Макар да бях в лодка по Сена, да се носехме сред отраженията на милион светлинки и да прегръщах първото момче, което бях обикнала истински, се замислих над шансовете ни.

Късмет, нормален живот, съдба… нито едно от тези неща не беше на наша страна. Самият факт, че бяхме заедно, бе напук на всичко, което се случи. Знаех само, че е започнало нещо прекрасно. Беше разпален пламък. Цялата вселена очакваше да види дали ще угасне.

Можех единствено да притая дъх в трепетно очакване.

И да чакам.