— Оказвате се доста гнусливи, а, дами? Има и още. Влизайте вътре, и двете — нареди отново той, извади кърпичка от джоба си и избърса ножа, преди да го протегне към нас.

Нямах сили да погледна отново Гаспар, докато влизах във фоайето. Люсиен се огледа бързо.

— Хубава бърлога си имат. — Прониза ме с поглед. — Покажи ми къде е той.

— Кой? — попитах с разтреперан глас.

— Как кой? Любовникът ти — изсъска подигравателно той, пристъпи по-близо и блъсна Джорджия между нас.

— Той… няма го — заекнах аз.

— Каква си ми сладурана. Опитваш се да защитиш гаджето зомби ли? Знам, че лъжеш, Кейт. Шарл ми каза, че спи. А пък колегата ми току-що каза, че Жан-Батист и останалите, включително и призракът на Венсан, са се набутали на малкото ми парти в катакомбите. Така че престани веднага с игричките и да се залавяме за работа.

— Няма да те заведа при него — заявих и отстъпих назад, за да избегна Джорджия, която той блъскаше към мен.

— Напротив, ще ме заведеш — заяви спокойно Люсиен и вдигна ножа. Острието заблестя на светлината на полилея.

Джорджия изпищя:

— Не му казвай, Кейт. Той ще го убие.

— Мръсница — изръмжа Люсиен, стисна косата на сестра ми, изтегли назад главата й и притисна ножа в гърлото.

Поклатих глава и прошепнах:

— По-скоро ще умра, отколкото да те заведа при Венсан.

Щом забелязах паниката в очите на Джорджия, усетих как нещо у мен се пречупва.

— Добре — примири се Люсиен. — Надявах се да отведа Джорджия, след като те посетим, но съм готов да променя плановете си. — Ножът заблестя, когато той го притисна в бялата шия на Джорджия. Тя изпищя отново, но той не пусна косата й.

— Джорджия! — извиках аз, обзета от ужас, когато видях, че по врата й се стичат капки кръв.

— Колкото повече чакам, толкова по-дълбоко ще режа — предупреди ме той. — Това не те заболя, нали, любима? — попита похотливо той и целуна сестра ми по врата.

Тя изви отчаяно очи към мен и аз изкрещях:

— Добре, добре, престани и ще те заведа при него!

Люсиен кимна и зачака, но не премести ножа от врата на сестра ми.

Мислите ми се залутаха в различни посоки, докато се чудех как да го отклоня. Можех да го заведа на горния етаж в една от останалите стаи, но по този начин само щях да го ядосам още повече.

— Мърдай! — изръмжа Люсиен и аз тръгнах по коридора на прислугата. Не спирах да се питам как да го забавя. Вървях съвсем бавно, но така и не успях да измисля план, в който и гърлото на сестра ми да не бъде прерязано и никой да не бъде убит. Не можех да сторя абсолютно нищо, освен да се моля тихо Венсан да се върне. Знаех обаче, че това е абсолютно невъзможно. Той беше в другия край на града заедно с братството.

Въведох ги в стаята на Венсан и се отдръпнах, за да мине Люсиен. Той пусна Джорджия и пристъпи към леглото.

— Венсан, изглеждаш по-добре от когато и да било — рече той. — Май любовта ти се отразява добре. Жалко, че беше за толкова кратко. — Огледа стаята и прикова поглед в камината.

— Сядайте — нареди той и посочи с ножа канапето. Започна да трупа дърва и подпалки и ги запали.

Сестра ми покри лицето си с ръце, отпусна глава на рамото ми и заплака.

— Кейт, извинявай, че не ти повярвах.

— Шшшт, вече няма значение. Добре ли си? — прошепнах. — Дай да ти видя врата.

Тя вдигна брадичка и аз докоснах раната. Беше само драскотина.

— Не е страшно — успокоих я и избърсах кръвта с пръст.

— Изобщо не ме е грижа — прошепна тя. — Няма да се измъкнем живи. Току-що го видяхме как уби човек. Ама какво му е на Венсан? Защо не помръдва?

— Той е… в кома е — отвърнах.

— Какво се е случило? — попита тя. Беше ужасена.

— Джорджия — погледнах я настойчиво, — Люсиен нищо ли не каза, когато те доведе? Не знаеш ли… какви са?

Тя поклати глава. Очевидно не разбираше.

Нямаше как да скрия истината. Тъй като вече ми беше ясно, че няма да преживеем нощта, не виждах причина да крия очевидното.

— Джорджия, те не са хора… Нито Венсан, нито Люсиен.

— Какви са тогава?

— Сложно е — започнах аз и когато забелязах сълзите в очите й, си поех дълбоко дъх и продължих: — Наричат се ревенанти. Немъртви са.

— Нищо не разбирам.

— Няма значение, Джорджия. — Стиснах ръцете й с всички сили и я накарах да ме погледне в очите. Изговарях думите бавно, и заради себе си, и заради нея. — Пет пари не давам какъв е Венсан. Не можем да допуснем Люсиен да го унищожи.

