— Онази нощ в мен нямаше никаква нежност. Желаех те до полуда. От години те желая така. Когато те прегърнах, загубих разсъдъка си.

Люк се обърна, изви ръка и хвърли остатъка от кафето си в огъня.

— Нищо — продължи той. — Когато дойдех на себе си, щях да се мразя, че съм те взел. Ти беше дяволски невинна. По-добре, че друг мъж е станал първият ти любовник. Поне не ти е причинил болка.

— Какво?

Люк отново се засмя грубо и се наведе над кафеника, за да напълни отново чашата си.

— Ако твоят любовник ти беше причинил болка, първите страници на вестниците щяха да гръмнат: „Кеш Макуин отмъщава за малката си сестра“. Но подобни заглавия нямаше.

— Естествено. Защото не е имало и любовник.

Той бързо вдигна глава. За първи път, откакто бяха дошли в лагера, погледна Карла в очите.

— Искаш да кажеш, че си… Че не си имала…

— Няма защо да ме гледаш, сякаш съм паднала от летяща чиния — притеснено рече Карла. — Не ти ли е хрумвало, че всички проучвания, според които половината или две трети от момичетата имат любовници, преди да се омъжат, означават също, че една трета от тях нямат? Какво толкова има?

— Една трета от вас се пазят за брака, така ли? — попита Люк и се изправи.

Карла вдигна рамене. Отново се беше обърнал с гръб към огъня и към нея.

— Не знам каква е тяхната причина — каза тя. — Знам каква е моята.

Последва тишина. Люк отпи глътка кафе и бавно попита:

— Каква е твоята причина?

— Пламъкът не си струва свещта.

— Какво?

— Повече болка, отколкото полза — кратко рече Карла. — Разбираш ли, колкото по-голяма ставам, толкова повече разбирам, че не обичам мъже до себе си. Не и да усещам дъха им. Да не мога да мръдна, без да ги докосна.

Бавно, сякаш го правеше против волята си, Люк отново се обърна с лице към Карла.

— Показа това по странен начин онази нощ в трапезарията.

— С теб е различно — дрезгаво рече тя. — Винаги е било. Не мога… да устоя. Така е.

Въпреки че Карла се опитваше да говори небрежно, гласът й трепереше.

Той рязко се обърна и закрачи като див звяр. Рожба на огъня и нощта, Люк сякаш идваше от мечтите на Карла. Неспособна да откъсне поглед от гъвкавите му силни движения, тя седеше и го наблюдаваше с копнеж, който не можеше да скрие.

Той се обърна и я погледна с жажда, равна на нейната.

Тринадесета глава

Карла се изправи и без да сваля поглед от Люк, мина покрай огъня, изцяло погълната от златистия блясък в очите му. Неподвижен, изпълнен с очакване, напрегнат от вътрешна борба, той чакаше. Съзнаваше, че не бива да я допуска до себе си, а да тръгне в дъжда и да върви, докато не се успокои. Не бива да стои като закован, докато тя приближава. Не бива да я наблюдава с болезнено присвити от желание очи.

Тя бе момичето, заради което бе дал обет за въздържание.

Карла спря само на сантиметри от Люк. Взря се в очите му и тихо като дъжда прошепна името му. Не получи отговор. Вдигна трепереща ръка към лицето му. Нежното докосване на пръстите й го накара да потръпне. Тя чувстваше нарастващата сила на страстта и желанието. Ако пак го докоснеше, бурята помежду им щеше да се разрази с несломима мощ.

Веднъж страстта на Люк я бе уплашила, но сега я изпълни с неудържим трепет. Още не познаваше силата на своята чувственост. Съмняваше се дали някога ще разбере, но все пак протегна ръка към мъжа, когото бе обикнала.

Фините пръсти погалиха тъмните вежди на Люк, под чертаните славянски скули, безукорно правия нос. Бе го милвала хиляди пъти в мечтите си. Когато докосна устните му, той простена. И това бе част от мечтите й, да я пожелае толкова силно, че да изпита същата разкъсваща болка.

— Люби ме — прошепна Карла. — Научи ме как да те обичам.

— Мила — дрезгаво рече Люк, неспособен да си наложи да отстъпи назад. — Не прави това с мен. Прекалено дълго те желая.

— Моля те, Люк. О, моля те, не ми обръщай гръб! Мечтая за теб от толкова години.

Люк се вгледа в изпълнените с копнеж очи и треперещи устни и изведнъж разбра, че да се отдръпне от нея бе като да свали кожата си. Осениха го спокойствие и увереност. Искаше да я люби така, както не бе любил никоя друга жена.

С леко движение той захвърли чашата кафе в дъжда. Големите му ръце бавно се вдигнаха и обхванаха лицето й, толкова нежно, че тя се задъха. Чак сега Карла призна пред себе си, че бе очаквала яростна атака от Люк, подобна на онази от преди три години.

— Аз също мечтаех. — С дълбок глас рече той, наблюдавайки Карла. — Прекарвал съм цели часове с мечтата да върна времето и ти отново да застанеш пред мен. Ето те сега, стоиш пред мен и трепериш… От страх ли, слънчице? Кажи ми, че не е от страх.

— Не знам защо ме разтреперваш — рече Карла, като се опитваше да се усмихне. — Но съм сигурна, че не е страх.

Люк се усмихна. Карла засия. Потисканата жажда в очите му я остави без дъх. Той нежно я обърна с лице към огъня. Вгледа се в златистите й къдрици, в изящната извивка на веждите, в безмълвния танц на пламъка в очите й.

