— Да, всъщност Венсан… ножът, който хвърлихме, се заби в окото му, дълбоко в главата. Това го уби. Поне лицето му изглеждаше мъртво. След това му отрязахме главата с меча.

— Ами тялото?

— Хвърлихме го в огъня.

Амброуз се намеси:

— Останах да видя какво става, след като те отидоха в клиниката. Всичко изгоря.

Жан-Батист си отдъхна, остана неподвижен за секунда, притисна ръка към челото си, след това отново вдигна поглед към групата.

— Очевидно планът е бил да ни изкарат от къщата, докато Венсан спи, за да може Люсиен да се вмъкне и да унищожи тялото. Познавам стария ни враг и предполагам, че е възнамерявал да се върне с главата, за да я изгори пред очите ни, преди да унищожи и нас. Това е единствената причина, поради която не ни избиха, когато влязохме в катакомбите.

В стаята се възцари мълчание.

— Предпочитах Шарл да присъства на разговора. — Той замълча и въздъхна дълбоко. — Оставям на теб, Шарлот, да съобщиш на брат си, че ви моля да напуснете.

38.

Присъстващите се спогледаха шокирани.

— Какво? — прошепна тя и поклати глава, сякаш не бе разбрала.

— Това не е наказание — уточни Жан-Батист. — Шарл трябва да се махне оттук. Да се отдалечи от Париж и от тази къща. Да е далече от мен. Има нужда от време, за да си проясни мислите. А Париж след тази битка — той се опита да намери подходящия израз, — след обявяването на войната няма да бъде сигурно място за човек, който не знае на коя страна клони.

— Но защо… и аз? — попита Шарлот и стрелна с поглед Амброуз, без да крие страха си.

— Можеш ли да живееш отделно от близнака си?

Тя наведе глава.

— Не.

— И аз така мисля. — Изражението му омекна, когато Шарлот се разплака. Приближи се и се отпусна до нея на канапето, като вложи нежност, каквато не бях виждала да проявява досега.

Стисна ръката й.

— Мило момиче, става въпрос за няколко месеца, докато разберем какво смята да прави кланът на Люсиен без него. Дали ще ни нападнат? Дали след като останаха без водач, ще се покрият за известно време? Просто нямаме представа. Ако Шарл остане, както е объркан и нерешителен, ще станем още по-слаби в момент, когато трябва да концентрираме силите си. Знаеш, че притежавам къщи на много места. Избери къде искате да отидете двамата с близнака ти. След това ще се върнете. Обещавам.

Шарлот се приведе напред, прегърна Жан-Батист през врата и се разрида.

— Шшшт — погали я той по гърба.

Щом тя се успокои, той се обърна към Амброуз и Жул:

— Когато Гаспар е готов, ще му разкажа всичко. Трябва да поканим други на мястото на Шарлот и Шарл, защото времената са опасни. Чакам предложения.

След тези думи Жан-Батист се обърна към мен:

— Кейт.

Седях вдървено на стола, без да имам представа какво следва, но се подготвях за най-лошото. Той не можеше да ме прогони, защото не живеех в дома му. Нямаше как да ми забрани да се виждам с Венсан. Щях да откажа. Макар никога досега да не се бях чувствала толкова отпаднала и слаба, волята не ме беше напуснала.

— Дължим ти благодарност. Защити един от братството и рискува собствения си живот.

Седях напълно слисана. Най-сетне намерих сили да заговоря:

— Но… не можех да направя друго.

— Можеше да избягаш заедно със сестра си. Люсиен искаше да ликвидира Венсан.

Поклатих глава. Не бих могла да направя подобно нещо. Предпочитах да умра, вместо да оставя Венсан да бъде унищожен.

— Спечели доверието ми — рече в заключение Жан-Батист. — Следователно си добре дошла в този дом.

— Тя вече е добре дошла тук — намеси се Жул.

Амброуз кимна.

Жан-Батист ги погледна благосклонно.

— И двамата знаете какви усилия полагам, за да защитя групата. Имам доверие на всички ви, но невинаги се доверявам на решенията ви. Кажете, позволявал ли съм на друг да доведе човек-любовник в тази къща?

В стаята се възцари мълчание.

— Е, това момиче получава официалното ми позволение.

— И то само защото резна главата на зомбито — измърмори саркастично Амброуз.

Жан-Батист не му обърна никакво внимание и продължи:

— Много ще ти бъда благодарен, ако намериш начин да обясниш случилото се на сестра си и не я допускаш до тайните ни. Ако имаш дори най-малко подозрение, че поддържа връзка със сътрудниците на Люсиен, ще те помоля да ми съобщиш незабавно. Както и да е, тя повече няма работа в тази къща заради безопасността на всички нас. Разбирам, че случилото се не е по неин избор, но присъствието й стана причина за единствения пробив в сигурността, който някога е имало.

Кимнах и се замислих, че Джорджия за малко не стана причина за края на връзката ми с Венсан… а и с всички присъстващи.

39.