Тя не откъсваше очи от моите. За пръв път не съжалявах, че за хората съм като отворена книга. Учудването и страхът се оттекоха от лицето на Джорджия и бяха заменени от решителност. Сестра ми винаги ме подкрепяше, сега също бе готова да ми помогне. Макар онова, което й казах, да звучеше напълно откачено, тя не се усъмни нито за миг.

— Какво да направя? — прошепна тя.

Поклатих глава, докато наблюдавах как Люсиен размества дървата с маша. Пламъците лумнаха и стаята се изпълни с мирис на дим.

— Той ще се опита да изгори тялото на Венсан — прошепнах. — Не бива да го допускаме.

Сякаш за да потвърди думите ми, Люсиен се обърна.

— Колко жалко, че ще се отърва от тялото на стария си враг, без да му дам шанс да види как убивам гаджето му. Щеше да бъде страхотно отмъщение, след като застреля съпругата ми пред очите.

— Значи не си се запознал случайно с Джорджия? — попитах аз, сигурна, че съм права.

— Не, разбира се! Съвпадения и случайности няма — подсмихна се той. Сестра ми си пое рязко въздух. — Видях ви край реката преди няколко месеца, след като Венсан спаси онова жалко тийнейджърче, което скочи от моста.

— Значи ти шофираше колата, която едва не ни премаза! — ахнах аз.

— Че кой друг — ухили се той и се поклони ниско. — Когато видях Венсан да излиза от метрото с теб след второто самоубийство, което ми беше съсипал, разбрах, че означаваш много за него. След това те открих лесно, още повече че сестра ти, която непрекъснато обикаляше по купони, честичко се отбиваше в някои от нощните ми клубове. И това не беше случайност, защото тя не подбира местата, на които ходи, и типовете, с които се движи.

Усетих как Джорджия трепна и се сви при тези думи, а Люсиен се изсмя доволно.

— Използвал си ме, за да се добереш до Кейт — прошепна тя, неспособна да повярва.

Той се усмихна и сви рамене.

— Не се сърди, скъпа.

— Откъде знаеше, че тази вечер ще бъда тук? Как разбра, че трябва да доведеш Джорджия?

— Разбрах, че Шарл разговаря с човек по телефона. Кой друг човек би се обадил на телефона на Венсан? След това познах гласа ти и ми хрумна гениална идея! — Посочи стаята и тялото на Венсан. — Как според теб щях да стана толкова добър бизнесмен, ако не умеех да се възползвам от момента?

— Не знам — отвърнах аз, отвратена от държанието му. — Лъжи, измами, убийства… Познах ли?

— А, ласкаеш ме. Какво удоволствие. — Той изпука шумно кокалчетата на ръцете си, докато пристъпваше към леглото, наведе се, пое безжизненото тяло на Венсан в ръце и заговори така, сякаш той го чуваше: — Жалко, че ще пропуснеш кървавата баня в стаята си. Напомня ми за собствената ми смърт. Тъй като духът ти е другаде, когато унищожа тялото ти, ще разполагаш с вечността да се луташ и да го оплакваш. — Олюля се под тежестта на тялото и пристъпи към камината.

— Не! — изпищях аз, скочих и се изправих между Люсиен и огъня.

— И какво смяташ да направиш, момиченце? Ще ме изриташ по пищяла ли?

Джорджия скочи от канапето и се втурна към него. Задърпа ръцете му. Изкрещя от ярост, докато го дереше, но успя само да го забави. Втурнах се към него и се опитах да го изблъскам настрани от камината. Въпреки че вложих цялата си сила, той не помръдна.

— Огън и жулел върху празния ми гроб… това май е нападението на принцесите Дисни! — изръмжа той вбесено, наведе се, остави тялото на Венсан на пода, замахна и помете Джорджия с опакото на ръката си.

Тя се блъсна отстрани на леглото и удари силно глава в дървената рамка. Той пристъпи към нея и зачака да вдигне очи към него.

— Извинявай, но се налага — рече той и стъпи върху ръката й. Чух как костите й изхрущяха, преди тя да наддаде писък. — Всъщност нямах никакво намерение да се извинявам — продължи и наклони глава на една страна, докато гледаше как тя се гърчи. Сигурно болката й беше ужасна. Тя изви очи нагоре и се отпусна в безсъзнание.

Аз посегнах към тежката маша оставена до камината, скочих към него и я стоварих с всички сили върху гърба му.

— Дяволите да те вземат, момиче, дай ми я — изкрещя той и изтегли оръжието от ръцете ми, след това го запокити с лекота, сякаш беше съчка. — Ако си решила да удряш, помогни ми да отсека главата на любовника ти.

Той протегна ръка към един от мечовете, закачен над камината. Вторият падна на пода. Метнах се към него и стиснах ефеса. Олюлях се под тежестта му.

Люсиен вдигна своя меч с една ръка над тялото на Венсан, докато ме наблюдаваше развеселено. Опитах се да вдигна оръжието и го насочих към него.