Тя не разбираше защо не я докосва.

— Люк?

— Искам да те видя — просто рече той. — Искам и ти да ме видиш.

Топлината на ръцете му нежно я обгърна. Устните му проследиха изящния предел между косата и лицето й, погладиха веждите й, вдъхнаха топлина на клепачите й, очертаха скулите й, пробягаха по брадичката. Тя беше като омаяна, не можеше дори да си поеме дъх, застанала между огъня, дъжда и неочакваната нежност на неговата страст. Когато устните му докоснаха нейните, тя простена.

Люк се вкамени, вдигна глава и видя блестящите сълзи по дългите й клепачи.

— Наистина ли целувката ми означава толкова много за теб? — напрегнато попита той.

Тя отвори очи и го погледна. Не можеше да проговори.

— Боже мой! — разтърсен прошепна той.

Отново се наведе към устните й, като прошепна галеното име, което й бе дал преди години, когато я видя да се усмихва за първи път. Гласът му се смеси с леещия се шепот на водата, която се плъзгаше по камъните в мрака. Докосна веднъж устните й, после втори път, после отново и отново, като всеки път ги докосваше с върха на езика си, докато те безпомощно, жадно се разтвориха и върхът на езика му докосна нейния.

— Да — насърчително рече Люк с дрезгав глас. — Искаш ли това? Искаш ли да ме вкусиш както в трапезарията?

Карла сляпо обърна лице, за да последва предизвикателните, нежни, влудяващи устни на Люк, които я целуваха и се отдръпваха. Простена от безсилие и желание.

— Надявам се, че се опитваш да кажеш „да“, слънчице — прошепна той, като изви ръце и я притегли по-близо до тялото си. — Надявам се, че си харесала вкуса ми, защото споменът за тази целувка ме държа буден много нощи.

Карла изненадано отвори очи.

— И теб ли? Аз често лежах в леглото и си спомнях как те целунах.

Тя не разбра какво означаваше за Люк да чуе, че жаждата, която изпитваше към него, не й даваше покой. Усети само, че силните ръце, които държаха лицето й, за миг трепнаха. Той прошепна нещо, молитва, ругатня или и двете.

— Покажи ми целувката, за която си мечтала, докато си лежала будна — промърмори Люк до устните й. — Разкрий ми мечтите си.

Когато Карла понечи да отговори, Люк пое устните й толкова жадно, че и двамата потръпнаха. Тя живо почувства как езикът му меко проникна в устата й, как силните му здрави ръце я повдигнаха. Светът се завъртя, погълна ги и отново ги обгърна с огнени пламъци. Когато земята нежно я посрещна, тя разбра, че лежи на един от спалните чували до Люк, който я придърпва все по-близо към себе си.

— Добре ли си? — попита той.

— Да.

— Трепериш.

— Ти също.

— Знам. Едва успях да те вдигна.

Очите на Карла се разшириха и ръцете й обгърнаха мускулестите рамене на Люк.

— Да, аз също се изненадах от слабостта си — рече той с треперлив от желание и смях глас. Прошепна името й и отново се наведе към устните й. — Изпитвам болка, Карла. Искаш ли да ме целунеш и да я облекчиш?

Страстната нотка във въпроса му я накара да се усмихне. Все още се усмихваше, когато устните му бавно се съединиха с нейните и изтръгнаха дълбок стон от тях. Той изпи тихия звук, изпълнен с жажда за още.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, потърсиха гърдите й и ги погалиха в гореща тишина. Памучната блуза и финият сутиен не скриха незабавния й отклик. Пое втвърдените зърна между пръстите си и ритмично ги подръпна, чу пресекливото й стенание, почувства как го влудява с дълбоката съблазън на целувката и жаждата на ръцете си.

Стоновете на Карла проникваха в страстта на Люк. Той откъсна устни от нейните и освободи ръцете си от пищната й примамваща мекота.

— Люк… Моля те… Аз…

— Съжалявам — дрезгаво рече той и приглади назад косата й. — Съжалявам, слънчице. Не исках да те изплаша.

— Това не е… — Гласът на Карла секна. — Аз нямах предвид…

Направи опит да се овладее, но не успя. Простена, сграбчи едната ръка на Люк, целуна дланта му, след което впи зъби в нея, изпълнена с безпомощност пред объркващите чувства, които бушуваха в нея и я караха едновременно да го милва и хапе.

Тялото на Люк се стегна, когато Карла впи зъби в меката плът при основата на палеца му. Едва сдържаната й сила му разкри непоносимото напрежение. Кръвта му кипна.

Люк вдигна ръка и облиза малките белези, които беше оставила по кожата му. Пръстите й силно дръпнаха яката на ризата му. Тя се разкопча и разкри тъмна кожа, която блестеше на светлината на огъня. Ръката му обгърна главата й и я придърпа към голите си гърди.

— Пак — прошепна той.

Изпълнена с несигурност, Карла плъзна устни по гърдите му, леко го захапа, усети силата на страстта му, вдъхна вълнуващия аромат на кожа, сапун и мъжка топлина. После бавно притисна устните си в неговите.

— По-силно — рече Люк, като наблюдаваше Карла с горящи очи. — Продължавай! Хапи ме. Точно това искаш. Ти трепериш. Изпълнена си с напрежение, гориш, объркана си и искаш да си го изкараш на мен. Направи го, слънчице. Направи го.