— Оле! — извика деди, когато тапата изскочи като снаряд от бутилката. Останалите се провикнахме весело, докато той наливаше внимателно шампанското във високи, фини чаши. Вдигна своята, готов за тост, и ние го последвахме.

— Пожелавам щастлив седемнайсети рожден ден на моята принцеса Кейт. Нека седемнайсетата ти година бъде наситена с вълшебства!

— Само така! — обади се мами и се чукнахме. — Колко е хубаво да си на седемнайсет — въздъхна тя. — На седемнайсет се запознах с дядо ти. Да не си помислиш, че през следващата година ми обърна някакво внимание? — подхвърли закачливо.

— Такъв беше планът ми — отвърна той и ми намигна. — Освен това още плащам за този грях, нали?

Мами кимна и пристъпи към него за целувка, преди да чукне чашата си с неговата. Чукнах се с него, след това се обърнах към Джорджия, която държеше чашата си в лявата ръка, тъй като дясната й все още беше в гипс.

— Честит рожден ден, Кейти Дребосъчеста — усмихна се топло тя, след това сведе поглед, сякаш беше засрамена. Джорджия не беше същата след „инцидента“, както казваха баба и дядо. Зимните дрехи лесно скриха моите рани, но Джорджия трябваше да измисли някакво обяснение за гипса на ръката.

Обясни, че в нощния клуб, където била, се разразил бой, блъснали я, тя паднала и някой я настъпил. Мами и деди бяха толкова уплашени, че й забраниха да ходи по барове и клубове. Странното беше, че тя нямаше нищо против и вечер си стоеше вкъщи, от време на време ходеше на вечеря или на кино с избрани приятели. След онази нощ се отказа от мъжете, защото повече не можела да се доверява на инстинктите си, но аз знаех, че това няма да продължи дълго.

На няколко пъти нощем идва в стаята ми и ме будеше или за да поплаче, или за да се разсее след поредния кошмар. Настояваше да научи всичко за ревенантите. Разказах й. Не се съобразих с нареждането на Жан-Батист, защото знаех, че мога да й имам доверие. След като вече нямаше тайни между нас, Джорджия се отнасяше към мен с уважение и се държеше така, сякаш Венсан бе и слънцето, и луната.

— Пия за една щастлива година и за двете ни. — Усмихнах й се, след това се обърнах към Венсан, който чакаше реда си. Тази вечер пристигна облечен във винтидж черен фрак и аз едва не припаднах, когато отворих вратата.

— Май забравих да ти кажа, че по изключение тази вечер няма да сме официални за вечеря — подхвърлих, слисана от вида му. Приличаше на филмова звезда от едно време, черната му коса се спускаше на вълни около изваяното му лице. Той се усмихна тайнствено и не ми отговори.

Докоснахме чаши и той се наведе, за да ме целуне по устните.

— Честит рожден ден, Кейт.

Очите му блестяха загадъчно, докато ми отправяше онзи поглед, от който винаги се разтапях. Имах чувството, че ставам за ядене и той едва се въздържа да не си отхапе.

— Вървете, деца — подкани ни мами.

— Къде? — попитах учудено.

— Благодаря ви, че запазихте плановете ми за рождения ден на Кейт в тайна — рече Венсан на семейството ми. След това се обърна към мен: — Първо това. — Извади дълга бяла кутия изпод масата. Изчервих се, докато развързвах панделката. Под пластовете опаковъчна хартия се гушеше нещо от тъмносиня коприна с типично азиатска бродерия от сребърни и червени цветя и лози. Ахнах.

— Какво е това?

— Извади го и ще видиш! — настоя мами.

Извадих подаръка. Оказа се изключителна рокля, дълга до земята, с презрамки, които се връзваха на врата. Едва не я изпуснах, толкова беше фина и нежна.

— О, Венсан, никога не съм имала толкова красива дреха. Благодаря! — Целунах го по бузата. — Къде ще я облека? — попитах и внимателно прибрах роклята в кутията.

Той се ухили:

— Например тази вечер. Хайде, върви да се преоблечеш. Джорджия ми каза кой размер носиш, така че със сигурност ще ти стане.

Сестра ми отново се усмихваше самодоволно. Беше ми приятно да я видя същата както преди.

— Идвам с теб — заяви тя и двете отидохме в моята стая.

— Кога е говорил с теб? — попитах аз, докато свалях дрехите си и обличах роклята.

Джорджия закопча бюстието отзад и върза връзките под косата ми.

— Ще я вдигнеш — разпореди се тя, изви дългата ми коса и я оформи на елегантен кок. — Преди седмица — отговори. — Обади ми се от едно невероятно дизайнерско студио и ме попита кой размер носиш. Май съм уцелила — рече и заоглежда роклята с неприкрита завист. Докосна белега на ръката, след това се шмугна в стаята си и се върна с фин шал. — Така ще го скриеш. — Леле боже, направо страхотно. — Прокара пръсти по коприната, докато се оглеждах. — Като те гледам в момента, направо не мога да повярвам, че само преди две седмици изигра толкова убедително ролята на Ума Търман в „Убий Бил“ — призна тя.