. Ако и да беше конте, трябваше да се признае, че е красив. Разбира се, бе безгранично възмутена, че се беше възползвал от вчерашната ситуация и беше получил разрешение да иде с нея на езда. Ако Марси не беше там, Сторм щеше да му каже точно какво мисли за него и подмолните му кроежчета.

Сутринта наистина я посетиха двама ухажори — Рандолф и още един джентълмен, чието име тя моментално забрави. Марси й беше казала какво да прави в подобни случаи — трябваше да ги заведе в салона и да ги забавлява, а ако беше преди обяд — да нареди да им донесат нещо за подкрепяне. Сторм беше нервна и не знаеше за какво да говори, но Рандолф спаси положението. Заприказваха за коне, а после минаха на Тексас. Сторм забеляза, че разказва с увлечение истории за баща си от времето, когато е бил рейнджър. И Рандолф и другият младеж — тя разбра, че името му е Джеймс — изглеждаха много заинтересувани. Джеймс даже беше пристигнал в Калифорния, пресичайки Америка, и бе минал през Тексас, така че също разказа някои неща, които му се бяха случили. Беше близо обяд, когато той си тръгна, а скоро и Рандолф го последва. Сторм го изпрати до вратата.

— Благодаря за посещението — каза тя с усмивка, отдавна вече не напрегната. Неговите очи сияеха.

— Никога не съм се забавлявал така, Сторм. Повечето дами говорят за глупости, знаеш ги — за останалите жени, за баловете и подобни неща. Баща ти изглежда е изключителен човек.

— Може би ще го срещнеш, когато дойде да ме вземе през септември.

За миг усмивката му угасна.

— Забравих, че ни напускаш. — После пак се усмихна. — Но пък ще се радвам да се запозная с баща ти.

Сторм обядва леко и се преоблече за езда. Новият й костюм бе измислен от Марси — доста необикновен, но много елегантен. Беше черен. Жакетът имаше кройка на болеро, бродирано на златни и сребърни черти. Срязаната отпред пола беше тясна в ханша и се разширяваше до горната част на новите черни ботуши за езда. Ризата й беше кремава, с висока яка и обшивка от фина дантела. Към всичко това имаше даже черен цилиндър. Сторм се разгледа доволно в огледалото и й се прииска баща й да можеше да я види. Чудеше се какво ли щеше да си помисли Брет.